Р Е Ш Е Н И Е
№260157, 17.06 .2022 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
-
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година
в публично
заседание в следния състав: Председател: Дафина Арабаджиева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Дафина Арабаджиева
търговско д.
№23 по описа за две хиляди двадесет и първа година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пряк
иск на увредено лице срещу застраховател, основан на чл.432,ал.1 във вр. с чл.477 и следв. от КЗ.
Ищецът В.Ц.К., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, **, адв.Я.Д., моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район Възраждане, ул.“Света
София“№7, ет.5 да му заплати сумата от
26000 лв. - главница, като частичен иск от сума с общ размер 30000лв., като
обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на причинени
му при ПТП от 31.03.2020г. телесни увреди- фрактура на ладиевидната
кост на китката на лява ръка, контузия на левия лакът и контузия на лявото
коляно, ведно със законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е пострадал в качеството на пешеходец, след като
при извършване на маневра на заден ход на работното си място - гараж за камиони
в гр.****, на ул****, водачът на микробус „Фолксваген
крафтер“ с рег.№**** не възприел, че ищецът е ситуиран в близост с управляваното от него МПС и го блъснал.
Сочи, че към датата на ПТП рискът
гражданска отговорност за микробус „Фолксваген крафтер“
с рег.№**** бил застрахован по силата на
полица BG****при ответното дружество, поради което отнесъл
към него на 20.07.2020г. претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените
вреди, но след като застрахователят му предложил заплащане на обезщетение от
1000 лв., и то след подписване на споразумение, което той отказал, поради
несъгласието си с този предложен му размер, както и защото след този отказ
ответникът не му определил и заплатил обезщетение , търси правото си по съдебен
ред.
Пледира по същество за уважаване на
иска му, с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 31.05.2022
г. Развива съображения и с писмени
бележки вх.№265933/06.06.2022 г. по описа на ПОС.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№264941/04.06.20г. /виж на л.31-л.37/,
с който е оспорил иска като неоснователен, отричайки наличието на всички
необходими елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане в случая,
както е оспорил и наведените от ищеца в исковата молба твърдения, включително
да е имал качеството на пешеходец при настъпване на ПТП-то. Ответникът твърди,
че: липсва противоправно деяние от страна на водача
на МПС, който е взел всички необходими по закон мерки за правилно извършване на
маневрата; ПТП не е довело до фрактура на китката, нито до другите две описани
с исковата молба увреждания, а дори при ищеца да е имало такива, те не са в
резултат на ПТП; липсва пряка причинна връзка и между ПТП, и твърдените като
претърпени от ищеца неимуществени вреди. Не оспорва, че между него и
собственика на мпс, взело участие в ПТП, е налице
застрахователно правоотношение.
Повдига възражения за:
Съпричиняване
на вредите от ищеца и то в много висок процент, като твърди, че : ищецът е
следвало да сигнализира на водача на МПС за опасности във връзка с извършваната
маневра, при която е пострадал единствено поради немарливото си отношение към
опазване на собственото си здраве, като не застанал на безопасно отстояние от маневриращото МПС; ищецът не е провел
адекватно лечение, при което, ако беше проведено, срокът за възстановяване щеше
да е значително по-кратък;
Прекомерност на търсеното
обезщетение, с оглед принципа на справедливост, развивайки съображения,
свързани с установените от практиката критерии при преценката по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва и искането за присъждане на
законна лихва, както поради неоснователност на главната претенция, така и
защото не е изпаднал в забава за плащането и, като отговорността му е
договорна, а не деликтна.
Пледира по същество за отхвърляне на
иска, евентуално- за уважаването му при съобразяване на повдигнатите от него
възражения за съпричиняване и за прекомерност на
търсеното обезщетение, с присъждане на
разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 31.05.2022 г. Развива съображения и с писмени бележки вх.№266013/08.06.2022 г.
Съдът, като взе предвид наведените
от страните твърдения, оспорвания и възражения, както и събраните в
производството доказателства в тяхната съвкупност, намери че предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен и като такъв следва да
бъде частично уважен воден от следните съображения:
По допустимостта:
Изложените от ищеца обстоятелства,
на които искът му е основан, попадат в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ и правят
надлежна активната и пасивна процесуална легитимация на страните в
производството по предявения иск, като пряк иск на увредено лице срещу
застраховател по риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Спазено е и изискването за допустимост на решаване на спора
между страните по съдебен ред, съгласно чл.498,ал.3 от КЗ, като ищецът не е
съгласен с размера на определеното му от ответното дружество обезщетение, след
като е отнесъл претенцията си пред застрахователя /виж в тази връзка и отговора
на л.25-л.26/.
По предварителни въпроси, повдигнати от
ответника с отговора му:
С Определение №260961/27.05.21г., по
съображения, изложени подробно в р.ІІ, т.1 от мотивите на определението, съдът
е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството
по делото пред ПОС и изпращане на делото на надлежния да го разгледа СГС,
поради повдигнато своевременно възражение за местна неподсъдност на делото пред
този съд, като поддържа определението си в тази връзка и с настоящия акт /виж
определението на л.59-л.61/.
По основателността:
1.В с.з. от 12.10.21г. съдът е приел
като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с р.ІІ, т.2 от Определение
№260961/27.05.21г., с който е очертал релевантните за спора факти и е
разпределил тежестта за установяването им между страните в производството, а
при признание на ответника относно наличието на валидно правоотношение за риска
ЗЗГОА при него за микробус „Фолксваген крафтер“ с
рег.№ **** към дата 31.03.20г. е приел това релевантно обстоятелства за
безспорно между страните и като такова- за ненуждаещо се от доказване в процеса
/виж Определението на л.59-л.61/.
2.Установи се в производството от фактическа
страна, че:
При ПТП, състояло се на 31.03.20г.
на ул****, гр.*****, между пътно превозно средство с
рег.№ ****, марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“,
собственост на ****, с водач В.И.К., и В.Ц.К., като пешеходец, В.К. е
пострадал- претърпял е контузия на коляно и лакът, а на водача е съставен АУАН
№****., въз основа който е издадено НП №****г., влязло в сила като необжалвано
на 19.05.20г. /виж констативен протокол за ПТП от 31.03.20г. на л.8 и писмо на
л.9/.
На 31.03.20г., В.К. е бил прегледан
в спешно отделение на лечебно заведание, като по
негови данни е бил ударен от ***** микробус, докато бил на работа, и се оплаква
от болка в ляв горен крайник- основно в областта на лакът и китка, както и от
болка в ляво коляно, без други оплаквания. Обективно е намерен в добро общо
състояние, със запазени в пълен обем движения в ставите на горни и долни
крайници и с наличие на повърхности екскориации /охлузвания/ на кожата. В тази връзка му е
направен ТАП - 0.5 мл, стерилна превръзка с йодасепт, имобилизация с ръкавна гипс- шина за 7 дни и е препоръчана имобилизация с наколенка за 7
дни, а при нужда- прием на аналгетици. Заключението
от този преглед е за Контузии на лява лакътна става, лява гривнена
става, лява коленна става и охлузвания на кожата /виж лист за преглед на л.10 и
допълнителен лист към лист за преглед на л.11/.
На 13.04.20г. В.К. е бил отново
прегледан от ортопед по повод претърпяно отпреди две седмици ПТП. След сваляне
на имобилизацията, обективното състояние е такова за
установена палпаторна болка в областта на лява гривнена става радиално и за ограничени и болезнени активни
движения на същата. Не съобщава за болка в лакът и коляно. След извършена
рентгенография на гривнена става е поставена диагноза
счупване на ладиевата кост на китката и поставена
гипсова имобилизация за 30 дни /виж амбулаторен лист
на л.12/.
След извършения преглед при ортопед
и по повод продължаващите оплаквания на пострадалия, както и въз основа на
установеното обективно състояние, с налична палпаторна
болка в лява гривнена става и ограничени и болезнени
движения в същата, с Решение №673 на ЛКК от 15.04.20г., е препоръчана нетрудоспособност на пациента /виж амбулаторен
лист на л.13/.
На 11.05.2020г. В.К. е претърпял нов
преглед при ортопед и нова извършена рентгенография, като е свалена гипсовата имобилизация и е предложен за продължаване на временната
неработоспособност, поради продължаващо наличие на болка в областта на лявата гривнена става радиално и на ограничени и болезнени активни
движения в същата, вследствие което, с Решение №802/15.05.20г. е продължена
временната му неработоспособност /виж: двата амбулаторни листа на л.14 и л.15;
листа от амбулаторна карта на л.19; документа на л.18/.
При преглед от 21.05.20г., В.К. е
бил насочен за физиотерапия и в тази връзка на 01.06.20г. е бил прегледан от
физиотерапевт, за назначаване на терапия, като от снетия локален статус е
видно, че: обемът на движения в лявата гривнена става
е: д /S/-65-0-75; супинация- пронация-90-0-90. Ограничени болезнени активни и
пасивни движения. Палпаторна болка около стилоидеус радии, в анатомичната
табакера; в проекцията на ладиевидната кост; в КМК
става и МКФ става за палеца; Ограничени и болезнени абдукция,
флексия и опозиция на палеца. Отслабена опозиция към 4 и 5 ти пръст.???/виж амбулаторен
лист на л.17/.
Така, В.К. е бил временно
неработоспособен заради контузия на лакътя и заради счупване на ладиевидната кост на китката за времето от
31.03.20-12.06.20г. /виж трите болнични листове на л.20-л.22/.
По отношение
на сочените телесни повреди във връзка с процесното ПТП освен гореописаните
писмени доказателства е прието по делото и заключение на съдебно – медицинската
експертиза, което се основава на събраните по делото доказателства и личен
преглед на ищеца, обосновано е, пълно и обективно и напълно се кредитира от
съда. От така приетото заключение се установява, че при настъпилото ПТП на
31.03.2020 г. пострадалият В.Ц.К. е получил следните травматични увреждания, а
именно: контузия на левия горен крайник в областта на гривнена и лакътната стави, счупване на ладиевидната
каст /ос скафоидеум/, контузия
на левият долен крайник в областта на коленната става. Вещото лице е посочило,
че след извършеният личен преглед на В.К. на 26.08.2021 г. се установява пълно
съвпадение между посочените анамнестични данни за
падането и типичният механизъм за счупване на ладиевидната
кост от гривнената става. Посочва се, че при
първоначалния преглед на ищеца В.К. от
ортопед-травматолог на 31.03.2020 г. е била поставена диагноза: Контузио артикулацио радио-карпалис синистра /Контузия
на лява гривнена става/. Независимо от това и
съвсем по правилата левият горен крайник е бил обездвижен с ръкавна
гипсова шина.При повторен преглед от ортопед-травматолог на 13.04.2020г, с
рентгеново изследване / когато фрактурната линия се
вижда по-добре / и пострадалият К. е имал по- изразена симптоматика, е
поставена диагноза: Счупване на ладиевидната кост на
китката. В съдебномедицинската практика се приема,че счупването на ладиевидната кост довежда до трайно затрудняване движенията
на горния крайник / в случая левият / за срок,по-голям от един месец. Вещото
лице Ш. посочва, че в конкретният случай
пострадалият В.Ц.К.,в резултат на претърпяното от него ПТП е изживял
обичайните болки и страдание за този вид травматични увреждания, през периода
на проведеното лечение - около 3,5- 4 месеца след травмата. При извършения
преглед на 01.06.2020 г. / за провеждане на физиотерапия / е отразено следното:
“Съобщава за болки в лява китка,предимно след натоварване, в ставичките на палеца,ограничени движения в китката и
палеца,слабост на захвата. Оплакванията са от
31.03.20 г., когато при ПТП получил счупване на ладиевидната
кост в ляво”. Изпитаните от пострадалият К. болезнени изживявания са били
най-интензивни в началният период след травмата, като постепенно са намалявали,
но спонтанно и най-вече след натоварване болките отново са се усилвали, в
посочения период след травмата.
След извършеният
актуален преглед на 26.08.2021 г. вещото лице Ш. е установило, че болките са
продължили и след този период - към момента на извършеният актуален преглед
продължава да има болки при извършване на активни движения в лявата гривнена става, които се засилват при натоварване. За купиране / овладяване / на болковия
симптом е било необходимо редовно вземане / при болка / на обезболяващи
медикаменти. Това му е било предписано още при първоначалния преглед на
31.03.2020 г. в допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно
отделение и най-вероятно това е ставало и при последващите
прегледи,а обезболяващи медикаменти могат да се приемат при необходимост и по
собствена инициатива /без рецепта /.
Относно симптоматика, с която се
характеризират получените контузии на левия лакът и на лявото коляно
вещото лице Ш. посочва, че в лист за
преглед на пациент в спешно отделение №**** на МБАЛ „Пловдив”
гр.Пловдив и допълнителен лист е отразено, че В.Ц.К. е бил на преглед на
31.03.2020г. и е поставена диагноза: Контузия на лакътя / Контузия на коляното
/. Същият е имал оплаквания от болки в ляв горен крайник - основно в областта
на китката, както и от болки в ляво коляно и ляв лакът. Имал екскориации / охлузвания на кожата / на ляво и дясно
коляно. Извършената консултация от специалист ортопед-травматолог същия ден
установява добро общо състояние, пълен обем на движения в ставите на горни и
долни крайници, повърхностни екскориации / охлузвания
/ на кожата. От тези данни е видно,че контузията на лявата лакътна
става е протекла с единствена симптоматика от болка и лечението е проведено
само с болкоуспокояващи средства. Контузията на лявата коленна става е била
преценена като по- тежка и наличие на охлузвания,които са изисквали извършване
на стерилна превръзка с антибиотик. Контузията протича с оток и изразена
болезненост / спонтанна и палпаторна /, засилващи се
при опити за извършване на активни и пасивни движения в коленната става. Именно
поради тази симптоматика лявата коленна става е била имобилизирана
за 7 дни с поставяне на наколенка. След свалянето на наколенката е било необходимо раздвижване и рехабилитация
на крайника за същия период,за който е била обездвижена ставата.
Вещото лице посочва,
че от медицинската документация не става ясно точно за какъв период е бил имобилизиран горният ляв крайник на ищеца, но може да се
направи извод, че този период е бил за около два месеца - до започването на
физиотерапевтичните процедури, което е видно от Амбулаторен лист №**** от
01.06.2020г.за проведена физиотерапия. По спомени на К. /при актуалния преглед
на 26.08.2021 / гипсовата имобилизация на ръката е
продължила общо за около два месеца. За посоченият период от около два месеца
левият горен крайник е бил с гипсова имобилизизация
за получената фрактура в областта на китката / на скафоида
/ и това е довело до невъзможност ръката на ищеца, за същия период от време, да
изпълнява своята основна функция - хватателната. След
това е последвал период на физиотерапевтичните процедури за рехабилитация и
раздвижване,който по правило протича приблизително за същия период за колкото е
бил обездвижен, поради което общо за период от около 3,5- 4 месеца пострадалият
К. е бил с ограничен двигателен режим на левият горен крайник.
При извършеният
преглед на 26.08.2021г., по отношение възможностите за движения с левият горен
крайник, вещото лице Ш. установява следното обективно състояние: Движенията в гривнената става са ограничени и болезнени, с известна
скованост на движенията / съобщава за болки към края на определеното движение -
напред, назад или встрани /. По-силно изразено ограничение на движението се
установява при свиване на китката напред / изразено флексионно
затруднение/,а при разгъване на китката назад / при екстензия
/ възможностите за това са по-големи и съобщава за болки само към края на екстензията. В областта на пръстите има известна скованост
и двигателни нарушения - от втори до пети пръсти не могат да бъдат свити
напълно и да докоснат дланта /съобщава за болки при по-голямо усилие/. Палеца
не може да опонира пълноценно на останалите пръсти и не може да докосне върха
на малкия / пети / пръст.Установяват се нарушения и на фините движения на
пръстите. Хватателната функция на ръката е
възможна,но е затруднена в значителна степен и силата на захвата
е недостатъчна - не може да стисне силно подадените пръсти от изследващия го /съобщава,че
не може да държи и да стиска волана на управлявания от него товарен автомобил
/.
Вещото лице е
категорично, че за посочения период от около 3,5- 4 месеца, а и към настоящия
момент, ищецът не е могъл и не може да използва функционално и пълноценно
лявата си ръка, като за някои специфични дейности от ежедневието и в трудовата
му дейност се е нуждаел и от чужда помощ.
Относно
възстановителния период, вещото лице посочва, че заздравяването на скафоидна фрактура често протича трудно, тъй като тази
малка кост има специфично кръвоснабдяване и
фрактурата в много случаи се храни лошо.
Доставящите кръв от радиалната артерия кръвоносни съдове към ладиевидната кост в посока откъм дланните
кости,сами по себе си не образуват никакви връзки, така че разкъсването на един
кръвоносен съд автоматично води до недостатъчното кръвоснабдяване
/хранене/ на съответната фрактурирана костна част и
до забавено зарастване или до несрастналите скафоидните фрагменти. Следователно лечението на счупената ладиевидна кост се счита, че не винаги е успешно. Несрастналите скафоидните
фрагменти водят образуването на т.н.псевдоартроза
/лъжлива става/.Освен това. несрастването може да доведе до типична пост-
травматична артроза на китката, свързана с болки, скованост
и затруднени движения в ставата. Друго типично усложнение е аваскуларната
некроза на фрагменти от костта. Тя може да възникне
след фрактура, особено в горния полюс на костта /където е най-слабо кръвоснабдено/ или при разкъсване на скафо-лунатната
връзка. Това състоянието също води до значителна болка и скованост в китката. В
допълнение към ограничения обхват на движение в китката се появяват и други
остатъчни оплаквания като: подуване, скованост в ръката и повишена
чувствителност към промени на времето. Признаците на деформираща
пост-травматична артроза на китката се появяват
обикновено около 1,5-2 години след нараняване и постепенно прогресират. В
20-50% от случаите с псевдартроза на скафоида се развива асептична некроза
на проксималния фрагмент.
В конкретният случай,
след извършеният личен преглед на В.К. на 26.08.2021 г. е видно, че пълният
възстановителен период за получените травматични увреждания от ищеца не е
завършен, тъй като е получил усложнения от типа на изброените по-горе в
направената литературна справка. Лечението на усложненията от счупването на ладиевидната кост е само оперативно - при настъпила псевдоартроза на ладиевидната
кост се прави компресивна остеосинтеза
с титаниев винт или остеопластика,
а при настъпила асептична некроза на малък
проксимален (горен) фрагмент се пристъпва към оперативното му отстраняване.
Установява се, че за
посочения период от около 3,5-4 месеца лявата ръка на ищеца се е нуждаела и е
била подложена на щадящ режим откъм физическа активност и натоварвания. В
конкретния случай, след извършеният личен преглед на В.К. на 26.08.2021 г.
вещото лице е констатирало, че пълният възстановителен период за получените
травматични увреждания от ищеца не е завършен. Същият получава спорадични болки
в китката и пръстите на лявата си ръка при интензивно физическо натоварване и
при промяна на метеорологичните и атмосферните условия. Освен това има
затруднения и в пряката си трудова дейност - не може да държи волана на
автомобила. Носи ортеза за китката. Поради всичко
това, все още е необходимо лявата ръка да бъде подложена на щадящ режим откъм
физическа активност и натоварвания, вкл. и за в бъдеще / ако не бъде проведено
успешно хирургично лечение /.
Към момента на
извършеният личния преглед / на 26.08.2021 г./ вещото
лице Ш. е установило, че са налице симптоматика и оплаквания в областта на
китката и пръстите на лявата ръка,подробно описани по – горе. При установеното от прегледа
обективно състояние, лявата ръка на В.К. не е лишена напълно от основната си
функция - хватателната, но е налице определен
функционален дефицит в посочените направления и затруднения при извършване на
движения от хватателната функция на лявата ръка.
Установените последствия от счупването на ладиевидната
кост на този етап вещото лице приема за дефинитивни / трайни /, като могат
постепенно да прогресират, ако не бъде проведено успешно хирургично лечение.
Посочва, че ищецът получава спорадични
болки в китката и пръстите на лявата си ръка при интензивно физическо
натоварване и при промяна на метеорологичните и атмосферните условия. Вещото
лице посочва, че всяка травма, включително и процесната крие повишен риск за
развитие на артрозни промени в определена става,след
различно дълъг период от време.
По въпросите на
ответника вещото лице посочва, че по делото не се установяват никакви данни, от
които да се направи извод,че пострадалият е бил под влиянието на алкохол при
настъпване на процесното събитие. В медицинската практика, когато пациентът е
употребил алкохол и показва явни признаци на алкохолно повлияване това прави
впечатление на медицинския персонал и се отразява в медицинската документация
при постъпването с изрази като:”Има миризма на алкохол, неадекватно поведение,
буйства или е сънлив, с неразбираем говор-фъфли
и т.н.” Вещото лице посочва, че в конкретния случай нищо подобно не е
отразено в наличната медицинска документация по делото и не може да се направи
извод,че пострадалият е бил под влиянието на алкохол при настъпване на
процесното събитие. Посочва се, че типичният механизъм за получаване счупването
на ладиевидната кост на китката обикновено се
осъществява при индиректна травма - падане и рефлекторно подпиране върху
отведена ръка, с изпъната назад длан и удар върху лъчевата част на дланта /
тази към палеца /. Вещото лице още веднъж посочва, че този механизъм напълно съвпада с анамнестичните
данни,посочени от ищец), което потвърждава начина на счупването. От друга
страна, всяко подобно падане при различни обстоятелства / и без връзка с
настъпилото процесно събитие /, би могло да доведе до
установената фрактура. Много по-рядко счупването на ладиевидната
кост може да се получи и по друг механизъм: от директна травма - удар с твърд
тъп предмет в областта на анатомичната табакера /трапчинката над палеца / или
при нанесен удар със свита в юмрук ръка.
Вещото лице посочва, че
по делото не се установяват данни за неправилно проведено лечение и
възстановителен рехабилитационен процес от страна на
лекуващите лекари и на пострадалия.
В заключението вещото
лице Ш. е посочило, че всички данни по делото сочат за нараняване на китката на
К. на 31.03.2020 г. при станало ПТП - блъскане от БУС при движение на заден ход
и падане на земята.
Относно възможността
ищецът да се обслужва сам, вещото лице посочва, че за посочения период от около
3,5- 4 месеца, а и към настоящия момент, ищеца не е могъл и не може да използва
пълноценно и функционално лявата си ръка, като не е лишен напълно от възможност
да се обслужва сам, но за някои специфични дейности от трудовото му ежедневие и
за хигиенно-битови потребности се е нуждаел и от чужда помощ. Посочва се, че за овладяване и
намаляване /купиране / на болковия
симптом е било необходимо редовно вземане / при болка / на обезболяващи
медикаменти. Това е било предписано още при първоначалния преглед на 31.03.2020
г. в допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение и
най-вероятно това е ставало и при последващите
прегледи,а обезболяващи медикаменти могат да се приемат при необходимост и по
собствена инициатива / без рецепта /.
По отношение на травмата в
областта на лявото коляно, вещото лице посочва, че получената травма /контузия / в областта на
лявото коляно, като симптоматика основно се е проявила с оток и изразен болков симптом, засилващ се при извършване на активни и
пасивни движения със засегнатия крак. Имал е и охлузвания на кожата на лявото и
дясното коляно. Извършената консултация от специалист ортопед-травматолог в
същия ден на травмата преценява,че при наличие на охлузвания по кожата на
коляното е необходимо извършване на стерилна превръзка с антибиотик. Освен това
сочи, че е имал оток и изразена болезненост / спонтанна и палпаторна
/, засилващи се при опити за извършване на активни и пасивни движения в
коленната става. Именно поради тази симптоматика лявата коленна става е била имобилизирана за 7 дни с наколенка.
След свалянето на наколенката е било необходимо
раздвижване и рехабилитация на крайника за същия период,за който е била
обездвижена ставата. Всичко това е причинило двигателни затруднения при
придвижване с левият долен крайник за около две седмици. Вещото лице посочва,
че по делото няма данни дали ищеца е имал нужда от помощни средства за
придвижване, с оглед травмата на лявото коляно, като сочи, че при извършения
преглед на 26.08.2021 г. ищецът В.К. е
заявил,че не е имал нужда и не е ползвал такива средства.
При разпита в съдебно
заседание вещото лице Ш. обяснява защо е приел, че гипсовата имобилизация е била 2 месеца, като съдът напълно възприема
неговото становище. В допълнение на вече изложеното в експертното заключение
вещото лице посочва, че при прегледа на ищеца, е установил, че същият все още
носи ортеза, която е пластмасова превръзка, която
облекчава, стабилизира до известна степен китката, като е изследвал и
движението на пръстите му, като му е задавал съответните команди. Обяснява
значението на думата лотгета, като сочи, че същата е
гипсова превръзка, която откъм грабна или задна страна на ръката е гипсова, но
гипсът обхваща предната част и страничните, след което се бентова
и става едно цяло. По зададените от съда въпроси отговаря, че след извършване
на актуалния преглед е установил, че е налице пост травматична артроза при него, типична пост травматична артроза, което усложнение има със сигурност. Относно аваскуларната некроза сочи, че
същото може да се установи с апаратура, с която вещото лице не разполага,
поради и което не може да бъде категоричен за наличие или липса на такава.
Ответникът е оспорил
заключението по отговорите на въпроси №
4 и № 5 т.е. за общия период на имобилизация,
както и за общия период е било затруднено и ограничено движението, поради и
което същите следва да се преценят с оглед на останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства. Действително от писмените документи се
установява, че периодът на гипсова имобилизация следва да се приеме именно периодът от
31.03.2020 г. до 11.05. 2020 г., но
вещото лице не е дало категорично становище за този период, а е посочил, че
същият е около 2 месеца, тъй като не става ясно дали не се е наложило отново на
11.05.2020 г. да се имобилизира, както това е станало
на 13.04.2020 г., но без да е отразено свалянето, както е видно от
представените документи за периода от 31.03.2020 г. до 13.04.2020 г., където
липсва отделен документ или отразяване на свалянето, а същото е отразено едва в
амбулаторния лист от 13.04.2020 г. Именно заради възможността да е поставена
отново вещото лице дава половин месец толеранс при отговорите си, като неговото
становище съдът възприема изцяло.
Относно механизма на
настъпване на ПТП по делото са събрани писмени и гласни доказателства. В
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.03.2020 г., съставен от ***
К. И. се установява, че на тази дата на *** с Участник 1 – ППС с рег. № ***,
собственост на ***с водач В.К. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца,
както и за нанесени щети по ППС-то. В
тази връзка е съставен АУАН. От приетото като писмено доказателство писмо от ОД
на МВР Пловдив се установява, че въз основа на АУАН за нарушена разпоредба на чл. 40, ал.1, пр.
2 от ЗДвП е издадено наказателно постановление, което е
влязло в сила на 19.05.2020 г.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, вследствие на причинените увреждания в причинно – следствена връзка с ПТП-то освен приетото по делото заключение
на съдебно – медецинската експертиза са събрани гласни
доказателства чрез разпити на допуснати на ищеца свидетели. От разпита на св. А. П.–
негов съсед от 39-40 години се установява, че същият е разбрал за ПТП-то
веднага, тъй като ищецът му се обадил за лекарски съвет. Не го видял в деня на
ПТП-то, а чак когато се прибрал в гр. ***,
където те живеят. Установява се, че
основните оплаквания са били от болка в ръката, най-вече в ръката, оплакванията
от към крака и болката били по-малко, основно била ръката, като споделил, че му
е било трудно да прави определени движения и да хваща. Това затруднение
продължило може би около два месеца. Насочил го към ортопед. Тъй като св. П. е
лекар сочи, че е запознат с приеманите от ищеца лекарства, като лично той му
изписвал нестероидни
противовъзпалителни и болкоуспокояващи. Ищецът продължил лечението с
болкоуспокояващите около месец. След 2-3 месеца ищецът възстановил някакъв
обем на движение и започнал нормално да функционира ръката, но болка сочи, че
има и до ден днешен. В този период първоначално бил с гипсова твърда имобилизация, след което преминава на лека имобилизация, като пояснява, че едното е твърдо, което ограничава всички
видове движения, а другото е мека превръзка - ортеза,
която щади. Посочва, че към втория месец
ищецът започнал да прави физиотерапия, дотогава трябвало да носи твърдата, след
което минава на меката, която и до ден днешен, когато има проблем я слага. Установява
се, че ищецът има периодично болка при определени движения на ръката. Потвърждава изложеното и от вещото лице Ш., че
трябва да бъде махната твърдата превръзка, за да започне физиотерапията, като
за проведената физиотерапия знае със сигурност, тъй като работи в медицински център, където има голяма
физиотерапия и го завел на мястото,
където има физиотерапия. Физиотерапията продължила минимум 20 дни. Потвърждава,
че и към настоящия момент ищецът периодично
има болки от натоварване на ръката, поради и което слага ортезата
периодично. Сочи, че е видял имобилизацията на китката. Посочва, че след около три
месеца се върнал на работа. Сочи, че е бил свидетел, че не може да направи
някои от нещата, изискващи хващане и с двете ръце, но не може да даде конкретен
пример.
От разпита на св. С. Б. – негов
***** се установява, че е разбрал за инцидента от
телефонен разговор с ищеца, като не е бил свидетел – очевидец. Бил уведомен за инцидент в качеството му на
пряк ръководител на ищеца и защото се налагало на следващия или на конкретния
ден да пътува за ***. Св. Б. посочва, че е видял видеозаписа от
охранителната камера, от който е видял, че В.К. се
движи напряко на паркинга в посока паркиралите камиони, които били около десет,
а бусът с В. тръгва назад и леко надясно. Посочва, че площадката има един фургон, който фургон е
обособен като офис на *****та, който предава на *** хартиените документите,
които им трябват. Дава сведения от видяното от видеозаписа, като сочи, че бусът е спрян под прав ъгъл спрямо фургона, с предната част
напред към фургона, бусът на фирмата, който кара К..
Посочва, че се вижда как В. минава в посока паркираните камиони, които се
намират в дясната част на паркинга, единия камион, който той карал бил подреден
там. Спрямо буса, който управлявал К., посоката на
движение на К. била зад задните врати
на буса, зад
паркирания бус по права линия в посока на паркираните
камиони. Свидетелят не дава сведения кога точно бусът
започнал да захожда назад, дали след като К. бил вече зад него или преди това,
но видял удара. К. се движил в права линия зад буса
по посока камионите, които са паркирани от другата страна, съответно той се
движил и едва ли не малко подминавал буса, защото бусът тръгнал назад и завил леко вдясно, а не в права
линия, като в момента, в който леко завива надясно тогава е ударил
К.. К. бил ударен отстрани в гръб от лявата страна. Свидетелят е категоричен,
че К.
вече е бил подминал леко задната
част на буса и тогава, когато бусът
от движение назад леко завил ударил К.. След като К. подминал буса, тогава К. започнал леко да захожда надясно от
движението, което дотогава осъществявал, като такова само назад. К. се движил
към момента, в който буса, управляван от К., го
блъснал. Свидетелят посочва, че от записа
на охранителната камера ясно се различават лицата и МПС, които участват в ПТП-то и това са, както е споменал В.К., В.К. и
буса на фирмата, управляван към този момент от К.. Посочва,
че по хода на движение на управлявания от К. микробус нямало никакви
препятстващи видимостта към вървящия зад буса К., бил
само празния плац от чакъл. Камионите, към които К. бил насочен били в далечина, вдясно на
площадката. Относно управлявания от В.К. бус сочи, че
този бус лично св. Б. го е управлявал, като той е под
3,5 тона и се управлява с любителска книжка, като има централно огледало, вижда
се назад през централното огледало и през двете странични огледала, които са
достатъчно големи. Посочва, че височината на седалките в буса,
управляван към момента на инцидента от К., е стандартна и не препятства
видимостта от централното и страничните огледала назад.Посочва, че този запис
го е гледал в офиса на управителя на фирмата заедно с управителя на фирмата,
като отразеното в записа напълно съответствало на изложеното от К. в телефонния
разговор. Свидетелят Б. сочи, че е
разговарял с В.К., който си признал, че е блъснал К. и след около 3-4 дни
напуснал фирмата. Относно местоположението на паркинга на фирмата сочи, че
същият се намира пред сградата на ***, намира се вдясно от асфалтирания основен
път, обособен е с една ограда, която не е към пътя, за да не възпрепятства движението
на големите камиони, влизащи вътре. Посочва, че оградата отделя края на
паркинга, вдясно от пътя, където има един голям плац, насипан с чакъл, отляво
точно до пътя има един голям транспортен осев кантар, на който се мерят
камионите пълни и празни, в края на плаца има един фургон, обособен като офис
на *****, съответно има стопанска част със стари гуми, но самият паркинг е
единствено и само паркинг и има камери. Установява
се, че там се подреждат големите и
малките камиони, които са в покой преди и след курс, като оградата е
накрая на паркинга към оризищата. Свидетелят
посочва, че пред фургона е имало обособено място за преминаване, което е с два реда европалети,
сложени над чакъла заради калта и за да може да не се качват коли и да се
минава спокойно от колегите.
Установява се от разпита на
св. Б., че между буса
и двете страни имало грубо около 4-5 метра свободни отляво и отдясно, а
разстоянието между буса и В. 3
метра, когато бусът тръгнал назад. Не се спомня дали К. е гледал встрани и е
възприел буса, като сочи, че бусът тръгнал с
пълна газ назад, като посочва, че поради удара в гръб в лявата страна,
пешеходецът няма как да е направил опит да избегне сблъсъка.
По отношение на механизма
на настъпване на ПТП по делото е прието заключение на съдебно автотехническата експертиза, от което се установява, че
ударът е
настъпил, след като л.а. „Фолксваген Крафтьр „ тип
микробус - пътнически , управлявано от К. , потегля назад с маневра за излизане
от паркинга и траекторията му на движение пресича траекторията на движение на
пешеходеца К., отиващ до един от паркираните камиони. Съприкосновението е между
задна дясна врата на микробуса и дясната част на гърба на пешеходеца. След ПТП- то микробусът спира почти веднага,
а пешеходецът К. загубва равновесие и полита напред и наляво , като при падане
е получил видими контузии на ляв лакът и ляво коляно. Вещото лице изразява
становище, че процесното ПТП е настъпило поради закъсняло
възприемане/невъзприемане на опасността от придвижващия се зад микробуса
пешеходец от водача В.К. , при управление на лек автомобил - микробус,
„Фолксваген Крафтър с рег. № *** назад и оттам
закъсняла реакция по предотвратяване на произшествието, което се дължи на
обстоятелството, че преди да започне движение назад, водачът не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си
назад водачът не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила, а ако това е
било невъзможно не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Отразено е, че нормалната скорост за движение на заден ход на лек автомобил-
микробус с ръчна скоростна кутия, няколко метра след потегляне е около 2- 3 км/ч.
Като при тази скорост не се чува форсиране на двигателя и не прави впечатление
рязко потегляне. Предвид това приема и определя, че скоростта на движение на
„Фолксваген Крафтер “, с рег. № **** на заден ход, в
момента на удара би следвало да бъде около 3 км/ч. Доколкото се установява,
че микробусът е оборудван със стъкла на
задните врати, то водачът е имал видимост зад автомобила. Вещото лице е
категорично, че водачът В.К., е имал възможност да възприеме движението на
пешеходеца зад автомобила в случай, че е наблюдавал през огледалото за обратно
виждане и страничните огледала.
Предвид изложеното
изводът на вещото лице е, че водачът на микробус „Фолксваген Крафтер “, с рег. № **** ,В.К., е имал възможност да
избегне удара и предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране в
случай, че е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и е възприел
опасността от навлезлия в зоната за маневра пешеходец от разстояние по- голямо
от 1,21м от мястото на удара. Водачът на микробуса е имал възможност да
предотврати произшествието и в случай, че е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности и своевременно е бил предупреден за възникналата
опасност от навлезлия в зоната за маневра пешеходец. Водачът на микробуса е
имал възможност да предотврати произшествието и като избере друга траектория на
движение назад , осигуряваща му по-голямо пространство и видимост .
Установява се, че
процесното ПТП между пътнически микробус „Фолксваген Крафтър"
с рег. № *** , с водач В.И.К. и пешеходец В.Ц.К. е настъпило в имот тип открит
паркинг, използван с търговска цел от фирма *** , намиращ се в индустриална
зона север на гр. ***** с адрес *** , в близост до фирма ***. Конкретното място
се намира на около 350 м. от главния път, срещу отбивката
за с. ***. Мястото на удара след съответните изчисления вещото лице посочва, че
е било на около 7-8 метра от кантара. Относно открития паркинг установява,
че е с използваема площ приблизително с
дължина 100 м. и широчина 30 м. Посочва, че зад паркираните камиони има канавка
и не се знае докъде продължава имота. Вещото лице дава заключение, че е имало
достатъчно място за маневра назад, тъй като отляво и отдясно на буса е имало по около 4-5 метра, а назад е празния плац.
Относно атмосферните условия посочва, че в момента на произшествието времето е
било сухо, леко облачно, но с много добра видимост – над 300 метра. Леко ръмене на дъжд е имало в ранните и късните часове около
9,00 часа и 15,00 часа. Температурата на въздуха е била 8-10 градуса. Вещото лице посочва, че пътната настилка,
която се използва за паркиране на камиони и други превозни средства , както и за
различни маневри се състои от много добре валиран и отъпкан чакъл или баластра,
примесен с по-фини пясъчни частици, както и наслоен прах с течение на времето.
Установило е, че от едната
страна граничи с асфалтиран път, в другия край имотът
е затревен и няма ясно очертани граници
. Зад фургона е обособена зона за паркиране на леки автомобили от служители
на фирма ***. Относно видимостта вещото лице посочва, че няма данни за налични
препятствия към този момент, които да ограничават пряката видимост към
паркирания микробус "Фолксвеген Крафтер" , но не може да отговори еднозначно на този въпрос, защото
самата видимост и възприемане на приближаващото МПС, зависи в най- голяма
степен от положението на тялото на пострадалия в точния конкретен момент , а не
от метеорологични или други възпрепятстващи видимостта условия. Относно обстоятелството дали пострадалият е
могъл да чуе запаления двигател на процесното МПС, вещото лице посочва, че не
може да даде еднозначен отговор. Сочи, че при липса на други странични шумове,
разстоянието на което се е намирал пострадалия, позволява той да може да чуе
запаления двигател на микробуса „Фолксваген Крафтер“.
Вещото лице посочва, че доколкото от гласните доказателства се установява, че
пострадалият е бил с гръб, то не е могъл да възприеме задните светлини на
процесното МПС, сочещи за предприета „маневра назад“. Сочи, че пострадалият К. в деня на инцидента
е изпълнявал служебните си задължения, като непосредствено преди сблъсък е
осъществявал свободно придвижване през паркинга, с цел да се придвижи до един
от паркираните камиони, които обикновено кара като международен шофьор. Вещото
лице сочи, че при движение на микробуса на заден ход с около 3 км/час и
възприемане на пешеходеца като опасност от разстояние по – голямо от 1,21
метра, водачът на микробуса К. ще има възможност да спре екстрено и безопасно.
Според него настъпването или ненастъпването на ПТП не е в пряка зависимост само
от разстоянието между микробуса и пешеходеца, а в най – голяма степен зависи от
взаимното им и своевременно възприемане и правилна реакция след това. От
посещението на място вещото лице не е установило да има забрана за преминаване
през паркинга, да е необходимо носенето на специално облекло от служителите или
други предпазни средства. Посочва, че няма и обособени специални маршрути на
придвижване или такива, през които е забранено преминаването. Относно
разположените палети пред фургона, за които св. Б. дава сведения в показанията
си, сочи, че същите обособяват място за преминаване, когато е кално, като са
абсолютно първобитни и възпрепятстват автомобила да премине напред пред
фургона. Твърди, че с оглед настилката е трудно да има чак такава кал, че да се
възпрепятства движението по паркинга. Посочва също така, че вдясно от фургона
има обособена масичка отстрани с пейка за сядане, които служат за пиене на кафе
и за почивка на тези работници, или за изчакване, ако има някаква опашка, ако
се е образувала от самите служители.
От правна страна:
Не се спори между страните по
делото и от приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на лекия
автомобил, който е приличинил ПТП-то към датата на
застрахователното събитие.
Между ответника и собственика на лекия автомобил, причинил ПТП -то е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на
водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от
причинен от същия инцидент.
За да се уважи исковата претенция
следва да се установи освен настъпването на
произшествие на сочената дата, причинена виновно от водача на
застрахования автомобил, но и настъпването
на сочените в исковата молба неимуществени вреди на ищеца, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Наличието на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП- то не се оспорва от
ответника, поради и което е отделено, като безспорно обстоятелство.
Относно механизма на ПТП, то същият се
установява, както от подписания констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, чиято вярност се потвърждава от
разпитания свидетел, издадения АУАН и наказателно постановление, така и от приетото заключение на автотехническата
експертиза.
От приетото по
делото и неоспорено от страните писмо от ОД на МВР Пловдив се установява, че за
процесното ПТП на водача на ППС „Фолксваген Крафтер“
с рег. № **** е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и влязло в сила
наказателно постановление за за
нарушена разпоредба на чл. 40, ал.1, пр. 2
от ЗДвП, който гласи, че преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението. От събраните в тази връзка гласни доказателства чрез разпита на св. Б. и
изслушаното заключение се установява, че водачът на ППС е имал пряка видимост,
както от огледалото за задно виждане, през задните врати, така и от страничните
огледала, като същият не е било необходимо да проследява движението пред
него, а само движението отзад, доколкото
пред фургона, пред който се е намирало ППС е имало европалети,
които са възпрепятствали възможността да създаде опасност за преминаващи пред
фургона.
Съдът счита за неоснователни, като недоказани
възраженията на ответника, че водачът на процесното МПС ситуира
ищеца, който е следвало да му сигнализира за опасности, но поради собственото
си немърливо отношение към опазване на собствените си
здраве и живот се явява опасност. От разпита на св. Б., чийто показания съдът
възприема, като непосредствени такива, доколкото същият е гледал записа от
видеокамерата, се установява, че ищецът е бил подминал буса
в момента, в който същият е завил на заден ход и го е ударил в гръб. Липсват
каквито и да са доказателства, установяващи твърденията на ответника в тази
насока, като дори не се установява по безспорен и категоричен начин, ищецът да
е възприел маневрата на водача К..
Предвид така изложеното съдът приема, че от събраните
доказателства се установява именно твърдения от ищеца механизъм на настъпване
на ПТП-то, както и обстоятелството, че същото е настъпило по вина на водача на
процесното ППС.
По отношение на наличието на причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените неимуществени вреди са
събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключение на автотехническата и медицинска експертиза. От показанията на
св. Б. се установява, че след удара ищецът е паднал на земята, като е бил
ударен в гръб странично. Непосредствено след инцидента в лист за преглед на
пациент в спешно отделение е отразено, че ищецът съобщава за болка в лява лакътна, гривнена и колянна става.
Вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно – медицинската
експертиза, е категорично, че е налице пълно съвпадение между посочените от
ищеца анамнестични данни за падането и типичният
механизъм на счупване на ладиевидната кост от гривнената става. По делото не са събрани доказателства
травмата да е настъпило по някой от другите посочени от вещото лице механизми.
Относно контузията на лявото коляно, доколкото се събраха доказателства, че при
удара ищецът е паднал и не се установява да са настъпвали други инциденти до прегледа
от спешния екип, то съдът приема, че се установява наличието на причинно-
следствена връзка и между тази травма и механизма на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин
от събраните доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното
произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования
автомобил, настъпването на вреди на ищците, както и причинно- следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
От приетото по делото заключение на
съдебно- медицинската експертиза, от медицинската документация и от
показанията на свидетеля П., който разполага
и със съответните медицински знания, се
установява, че в резултат от инцидента ищецът е претърпял болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като
неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с произшествието и поведението
на водача на застрахования при ответника лек автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при посочения инцидент.
Осъществени са следователно предпоставките,
ангажиращи отговорността на застрахователя, според която разпоредба увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968
г.).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на съдебно – медицинската
експертиза се установява, че периодът на проведеното лечение след травмата е
около 3,5 -4 месеца, като при извършения актуален преглед на 26.08.2021 г. е
установено, че ищецът все още продължава да има болки при извършване на активни
движения в лявата гривнена става, които се засилват
при натоварване. Освен това се констатира, че движенията са ограничени и
болезнени, с известна степен на скованост, като по – силно ограничение на
движението се установява при свиване на китката напред, а при разгъване на китката назад
възможностите са по – големи, като пръстите от втори до пети не могат да бъдат
свити изцяло, а палецът не може да опонира пълноценно на останалите пръсти.
Установена е затрудненост в силата на захвата.
Относно периодът на временна нетрудоспособност, то същият се установява от
приложените медицински документи, че е 74 каледнарни
дни, като възрастта на ищеца към датата на настъпване на ПТП-то е 53 години.
Следва да се вземе предвид и установената от вещото лице Ш. посттравматична артроза. Относно лявото коляно се установява, че контузията
е отнела около 14 дни за възстановяване – 7 дни имобилизация
и 7 дни рехабилитация. Относно контузията на лява лакътна
става, се установява, че същата е протекла с единствена симптоматика от болка и
лечението е проведено само с болкоуспокояващи. С оглед така установеното съдът
счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, вследствие
на установените травми в причинно – следствена връзка с ПТП –то е сумата от 13
000 лв. При определяне на размера съдът съобрази постановената съдебна практика
по отношение на идентични случаи, възрастта на ищеца, настъпилите допълнителни
усложнения, интензивността на претърпените болки и страдания и периода на възстановяване по отношение на всяка от травмите, като
отчита фактът, че по отношение на две от установените травми възстановителният
период е бил изключително кратък.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, не се събраха достатъчно доказателства за
основателността на същото. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го
сочи в своя полза. В случая не само, че не се установява ищецът да е могъл да
възприеме включените светлини за заден ход, тъй като е бил в гръб спрямо
маневриращото ППС, но и е бил подминал същото, когато е настъпил удара.
Предвид така изложеното съдът
счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата
от 13 000 лв. до който размер следва да се уважи, като за разликата над този
размер до пълния претендиран такъв от 26000 лв., като
частичен от 30 000 лв., искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 409 КЗ и с
оглед искането на ищеца в тази насока, съдът счита, че следва върху уважената
главница да се присъди законна лихва, считано от датата на окончателното
произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество – 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът претендира разноски,
съобразно представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК и представени
доказателства за направените разноски. Ищецът претендира разноски в размер на
1040 лв.- платена държавна такса, 300 лв.- депозита за СМЕ и 200 лв. – депозит
за САТЕ или общо сумата от 1540 лв., от които съразмерно на уважената претенция
следва да се присъди сумата от 770 лв.
Видно от представеното пълномощно процесуалният
представител на ищеца е осъществявал защита по делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата и не е получил адвокатски хонорар.
В чл.
38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 920 лв. На основание чл.7, ал. 9 от Наредбата
в полза на процесуалния представител освен възнаграждението, определено по реда
на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата следва да се присъди и допълнително
възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни заседание след второто
такова, проведено на 21.12.2021 г. Или общият размер на възнаграждението, което
следва да се присъди в полза на процесуалния представител на ищеца е 1120 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция, като ответникът представя доказателства за направени разноски в
размер от 500 лв. – депозити за вещи лица и сумата от 2016 лв.- платено
адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената претенция в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 1258 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, район
Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на В.Ц.К., ЕГН **********,*** сумата в размер на 13 000 лв. – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно
събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 31.03.2020 г. в гр.
*****, на ул. ***, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ц.К., ЕГН **********,*** против ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област
София, община Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5 иск за разликата над сумата в размер на 13 000 лв. до пълния претендиран размер от
26 000 лв. – главница, предявена като частична претенция от 30 000
лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, район
Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА В.Ц.К., ЕГН **********,*** сумата от 770 лв.- разноски по делото,
съразмерно на уважената претенция
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, район
Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на адв. Я.Д.Д.,
член на САК, с ЛН ***и код по БУЛСТАТ ***, с адрес на
кантората: гр. *** сумата от 1120 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА В.Ц.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: област София, община
Столична, гр. София, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №
7, ет.5 сумата от 1258 лв.- разноски по съразмерност на отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Окръжен
съдия: