О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......................../............2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно
заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 1089 по описа за 2020г.
за да се произнесе, намери следното:
Производството е образувано по частна жалба от
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Н. Симов“, № 3, представлявано от Андрей
Александров Димитров, чрез адв. Н.К., против определение № 2857/17.02.2020г. по
гр.д. № 16697/2019г. на 12-ти състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която съдът е приел възражението на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК:********* по чл.
414а от ГПК с вх. № 79936/31.10.2019
г., че не дължи разноски в заповедното производството в размер на 325.00 лева,
обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение № 7913/17.10.2019
г., издадена по ч.гр.д. № 16697/2019 г. на ВРС, като основателно.
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез процесуалния си представител навежда оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, поради неправилното разбиране на ВРС,
че длъжникът не е дал повед за завеждане на делото и липсва съдействие от
страна на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД. Постановено е в нарушение
на относимите процесуалноправни норми и задължителната съдебна практика по
казуса. Определението не е съобразено с фактическата обстановка по делото,
което го прави и необосновано. След уведомяването на „Енерго Про Продажби“ АД
за извършената цесия на 15.10.2019г., три поредни дни дружеството е
бездействало и чак на 18.10.2019г. е предприело действия по изпълнение, един
ден след образуване на частното гражданско дело по издаване на заповед за
изпълнение от 17.10.2019г. На следващо място дружеството-частен жалбоподател
сочи, че с издаването на заповедта за изпълнение ВРС му е присъдил разноски за
заповедното производство в размер на 325.00лв. Жалба в тази част не е
постъпила, а и възражението по чл. 414а от ГПК касае единствено недължимостта
на сумата от 19.00лв. Следователно определението в частта за разноските е
влязло в сила. Освен това, ВРС не е спазил дадените от горната инстанция с
въззивното определение №528/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 94/2020г. на ВОС
указания. Според частния жалбоподател определение № 28571/17.02.2020г. по
ч.гр.д. № 16697/2019г. на ВРС на практика допълва определение №
15298/22.11.2019г. по същото дело и
диспозитивите по двете определения формират едно цяло. Така в диспозитива на
един и същ съдебен акт, съдът приема за основателно възражението на длъжника по
чл. 413а от ГПК /вероятно се има предвиднормата на чл. 414а от ГПК/, а
същевременно е оставил без уважение искането за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение в частта за разноските. Противоречие не би било налице,
ако длъжникът бе обжалвал определението № 15298/22.11.2019г. по ч.гр.д. № 16697/2019г. на ВРС в часта, в
която съдът е отказал да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта за
разноските, но не е. Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнително осование
и съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист.
В писмен отговор на осн. чл. 276, ал. 1 от ГПК „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със сидалище и адрес на управление гр. Варна, бул „Вл.Варненчик“, №
258, Варна тауърс-Г, представлявано от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Н.Б. оспорва частнвата жалба,
като неоснователна.Съдът не следвда да обсъжда оплакването на частния
жалбоподател, че заповедта за изпълнение относно разноските от 325.00лв. е
влязла в сила, понеже с обжалваното определение, заповедният съд се е
произнесъл единствоно за това, че приема възражението по чл. 414а от ГПК за
недължимостта на разноските. Обстоятелството, че ВРС е оставил без уважение
искането за обезсилване на заповедта в частта за разноските, не означава, че е
влязла в сила в тази част. В ГПК са посочени случаите, в които съдът може да
обезсили издадена заповед за изпълнение и настоящият казус не е сред тях, при
положение, че е подадено становище по възражението с правно осн. чл. 414а от ГПК. „Енерго Про Продажби“ АД не е дало повод за завеждане на делото. Правилно
според страната ВРС е приел и това, че е налице недобросъвестно упражняване на
права от страна на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, тъй като не е
оказал съдействие на длъжника да изпълни, въпрлеки желанието му за това. Моли
се да бъде оставена без уважение частната жалба.
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
по гр.д. №16697/2019г. на ВРС е образувано въз основа на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за закрила
на потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД.
Въз
основа на подаденото заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 79130/17.10.2019г, с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“ АД
да заплати на „Агенция за закрила на потребителите“ЕООД сумата от 19лв, представляваща недължимо платена
такса за възстановяване на преноса на ел.енергия по ф-ра № ТП3301330134/06.11.2017г,
като вземането е било прехвърлено от клиента Цонка Илиева Парушева в полза на
заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2019г до окончателното
изплащане, както и сумата от 325лв, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 25лв и адвокатско възнаграждение
от 300лв, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК. В заповедта е указана на длъжника
възможността да плати в двуседмичен срок сумата, посочена в заповедта и да
подаде в съда писмено възражение за изпълнение на задължението с представяне на
доказателства за плащането.
Заповедта
е била съобщена на длъжника на 22.10.2019г., видно от разписката към
съобщението на л. 18 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС.
На
31.10.2019г. /в срок/ длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД е подал възражение по
реда на чл. 414а от ГПК, понеже на 24.10.2019г. е платил задължението си от
19.00лв., като е приложил копие от платежно нареждане за кредитен превод на л.
21 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС и е поискал да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение. На осн. чл. 414а, ал. 2 от ГПК е възразил и срещу
дължимостта на присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер
на 325.00лв., т.к. след уведомяване за извършената цесия, дружеството незабавно
е предприело действия по удовлетворяване на вземането, но не му е било оказано
съдействие от кредитора. На 15.10.2019г дружеството било уведомено по електронната
поща за сключения между Цонка Илиева Парушева и „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД договор за цесия, в което нямало посочена банкова сметка, ***ова на 18.10.2019г. „Енерго-Про Продажби“ АД изпратило пощенски
запис чрез „Български пощи“ ЕАД, на 21.10.2019г. изпратило покана с искане да
бъде посочена банкова сметка, ***ициално обявения от
„Агенция за защита на потребителите“ ЕООД в ТР електронен адрес, на
22.10.2019г. изпратило както нотариална покана, така и покана с курирер с искане за предоставяне на банкова
сметка. ***, изпратена чрез куриер била върната на 24.10.2019г. невръчена. „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД умишлено не отговорило на исканията за
предоставяне на банкова сметка, ***.
В
изпълнение на изискването на чл. 414а, ал.3 от ГПК възражението заедно с
приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на
заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, връчени на 13.11.2019г.,
видно от разписката към съобщението на л. 35 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС. В
срок, на 15.11.2019г. е постъпило становище от „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, на осн. чл. 414а, ал. 3 от ГПК, за неоснователност на възражението в частта за разноските, като се
моли за оставяне без уважение и за издаване на изпълнителен лист за сумата от
325.00лв.
ВРС
е постановил определение № 15298/22.11.2019г. по гр.д. № 16697/2019г., като е
оставил без уважение искането на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист за
разноските от 325.00лв. по издадената на осн. чл. 410 от ГПК заповд за
изпълнение № 7913/17.10.2019г., обективирано в становището на „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД от 15.11.2019г. Със същото определение съдът е
оставил без уважение и молбата на „Енерго Про Продажби“ АД за обезсилване на
заповедта за изпълнение № 7913/17.10.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС, в
частта на присъдените разноски от 325.00лв. и искането на това дружество за
присъждане на разноски в размер на 100.00лв. в това производство.
С
определение № 528/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 94/2020г. на ВОС, образувано по
жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, въззивният състав е
обезсилил определение № 15298/22.11.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС в
обжалваната част-в която е оставено без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист срещу „Енерго Про Продажби“ АД за разноските в размер на 325.00лв. по
издадената заповед за изпълнение № 7913/17.10.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. На
ВРС и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по възражението по
чл. 4154а от ГПК.
ВРС е постановил обжалвания в настоящото производство
акт-определение № №
2857/17.02.2020г. по гр.д. № 16697/2019г. на 12-ти състав на ВРС, с което съдът е
приел възражението на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК:*********
по чл. 414а от ГПК с вх. №
79936/31.10.2019 г., че не дължи разноски в заповедното производството в
размер на 325.00 лева,
обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение № 7913/17.10.2019
г., издадена по ч.гр.д. № 16697/2019 г. на ВРС, като основателно. Приел е също така възражението на
длъжника по чл. 414а ГПК с вх.№ 79936/31.10.2019г в частта за недължимост на сумата от 19лв, представляваща
платена на 15.11.2016г без основание по фактура ТП № **********/06.11.2016г
такса за възстановяване на ел.захранване, като вземането е прехвърлено от
абоната Цонка Илиева Парушева на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението и е обезсилена заповед за изпълнение № 7913/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 16697/2019г на ВРС в частта, в която е разпоредено „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********
да заплати на „Агенция за закрила на
потребителя“ ЕООД сумата от 19лв, представляваща платена
на без основание по ф-ра ТП № **********/06.11.2016г. такса за възстановяване
на ел.захранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението, в
които части не е обжалвано.
В необжалваната част на
определението, с която е прието възражението на длъжника по
чл.414а от ГПК за недължимост на сумата от 19лв поради извършено
плащане. Липсата на становище срещу основателността на възражението поради плащане е
предпоставка за обезсилването
на издадената заповед за изпълнение в тази й част, съгласно нормата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК. .
В останалата, вече обжалвана част на определението ВРС е приел за
основателно възражението на длъжника по чл.414а ГПК за недължимост на сторените
в заповедното производство разноски в размер на сумата от 325лв. Същевременно е изложил съображенията си, че още с
определението № 15298/22.11.2019г е формирал извод за тяхната недължимост и в
тази част определението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна
сила. По тази причина не се налагало обезсилването на заповедта за изпълнение в
посочената част, тъй като пререшаването на този въпрос би било недопустимо.
Настоящият състав намира, че като краен резултат
заповедният съд правилно е приел възражението на длъжника по чл.414а ГПК, макар
и неправилно да се е позовал на мотивите си, изложени в определение № 15298/22.11.2019г.
и че в тази част същото не било обжалвано и влязло в законна сила. Неоснователен
е доводът, че по делото е налице влязло в сила изпълнително основание. По
аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла
в сила, щом е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК. Със съдебния си акт първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на „Агенция за закрила на
потребителите" ЕООД за издаване на изпълнителбен лист за сумата от
325лв-сторени в производството разноски. Оставил е без уважение и искането на
„Енерго Про Продажби“АД за обезсилване на издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в частта на
присъдените разноски в размер на 325лв, както и без уважение искането на
дружеството-длъжник за присъждане в негова полза на сторените по делото
разноски в размерна 100лв.
Посоченото определение е обезсилено от въззивния съд с
определение № 528/11.02.2020г. на ВОС в частта с което е оставено без уважение
искането на „Агенция за закрила на потребителите" ЕООД за издаване на
изпълнителен лист за разноските в заповедното производство в размер на
325.00лв. и делото е върнато за произнасяне по възражението на „Енерго Про
Продажби“ АД с правно основание чл. 414а от ГПК относно дължимостта на
разноските. Произнасяйки се с обжалваното определение, ВРС стриктно е изпълнил
указанията на въззивния съд, противно на наведените от частния жалбоподател
оплаквания за това.
В разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК е посочено, че
ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако
становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище. В случая възражението от длъжника е подадено в срок, следователно не
следва обезсилване на заповедта за изпълнение само на това основание. Постъпило
е и становище от заявителя. Съдът дължи произнасяне по възражението и
постъпилото становище, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на
представените доказателства. Ако приеме въз основа на съвпадащите твърдения на
страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е
налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за
предявяване на вземането, съдът приема възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй
като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането
е спорно.
В настоящия казус и при преценка на твърденията и
представните доказателства следва да бъде прието, че заявителят с
извънпроцесуалните си действия е поставил в невъзможност длъжника да изпълни
доброволно задължението си по заповедта за изпълнение. С уведомлението за
извършена цесия „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, получено от „Енерго Про Продажби“ АД на 15.10.2019г. не е
посочен номер на банкова сметка, *** ТР адрес на дружеството, не е последвал
отговор на електронните съобщения от длъжника. Още на 16.10.2019г. „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, видно от материалите по гр.д. № 167697/2019г.
на ВРС, без да е предоставен разумен срок на длъжника да изпълни задължението
си към новия кредитор. Невярно е твърдението на заявителя, че е дало 3-дневен
срок на длъжника да изпълни преди да заведе заявлението си в съда. При това,
щом кредиторът не е оказал и необходимото съдействие, то длъжникът дори и да
изпадне в забава, на осн.чл.96 ЗЗД, би следвало да бъде освободен от нея,
понеже е направил всичко необходимо, за да изпълни надлежно задължението си към
цесионера на вземането. Правилно с оглед процесуалното поведение на страните и
писмените доказателства, заповедният съд е приел в мотивите си, че възражението
по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.
Що се отнася до искането на длъжника
за обезсилване на издадената заповед в частта за разноските, то е
неоснователно. Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от
заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от въззивния съд в заповедното
производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда,
сезиран с иска по чл. 422 ГПК в
случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се
явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във
всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на
предвидена в закона възможност за това /така решение № 119/11.02.2020г. по т.д.
№ 2108/2020г. на ВКС-ТО/..
В настоящи
случай не е налице нито една от горните хипотези. Съдът не следва да обезсилва
издадената заповед за изпълнение в частта за разноските от 325лв. Няма
противоречие с приетото в определение № 15298/22.11.2019г. и определение №
2857/17.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС, в какъвто
смисъл са наведени оплаквания от страна на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД.
Предвид всичко изложено постановеното от ВРС
определение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
В полза на ответната страна „Енерго Про-Продажби“АД
следва да бъдат присъдени разноските, сторени за настоящата инстанция в размер
на 240лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2857/17.02.2020г. по гр.д. №
16697/2019г. на 12-ти състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която съдът е приел възражението на
длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК:********* по чл. 414а от ГПК с вх. № 79936/31.10.2019 г., че не
дължи разноски в заповедното производството в размер на 325.00 лева,
обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение № 7913/17.10.2019
г., издадена по ч.гр.д. № 16697/2019 г. на ВРС, като основателно.
ОСЪЖДА „Агенция за закрила
на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Н. Симов“, № 3, представлявано от Андрей Александров Димитров да
заплати на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със сидалище и адрес на
управление гр. Варна, бул „Вл.Варненчик“, № 258, Варна тауърс-Г, представлявано
от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия разноски в размер на 240.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: