Решение по дело №8863/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261307
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20203110108863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ

 

261307/13.4.2021г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                              

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8863 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л., ет. *, офис * срещу В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът  дължи сумата от 1804,02лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *************/10.01.2018г., сключен с „БНП П.П.Ф.” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г. към него, сумата от 502,98лева- договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата от 248,55лева- лихва за забава за периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК №499/04.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 1328/2020г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1  и чл. 86, ал.1, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

В условията на евентуалност се предявяват кумулативно съединени осъдителни искове от А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л., ет. *, офис * срещу В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1804,02лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *************/10.01.2018г., сключен с „БНП П.П.Ф.” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г. към него, сумата от 502,98лева- договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата от 248,55лева- лихва за забава за периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл. на осн. осн. чл. 79, ал.1 вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител релевира искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че с връченото на 10.12.2020г. – лично на ответника разпореждане №261928/28.08.2020г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, както и че предявените искове са вероятно основателени с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, и от ищеца е направено в съдебно заседание искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените установителни искове бъдат уважени.

 Предвид уважаване на главните установителни искове, с които съдът е сезиран, то не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност такива.   

С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 101,11 лева за заповедното производство, от които 51,11 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 221,05 лева за исковото производство, от които от които 121,05 лева доплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Водим от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

приема з.установено в отношенията между страните, че В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** дължи н. „А.за с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л., ет. *, офис * сумата от 1804,02 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *************/10.01.2018г., сключен с „БНП П.П.Ф.” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г. към него, сумата от 502,98 лева-договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата от 248,55 лева- лихва за забава за периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени заповед за изпълнение з.парично задължение по чл. 410 ГПК №499/04.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 1328/2020г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1  и чл. 86, ал.1, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати н. А.за с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л., ет. *, офис * сумата от 101,11 (сто и един лева и 11 ст.) лева съдено – деловодни разноски сторени в заповедното производство, както и сумата от 221,05 (двеста двадесет и един лева и 5 ст.) лева съдено – деловодни разноски сторени в исковото производство, на осн. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На страните да се връчат преписи от решението.

                       

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :