№ 57
гр. Поморие, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20232160200200 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „СИНАТИ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление обл. Бургас, общ. Несебър, с.
Кошарица, ул. „... № 24 , представлявано от управителя Н. Х. Ш.-К., чрез адв.
Ж. Б-Н от АК Пловдив, против Наказателно постановление № 724081-
F723776/07.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, в
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗЗД, е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 700 лв., за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния
закон. В тази връзка се сочи липса на мотиви за наложената санкция, както и
се твърди, че посоченото в акта не отговаря на установеното при проверката.
Жалбоподателят твърди, че действително при извършената проверка е
установено неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо
фискално устройство. Въпреки това и при правилно установени от
административния орган факти, жалбоподателят счита, че административният
1
акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение
на материалния закон и в противоречие с целта на закона като е нарушен
принципът на съразмерност, защото липсват конкретни и съобразени с
фактите по случая мотиви относно санкцията за глоба в завишен размер.
Излагат се подробни съображения по незаконосъобразността на обжалваното
постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата, като сочи, че от представения по делото констативен
протокол не се установява конкретният извършител на нарушението. Счита,
че при така установената фактическа обстановка приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е
маловажен случай.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение, като в хода на делото по
същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за
установено нарушение.
Поддържа, че в случая се касае за нарушение, установено от
доказателствата по делото. Счита, че не е налице основание за приложение
реда на чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата
е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
На 28.08.2023г. в 19:05 часа, във връзка с възложена резолюция, била
извършена проверка на сезонен търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР
на ЗДДС - щанд за бърза закуска „ФРАЙ ПОРТ“, находящ се в гр. Поморие,
ул. „П.К. Яворов“ № 46, срещу клуб NEMO, стопанисван от „ СИНАТИ“
ЕООД с ЕИК *********.
При проверката, извършена чрез скрито наблюдение, било установено,
че за покупка в 18:50 часа, на един брой минерална вода, на стойност 1,50
лева, заплатена в брой, не бил издаден фискален касов бон, при приемане на
плащането и предаване на покупката, от монтираното и работещо в обекта
фискално устройство, модел „TREMOL S21“ с индивидуален номер на
фискалното устройство cep. AN N2 F723776 (ИН на ФУ) ZK138141 и
индивидуален номер на фискалната памет (ИН на ФП) 50175432, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки. Впоследствие била извършена и
контролна покупка на две води и една гофрета, за които бил издаден
фискален бон за сумата от 15 лв.
2
При така извършената проверка бил издаден ПИП №
0096612/28.08.2023г., а впоследствие и АУАН сер. AN № F723776 от
28.08.2023 г., връчен на същата дата, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства, приложени по административно-наказателната
преписка, включително и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А. С. С., която описва извършената проверка и сторените
при същата констатации. Съдът намира същите показания за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите (л. 83), като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверката за съответствието на атакуваното наказателно
постановление с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в
него фактическо и правно основание за издаването му, като извърши преценка
осъществен ли е действително съставът на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 25,
ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава
3
наредба, с която се определят условията, редът и начинът на за одобряване
или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата, лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В случая няма спор, че жалбоподателят представлява лице по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно същият е
задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава
фискален касов бон от монтирано в обекта и въведено в експлоатация ФУ,
което да подава данни чрез дистанционна връзка с НАП с цел отчитане на
приходите от дейността.
По делото се установява още, че в обекта, стопанисван от
жалбоподателя, сезонен търговски обект – щанд за бърза закуска в гр.
Поморие, към момента на проверката се осъществява търговска дейност.
Не е спорно и обстоятелството, че при извършената проверка е
установено неиздаване на фискален бон от работещото в обекта фискално
устройство. При това положение без значение за настоящото производство е
обстоятелството точно кое лице от работещите в обекта е допуснало
нарушението, като не е маркирало продажбата и не е пуснало фискален бон.
От значение за настоящото производство е фактът, че продажбата е била
осъществена, както и че за нея не е издаден фискален бон. Без значение е и
обстоятелството къде се е намирала управителката Ш. по време на тази
продажба – вътре в обекта или пред него. При всички положения извършената
продажба е от обекта, макар и витрините с напитки да са пред самия
павилион.
По изложените съображения съдът счита, че по този начин
жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 4
от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
4
Въпреки така формирания извод на съда, че описаното в АУАН и НП
нарушение е извършено от дружеството жалбоподател, следва да се обърне
внимание, че административният орган не е изложил никакви мотиви, които
да обосновават определения размер на имуществената санкция от 700 лева,
при предвиден от законодателя размер от 500 до 2 000 лева. В същото време
трябва да се държи сметка, че е недопустимо мотивите за определяне размера
на наказанието да се извеждат по тълкувателен път. Действително в
обжалваното наказателно постановление са изложени мотиви за определяна
размера на наказанието, но същите са изцяло бланкетни и не са съобразени с
фактите и обстоятелствата, установени при извършената проверка.
Предвид горното съдът, като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде
определен размер на наложеното наказание към минимално предвидения
такъв, а именно 500 лева, който е подходящ да осъществи функциите на
административното наказание, свързани със специалната и генерална
превенция. Това е така доколкото нарушението е първо такова и касае
неиздаване на фискален бон за един продукт.
Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител на
дружеството жалбоподател относно наличието на предпоставки за прилагане
на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се държи сметка, че
така констатираното нарушение не се отличава от обичайните нарушения от
този вид. Съдът не констатира и смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до извод за много по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите такива нарушения. Напротив, установи се, че към
момента на продажбата, за която не е издаден фискален бон, в търговския
обект са били две лица – управителят Н. Ш. и продавач-консултантът Ст.К.,
като нито един от двамата не е отразил продажбата на фискалното
устройство.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в частта, в която на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция от 700 лв., като размерът на същата бъде намален на 500 лв.
По разноските:
Съобразно нормата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на ЗАНН. Макар
последният да не предвижда хипотеза на присъждане на разноски при
изменение на обжалвано наказателно постановление, а само на отхвърляне на
жалба или отмяна на обжалвания акт, то по силата на чл. 144 от АПК
приложение следва да намери чл. 78 от ГПК, като всяка от страните има
право на присъждане на разноски, поради изменението на НП.
5
Предвид горното и доколкото жалбоподателят изрично е посочил, че не
претендира разноски, такива следва да бъдат присъдени само в полза на АНО.
Съдът счита, че в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените
от НАП разноски за юрисконсулт в размер на 70 лева, съразмерно на
отменената част на наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 724081-
F723776/07.09.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности", в
главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „СИНАТИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, ул. „... № 24,
представлявано от управителя Н. Х. Ш.-К., на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗЗД, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание - имуществена санкция
в размер на 700 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция
от 700 лв. до 500 лв.
ОСЪЖДА „СИНАТИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление обл. Бургас, общ. Несебър, с. Кошарица, ул. „... № 24,
представлявано от управителя Н. Х. Ш.-К., да заплати в полза на
Национална агенция по приходите сумата от 70 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6