Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.10.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 17567 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М. с.И., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед
№ 5736/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 11616/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 208,22 лева, представляваща незаплатена
главница за ползвани В и К услуги за периода от 15.12.2015г. до 10.07.2017г.,
по партида с абонатен номер 1158411 за обект, находящ се в гр. Варна, *****, ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 55,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от
12.03.2016г. до 18.07.2019г. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно
чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, *****. Ответникът бил
титуляр на партиди с абонатен номер 1158411, по които се води отчета на
консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила дължимите за услугите
суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер.
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и
процесуалната легитимация на ответника. Оспорва се твърдяното количество ВиК
услуги да е реално предоставено на ответника и потребено от него. Прави
възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на главницата за периода от 15.12.2015г. до 23.07.2016г. и
по отношение на лихвата за забава за периода от 12.03.2016г. до 23.07.2016г.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено
от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 04.10.2019г., в която за описани задълженията за абонатен № 1158411 с титуляр М. с.И. за периода от 15.12.2015г. до 10.07.2017г.
Приети по делото са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
Представена от ищеца е справка по лице от
Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на С.А.И., от която е
видно че същият през 1993г. е придобил собствеността върху процесния имот с
адрес гр.
Варна, *****, по силата на договор за покупко-продажба.
От удостоверение за наследници от
04.08.2020г. се установява, че С.А.И. е починал на 13.05.2017г. и е оставил за
наследници двамата си синове – а.И. и М. с.И..
Представени от ищеца са
още карнетни листи за абонатен № 1158411 с
титуляр С.А.И./М.С.И., за периода от 12.11.2013г. до 07.08.2017г. В последния
карнетен лист е вписана забележка от 07.08.2017г. че водомерът е спрян с подпис
на потребителя.
Приети по делото са 2 бр. протоколи от
11.05.2017г. и от 10.07.2017г. съставени и подписан от лицата з.т.ч.на длъжност
„инкасатор“ и г.т.д. на длъжност „инкасатор“. Протоколите са от посещение на
обект, находящ се в гр. Варна, ж *******относно неосигурен достъп до водомера
повече от една година от последното отчитане.. В протокола е вписано, че на
15.09.2016г. на посочения обект достъп отново не е осигурен.
Приложена по делото е и справка „Енерго-Про
Продажби“ АД, изпратена във връзка с издадено по делото съдебно удостоверение в
полза на ищеца, за потреблението на ел. енергия към, видно от която в периода
от 05.12.2015г. до 03.08.2017г. в обекта е потребявана електрическа енергия. ,
23.07.2020г. в обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 70
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1158411 за периода от 15.12.2015г. до 10.07.2017г.
възлиза на 208.22 лева по 19 броя фактури, а сумите за лихва за
забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 18.07.2019г.
са в общ размер от 55.68 лева. По документи у ищеца абонат по партиден № 1158411
се води на М.С.И.. Не е налице плащане
по фактурите за процесния период. По делото е допусната и допълнителна задача
на експертизата вещото лице да извърши оглед на място на водомера и да снеме
актуалните му показания, но вещото лице е отбелязало, че не е изпълнило същата,
тъй като в процесния обект няма лице, което да осигури достъп до жилището.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че процесния имот е бил собственост на наследодателя
на ищеца С.А.И. по силата на договор за продажба, като впоследствие след
смъртта му на 13.05.2017г. собствеността е преминала по наследство върху
двамата му синове, единият от които е ответника. Следва да се отбележи, че
ищецът е с регистриран по НБД „Население“ настоящ адрес в процесния имот,
считано от ***г. и постоянен такъв, считано от 27.01.2005г. В удостоверението
за наследници е отбелязано, че другият син на наследодателя – а.И. е с
гражданство – Германия. Ищецът е вписан и като титуляр на партидата при
ищцовото дружество. Предвид всичко изложено съдът намира, че ищецът има
качеството ползвател, с оглед на което между страните е налице облигационно
отношение и ответникът се явява обвързан от Общите условия на ищцовото
дружество.
Следващият спорен между страните въпрос
касае предоставянето на процесите услуги и тяхното количество.
Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1 ОУ от ВиК и
чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез
монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения, т.е.
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода,
отчетено от съответния индивидуален водомер.
В чл. 21 от ОУ са
предвидени условията и начина за отчитане
на средствата за търговско измерване
(водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите
от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния
лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния лист
– той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се ползва
с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В настоящия случай карнетните
листи не носят подписи за абоната в процесния период.
На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и
чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните
водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за
целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за
предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни
с оператора в удобно за двете страни
време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане
– чл.35, ал.4 от Наредба №4
от 14.09.2004г. Ако
въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят
бездейства системно, разходът на вода се
изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ
от осигуряване на достъп се доказва с констативен протокол при условията на
чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.
Съгласно двата констативни протокола,
представени по делото от 2017г., абонатът отново не осигурявал достъп до обекта
в период по-дълъг от една година от последното отчитане. От карнетните листи за
процесния обект за същия период също е видно, че през целия процесен период са
начислявани служебни количества потребена вода. Тези две групи документи, които
са издадени въз основа на правилата в Общите условия и Наредба №4/14.09.2004г. могат да обосноват неизправността на
абоната в правоотношението с ищеца. Впрочем ответникът дължи да докаже в
процеса своята изправност по установената от съда договорна връзка на общо
основание. В случай, че ответникът не е пребивавал на адреса, същият очевидно
не е изпълнил задължението си да уговори удобно време за отчет на водомера поне
веднъж в рамките на една година. Тези данни, тълкувани съвкупно, мотивират
извода за трайно неоказвано съдействие от ответника по отношение осигуряването
на достъп за извършване на контролни проверки. Следователно е приложим
нормативният ред за определяне на разхода на вода (чл.35,
ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК).
В допълнение съдът намира за нужно да
отбележи, че е ноторно известна практиката на ВиК оператора на територията на
гр. Варна, да приема и следните форми на отчет, макар правно несъвършени, а
именно: поставяне от ползвателя на бележки с проверените от него показания на
водомерите; деклариране на тези данни от потребителя на дежурния телефон на
„ВиК – Варна“ или на телефона на инкасатора за района; индивидуална уговорка с
инкасатора на района, за да се осъществи допълнително посещение за отчет; и
други. Макар не напълно правно изрядни, всяка от тези форми на съдействие
опосредява основното задължение – да се изчислява потреблението и да се плаща
то. И след като никоя от тях не е била използвана, за да се стигне до протоколи
за отказан достъп повече от една година, е очевидно недобросъвестното поведение
на потребителя. Впрочем тези неформални способи не колидират със закона, а
намират общото си основание в чл.35, ал.4 от Наредба №4/ 14.09.2004г. и в този смисъл имат правно значение.
Няма спор между страните по отношение на
цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги, нито по
отношение на начина на изчисление на служебното количество.
От ответника е
направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания за периода 15.12.2015г.
до 23.07.2016г. Предвид, че
заплащането на ВиК услуги съставлява
„периодично плащане” по смисъла на
чл.111, б.”в” от ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС), то същото се
погасява с тригодишна давност. В случая, искът се счита
за предявен от датата на
депозиране на заявлението – 23.07.2019г., предвид
което всички задължения за главница,
с падеж преди 23.07.2016г. са погасени по давност. Съгласно чл.31,
ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор
потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Следователно в настоящия случай съгласно описанието на дължимите
главници по фактури в ССчЕ са
погасени вземанията по първите 6 фактури (всички преди фактура № ********** от
12.08.2016г.), покриващи задължения за
периода от 15.12.2015г. до 13.06.2017г. на обща стойност 57,30 лева. Същите следва да бъдат приспаднати от общо дължимата от ответника сума в
размер на 208,22 лева.
По гореизложените
съображения съдът намира, че главният иск е основателен досежно дължимостта на
сумата от 150,92 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги за
периода от 13.06.2016г. до 10.07.2017г. и следва да бъде частично уважен за
посочените сума и период и да бъде отхвърлен
за разликата до претендираната сума от 208,22 лева и за периода от 15.12.2015г. до 12.06.2017г., вкл.
По отношение искът за установяване дължимостта на
лихвите за забава върху всяка една от главниците и предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност съдът намира, че погасени по давност
са всички задължения за лихва с падеж преди 23.07.2019г., тъй като чл.111, б.”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Предвид изхода от
главния иск лихви са дължими по всички фактури след фактура № ********** от
12.08.2016г., включително и по същата от падежа на всяка фактура до
18.07.2019г. Съгласно заключението на вещото лице дължимите лихви по съответните
фактури са в общ размер от 37.05 лева. С оглед горното искът по
чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен за посочената сума и за периода от 12.09.2016г.
до 18.07.2019г. да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 55.68
лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса, 300 лева за депозит за особен представител 270 лева за
депозит за вещо лице, 10 лева за съдебни удостоверения и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 537,77
лева. В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 25 лева
за платена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
от които ответникът следва да заплати 53,42 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че М. с.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 150,92 лева, представляваща незаплатена
главница за ползвани В и К услуги за периода от 13.06.2016г. до 10.07.2017г., по партида с абонатен номер 1158411 за
обект, находящ се в гр. Варна, *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.07.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 37,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.09.2016г.
до 18.07.2019г., за които суми е издадена Заповед № 5736/24.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 11616/2019г. по
описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 150,92 лева до предявения размер от 208,22 лева и за периода от 15.12.2015г. до 12.06.2017г., вкл. и
иска за лихва за разликата над сумата от 37,05 лева до предявения размер от 55,68 лева.
ОСЪЖДА М.
с.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.И К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 537,77 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 53,42 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: