Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
Гр.Ловеч,………..2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на пети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Цветомира Баева
като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 472 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 112/27.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1138/2018 г., Тетевенският районен
съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Ц.Ц.П., А.Н.П., М.Н.С., В.С.М., М.М.Ц.
и З.Т.В. против П.В.Т. установителен иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че са собственици на
основание реституция и наследствено правоприемство, а при условията на
евентуалност на давностно владение, упражнявано в периода от
Против това решение
е постъпила е въззивна жалба вх.№ 3790/22.07.2019
г. от Ц. Ц. П., А.Н.П., М.Н.С., В.С.М., М.М.Ц. и З.Т.В. чрез пълномощника адв. М.В..
Считат, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърдят, че са предявили срещу ответника два
обективно съединени иска, с които са поискали да бъдат признати за собственици на
процесния имот по отношение на ответника на следните основания: реституция и наследствено
правоприемство, а при условията на евентулност - по давностно владение в периода от 1995 до
Сочат, че съдът е квалифицирал и двете искови
претенции като такива с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, независимо, че обект на спора за
собственост и по двете претенции са едни и същи имоти, възстановени в реални
граници по реда на ЗСПЗЗ, като е изложил подробни мотиви, подкрепени със съдебна
практика. Не споделят това становище на първоинстанционния съд, срещу което
надлежно са възразили при съобщаване на доклада по реда на чл. 146 от ГПК. Считат,
че правилната правна квалификация на исковата претенция, предявена за признаване
на право на собственост на основание реституция
и наследствено правоприемство е чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а тази за признаване на право
на собственост на основание давностно
владение - чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Излагат мотиви, че цитираната от първоинстанционния
съд съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Считат, че действително
иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е допустим за имоти, възстановени по реда на
ЗСПЗЗ, но когато обаче спорът е между две
страни, в полза на които е издадено положително решение на ПК/ОСЗГ за
възстановяване на едни и същи (изцяло или частично застъпващи се) имоти по реда
на ЗСПЗЗ в реални граници и същината на спора е за местоположението на тези
имоти, респективно границата между тях към момента на колективизацията им, то
правното основание на такъв спор е специалният установителен иск по чл. 14, ал.
4 от ЗСПЗЗ (Решение № 396 от 19.10.2012г по гр.д. № 279/2012 г на ВКС, I г.о., решение № 118 от 26.09.2016 г.
по гр. д. № 2093/2015 г. на ВКС, I г.о. и решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д.№ 368
от
Твърдят, че от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба е видно, че се позовават освен на давностното владение (и то
след периода на завършване на реституцията по отношение на спорните имоти) и на реституционно решение на поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ като
наследници по закон на Ц.М. Ц., с което им е възстановена земеделска земя в реални граници. Изтъкват, че от представените
решения на ПК/ОСЗ е видно, че възстановените имоти на наследодателите на ищците
и на ответника са съседни и се застъпват частично, а спорът е за границата
между тях и респективно - площта им. С оглед на изложеното твърдят, че съдът,
като е субсумирал твърдените от страните факти под неправилната правна норма, е
дал неправилна правна квалификация на първата искова претенция, с което е нарушил материалния закон. Считат, че с дадената
неправилна квалификация е нарушен материалният закон и това е видно и от
мотивите на съда, който изрично излага, че разглежда правото на собственост към
настоящия момент.
Твърдят, че едновременно с даването на неправилна
правна квалификация, първоинстанционният съд е извършил и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, тъй като е дал неточни указания относно подлежащите
на доказване факти. Според
тях първоинстанционният съд не е указал, че спорът между страните е за правото
на собственост върху процесния имот към един минал период - момента при
колективизацията на тези земи, както и не е указал на ищците, че в тяхна тежест
е да докажат, че общият им праводател е бил собственик на претендирания имот не
към настоящия момент, а към момента на внасянето на имотите в ТКЗС. Изтъкват,
че и двете
страни по спора са наследници на лица, на които с позитивни решения на
ПК/ОСЗГ/ОСЗ са възстановени различни земеделски земи и съгласно тези решения е
налице застъпване между границите на земеделски земи в местността „*****",
землището на гр. Тетевен, а оттам спорът е за местоположението на спорната
граница.
Сочат, че по делото са представени и от двете страни
писмени доказателства - заявления за членство в ТКЗС и приложените към тях
декларации и описи, като истинността им не е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК
в съответния преклузивен срок. Сочат, че от тези документи се извличат фактите,
че и праводателят на ищците, и този на ответниците, действително са притежавали
имоти в местността „******" с посочената в тези документи площ, към
момента на колективизацията през 1957г. Твърдят, че спорно е единствено местоположението на общата граница между двата
реституирани имота, т.е. същината на спора е къде се е намирала общата
граница между тези два имота на спорещите страни към момента на колективизация
на имотите. Затова считат, че следва да докажат, че: 1. са правоприемници на
лицето Ц.М. Ц., 2. че това лице е било собственик на имот (земеделска земя) в
м. Равнище, землището на гр. Тетевен към 1957г, когато този имот е внесен в
ТЗКС, и 3. че северната граница на този
имот (който по настоящата кадастрална карта се индивидуализира с идентификатор № 72343.35.160) към онзи момент
не е била тази по настоящата кадастрална карта, а е продължение на северната
граница на западния съседен имот с кад.
№ 72343.35.113, като на изток се долепя до северната граница на имот с кад.
№ 72343.35.62. и съответно ответниците следва да докажат същото, с разликата че южната
граница на имота им, индивидуализиран по настоящата кадастрална карта като имот
с кад. № 72343.35.135 към
Молят съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявената
искова претенция и да ги признае за собстветници на основание правоприемство и
реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, като им бъдат присъдени и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от П.В.Т. чрез пълномощника адв. Ц. Ж., в който молят съда да
остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на ТРС, като му
присъдят и направените по делото разноски. Не оспорват, че
ищците са наследници на Ц.М. Ц.,***, на които е възстановен с решение на ПК - Тетевен
в стари реални граници земеделски имот, находящ се в землището на гр.Тетевен, м.****
„****** - имот №***** от 1.721 дка” по картата на землището с индивидуализирани
границ. Въззиваемият е наследник на В. Т. ***, на когото е възстановен с
решение на ПК - Тетевен в стари реални граници земеделски имот в землището на
гр.Тетевен, м.**** „*** № **** от 4.050 дка „ по картата на землището с
индивидуализирани граници. Сочи, че двата имота са граничещи и няма
доказателства наследодателят на Т. да е поискал възстановяване на същата
земеделска земя, за която ищците считат, че техния наследодател е бил
собственик към момента на образуване на ТКЗС. Счита, че при така направените
твърдения не може да се приеме , че е налице спор за материално право по
смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Твърди, че разпоредбата има предвид
конкуренция на права върху една и съща земеделска земя преди нейното
коопериране, а по настоящето дело няма такъв спор, нито е посочено в исковата
молба, а спорът на страните е възникнал по повод индивидуализацията на имотите
с извършеното презаснемане на имот 035111 и 035112, като са образувани два нови
имота: 035135 с площ от 4 447 дка за общия наследодател на ответника В. Т.
и № 035160 дка за Ц.М./ общия наследодател на ищците/ с площ от 0.516 дка, за
което ПК-Тетевен е издала решения. Според него при така посочените
обстоятелства не би могло да се приеме, че е налице спор за материално право по
смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и такъв иск е недопустим. Твърди, че предмет на
този иск е установяване право на собственост върху земеделски земи към момента
на одържавяване и или включване в ТКЗС/ДЗС или други селскостопански
организации и целта на такова производство е да се установят субектите на
правото на собственост върху зем.земи към момента на тяхното коопериране или
одържавяване, а такъв спор между наследниците за процесните земи няма.
На следващо място посочва, че в исковата молба
ищците сочат основанието на иска си грешка при заснемането на земеделския им
имот по смисъла на чл. 54, ал 2 от ЗКИР във вр. чл.124, ал 1 от ГПК, като
твърдят, че част от имота им с кад.ид. № 72343.35.160 неправилно е заснет в
границите на неговия имот с кад. ид,72343.35.135. Счита, че по делото не са
събрани писмени и гласни доказателства в подкрепа на това твърдение. Изтъква,
че от историята на имот № 035111, първото заключение на вещото лице,
приложените от ПК преписки и нот.заверена декларация на една от ищците е видно,
че по молба на един от наследниците на В. Т. по линия на поддръжката на KBC на
гр.Тетевен, през 2007 година е извършено
презаснемане на имотите на наследниците на В. Т. и Ц. Ц., като са образуване
два имота № ****с площ 4,447 дка и имот № **** от 0.516 дка. Твърди, че по
приложената скица проект отнетата при презаснемането/преработката на КВС/ площ
е проектирана върху имот, отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а по настоящем
отразени като собственост на Община Тетевен. Сочи, че в тази насока са и
твърденията на свидетелите, че отнетата част от имота на ищците се намира в
посочения като общински имот, а не в имота на ответниците, които се владели
постоянно и неоспорвано от никого наследствения си имот в посочените на место
граници, за разлика от ищците, които не са установили придобиване на
собственост за периода 1995 –
Счита, че
съдът правилно е приел за неоснователен иска за установяване собствеността на
ищците към момента на приключване на устните състезания, съотнесен и към
момента на одобряване на кадастралната
карта на гр.Тетевен по реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство.
Счита, че
във въззивната жалба не се сочат пороци на решението от фактическа и правна
страна, а само теоретични постановки за приложение на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в
настоящето производство, който е недопустим. Счита, че следва да се оставят без
уважение направените от въззивницине доказателствени искания.
Моли съда
да постанови решение, с което остави въззивната жалба без уважение, а решението
на Тетевенски районен съд като правилно и законосъобразно в сила, като му
присъди направените по делото разноски в настоящата инстанция.
В
съдебно заседание въззивниците редовно призовани не се явяват, но чрез
пълномощника си адв.М.В. поддържат жалбата си против решенето на РС Тетевен на
изложените в нея основания.
Въззиваемият
редовно призован за съдебното заседание не се явява. Процесуалният му представител
адв.Ц.Ж. оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора доводи.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното от РС
Тетевен решение е валидно и допустимо.
Съдът като взе
предвид доводите на страните и събраните доказателства по гр.д. № 1138/2018
год. на РС- Тетевен, намира за установено следното от фактическа страна.
Производството по
гр.д. № 1138/18 год. по описа на ТРС е образувано по повод постъпила искова
молба от Ц.Ц.П., А.Н.П., М.Н.С., В.С.М., М.М.Ц. и З.Т.В. против П.В.Т. с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. В нея
ищците твърдят, че са наследници по закон на
Ц. М.Ц.,***, починал на 10.05.
Посочват, че със
Заповед № РД 18-16/16.03.2009 г. на ИД на АГКК са приети КККР на гр.Тетевен и техният имот
представлява ПИ с идентификатор 72343.35.160 с площ от 516 кв.м., а на
ответника е заснет с идентификатор 72343.35.135.
Твърдят, че скоро
разбрали, че с подписа на ищцата Ц.Ц.П. върху декларация, е направено заснемане
на съседен имот № 035135, който е
собствен на н-ци на В. Т. П.. При
заснемане на северната граница на имота
им, която преди това се е явявала продължение по оста изток - запад на ПИ с идентификатор
72343.35.62 и ПИ с идентификатор 72343.35.113, е преместен на юг. Разбрали, че ответника не
приема наличие на грешка в одобрената КККР
и счита границите на имота си
такива, както са заснети на имота с идентификатор 72343.35.135. Твърдят,
че били уведомени от началника на ОСЗ с писмо от 18.08.2018 г., че по тяхна
молба след извършена проверка в службата е установено, че корекцията на имот№
35112 на н-ци на Ц. М. Ц. е станала след
ново презаснемане на имот № 35111 с площ от 3,215дка, собственост на В.П.Т.. В
резултат на презаснемането имот № 35112
е с отрязана площ 1,233 дка. и е образуван нов имот с идентификатор 35135 с
площ от 4,447дка. В писмото е посочено, че в ОСЗ е постъпила молба от н-ци на В.Т.П.за
презаснемане на имот с приложена скица
от
Ищците молят съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника П.В.Т., че са собственици на основание реституция и наследствено правоприемство, а при условията
и на евентуалност по давностно владение,
упражнявано в периода от 1995 –
В срока по чл.131
от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника, в който изразява становище,
че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като му се присъдят
разноските по делото. Излага, че по повод подадено заявление от общия
наследодателя В. Т., процесният имот с
идентификатор 035111 в м.****, землището на гр.Тетевен, е възстановен с площ
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищците са н-ци по закон на Ц. М.Ц.,***,
починал на 10.05.1961 год.
От изисканата и
приета като доказателство по делото преписка № 1438/201.12.1991 г. на ОСЗ -
гр.Тетевен се установява, че със заявление вх.№ 1438/20.12.1991г., ищцата Ц.Ц.П.
като наследник на Ц. М.Ц. е поискала възстановяване на собствеността върху
притежавани от наследодателя земеделски земи, между които нива в м.“***“ с площ
от 1.5 дка. и овощна градина от 0.2 дка. в същата местност. Собствеността върху
имота е установена със заявление - декларация за членство в ТКЗС от Ц. М.Ц..
С Решение № 2850/03.01.1994
г. е признато правото на собственост върху заявените имоти в м.”***”, но същите
не са индивидуализирани с посочване на номер и граници.
С последващо Решение
№Т938/03.05.1995 г. на ОСЗ – гр.Тетевен в т.4 е възстановена собствеността на
н-ци на Ц. М.Ц. върху имот № 035063 с площ от 1.721дка, находящ се в м.“***“, представляващ
„****”, при описаните в решението граници, една от които е имот №035059 на В. Т.
П..
С Решение
№Т1215П/28.01.2005г. на ОСЗ - гр.Тетевен на н-ци на Ц. М.Ц. и във връзка с
направени измервания на земята съгласно чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ, е възстановен
имот № 035112 в м.“****“ с площ от 1.749 дка, като една от границите на имота е
имот №035111 на В. Т. П..
С последното Решение
№Т1215П/04.05.2007г. на ОСЗ – гр.Тетевен на ищците като н-ци на Ц. М.Ц. е възстановена собствеността върху имот № 035160
„Малини, касис” в м.“***е“, с площ от
0.516 дка, при описаните в решението граници, една от които имот №035135 на
ответника П.В.Т..
По действащата КККР
на гр.Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, имотът на ищците е заснет с идентификатор 72343.35.160 с площ
от 516 кв.м.
От изисканата и
приета като доказателство по делото преписка № Т120/09.08.1991 г. на ОСЗ –
гр.Тетевен се установява, че ответникът П.В.Т. е наследник на В. Т. ***,
починал на 23.10.1994 год.
Със заявление
вх.№120/09.08.1991г. В.П.е заявил за възстановяване собствеността върху земеделски
земи в землище на гр. Тетевен, между които и овощна градина в м. “*****“ с площ
от 4.000 дка., като собствеността върху имота е установена със заявление -декларация
за членство в ТКЗС.
В т.6 от Решение № 1819/13.09.1993
г., ОСЗ – гр.Тетевен е признала правото на възстановяване на В.Т.П.собствеността
върху имот в м.“***“ с площ от 4.000 дка, представляващ овощна градина. В това
решение имотът не е индивидуализиран с
номер и граници по КВС.
С последващо
решение №Т111/03-
С последното Решение
№Т1215П/04.05.2007 г. на ОСЗГ-гр.Тетевен на В.Т.П.е възстановена собствеността
върху имот с площ от 4.447 дка, заснет като имот №035135 по картата на
землището, като една от границите на имота е имот № 035160 на наследници на Ц. Ц..
От приложения
договор за доброволна делба от 23.05.2007 г. между наследниците на В.Т.П.на
останалите в наследство земеделски земи е видно, че ответникът П.В.Т. е получил
в изключителен дял имот в м.“***“ № 035135 с площ от 4447 кв.м.
По действащата КККР
на гр.Тетевен, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, имотът на ответника е заснет с идентификатор 72343.35.135 и
площ от 4447 кв.м.
Със Заповед № РД-46-764/07.05.2001г.
на министъра на МЗГ, издадена на основание чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ, е разпоредено
да бъде частично преработен влезлия в сила план за замеразделяне на гр.Тетевен
в масив 34,35 и 54. Същата е публикувана в ДВ, бр.60 от 06.07.2001 г. В ДВ,
бр.76/06.08.2002 г. на основание чл.26 от ППЗСПЗЗ е съобщено на собствениците
на земеделски земи в землището на гр.Тетевен, че е одобрена частична преработка
на КВС в м.”***”, масив № 34 и 35, които са изложени в ПК – Тетевен в 14-дневен
срок от обнародване на обявлението. С последваща Заповед № РД-47-15/11.02.2003
г., публикувана в ДВ, бр.24 от 14.03.2004 г., е изменена Заповед № РД-46-764/07.05.2001г.
на министъра на МЗГ.
След преработката
имотът на В.Т.П.с площ от 4.050 дка в м.“****“, представляващ „*******” с № ****,
се разделя на два нови имота чрез заснемане на път между тях, а именно: имот № *** с площ от 0.772 дка и имот
№ *** с площ от 3.215 дка или обща площ на двата имота 3.987 дка.
Имотът на ищците с
№035063 с площ от 1.721дка е заснет като имот №035112 с площ от 1.749 дка, като
проектираният път засяга незначително този имот досежно южната му граница, като
същата е изместена на изток.
От приложена
история на имот № 035112 се установява, че същият е разделен на следните имоти:
имот № 035159 на наследници на В. Т. П., възстановен с решение от 04.05.2007г.
и на имот № 035160 с площ от 0.516 кв.м., възстановен с решение от 04.05.2007
год. на н-ци на Ц.М. Ц..
От приложена
история на имот № 035111 се установява, че същият е включен чрез обединяване в
имот № 035135, последният с площ от 4447 кв.м., като партидата на имота е
закрита на 04.05.2007г.
От ищците по делото
е представен удостоверение изх. № 15 от 01.06.2018 г. на Нотариус Р.В., рег. №
392 на НК. В него е посочено, че на 27.02.2007 г. е извършено удостоверяване на
подписа на Ц.Ц.П. с ЕГН ********** върху декларация, с която като един от
собствениците на имот № 035112 в землището на гр.Тетевен, м.”***”, възстановен
на н-ци на Ц. М.Ц., дава съгласие за заснемане на съседен имот № *** който е
собствен на н-ци на В. Т. П., както е направено по скица-проект № 3455 от
23.11.2005 г.
От писмо изх. №
РД-19-04-392 от 18.08.2018 г. на ОСЗ – гр.Тетевен /л.19/ се установява, че при
извършена проверка е установено, че корекцията на имот № 35112 на н-ци на Ц. М.Ц.
е станала след ново презаснемане на имот № 35111, с площ от 3.125 дка,
собственост на В.П.Т.. В резултат на презаснемането имот с № 35112 е с отрязана
площ от 1.233 дка. Образуван е нов имот с идентификатор 35135 с площ от 4.447
дка. В ОСЗ – гр.Тетевен е постъпила молба от В.В.Н.– наследник на В.Т.П.с вх. №
266 от 26.10.2005 г. за презаписване на имот със скица № Ф03171/22.07.2005 г. с
площ от 3.215 дка. Към молбата не е приложена скица за новообразувания имот с №
035135 с площ от 4.447 дка.
От първото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че по линия на
поддръжката на КВС по молба на В.В.Н.- наследник на В. Т. П., е извършено презаснемане на имот №035111 и
№035112, като са били образувани два нови имоти: №035135 с площ от 4.447 дка за
В.П.и № 035160 с площ от 0.516 дка за Ц. М.Ц..От бившия имот 035112 се отнема
имот № 035159 с площ от 1.233 дка и се прибавя към имот 035111 на ответника, който
става с номер 035135. С посочените по –горе решения от 04.05.2007 г. но ОСЗ –
гр.Тетевен на страните е възстановена
собствеността върху имоти № 035135 и № 035160.
В допълнителното
заключение и след извършване на оглед на имота на място и разпит на свидетелите,
вещото лице е отразило, че показаният на терена имот от ищеца М.М.Ц. съвпада с
имот № 35112 и площ от 1749 кв.м., а показаният на място на терена имот на
ответника съвпада с имот № 35135 и площ от 4447 кв.м.
При така приетата за
установена фактическа обстановка възивната инстанция приема, че районният съд е
бил сезиран с иск с правна квалификация чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124
от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Според правната
доктрина и непротиворечивата съдебна практика съдът определя правната квалификация на предявения иск, като
изхожда от изложените в исковата молба основания и петитум. В случая в обстоятелствената
част на исковата молба от страна на ищците се
твърди, че реална част от описания недвижим имот, възлизаща на
В конкретния казус районният съд е направил доклад по делото, който е
приет от страните без възражения, като е разгледал предявения иск като такъв по
чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. В този смисъл настоящата
инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи
относно неправилна правна квалификация, които съдът е обсъдил и в определението
по чл.267 от ГПК.
Въпреки непрецизно формулирания петитум, в доклада по чл.146 от ГПК съдът
е указал на ищците, че съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в тяхна тежест е да докажат
изложените факти, с което обосновават претендираното право, а именно:
придобиване собствеността на сочените в ИМ основания – реституция по реда на ЗСПЗЗ
и наследствено правоприемство от посочения наследодател Ц. М.Ц. на описания ПИ
в м.”***”, землището на гр.Тетевен, заснет по КК с № 72343.35.160, както и че
към момента на одобряване на КК и вследствие извършената преработка на КВС през
Предмет
на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР винаги е установяване правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в КК, а КВС е основа за изготвяне
на кадастралната карта и кадастралния регистър. В мотивите на обжалваното
решение ТРС е приел, че в конкретния казус възстановяването на собствеността
върху имотите на страните, респ. изготвянето и одобряването на КВС, е станало в
предходен момент преди изготвяне на КККР за землището на гр.Тетевен, като към
момента имотите са заснети със съответни идентификатори. Позовавайки се на
ТР
№ 8 по т.д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС, съдът се е произнесъл по установяването на
правото на собственост на ищците върху спорната част от имота на ответниците /към
която заявяват претенции с твърдение за неправилното и отразяване като
собственост на ответниците в КК/ към момента на приключване на устните
състезания по делото, отнесено и към момента на одобряване на КККР за землището
на гр.Тетевен със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. За да отхвърли предявения иск, районният съд е приел, че от писмените
доказателства по делото, касаещи реституцията на имотите на наследодателите на
страните и заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че
