НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№261307/13.4.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8863 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л.,
ет. *, офис * срещу В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи
сумата от 1804,02лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № *************/10.01.2018г.,
сключен с „БНП П.П.Ф.” ЕАД, като
задължението е прехвърлено
на заявителя с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г. към него, сумата от 502,98лева- договорна
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата от 248,55лева- лихва за забава за
периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението-
03.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени заповед за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 ГПК №499/04.02.2020г., постановена по ч.гр. дело
№ 1328/2020г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79,
ал.1 и чл. 86, ал.1, вр.
чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В
условията на евентуалност се
предявяват кумулативно съединени осъдителни
искове от А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***, офис сграда л.,
ет. *, офис * срещу В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1804,02лева,
представляваща неплатена главница по договор
за потребителски кредит № *************/10.01.2018г., сключен
с „БНП П.П.Ф.” ЕАД, като задължението
е прехвърлено на заявителя
с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г. към него, сумата от 502,98лева- договорна
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата от 248,55лева- лихва за забава за
периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл. на осн. осн.
чл. 79, ал.1 вр. чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 99 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител релевира искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид, че
с връченото на 10.12.2020г. – лично на ответника разпореждане №261928/28.08.2020г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа, както и че предявените искове са вероятно основателени с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, и от ищеца е направено в съдебно заседание искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените установителни искове бъдат
уважени.
Предвид уважаване на главните установителни
искове, с които съдът е сезиран, то не следва да бъдат разглеждани предявените
в условията на евентуалност такива.
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 101,11 лева за заповедното производство,
от които 51,11 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 221,05 лева
за исковото производство, от които от които 121,05 лева доплатена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство,
определено от съда, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
приема з.установено в отношенията между страните, че В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** дължи н. „А.за с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда л., ет. *, офис * сумата от 1804,02
лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ *************/10.01.2018г., сключен с „БНП П.П.Ф.”
ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и приложение № 1/14.03.2019г.
към него, сумата от 502,98 лева-договорна
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018г. до 10.01.2020г., както и сумата
от 248,55 лева- лихва за забава за
периода 06.10.2018г. до 04.03.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени заповед за
изпълнение з.парично задължение по чл. 410 ГПК №499/04.02.2020г., постановена
по ч.гр. дело № 1328/2020г. на ВРС, на осн. чл.430 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес *** да заплати н. „А.за с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********0 със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда л., ет. *, офис * сумата от 101,11 (сто и един лева и 11 ст.) лева
съдено – деловодни разноски сторени в заповедното производство, както и сумата от 221,05 (двеста двадесет и един
лева и 5 ст.) лева съдено – деловодни разноски сторени в исковото
производство, на осн. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :