№ 851
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000503009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба И. Г. Ц. срещу решение
№ 4355/18.07.2024г. на СГС, ГО, 10, постановено по гр.д. № 9579/23г.,
поправено с решение № 5273/24.09.2024г., с което срещу него е уважен иск
по чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ.
Жалбоподателят излага, че в обжалваната от него част решението е
неправилно и необосновано. Съдът е приел, че пострадалият автомобил е
тотална щета. Това означава, че той е погинал. Свидетелят Р. не изясни дали е
снет от отчет и дали е в движение в момента. Всички доказателства,
приложени към исковата молба сочат за неговата недобросъвестност. Ищецът
не е положил усилия да обясни разликата в цифрите между различните
документи. Поради това не е доказал претенцията си по размер. Не са
събрани доказателства дали увреденият автомобил е бил технически
изправен, нито дали е имал щети преди процесната. Счита, че водачът му Р.
го е управлявал с несъобразена скорост, тъй като в натоварения трафик не
може да се придвижва с 50 км/ч., както е приело вещото лице. Въззивникът
сочи, че ищецът дължи грижата на добрия търговец, но не е събрал данни за
горните две обстоятелства. Той е бил длъжен да защити интереса на
1
застрахования при него водач извънсъдебно. По делото категорично е
доказано, че пострадалият автомобил е бил тотална щета и той е имал
знанието за това преди изплащането на щетата. Поддържа, че чл.38 от ОУ на
основание чл.143 от ЗЗП е явно несправедлива. Позовава се на чл.35.1 и чл.39
от ОУ. Счита, че 70% от действителната стойност на автомобила е 28 490,
07лв., което е по-ниско от предявената сума и от присъдената. Не е изяснено
по делото дали автомобилът е бил изискан от застрахователя на основание
чл.41 от ОУ. Последният не е упражнил контрол върху определеното и
изплатено обезщетение. Не са доказани вложените части и консумативи,
които са описани, претендирани и платени, както и ремонтирането и
вероятното пускане в движение на автомобила въпреки погИ.ето му. Счита, че
искът не е доказан по размер.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск или да намали
размера до сумата от 15 942, 78лв.
В депозиран в срок писмен отговор ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата.
Счита я за неоснователна. Излага доводи в тази насока. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ. В исковата молба
ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 29.01.2020г. в гр. София около 18ч.
И. Ц. е управлявал лек автомобил „Ситроен “, модел „Ксара Пикасо“ с рег.
№ ******** и се е движел по бул. „Първа българска армия“ с посока на
движение от ул. „Резбарска“ към ул. „Мара Бунова“. На кръстовището с ул.
„Малашевска“ при маневра ляв завой, водачът му е отнел предимство на лек
автомобил „Рено“, модел „Каджар“ с рег. № ********, управляван от М. Р. и е
настъпил удар между двете МПС. За ПТП е съставен Протокол за ПТП от
29.01.2020г. Контролните органи са установили с тест „Дрегер“, че виновният
водач И. Ц. е управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма, а именно 0, 65 промила на хиляда. Съставен му е акт за
административно нарушение. Към момента на настъпване пътния инцидент
гражданската отговорност на виновния водач е била е била застрахована при
2
него. Застраховката е била със срок на валидност от 13.02.2019г. до
12.02.20207г. Водачът е нарушил чл.5 от ЗДвП. Във връзка с настъпилото
ПТП e заведена щета от собственика на лек автомобил „Рено Каджар“- ОТП
Лизинг ЕООД пред „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 31871, 39лв. на 07.08.2020г. на
сервиза, извършил ремонта. На 14.04.2020г. на УС на СБА е изплатена сумата
от 50 лв. за репатриране на увредения автомобил. Пред ищеца е била
образувана щета, по която е признал и изплатил на 30.11.2020г. сумата от
31 885, 55лв. на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с масово плащане №
23/2020г. С това за ищеца е възникнало регресно право срещу ответника на
основание чл.500, ал.1 ,т.1, пр.1 от КЗ. Затова моли съда да осъди И. Ц. да му
заплати сумата от 31905, 55лв. с включени 20лв. ликвидационни разходи, в
едно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В депозиран в срок писмен отговор ответникът И. Ц. оспорва иска .
Въвел е възражения за това, дали автомобилът на М. Р. е бил технически
изправен към датата на събитието, дали е управлявал МПС със съобразена с
пътната обстановка скорост. Поддържа, че ищецът е трябвало да положи
грижата на добрия търговец при одобряване на застрахователното
обезщетение и да защити интереса му, че клаузата на чл. 38 от ОУ е
несправедлива по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Позовава се на чл.35.1, чл.39 и
чл.41 от ОУ за изплащане на обезщетение при тотална щета. Счита, че ищецът
е следвало да поиска автомобилът да бъде обявен за тотална щета и да поиска
физическото му предаване, за да намали финансовите загуби.
Не се спори, че на 29.01.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. В тази връзка е съставен протокол за ПТП с рег. № 1304/29.01.2020г.,
представени писмени доказателства от МВР- СДВР, отдел „Пътна полиция“ .
Не е спорно, че ответникът е бил тестван с техническо средство за
алкохол, което е отчело концентрация на такъв от 0, 65 промила.
Безспорно е, че на Ив. Ц. е издаден талон за изследване на кръвна проба,
но такава не е направена- удостоверение от СДВР, Сектор „Пътна полиция“-
л.9.
Не се спори, че при ищеца е образувана щета във връзка с
възстановяване на изплатено на застрахователно обезщетение за лек
3
автомобил „Рено Каджар“ с рег. № ******** по регресна покана на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД . Въз основа на сравнителна експертиза и
експертиза по щета е определена сума за плащане 31 885, 55лв. и 20лв.
ликвидационни разноски или общо 31 905, 55лв.
Не е спорно, че на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД тя е платена с
платежно нареждане от 30.11.2020г.
По делото е приложена в цялост щетата пред застрахователя по
застраховка „Каско“ на лек автомобил „Рено Каджар“.
Към отговора на исковата молба са представени Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови пътни средства.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Р. е очевидец на ПТП, станало на 29.01.2020г. Той бил водач
на лек автомобил „Рено Каджар“. Описва своите възприятия за инцидента,
къде и кога е настъпил удара, при какви условия, механизма на настъпването
му.
Съдът възприема показанията му като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага. Те нямат вътрешни противоречия,
нито се опровергават от събраните доказателства.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, която е
посочила причините за настъпване на ПТП, скоростта на движение на двете
МПС в момента на удара и че той е бил непредотвратим за водача на лек
автомобил „Рено Каджар“. Щетите по лек автомобил „Рено Каджар“ са в
причинна връзка с ПТП. Средната пазарна цена на материалите и труда е
38 262, 44лв. с ДДС. Вещото лице е определило средната пазарна стойност
на автомобила към 29.01.2020г. - 41 350лв. и като е взел предвид средствата,
необходими за ремонта му е приел, че е налице тотална щета. Запазените части
са на стойност 10 420, 20лв. Или размерът на обезщетението е 30 929, 80лв.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
неоспорено от страните и съответстващо на доказателствата по делото.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
искът за частично основателен и го уважил за 30 994, 80л. Отхвърлил до
пълния предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.
4
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от
КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по правилността му на посочените в жалбата основания- чл.269, ал.1 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
В обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил
застрахователно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди на
пострадал от ПТП, настъпило по вина на застрахования при него водач, има
право на получи платеното от последния при определени предпоставки. Те са
регламентирани изчерпателно в чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ. Осъществяването на
всяка една от тях по отношение на застрахования водач е юридически факт,
пораждащ правото на застрахователя да получи от виновния водач всичко,
което е платил на увредения от него. В тези случаи независимо, че
застрахованият е платил застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение той не се освобождава от гражданската си
отговорност./ Р № 130/03.05.2012г. по т.д. № 244/20г., І т.ож на ВКС по реда на
чл.290 от ГПК/. Ищецът- застраховател твърди наличието на хипотезата на
ал.1, т.1, пр.1 на чл.500 от КЗ- виновният водач, застрахован при него по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е управлявал МПС под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Активно материално и процесуално легитимиран да предяви регресния
иск е застрахователят, който е изплатил на третото пострадало лице
обезщетение за причинените му вреди от застрахования при него водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането е другият
5
правопораждащ факт на регресното право, произтичащо от закона. По делото
не е спорно, че ЗК „Лев Инс“ АД е платила обезщетение за имуществени
вреди на пострадалото лице и от това е възникнало правото да се субругира
в правата му срещу деликвента. В тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия при ПТП, наличието
на валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ между него и виновния
водач към момента на транспортното произшествие, както и предпоставката
на чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, на която се позовава. Доказването им обуславя
основателността на иска му.
Пасивно легитимиран- материално и процесуално, да отговаря по такава
претенция, е застрахования виновен водач по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към момента на настъпване на ПТП. Не
се спори, че вина за настъпване на ПТП на 29.01.2020г. има ответникът И. Ц.
като водач на МПС. По отношение на него са съставени АУАН и Наказателно
постановление. Установени са елементите на фактическият състав на чл.45 от
ЗЗД. Т.е. той следва да отговаря по предявения иск. В негова тежест, на
основание чл.154 от ГПК, е да докаже всички релевирани в процеса
възражения, освобождаващи го от отговорност. Не е спорно, че за водача Ц. е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на пътния инцидент.
Не е спорно по делото, че на 29.01.2020г. ПТП е настъпило в 18ч. и И.
Ц. е тестван с техническо средство в 18.30ч. видно от листа, отчитащ
резултата от изследването- л.114. Не е спорно, че е отчетена концентрация на
алкохол от 0, 65 промила. Безспорно е обстоятелството, че му е издаден талон
за изследване № 093101/ 29.01.2020г., който му е връчен в 20.15ч., но водачът
не се е явил за вземане на кръвна проба.
Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП императивно въвежда забрана за
управление на ППС под въздействието на алкохол. Тя обаче не е абсолютна
като в чл.174, ал.1 от ЗДвП е установено, че водач, употребил алкохол се
наказва, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0, 5 промила.
Респективно, ако концентрацията на алкохол е под тази граница той не
следва да бъде санкциониран като нарушител на ЗДвП. Релевантният момент,
към който трябва да бъде установена стойността на алкохол в кръвта е
настъпването на ПТП. Всеки друг момент е ирелевантен. Към този момент
6
концентрацията на алкохол при въззивника е била 0, 65 промила. Не е
оспорена годността на измерване на техническото средство. Поради това
следва да се приеме, че към момента на настъпване на ПТП И. Ц. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Изпълнен е
фактическият състав на регресното право на застрахователя по гражданска
отговорност, който с плащането на обезщетението на пострадалите лица е
получил правната възможност да се субругира в правата им срещу виновния
водач, застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Въззивникът оспорва размера на обезщетението, което се дължи за лек
автомобил „Рено Каджар“ като счита, че по отношение на него е налице
тотална щета. От приетото заключение на автотехническата експертиза се
установява, че разходите за ремонт на МПС надвишат действителната му
стойност и по отношение на него има тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2
от КЗ. При отчитане на размера на запазените части застрахователното
обезщетение е 30 929, 80лв. По делото не е спорно, че приложените към
отговора на исковата молба ОУ са били действащи към момента на
настъпване на пътния инцидент. В тях ясно е посочен механизма на
определяне на застрахователно обезщетение по имуществени застраховки,
включително и по застраховка „Каско“. Там е предвидено, че за автомобил от
Клас А, какъвто е лек автомобил „Рено Каджар“/чл.33.1 от ОУ/,
застрахователното обезщетение се определя при условията на чл.34 за
частични щети- по представени фактури, издадени автосервиз на официален
представител на съответната марка; по експертна оценка. При тотална
щета/пълна загуба на МПС застрахователят възстановява действителни
размер на щетата, но не повече от 80 % от действителната стойност на МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Разпоредбите на
ОУ се отнасят до определяне на застрахователно обезщетение за застрахован
при застрахователя по имуществената застраховка. Те обаче прилагат и при
предявена регресна претенция по реда на чл.411 от КЗ. Видно от
приложената щета , образуване пред ищеца е, че той като застраховател, е
спазил разпоредбите на ОУ. Той не е имал основание да откаже или намали
застрахователното обезщетение, тъй като не са били налице нито
предвидените в чл.408, ал.1 от КЗ, нито в ОУ изключения/непокрит риск. На
основание чл.38 от ОУ застрахователната сума не се намалява, ако
7
застрахователното събитие е причинено виновно от трето лице, по отношение
на което застрахователят има право на регрес. В случая Ив. Ц. е трето лице,
тъй като ползвател по застраховката „ Гражданска отговорност“ е „ Ес Ди
Ай Груп“ ООД. Горната разпоредба се прилага и в случаите на тотална щета
на МПС, защото тя е обща и е относима към всички видове имуществени
застраховки, обект на ОУ. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е
приложил ОУ при определяне на застрахователното обезщетение по
отношение на увреденото МПС и с това е положил грижата на добрия
търговец. Липсата на доказателства дали лек автомобил „Рено Каджар“ е в
движение или е дерегистриран в КАТ не е основание да се откаже да се
изплати застрахователно обезщетение./ Р № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/14г.,
ВКС, I т.о., Р № 59/12.06.2015г. по т.д. № 1256/14г., ВКС, II т.о./То не е
прието нито от закона, нито от общите условия на застрахователя като
изключен риск. При твърдение от страна на въззивника, за наличието на други
вреди върху автомобила, настъпили преди процесното ПТП, което би довело
до намаляване на размера на застрахователното обезщетение, негова е
тежестта да го докаже, тъй като от този факт черпи за себе си благоприятни
правни последици. Доказателства във връзка с това не са ангажирани, поради
което следва да се приеме, че вредите по лек автомобил „Рено Каджар“
са само в причинна връзка с пътния инцидент на 29.01.2020г.
Ответникът Ц. е направил възражение за неравноправност на
разпоредбата на чл.38 от ОУ на основание чл.143 от ЗЗП. Той няма
качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото не
е ползвател на застрахователна услуга съгласно дефиницията, дадена в чл.2,
ал.2 от КЗ. Той не е сключил застрахователния договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не може да се ползва от
по- благоприятния за него закон като потребител и от защитата на ЗЗП.
Не се доказа да е налице съпричиняване на вредите от страна от
водача на лек автомобил „Рено Каджар“ поради нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Същият не е управлявал МПС с несъобразена скорост.
Вещото лице е приело, че тя е била 50 км.ч., която е разрешена от ЗДвП в
населено място- чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Това обосновава основателност предявения иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1
от ЗК за сумата от 30 929,80 лв. и 20лв. ликвидационни разноски или за
8
30 949, 80лв. Над този размер до уваженият от 30 994, 80 искът следва да бъде
отхвърлен.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени частично .
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за въззивната инстанция,
защото такива не е сторил. На адв. А. се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. за отхвърлената част от иска пред настоящата
инстанция в размер на 400лв.
На ответника по жалбата се дължат разноски в размер на 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4355/18.07.2024г. на СГС, ГО, 10, постановено по
гр.д. № 9579/23г., поправено с решение № 5273/24.09.2024г., с което е
уважен иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ над 30949, 80лв. до 30 994, 80лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София предявен срещу И. Г.
Ц., гр. *** с правно основание чл.500, ал.1 ,т.1 от КЗ над 30 949, 80лз. до
30 994, 80лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Г. Ц., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. *, ет.*,
ап.* и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Узунджовска“ № 12, ет.5, офис 507
чрез адв. Ц. А. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 150лв. / сто и петдесет лева/
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. Ц. А. , гр. София, ул.
„Узунджовска“ № 12, ет.5, офис 507 сумата от 400лв. /четиристотин лева/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4355/18.07.2024г. на СГС, ГО, 10,
9
постановено по гр.д. № 9579/23г., поправено с решение № 5273/24.09.2024г. в
останалата обжалвана част.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10