Решение по дело №147/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 61
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

град   ТЕТЕВЕН 17.06.2019 година

  

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на четвърти юни

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

При секретаря:Й  Д

Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №147 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обжалвано е наказателно постановление №19-0451-000333/23.04.2019 година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица.

            В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

            Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

За РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.  

            От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-М.С.Д., Х.К.Х. и М.К.П., съдът приема за установено следното:

            На дата 10.04.2019 година свидетелите по делото Д. и Х.-служители на РУП на МВР гр.Ябланица били дежурни по график и се намирали в с.Златна Панега, Ловешка област, като обикаляли селото по маршрут. Малко преди 01,30 часа същите се намирали на центъра на селото и забелязали, че от центъра на селото в посока гр.София се движел лек автомобил с висока скорост. Контролните органи последвали автомобила със светлинен и звуков сигнал, като същият увеличил скоростта си, отклонил движението си по улица „Х. ***, като по време на движението след автомобила контролните органи забелязали марката и номера на автомобила, а именно „Ауди А6“ с ДК№ ВР 31 76 СС. На улица „Александър Стамболийски“ водачът на автомобила се ударил в порта на дом №8, което в последствие се установило, че е неговия дом, напуснал автомобила и се качил на терасата, където била съпругата му. Свидетелите поканили водача на автомобила да слезе и същият след няколко минути слязъл и се насочил към свидетеля Д. като го ударил в областта на дясната скула. Контролните органи задържали водача на автомобила, след което поискали съдействие от свои колеги и на место пристигнал свид.П. и негов колега, които оказали съдействие на Д. и Х. и водача на автомобила бил задържан. В сградата на полицията било установено, че водач на автомобила е жалбодателя по делото, който бил изпробван за алкохол с техническо средство и същото отчело положителен резултат над 1,2 промила. На жалбодателя като водач на автомобил „Ауди А6“ с ДК№ ВР 31 76 СС били съставени четири акта за нарушение, като един от тях е за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, който жалбодателят отказал на подпише и съответно получи препис от него и това било удостоверено с подписа на свид.П.. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбодателя на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

        От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че именно жалбодателят, а не друго лице е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№ ВР 31 76 СС с висока скорост в с.Златна Панега, че контролните органи са последвали с патрулен автомобил с включени светлинен и звуков сигнал автомобила, че същият е увеличил скоростта си и се е ударил в порта на дом №8 на улица „Александър Стамболийски“. Безспорно се установява, че именно жалбодателят като водач на лекия автомобил е слязъл от него и се е прибрал в дома си, а в последствие е излязъл и се нахвърлил на свид.Д. като го ударил и именно тогава бил задържан от контролните органи и със съдействието на свид.П. бил закаран в сградата на полицията в гр.Ябланица. В сградата на полицията била установена самоличността му, бил изпробван за алкохол с техническо средство и същото отчело положителен резултат над 1,2 промила. Безспорно се установява, че на жалбодателя са били съставени четири акта за нарушение като един от тях е за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, който жалбодателят отказал на подпише и съответно получи препис от него и това било удостоверено с подписа на свид.П.. Безспорно се установява, че именно жалбодателят като водач на МПС се е движел с несъобразена скорост, че пътното платно е било мокро и че се е блъснал челно в метална порта на дома си, в резултат, на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила и по металната порта. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са очевидци на нарушението на жалбодателя, показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства.  

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При преценка относно осъществяване на състава на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП, свързано с несъобразена скорост е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл.20 ал.2 от ЗДП хипотези. Всяка скорост, която създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП представлява несъобразена скорост. Управлението на автомобил с такава несъобразена скорост осъществява състава на административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. При нарушение по този текст е без значение скоростта, с която се е движил водачът и поради това не е необходимо същата да бъде посочвана в акта за нарушение и издаваното въз основа на него НП. Цитираната норма на чл.20 ал.2 от ЗДП изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства, с цел осигуряване безопасността на движението.

В конкретния случай административно наказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него скорост с пътните условия и релефа на местността, с обстоятелството, че се е движел по мокър път. След като е възприел пътните условия това, че пътното платно е било мокро е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта до величина, която да му позволи да спре, което същият не е сторил, а напротив скоростта на автомобила е била несъобразена с мокрото пътно платно, същият виждайки, че го следват контролните органи е увеличил скоростта си и се е блъснал в металната порта на собствения си дом, като е избягал от автомобила, което също потвърждава факта, че се е движел с несъобразена скорост, в резултат, на което е настъпило и ПТП с материални вреди по автомобила и портата. Следователно, именно виновното несъобразяване на скоростта от страна на жалбодателя с конкретните условия на пътя и релефа е довело до реализиране на състава на административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП.

Съдът не приема за обективни направените от жалбодателя възражения в приложеното по делото становище, че въпросната вечер е управлявала съпругата му, а не той автомобила, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на деянието на подсъдимия безспорно се установява, че именно жалбодателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, че именно той е ударил металната порта на дома си, влязъл е в двора, излязъл е от автомобила и се качил на терасата на дома си, където била съпругата му. Не приема за обективно и направеното възражение, че акта за нарушение и НП са издадени при нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в акта за нарушение безспорно са посочени описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, а така също в НП е изрично посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както са посочени и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице идентичност на изложената фактическа обстановка в акта и тази отразена в НП, както е налице и правно единство между посочените като нарушени в акта за нарушение правни норми и тези отразени в обжалваното НП.

Предвид изложеното, съдът не приема направените възражения от жалбодателя, тъй като същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, показанията на свидетелите по делото-очевидци на деянието. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка, жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл.179 ал.2 от ЗДП, тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час в с.Златна Панега, Ловешка област, по улица „Александър Стамболийски“ е управлявал МПС-лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№ ВР 31 76 СС, като при движение с несъобразена скорост при мокро пътно платно, не е спрял и се е блъснал челно в метална порта на дом №8 на посочената улица, в резултат, на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила и портата, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в максимален размер от 200 лева, което наказание е съобразено с извършеното нарушение и с множеството нарушения на жалбодателя по ЗДП, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0451-000333/23.04.2019 година на Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №013231/10.04.2019 година, с което на Г.Р.И., ЕГН ********** *** основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

          

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: