№ 17263
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110110799 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Х. И. И..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. ..............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 693, 49 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 199, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
10.05.2023 г.;
сумата 49, 14 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
10.05.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 30299/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав,
от които ответницата Х. И. И. отговаря за 1/2, както следва:
1
сумата 846, 75 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 99, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
10.05.2023 г.;
сумата 24, 57 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 4, 87 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
10.05.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Х. И. И., чрез назначения особен представител адв. П., с който
оспорва исковете. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 02.06.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу .........
и Х. И. И. за:
сумата 1 693, 49 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 199, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
10.05.2023 г.;
сумата 49, 14 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 74 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
10.05.2023 г.,
в условията на разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 08.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 39, 04 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника
..........
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Х. И. И. по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
2
съществуването на вземанията си към нея по искове ред.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответницата има
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение на стойност
исковата сума.
Страните не спорят и относно частта от задълженията, за която
ответницата отговаря, а именно – до размера на 1/2 от тях.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
3
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая не се спори между страните, че през исковия период
ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
4
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 1 693, 49 лв.
Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявен
искът по чл.422 ГПК, е подадено на 02.06.2023 г., с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 02.06.2020 г., каквито в случая не са налице, доколкото вземането за
първия месец от исковия период – м.05.2020 г. е станало изискуемо на
15.07.2020 г., поради което възражението се явява неоснователно.
Страните не спорят и че ответницата отговаря до размера на 1/2 от
процесния дълг и следователно до размера на сумата 846, 75 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
5
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна
лихва, начислена за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г. в размер на сумата
199, 73 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Страните не спорят и че ответницата отговаря до размера на 1/2 от
процесния дълг и следователно до размера на сумата 99, 87 лв.
С оглед обстоятелството, че ищецът претендира сума в размер на 99, 86
лв. и при спазване принципа на диспозитивното начало искът следва да се
уважи изцяло.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая е безспорно между страните, че през исковия период м.05.2020
г. – м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение на
стойност 49, 14 лв.
Страните не спорят и че ответницата отговаря до размера на 1/2 от
процесния дълг и следователно до размера на сумата 24, 57 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
6
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 44, 30 лв. разноски за заповедното
и сумата 428, 33 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
Ответницата има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. И., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 846, 75 лв., представляваща 1/2 от дължимата стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. ............., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането;
сумата 99, 86 лв., представляваща 1/2 от дължима мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 10.05.2023 г.;
сумата 24, 57 лв., представляваща 1/2 от дължима цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.06.2023 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4, 87 лв., представляваща 1/2 от дължима
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
16.07.2020 г. – 10.05.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ..........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 44,
30 лв. разноски за заповедното и сумата 428, 33 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8