М О Т И В И
към присъда по НОХД № 4595 по описа за 2018 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав
По отношение на подсъдимия Г.В.А. ЕГН ********** от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение, за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК, за
това, че през периода от м.март 2017г. до м. септември
2018 г. в гр.Белослав, Варненска област, след като е бил осъден с Решение №
4942/27.12.2016г. по гражданско дело № 9104/2016 г. на Районен съд гр.Варна,
влязло в законна сила на 07.02.2017 г., да издържа своя низходяща - малолетната
си дъщеря Х. Г. А., чрез нейната майка и законен представител З. С. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 19/деветнадесет/ месечни вноски, по 105 лева, всички вноски на
стойност 1995,00 лева.
След
провеждане на разпоредително заседание за въпросите по чл.247 Б ал.1 и ал.2 от НПК и предвид липсата на възражения относно допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ДП, непосочването на основания за изменение на взетата в
хода на ДП МНО и предвид изявлението делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, на основание чл.252 ал.1 от НПК съдът незабавно
даде ход на делото по реда на глава 27 от НПК.
Съдът
разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и
неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимия, че при провеждане на
съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от
подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата. Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези
факти.С изрично определение съдът, на
основание чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите
лица.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение, като приема същото за безспорно доказано, излага аргументи в
подкрепа на становището си, че подсъдимият е имал възможност и е следвало да
осигури средства за първото си дете и моли А. да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът
на подсъдимия заявява, че фактите посочени в обвинителния акт и доказателствата
по делото не се оспорват, но счита, че подсъдимият е бил в обективна
невъзможност да изпълнява процесното задължение, тъй като полага грижи за други
две малолетни деца и за болната си майка и не е изпълнил задължението си поради
липса на средства и имущество, което да продаде и моли А. да бъде оправдан.
Подсъдимият
А. изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като в последната си дума твърди, че не е разполагал със средства и това е
била причината да не изпълни процесното задължение, като освен това сочи, че не
бил уведомен за местонахождението на първото си дете и неговата майка.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.В.А. и свидетелката З. С.
С. от 2009год. до 2012г. живеели в едно домакинство на съпружески начала - с. ****.Пловдивска
област. В периода на съвместното им съжителство на 07.07.2010г.
се родила дъщеря им- Х. Г. А. .
В началото на 2012г. А. и С.
се скарали и разделили. С. напуснала семейното жилище в с. Ягодово и се
преместила да живее първоначално в с. Тръстиково, Варненска област, а по късно
в гр. Белослав, Варненска област. Малолетната А. останала да живее с майка си С..
Двете живеели на установения по делото адрес- гр. Белослав, Варненска област , ***.
В същото време бащата на детето- подс. А. работел, имал доходи, но съзнателно
отказвал да изплаща издръжка на малолетната си дъщеря и не се интересувал по
никакъв начин от нея. По тази причина св.С. през 2016г. завела гражданско дело
за издръжка което приключило с осъдително Решение №4942/2016 г. по гр. д.
№9104/2016г. на PC - Варна, влязло в сила на 07.02.2017г. Съгласно това решение
подсъдимият бил осъден да заплаща всеки месец сумата от по 105лв. /сто и пет
лева на дъщеря си, малолетната Х. Г. А. на чрез нейната майка и законна представителка
З. С. С. считано от 02.08.2016г. до настъпването на законовото основание за
прекратяване на изплащането на издръжката. Въпреки осъдителното решение на
Варненския районен съд, подс.А. не изплатил нито една парична месечна вноска.
Подсъдимият бездействал напълно съзнателно, въпреки че имал финансовата възможност.
След като подс.А. съзнателно не плащал издръжка по отглеждането на малолетната
си дъщеря Х. в периода от м.март 2017г. до м. септември2018г. натрупал общо
задължение в размер от 1995,00 лв., като сумата представлявала 19 месечни
вноски от по 105 лв.
В хода на ДП са били събрани
доказателства, че подсъдимият е престирал работна
сила през процесния период по трудови договори.
Събрани са били и доказателства, че еднократно
през процесния период подсъдимият е получил
обезщетение за временна неработоспособност и че не са му били отпускани парични
обезщетения по реда на Наредбата за отпускане и изплащане на парични
обезщетения за безработица, както и че не е бил регистриран като безработен в
„Бюро по труда“ гр.Пловдив.
Ангажирани са били и доказателства,
че подсъдимият е баща на още две деца- Д. А., роден на ***г. и Г.А., роден на ***г.,
а съгласно Експертно решение от 14.03.2012г. майката на подсъдимия е с 58%
намалена работоспособност.
За установяване на факти извън
обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 2009 година на Общо
събрание на Наказателната колегия на ВКС, Решение № 138 от 2010 година на ВКС и
други, въпреки провеждането на процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, в която
подсъдимият изцяло признава фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в тази особена процедура е допустимо да се събират
доказателства за факти и обстоятелства, извън тези, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице,
които са значими при решаване на въпросите, по които съдът следва да се произнесе
с присъдата си, съдът прие Епикриза, от която
е видно, че през месец октомври 2019г./ след процесния
период на обвинението/ се е наложило ампутация на ниво бедро в ляво на майката
на подсъдимия.
