Р Е Ш Е Н И Е №260208
14.03.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при
секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3368/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искове
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000,
депозирани против В.С.М., родена на ***г., международен паспорт № **№****** ,
издадена на дата*********г. от ***********, адрес **************************, с
правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон, във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
и чл. 138 от ЗЗД.
Ищецът
е банка, която твърди, че с лицето А. Д. и солидарния длъжник В.С.М. имала
сключен договор за кредит под № **************** от ********* год., по силата на
който на А. Д. е била преведена в заем сума от 10052.25 лева, а двамата длъжници се задължили да я върнат,
солидарно, ведно с възнаграждение на кредитора в определен в договора размер. И
двамата длъжници изпаднали в забава. Всички вземания на банката били обявени за
предсрочно изискуеми, като останали неплатени сумите от 1868.51 лв. – редовно
падежирала главница, начислени за периода от 20.11.2016 год. – 20.05.2017
година; предсрочно изискуема главница в размер на 2400.44 лв.; изискуема редовна
лихва в размер на 106.83 лв., начислена за периода от 20.12.2016 год. –
06.06.2017 год., изискуема наказателна лихва в размер на 291.65 лв., начислена
за периода от 20.11.2016 г. – 26.09.2017 г. вкл.; законна лихва за забава за
периода от подаване на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до изплащане на
вземането.
Със
заповед за плащане, издадена по частното гр. дело №15215/2017 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, 12 гр. с., била заповядано на длъжниците А. В. Д., ЕГН **********,
с адрес *** , и В.С.М., родена на ***г., международен паспорт № **********,
издадена на дата **********от *********, адрес ********************** да заплатят на кредитора Райфайзенбанк България„ ЕАД,
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Николай в. Гогол № 18-20, сумата от 1868.51 лева
– редовно падежирала главница за
периода от 20.11.2016г до 20.05.2017г , ведно със законната лихва върху
главницата на кредита от датата на депозиране на заявлението в съда -
28.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2400.44 лева
предсрочно изискуема главница , ведно със законната лихва върху главницата на
кредита от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.09.2017 г. до окончателното изплащане н а вземането;
сумата от 106.83 лева редовна лихва за периода 20.12.2016г. до 06.06.2017 г. и сумата от 291.65 лева наказателна лихва за
периода от 20.11.2016г до 29.09.2017г
включително, както и разноските - 93.35 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Против Д. е издаден
изпълнителен лист, тъй като същия не е депозирал в възражение по реда на чл.
410 от ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника М. по реда на чл. 47 от ГПК, и
на кредитора били дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК да предяви иск за
вземането си. Затова се иска от съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на следното вземане на
ищеца: 4268.95 лв. – общо главница, ведно със законна лихва за забава за
периода от подаване на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до изплащане на
вземането; изискуема редовна лихва в размер на 106.83 лв., начислена за периода
от 20.12.2016 год. – 06.06.2017 год.,и
изискуема наказателна лихва в размер на 291.65 лв., начислена за периода
от 20.11.2016 г. – 26.09.2017 г. включително.
Евентуално,
при условие , че съдът отхвърли установителния иск поради липса на предсрочна
изискуемост, се иска да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2400.44 лева- главница, изискуема към
към датата на подаване на исковата молба главница , 6.60 лева- начислена
редовна ( възнаградителна ) по договора лихва за период от 21.05.2017г. до
06.06.2017г., вкл., и 118.11 лева наказателна лихва , начислена за период от
07.06.2017г до 26.09.2019г ( датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда), както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаването на исковата молбав съда до
окончателното изплащане на вземането . Претендира се и присъждане на разноските
по двете производства.
Ответникът
оспорва иска чрез особен представител. Отрича предсрочната изискуемост на
кредита и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че сумата от 10052.25 лева е усвоена еднократно /
наведнъж по банковата сметка на кредитополучателя Д., а структурата на дълга както
към датата на подаването на завлението в съда , така и към датата на изготвянето
на заключението, е следната: 4268.95 лв. – общо
главница, ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в съда – 27.09.2017 г. до изплащане на вземането; изискуема редовна
лихва в размер на 106.83 лв., начислена за периода от 20.12.2016 год. –
06.06.2017 год., и изискуема наказателна
лихва в размер на 291.65 лв., начислена за периода от 20.11.2016 г. –
26.09.2017 г. включително.Към датата на подаване на заявлението обаче , не е
настъпил падеж на част от вноските , вместо което , ищецът е твърдял
предсрочната им изискуемост.
Установителните искове са допустими, при издадена за вземането заповед ,
идентичност на вземанията по заповедта и исковата молба и спазени срокове по
чл. 414 и 422 от ГПК. За пълнота , независимо от вида на търсената защита ,
исковете са само два: за реално изпълнение и за обезщетение за забавата при
това изпълнение , тъй като спорното право е идентично – вземането на банката по
договор. Ще рече , съдът може да разгледа и да се произнесе по осъдителния иск
само в хипотеза, в която установителното искане не е разгледано, тоест, ако
производството по него е прекратено.
По
същество, установителните искове са
основателни:
Договорът между страните под № ********* от **************г
е доказан от приложеното на л.14 от дело
№ 72651 по опис на СРС копие. Не се спори по това, че сумата от 10052.25 лева е
усвоена от кредитополучателя А. Д. по негова банкова сметка, ***, което личи от
удостоверението на л. 73 от делото. Ответникът не е получавал заемната сума.
Договорът за заем е реален, съществуването му се предпоставя от получаването на
заемната сума, тоест, солидарния длъжник В.М. няма качеството на кредитополучател по същия. Тъй като не е получила пари, но се
е задължила писмено да отговаря за изпълнението на задължението на Д., то тя е
всъщност поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Спрямо нея е спазен и срока по
чл. 147 от същия закон, доколкото предсрочната изискуемост на вземането е
обявена на дата 18.05.2017г., а заявлението за издаване на заповед за плащане е
подадено в съда на дата 28.09.2017г.
(съобразено е разрешението на ВКС, дадено по ТР 5/2019г., ОСГКТК).
На
следващо място, поръчителят отговаря само за изпълнението на съществуващо
задължение, а по отношение на договора за кредит са приложими правилата на
Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключването, ДВ
, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г., ( договорът е сключен на
дата 25.01.2015г. )
Договорът
за кредит е писмен, сключен в достатъчен брой екземпляри , в него са посочени годишния процент на
разходите, (8.4%), годишния лихвен процент ( първоначално 6.746% ), погасителен
план с посочване на отделните компоненти
на вноската, посочване на правата на потребителя да полачи извлечение от
сметката под формата на нов погасителен план, като последното е важно, тъй като
в договора е предвидена възможност за прилагане на различен лихвен процент при
определени условия. Има обаче посочване на начина, по който се прилагат различните
лихвени проценти, включително и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; тази
информация е предоставена за всички приложими лихвени проценти.
Основание за недействителността на договора за кредит по смисъла на чл.
22 от ЗПК не бяха открити.
Следователно,
има договор за поръчителство, по силата на който М. дължи плащане както на тези
вноски , падежът на които е настъпил съобразно договореното, така и на
останалите плащания по договора , доколкото личи от приложените на л. 20 и 21
от делото на СРС документи - писмо и обратна разписка, че банката е
обявила и на двамата длъжници предсрочната изискуемост на всичките си вземания по договора. Така или
иначе, към датата на устните състезания по
настоящото дело, срокът на договора е изтекъл изцяло, при което предсрочната
изискуемост на част или всички от вноските не е относим към изхода на спора
факт. Вземанията се дължат на банката с оглед изтеклия договорен срок; съдът е
длъжен по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК
да отчете факта на падеж , настъпил след датата на подаването на исковата молба
, но преди устните състезяния по делото, след като заявлението е подадено по
реда на чл. 410 от ГПК.
Тъй
като главните искове са уважени в пълен размер,
съдът няма да се произнася по евентуално съединеното осъдително искане –
не се е сбъднало процесуалното условие, под
което то е предявено.
Разноските се присъждат в тежест на длъжника, предвид изхода на спора. На
ищеца се определя хонорар за защита от юрисконсулт по исковото производство в
минимален размер на 150 лева, като по този начин следва да се присъдят общо
1264.43 лева разноски по двете производства.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на на В.С.М., родена на ***г., международен паспорт
№ ********, издадена на дата **********г. от ************, адрес ***********,
че в отношениета между страните , дължи на ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Лозенец , бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, плащане на следните суми по договор № *************
от ************г. : 4268.95 лв. – общо главница, ведно със законна лихва
за забава за периода от подаване на заявлението в съда – 27.09.2017 г. до
изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 106.83 лв.,
начислена за периода от 20.12.2016 год. – 06.06.2017 год.,и изискуема наказателна лихва в размер на 291.65
лв., начислена за периода от 20.11.2016 г. – 26.09.2017 г. включително, за
които суми е издадена заповед за плащане №
9189 по частното дело № 15215 по описа на ПРС , ХІІ състав , за 2017г.
Осъжда В.С.М.,
родена на ***г., международен паспорт № *************, издадена на дата ******г.
от ***********, адрес *******************, да заплати на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, разноски по двете
производства в размер от 1264.43 лева.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