към момента на приемане на КККР за
землище на гр.Тетевен през
Настоящата
инстанция не споделя направения от районния съд правен извод. От приложените по
делото преписки на ОСЗ – Тетевен се
установява, че първоначално с Решение №Т938/03.05.1995 г. на ОСЗ – гр.Тетевен в т.4 е възстановена
собствеността на н-ци на Ц. М.Ц. върху имот № 035063 с площ от 1.721дка,
находящ се в м.“Равнище“, представляващ „малини,касис”, при описаните в
решението граници, една от които е имот №035059 на В. Т. П.. С решение
№Т111/03-
По-горе беше
посочено, че със Заповед № РД-46-764/07.05.2001г. на министъра на МЗГ, издадена
на основание чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ, е разпоредено да бъде частично преработен
влезлия в сила план за замеразделяне на гр.Тетевен в масив 34,35 и 54. Същата е
публикувана в ДВ, бр.60 от 06.07.2001 г., а в ДВ, бр.76/06.08.2002 г. на
основание чл.26 от ППЗСПЗЗ е съобщено на собствениците на земеделски земи в
землището на гр.Тетевен, че е одобрена частична преработка на КВС в м.”****”,
масив № 34 и 35, които са изложени в ПК – Тетевен. С последваща Заповед №
РД-47-15/11.02.2003 г., публикувана в ДВ, бр.24 от 14.03.2004 г., е изменена Заповед
№ РД-46-764/07.05.2001г. на министъра на МЗГ, като на основание чл.17, ал.8 от
ЗСПЗЗ и чл.266, ал.1 от ЗЗД е наредено да бъде частично преработена влязлата в
сила карта на съществуващите стари реални граници на землището на гр.Тетевен,
обл.Ловеч, в частта на масив № 34, 35 и 54.
След преработката
имотът на В.Т.П.с площ от 4.050 дка в м.“****“, представляващ „малини,касис” с
№ 035059, се разделя на два нови имота чрез заснемане на път между тях, а именно: имот № 035110 с площ от 0.772 дка и
имот № 035111 с площ от 3.215 дка или обща площ на двата имота 3.987 дка.
Имотът на ищците с
№035063 с площ от 1.721 дка е заснет като имот № 035112 с площ от 1.749 дка,
като проектираният път засяга
незначително този имот досежно южната му
граница, като същата е изместена на изток.
Съгласно
разпоредбата на чл.34в от ЗСПЗЗ, в случаите по чл.17, ал.8 от момента на
обнародването в „Държавен вестник” на заповедта за преработка на плана по
чл.17, ал.8, се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на
общинските служби по земеделие и издадените въз основа на тях констативни
нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Затова първоначално
издадените решения № Т938/03.05.1995 г. на ОСЗ – гр.Тетевен за имот № 035063 за
възстановяване собствеността на н-ци на Ц. М. и решение №Т111/03-
Твърденията на
ответника за проведена процедура по реда на чл.18 и сл. от Наредба № 49 от
05.11.2004 год. за поддържане картата на възстановената собственост, вследствие
на която е направена промяна на местоположението и границите на имотите на страните,
не се подкрепят от доказателствата по делото. Посочената нормативна
регламентация, действала към 2005 год., предвижда провеждането на нарочно
административно производство, което се образува по молба за извършване на
промени в КВС и регистрите към нея от физически лица, които са собственик или
носител на ограничено вещно право върху имота. В чл.18, ал.3 от Наредба № 49 от
05.11.2004 год. за поддържане картата на възстановената собственост са изброени
документите, които се прилагат към молбата. Съгласно чл.19, ал.1 началникът на
ОСЗГ или упълномощено от него длъжностно лице одобрява молбите и ги предава за
изпълнение с възлагателно писмо на изпълнителя на техническите дейности в
7-дневен срок от подаване на молбата. В изисканите по делото преписки № 1438/201.12.1991
г. на ОСЗ - гр.Тетевен на н-ци на Ц. М.Ц. и № Т120/09.08.1991 г. на В.Т.П.не се
съдържат доказателства за проведена по надлежния ред процедура по чл.18 и сл.
от Наредба № 49 от 05.11.2004 год. за поддържане картата на възстановената
собственост. В писмо изх. № РД-19-04392/27.08.2018 г. на ОСЗ-гр.Тетевен се
съдържат данни, че в службата е постъпила молба от В.В.Н.в качеството й на
наследник на В.П.с вх. № 266/26.10.2005 г. за презаснемане имот № 35111 със
скица № Ф03171/22.07.2005 г. с площ от 3.215 дка. Към молбата не е приложена
скица за новообразувания имот с № 035135 с площ от 4.447 дка. От приетото като
доказателство удостоверение изх. № 15/01.06.2018 г. на Нотариус Румяна Вутева с
рег.№ 392 на НК се установява, че на 27.02.2007 г. е извършено удостоверяване
на подписа на Ц.Ц.П. с ЕГН ********** върху декларация, с която като един от
собствениците на имот № 035112 в землището на гр.Тетевен, м.”****”, възстановен
на н-ци на Ц. М.Ц., дава съгласие за заснемане на съседен имот № 035135, който
е собствен на н-ци на В. Т. П., както е направено по скица-проект № 3455 от
23.11.2005 г. Такава скица-проект също не се съдържа в представените по делото
доказателства.
На следващо място
въззивната инстанция счита, че последното Решение №Т1215П/04.05.2007г. на ОСЗ –
гр.Тетевен, с което на ищците като н-ци на Ц. М.Ц. е възстановена собствеността върху имот №
035160 „***” в м.“****“, с площ от 0.516
дка след извършеното презаснемане на имота на ответника, не е влязло в сила,
какъвто извод е направен от районния съд. В изисканата преписка № 1438/01.12.1991
г. на ОСЗ - гр.Тетевен на н-ци на Ц. М.Ц. липсват доказателства същото да е
съобщено на участниците в административното производство. В подкрепа на този
извод е и отговора в писмо изх. № РД-19-04392/27.08.2018 г. на ОСЗ-гр.Тетевен,
изготвен във връзка с постъпила молба от М.М.Ц.. По отношение на две решения
следва да се посочи също, че като основание за тяхното издаване е посочен
чл.18ж, ал.1 и чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ, които уреждат разрични хипотези –
първата постановяването нарешения за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, а втората когато правото на
собственост се възстановява с план на новообразуваните имоти.
При тези данни и
изложените съображения настоящата инстанция счита, че ищците по делото се
легитимират като собственици с Решение №Т1215П/28.01.2005г. на ОСЗ - гр.Тетевен,
с което на н-ци на Ц. М.Ц. е възстановен имот № 035112 в м.“Равнище“ с площ от
1.749 дка, а ответника с решение №Т111/03-
При тези изводи настоящата инстанция счита,
че предявеният иск се явява основателен. Обжалваното решение на РС Тетевен следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск и постановено
ново за признаване правото на собственост на ищците върху спорната реална част
от с площ от 1233 кв.м. от ПИ с идентификатор № 72343.35.135 по одобрената
КК на гр.Тетевен, заключена между букви А, Б, Е и Д, както е
отразена на комбинирана скица - 1 на вещото лице инж.К. на л. 159 от делото на
Тетевенския районен съд. В останалата част решението на ТРС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски за двете инстанции на М.М.Ц. в размер на сумата
от 1075.00 лв., на Ц.Ц.П., В.С.М. и З.Т.В. 300.00 лв. и на А.Н.П. и М.Н.С. –
300.00 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 112 от 27.06.2019 г.
по гр. д. № 1138/2018 г. на Тетевенски районен съд в частта, с която
е отхвърлен предявения иск относно от 1233 кв.м. и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.Т.
***, че Ц.Ц.П. ***, А.Н.П. ***, М.Н. ***, В.С.М.,***, М.М.Ц.,*** и З.Т.В.,***
са собственици по реституция и наследствено правоприемство на реална част с
площ
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 112 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 1138/2018
г. в останалата част.
ОСЪЖДА П.В.Т. *** да заплати на М.М.Ц.
направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата от 1075.00
лв., на Ц.Ц.П., В.С.М. и З.Т.В. -300.00 лв. и на А.Н.П. и М.Н.С. – 300.00 лв. съгласно
приложените списъци по чл. 80 ГПК.
Решението е подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.