Видно от
приобщените по делото справки за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Гореописаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия А.,
който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелката С.,
дадени в хода на досъдебното производство, справка за съдимост, заверено копие
от решение по гражданско дело, документи, касаещи получавани трудови
възнаграждения и обезщетения през процесния период, както
и от другите писмени материали,
приобщени по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.,
дадени в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и се
подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира признанието на подсъдимия А. на фактите, посочени в обвинителния акт и обясненията, които е дал в хода на ДП,тъй
като то кореспондира с останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Както е отразено
по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият доброволно, съзнателно и при яснота за
последиците от това, призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От посоченият по-горе доказателствен
материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените
признания от всички събрани по реда на НПК и годни доказателства в
хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че принципно поради характера
на проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в онзи обем, който би бил
изискуем при мотивиране на съдебния акт, ако делото се разглежда по общите
правила, а само положителна констатация за подкрепеност
на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. №
1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на св.С.,
от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, от препис от решение по
гр.д. № 9104/2016 г. по описа на PC - Варна,
справки от ТД на НАП, НОИ, справка от
Агенцията по заетостта и др., като доказателствата са еднозначни и
непротиворечиви по между си.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ТР №1 от 06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС, е недопустимо изявлението на подсъдимото лице по чл.371т.2 от НПК да бъде
оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл.372 ал.4 от НПК, поради което
твърденията на подсъдимия при дадената му последна дума са ирелевантни
към първоначалното пълно и безпрекословно признание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, където изрично се сочи, че
обвиняемият /респективно в последствие подсъдим/ е бездействал напълно
съзнателно/ както е посочил и в обясненията си, дадени в хода на ДП, съгласно
които е знаел за решението на ВРС и за задължението си да плаща издръжка за
първото си дете/ и не е платил нито една месечна вноска, въпреки, че имал финансова
възможност.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Г.В.А.,
с деянието си е осъществил състава на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от м.март
2017г. до м. септември 2018 г. в гр.Белослав, Варненска област, след като е бил
осъден с Решение № 4942/27.12.2016г. по гражданско дело № 9104/2016 г. на
Районен съд гр.Варна, влязло в законна сила на 07.02.2017 г., да издържа своя
низходяща - малолетната си дъщеря Х. Г. А., чрез нейната майка и законен
представител З. С. С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 19/деветнадесет/ месечни вноски, по 105
лева, всички вноски на стойност 1995,00 лева.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение
на задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 19 месечни вноски за малолетното си дете.
Касае се за престъпление против семейството,
засягащо нормалното отглеждане и израстване на децата, като чрез криминализирането на деянието се цели защита на ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя
следва да се плаща ежемесечно, като от обективна страна се изисква неизпълнение
чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в
размер на две или повече месечни вноски.
От субективна страна - деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Видно от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства подсъдимият е бил
запознат със съдебното решение, постановено за определяне на издръжката, което не се отрича и от самия него, получавал
е доходи от трудова дейност макар и не през целия инкриминиран период. Същият
живее в дома майка си, т.е. няма задължения за заплащане на наем на жилище.Липсват
доказателства да страда от някакво заболяване, което да му пречи да престира
работна сила, в млада възраст е и е работоспособен, поради което съдът намира,
че поради нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока подс.А. не е осъществил
дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се акцентира и върху
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, според която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, респективно тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Безспорно доказателства за постоянна трудова
заетост на подсъдимия по делото в част от инкриминирания период не са налице,
но той е бил в работоспособна възраст и както е посочено по-горе няма данни да страда от здравословни проблеми,
които да възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд,
съответно да водят до обективна невъзможност за изпълнение на задължението за
издръжка.В тази връзка не би могло да се сподели възражението, че след като
подсъдимият полага грижи за други две малолетни деца и за майка си, която
страда от сериозно заболяване, то полагането на тези грижи автоматично го
освобождават от задълженията му да издържа първото си дете, като видно от
доказателствата по делото, след раздялата с майката на детето Х., подсъдимият
не е отделил каквито и да било средства, дори и под размера, определен от съда,
за издръжка на това дете.Съдът намира още, че подс.А., предвид възрастта и
здравословното си състояние не е бил в обективна невъзможност да си намери
работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като не е изчерпал всички възможни
законови механизми за справяне с житейската ситуацията, в която се е намирал и
по никакъв начин не е направил опит дори отчасти да изпълни задълженията си,
които има към детето Х. и които са идентични с тези, които има към другите си
деца.Безспорно същият не се е регистрирал дори в Бюрото по труда като безработен,
като в тази връзка сам се е лишил от възможността за евентуално намиране на
работа. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на
ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.;
Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о., Решение №
116 / 11.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 416/2017 г., III н. о., и ред други.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема изразеното критично отношение към извършеното,
чистото съдебно минало и грижите, които полага към други две от децата си и към
майка си.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е броят на невнесените вноски и общият размер на дължимите суми.
Причината за извършване на деянието е
незачитането на родителските задължения.
Съдът, определяйки наказанието и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2
от НПК и чл.58А от НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
при условията на чл.54 ал.1 от НК.Съобразно превеса на смекчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.58 А ал.5 вр. чл.54 ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия А. бъде наложено наказание “Пробация” със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - " Задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, с начална периодичност
два пъти седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.Наказанието, което е в
минимално предвидения размер, е съобразено със степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца.Съдът намира, че предвид сравнително младата
възраст на подсъдимия и чистото му
съдебно минало, наказание „Лишаване от свобода” би било несъответно както на
дееца, така и на извършеното деяние.Алтернативно предвиденото наказание
„Пробация” с повече пробационни мерки или за по-дълъг срок, предвид
икономическата обстановка в страната ни и възможността за трудова реализация,
както в страната ни, така и извън нейните граници, би оказало по- скоро негативно
въздействие върху подсъдимия и би го възпрепятствало да си намери постоянни
доходи и да изпълнява своите задължения спрямо дъщеря си Х. и останалите си
деца, както и към своята майка.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: