Определение по дело №190/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 181
Дата: 18 август 2021 г. (в сила от 18 август 2021 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200600190
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. Габрово , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест
на Районна прокуратура - Габрово против определение № 71 от 30.06.2021 г. по ЧНД
№ 448/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово за отмяна на Постановление от
25.05.2021 г., с което прокурор от Районна прокуратура – Габрово е прекратил, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК, наказателното
производство по ДП № 60/2021 г. по описа на РУ - Габрово, водено за престъпление по
чл. 129, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора с указание да се изготви социален
доклад от ДСП – ОЗД – Габрово относно личностните качества, наклонностите,
интересите, отношенията с родители и съученици на В. П. М.
В частния протест се твърди, че определението е незаконосъобразно и
необосновано. Прокурорът счита, че способ на доказване чрез изготвяне на социален
доклад не е сред изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 136 ал. 1 от НПК, а
освен това същите въпроси били предмет на обсъждане от инспектор в Детска
педагогическа стая към ОД на МВР - Габрово, който имал непосредствено наблюдение
върху непълнолетния и чийто изводи са обективирани в приложена по делото справка
за характеристични данни. Намира, че следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че както към настоящия момент, така и към инкриминираната дата М. не е навършила
15 години, като в чл. 13 от ЗБППМН изчерпателно са посочени възпитателните мерки,
някои от които с доста голяма тежест, налагането и прилагането на които би
резултирало по значителен превантивен и възпиращ ефект върху дете на тази възраст,
1
отколкото би бил постигнат с евентуално участие в качеството на подсъдим в съдебно
производство. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение.
В отговор на частния протест е депозирано възражение от непълнолетната
пострадала Е. Д. Е., действаща със съгласието на своята майка О. В. Е., в което се
развиват съображения за потвърждаване на определението на районния съд.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за
прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП –
Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение, доводите на
прокурора по частния протест и възражението на пострадалата, установи следното:
Частният протест е подаден в срок и от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Наказателното производство е образувано за това, че на 11.02.2021 г., около
10.30 часа, в гр. Габрово, е причинена средна телесна повреда на Е. Д. Е. от гр.
Габрово, изразяваща се във вътреставно счупване в основата на базалната фаланга на
показалеца на лявата ръка, довело до нарушаване на хватателната способност и
представляваща трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник –
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
По време на разследването не е привличано лице в качеството на обвиняем.
Въз основа на доказателствата по делото прокурорът е приел за установена
фактическа обстановка, съгласно която пострадалата Е.Е., както и свидетелите Т. Б., Х.
Р., Г. М., Р. К., Б. Н., В. П. и В. М. се познавали, тъй като всички учели в СОУ „Отец
Паисий“ – Габрово. На 11.02.2021 г., преди 10 часа, в час по английски език на VІІІ „б“
клас, в който ученички били свидетелите Е. и Б., влязла свидетелката В. П., заедно с
друго момиче. Свидетелката Б. ги помолила да напуснат, тъй като пречели на
провежданото обучение, след което те излезли от класната стая. Около 10.30 часа, по
време на голямото междучасие, пострадалата Е., отивайки към намиращ се в близост
до училището магазин, видяла свидетелките П., Н. и М. да притискат Т. Б. към ограда
на намиращо се там заведение, да я блъскат, дърпат и да й отправят обиди и заплахи.
Пострадалата се намесила, като казала на трите момичета да оставят Б. и застанала
между тях. Тогава В. М. хванала Е.Е. за якето, започнала да я дърпа и блъска, след
която хванала пръстите на лявата й ръка и започнала да ги извива назад. Тогава от
лявата ръка на пострадалата се чуло изпукване, а тя изпитала болка. В този момент
случаен мъж се намесил, за да прекрати спречкването между момичетата. Според
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на пострадалата Е. е
причинено вътреставно счупване в основата на базалната фаланга на показалеца на
2
лявата ръка, съпроводено с оток и кръвонасядане; драскотина на гърба на дланта и
лявата предмишница и периферно увреждане на лъчевия нерв на лявата ръка, които
отговарят да са причинени по описания начин. Счупването довело до нарушаване на
хватателната способност и представлява трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник.
При така възприетата фактическа обстановка прокурорът е счел, че В. М., като
непълнолетна, но след като е разбирала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си, е осъществила състава на престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. За да прекрати наказателното
производство представителят на обвинението е приел, че е налице хипотезата на чл.
61, ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено поради лекомислие, при което е налице
основанието по чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК.
Постановлението за прекратяване на производството е отменено с обжалваното
определение. Първоинстанционният съд е намерил, че извършеното деяние не е с
ниска степен на обществена опасност; налице е проявена агресия и дори жестокост,
което поведение не би могло да бъде оправдано с лекомислие, тъй като на такава
възраст децата би трябвало да имат изградена представа за добро и лошо, за
елементарните ценности в живота. Указал е да се изготви социален доклад относно
непълнолетната В. М., с оглед на който да бъде взето адекватно решение относно
протичането на образуваното досъдебно производство.
Доколкото в разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето
задължението за уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“ при всяко дело с
участие на дете е лимитирано и не е предвидена ангажираност на органите на
досъдебното производство в такава насока, въззивният съд разглежда даденото от
първата инстанция указание за изготвяне на социален доклад по отношение на
непълнолетната В. П. М. само на плоскостта на чл. 387 от НПК – „Събиране на данни
за личността на непълнолетния“. В тази насока се споделя становището на районния
съд за доказателствен дефицит, който не позволя извършване на обективна оценка на
поведението на непълнолетната извършителка, включително на плоскостта на чл. 61 от
НК. Изготвената на инспектор ДПС характеристика борави най-вече с крайни
заключения, без да става ясно на какви факти се базират същите.
Настоящият съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и по други съображения, които са
останали извън вниманието на първоинстанционния съд. Същите са както следва:
Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от НК, непълнолетно лице е
наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си. В конкретния случай заключението на прокурора, че
3
непълнолетната В. М. е извършила престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
което е наказателноотговорна, е изцяло декларативно. Изясняването на това
обстоятелство несъмнено изисква специални знания, поради което назначаването на
психиатрична и психологична експертиза е било задължително. Такава не е изготвена,
поради което заключението на извършено деяние, което покрива състав на
престъпление, не е доказателствено обезпечено.
На следващо място, освобождаването от отговорност на непълнолетен на
основание чл. 61, ал. 1 от НК може да стане само при предвидените в тази норма
предпоставки. Законът предписва наличие на три условия: деянието да не представлява
голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или
увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните
мерки по ЗБППМН. В случая прокурорът изобщо не е разсъждавал по въпроса за
обществената опасност на деянието, дали същата се отличава от типичната за подобен
род престъпления против личността и защо. След това е изведен извод, че Михайлова е
извършила деянието поради лекомислие. Лекомислието е свързано с интелекта на
непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява
характера, значението и последиците от извършването и други. В случая въпросът за
интелектуалните и оценъчни способности на непълнолетната не е изследван. За
настоящия съд е несъмнено, че установяване на обстоятелствата дали непълнолетният
деец е действал поради увлечение или лекомислие налагат ползването и на специални
знания, поради което назначаването на съответна психиатрична и психологична
експертиза е задължително. Както се посочи, по настоящото производство такава не е
назначавана, което не позволява извеждането на обективни изводи относно
приложението на чл. 61, ал. 1 от НК.
Поради изложеното, макар в значителна степен по различни съображения,
протестираното определение на Районен съд - Габрово следва да се потвърди. Наред с
дадените от първоинстанционния съд указание за събиране на данни за личността на
непълнолетната М., след връщане на делото следва да се назначи комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която да изследва въпросите
относно вменяемостта на дееца, като и дали престъплението не е извършено поради
увлечение или лекомислие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 71 от 30.06.2021 г. по ЧНД № 448/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово, с което, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, е
4
отменено постановление на прокурор при Районна прокуратура – Габрово от
25.05.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 60/2021 г. по описа на РУ - Габрово, водено за престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК, и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5