№ 455/31.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х –
административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
При секретар |
ЯНКА ВУКЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СТЕФАН ЯНЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1457 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, чрез Т.Ч. – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ Пловдив и на адв.Г.Г.М. – процесуален
представител на В.А.К. против решение № 838/30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1485/2019 г. по описа на Административен съд
гр. Пазарджик.
С подадената от адв.Г.Г.М. – процесуален представител на В.А.К. жалба се обжалва
решението в цялост. Иска се същото да се прогласи за нищожно поради разминаване
между диспозитив и мотиви, сочи се че, съдът не е
обсъдил всички доказателства по делото, а са изложени мотиви касателно различен
спор и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска
отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи
предявения от него иск в претендирания размер.
С подадената жалба от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч. –
старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Пловдив се
обжалва решението в цялост. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което да се остави без уважение предявения от В.А.К.
иск.
В съдебното заседание на 03.02.2021 г.
ход не е даден, констатирано е разминаване между текста на решението в кориците
на делото и текста на каченото решение в деловодната система, на страните е
връчено копие от решението в кориците по делото и е даден срок за становище. В
този срок е постъпила коригирана касационна жалба от от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието,
чрез Р. Р. – мл.юрисконсулт в Затвора Пазарджик, в която се излагат аргументи
за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Коригирана жалба или становище от
лишения от свобода В.К. или процесуалния му представител адв.М. не са
постъпили, не е постъпил и отговор на коригираната касационна жалба на ГДИН.
В съдебно заседание, касаторът В.А.К. се явява, не се представлява. Същият
излага аргументи за отмяна на решението и претендира да се уважи в пълен размер
предявения иск.
В съдебно заседание, касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулт Р. Р.. Същият
излага аргументи за отмяна на решението и претендира да се остави без уважение
предявения иск от В.К.. Прилага и писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за основателност на подадената касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Счита,
че оспореното решение следва да се отмени и да се отхвърли исковата претенция.
Касационните жалби са подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което е процесуално допустима. Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни.
Производството
пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба от В.А.К.,***, чрез
адв.Г.М., АК - Пазарджик против
ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Искът е в общ размер на 55 000 лв.
Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 15.01.2009 г.
до 15.07.2009 г.при пребиваването му в следствения арест гр.Пловдив, от
15.07.2009 г. до 11.05.2009 г. в Затвора Пловдив и в периода от 11.05.2009 до
23.12.2019 г. в Затвора Пазарджик.
В исковата молба са изложени твърдения, че е била налице свръхнаселеност, не му е осигурен санитарен възел и течаща
вода, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията , липса на медицинско
обслужване, липса на достатъчно проветрение, а за
част от периодите и на прозорец въобще, влошена храна.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със
събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа
на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил
частично като основателен искът на ищеца и е присъдил като обезщетение сумата
от 2800 лева за условия на пренаселеност, в които е бил поставен ищецът в
периодите 16.05.2011г.-11.07.2014 г.; 09.12.2014г.-14.06.2018г.,
17.09.2018-05.10.2018 г. и от 12.10.2018г.-
23.12.2019 г., като е прието че така са причинени неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица
на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. В останалата част
е отхвърлил
предявения иск за разликата до 55 000 лв. като неоснователен.
За да постанови
този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното :
Видно от представената по
делото справка с вх. № 911/06.02.2020 г. /лист 27/ от Затвора гр. Пазарджик
лишеният от свобода изтърпява наказание по присъда № 147 от 06.11.2009 г. на ОС
Пловдив по НОХД 2500/2009 г. в размер на 20 години л.осв.
Начало на наказанието-14.01.2009 г. В Затвора Пазарджик постъпва на 05.02.2011
г, и е настанен приемно отделение-спално помещение № 304- 23,18 кв. м., заедно
с още пет лишени от свобода. На 16.05.2011 е настанен в спално помещение № 702-
53,21 кв. м. заедно с още 19 лишени от свобода. На 20.06.2011, ищецът е
преместен в спално помещение № 705 с площ 39,3 кв. м. заедно с още 15 лишени от
свобода. На 22.07.2012 г. е настанен в спално помещение № 801 с площ 46,17 кв.
м. с още 19 лишени от свобода, а на 21.09.2012 е преместен в спално помещение
402-43,92 кв. м. с ще 17 лишени от свобода. На 22.10.2012 г. е преместен в
спално помещение 403- 47,92 кв. м. с още 15 лишени от свобода. На 11.07.2014 е
преведен за лечение в белодробна болница към Затвора Ловеч, като след
приключване на лечението на 02.12.2014 г. е върнат в Затвора Пазарджик На
09.12.2014 г. е настанен в спално помещение 403 с още 15 лишени от свобода. На
18.09.2016 г. е преведен в Затвора Враца за продължаване на образованието му,
но поради отказ да учи е върнат в Затвора Пазарджик на 22.12.2016 г. На
17.01.2017 е настанен в помещение 807 с площ от 38,01 кв. м. с още 15 лишени от
свобода. На 11.01.2018 г. е настанен в помещение 707 с площ от 45,56 кв. м. с
още 19 лишени от свобода, а на 14.06.2018 г. е настанен в спално помещение 605-
48,64 кв. м. с още 8 лишени от свобода. На 17.09.2018 е настанен в спално
помещение 706 с площ 38,84 кв. м. с още 15 лишени от свобода. На 05.10.2018
отново е върнат в помещение 605 с още осем лишени от свобода. На 12.10. е
настанен в спално помещение 706 с площ 38,84 кв. м. с още 15 лишени от свобода.
На 10.01.2019 г. е настанен в спално помещение 805-
15,12 кв. м., а на 04.04.2019 по негово желание е
преместен в спално помещение 801 с площ 31,08 кв. м. с още осем лишени от
свобода.
Всички спални помещения, в които е настаняван ищецът
са снабдени със собствени санитарни възли, мивки и постоянно течаща вода.
На вейки лишени от свобода се
предоставят препарати и пособия за почистване на спалните помещения и
коридорите. Раздават им се и тоалетни принадлежности.
Затвора гр. Пазарджик има сключен договор за 2018 и
2019 г. с фирма „ДД1-ООД", която извършва третирането на на спалните помещения.
От постъпила справка от сектор „Арести" към
Затвора Пловдив /л.60/ се установява, че ищецът е пребивавал там от 15.01.2009
до 15.07.2009 г. в килия № 2 на етаж 6. Към настоящия момент на се съхранява
информация за големината и битовите условия в килиите. През м.юни 2009 г. е открит
новия арест, където общата площ на помещенията отговаря на изискванията за мин
4 кв.м. жилищна площ и всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и
течаща вода. Къпането на задържаните се е извършвало веднъж седмично по график.
Изградена е система за диференцирано дневно и нощно осветление, както и
вентилационна система.
От представена по делото молба
вх. № 2341/26.03.2020 г. и приложени към нея становища на длъжностни лица към
Затвора Пловдив се установява, че в пенитенциарното
заведение няма официален документ, който да води отчетност за броя на лишени от
свобода по спални помещения. Единствения документ е „сведения за вечерна
проверка на л.св.", който обаче се съхранява три години. Всяко спално
помещение е обзаведено със стандартно легло и шкаф, като вътре има течаща вода
и санитарен възел, до който лишените от свобода имат постоянен достъп. Затворът
се отоплява с централно парно, помещенията са добре осветени и с отваряеми прозорци. На всеки лишен от свобода се осигурява
спално бельо и завивки. Прането може да става както ръчно, така и пералнята на
затвора.
От представена справка от мл. Експерт В.Т. се
установява, че в Затвора Пловдив разполагат с постелен
инвентар и спално бельо- чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници в
достатъчно количество за да бъдат обезпечени всички лосв.
За подържане на хигиената в затворническата баня е
разкрит специален обект на основание чл. 80 ал. от ЗИНЗС.
Представена е докладна от гл. готвач на Затвора
Пловдив, видно от която менюто за изхранване на лишените от свобода се изготвя
на базата на Наредба № 1/22.01.2018 на МЗ, Таблица № 1 за състава на дневната
дажба на един лишен от свобода- възрастен, Указания от ГДИН за диетичното
изхранване и рецептурник за ЗОХ.
През времето, през което ищецът е изтърпявал наказание
лосв, в Затвора Пловдив не са правени основни ремонти
на килиите на лишените от свобода. Своевременно се сменят течащите кранчета,
осветителните тела и счупените прозорци. Банята е обща, подът е от мозайка,
стените от файансови плочки. Осигурена е топла вода
от котел, който работи на въглища.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Д.М.Б.
и Т.И.Н.. Двамата свидетели обясняват, че ищецът е боледувал от туберкулоза,
още от 2014 се разболял, храчел кръв но от затворническата администрация не му
обръщали внимание. По едно време го изпратили в затворническата болница в
Ловеч, където му провели лечение и ищецът спрял да храчи кръв.
По делото са представени още ксерокопие от амбулаторна
книга; ксерокопия от молбите на л.осв. В.К. ***,
както и медицинска справка относно здравословното състояние на ищеца.
От изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че не може да се каже точно кога и
къде е настъпило заразяването на В.К. с туберкулозни бактерии. На последния е
оказвана навременна и качествена медицинска помощ, като се вземат в предвид
оплакванията, записани в амбулаторната книга, както и предписаните му
медикаменти от медицински екип при Затвора Пазарджик преди постъпването му в
затворническата болница в Ловеч.
От правна
страна, първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания,
жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от
достатъчна жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Видно от събраните писмени и гласни
доказателства по делото, като се изключи част от периода, в който ищецът е бил
настанен в стария Арест гр. Пловдив, за който период не се съхраняват данни за
големината и битовите условия в килиите, през останалия период от време на
престоя на ищеца в новия арест към Затвора Пловдив, Затвора Пловдив и Затвора
Пазарджик не се констатира същия да е бил настаняван в помещения без санитарен
възел и течаща вода. Ето защо, оплакванията в тази насока са неоснователни.
Досежно наведените в исковата молба
твърдения за липса на достатъчно осветление, отопление, плесен и мухъл,
неремонтирани помещения, лоша храна, наличие на насекоми и гризачи, съдът не
констатира отклонение от дължимите стандарти, което да е основание да се приеме
за осъществено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Всички пенитенциарни
заведения, в които е пребивавал ищеца са били отопляеми, счупените прозорци са
се подменяли своевременно. В ареста е имало изградена система за вентилация и
осветление. В Затвора Пловдив, ищецът е имал възможност да полза баня по
график, като банята е оборудвана със съответните уреди. На лишените от свобода
е раздавано своевременно достатъчно количество спално бельо, за дезинфекция на
помещенията, на лишените от свобода са раздавани препарати, ангажирани са и
услугите на професионална фирма за дезинфекция и дератизация.
Храната е отговаряла на дължимите стандарти по качествен и калориен състав, а
по времето, в което ищецът е бил в затворническата болница ищецът е получавал и
добавка. Прави впечатление фактът, че по време на престоя си в Затвора
Пазарджик, ищецът не е направил нито едно оплакване относно санитарно- битовите
условия там /.
Неоснователно е и оплакването за неоказване на
навременна и адекватна медицинска помощ на лишения от свобода по време на
престоя му в Затвора Пазарджик. На първо място, от заключението на изготвената
по делото експертиза, се установи, че не може да се определи точно къде и кога
се е заразил ищеца с туберкулоза. В този смисъл, твърденията, че
затворническата администрация е поставила живота на ищеца в опасност, като е
допуснала в неговия отряд туберкулозно болен са недоказани. От заключението на
вещото лице още се установи, че на ищеца е оказвана адекватна медицинска помощ,
като се имат предвид оплакванията му и предписаните му медикаменти от
медицинския екип към Затвора Пазарджик, преди постъпването му в затворническата
болница Ловеч.
Отчитайки Доклада за стандарти
на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на
задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено
площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през по-
голямата част от периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик в периода
16.05.2011-11.07.2014 /около три години и два месеца /, преди да бъде изпратен
на лечение в затворническтата болница в Ловеч и в
периода 09.12.2014-14.06.2018 /около три години и половина/,
17.09.2018-05.10.2018 и от 12.10.2018- 23.12.2019 г. /около една година и три
месеца/ е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един
човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв.
м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, за период от близо
осем години, лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт,
сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез
неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се
касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Следва да се отбележи, че за периода от време, в който
лишения от свобода е пребивавал в затворническата болница в Ловеч
11.07-2014-02.12.2014, част от престоя на лишения от свобода в Затвора
Пазарджик14.06.2018-17.09.2018 и 05-10.10.2018 г.-12.10.2018 г., за престоя на
ищеца в Ареста към Затвора гр. Пловдив и в Затвора гр. Пловдив, не се
констатира да е живял в условия на пренаселеност, доколкото не са представени
доказателства в посочения смисъл.
В хода на касационното производство са представени
от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието следните писмени доказателства :
копие от извлечение по хронология за поддръжка корпус за периода 01.01.2017 – 31.12.2017,
копие от извлечение по хронология за поддръжка корпус за периода 01.01.2016 – 31.12.2016, копие от извлечение по хронология за
поддръжка корпус за периода 01.01.2015 – 31.12.2015,
копие от справка от началник сектор „ФЛРК“ гл. инсп. Е.С.
от 01.03.2021 г., копие от становище на началник сектор „ФЛРК“ гл. инсп. Е.С. от 10.03.2021 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в
касационната жалба на касатора К., чрез процесуалния му представител адв. М.
аргументи за нищожност на решението не се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Действително е констатирано разминаване между текста на приложеното
в кориците на делото решение, подписано от съдията разгледал делото и текста на
решението прикачен в деловодната система. Това обаче не означава, че
постановеното решение е нищожно, тъй като при разминаване между тези документи
приоритет има хартиения носител, който е подписан от съдията по делото.
Каченият в деловодната система документ не е подписан с КЕП от съдията, поради
което и няма как да бъде приравнен на решение по делото в електронен вариант.
Ето защо и настоящата инстанция приема, че решението не се явява нищожно, а в
него след запознаване се установява да е даден отговор на всички изложени
твърдения в исковата молба.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице частично законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като са установени
незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата администрация
единствено за сочените в решението периоди, за които от доказателствата по
делото е била налична пренаселеност и е установено по безспорен начин, че за
тези периоди касаторът е пребивавал в помещение на 3
кв.м. площ, за което му се дължи съответно обезщетение. Размерът на
обезщетението е правилно определен. Ангажираните в касационното производство
доказателства не водят на извод, че и за тези периоди не е била налична
пренаселеност. Същевременно не е доказано от касатора К. и процесуалния му
представител да е била налична пренаселеност за целия период, за който е
подадена исковата молба. С оглед на това и съдът счита, че правилно са
определени периодите, за които е било дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Противно на твърдението в касационната жалба, касаторът не е доказал, че в общежитието е имало гризачи и
дървеници. Напротив, от съответните справки се доказва, че редовно са
извършвани мероприятия по дезинфекция и дератизация.
Съдът е изследвал подробно медицинските оплаквания на ищеца
и правилно е кредитирал приложените по делото справка и съдебно-медицинска
експертиза.
Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пазарджик следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, X – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 838/30.10.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1485/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/