МОТИВИ към присъда № 179/ 29.06.2012 г.
по НОХД № 532/2011 г по
описа на
Окръжен съд – гр. Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Окръжна прокуратура - гр. Бургас против лицата:
І. С.А., ЛНЧ: ******, роден на *** г. в гр. Е., А., гражданин на Република А.,
със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, с обвинение в:
1. престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 7,
предл. І, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от НК /редакцията от
бр. 27 от 2009 г./, за това, че в края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като
извършител с Р.Г., ЛНЧ *** и Г.А., ЛНЧ *****, арменски граждани със статут на
постоянно пребиваващи в Република България чужденци, също извършители, отвлякъл
с цел противозаконно да лиши от свобода и с користна цел М.И.С., ЕГН **********,
като го принудили да се качи в автомобила, модел „Рав 4”, с рег. № ***** и го откарали
в кафе клуб, намиращ се зад хотел „България” в гр. Б., като деянието е
извършено от повече от две лица;
2. престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че в условията
на реална съвкупност и на продължавано престъпление:
2.1. В края на месец
ноември 2009 г.***,
в заведение зад хотел „България”, в съучастие като извършител с Р.Г., ЛНЧ *** и
Г.А., ЛНЧ ***, арменски граждани със статут на постоянно пребиваващи в
Република България чужденци, също извършители, с цел да набави за себе си и за Г.
и А. имотна облага, се опитал да принуди М.И.С., ЕГН **********, чрез сила -
нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата
от 10 000 лева и с това да му бъде причинена имотна вреда в размера на
посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята
му причини, като деянието е извършено от повече от две лица и на С. е причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание;
2.2. В края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като
извършител с Р.Г., ЛНЧ ****, арменски граждани със статут на постоянно
пребиваващ в Република България чужденец, също извършител, с цел да набави за
себе си и за Г. и А. имотна облага се опитал да принуди С.А.Х., ЕГН **********,
чрез заплашване, че ще му запали къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи
свиня”, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от
10 000 лева и с това да му бъде причинена имотна вреда на в размера на
посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята му причини, като деянието е извършено от две лица;
2.3. По същото
време и на същото място като по т. 2.2, в съучастие като извършител с Р.Г., ЛНЧ
**, арменски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България
чужденец, също извършител, с цел да набави за себе си и за Г. и А. имотна
облага се опитал да принуди Н.Х.Ч., ЕГН **********, чрез заплашване, че ще му
запали къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи свиня”, да извърши нещо
противно на волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде
причинена имотна вреда в размера на посочената сума, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е извършено
от две лица.
ІІ. Г.А., ЛНЧ *****, роден на *** г. в
гр. Е., А., гражданин на Република А., със статут на постоянно пребиваващ в
Република България чужденец, с обвинение в:
1. престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т.
7, предл. І, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК
(редакцията от бр. 27 от 2009
г.), за това, че в
края на месец ноември 2009 г.***,
в съучастие като извършител със С.А., ЛНЧ *** и Р.Г., ЛНЧ ***, арменски
граждани със статут на постоянно пребиваващи в Република България чужденци,
също извършители, отвлякъл с цел противозаконно да лиши от свобода и с користна
цел М.И.С., ЕГН **********, като го принудили да се качи в автомобила, модел „Рав
4”, с рег.
№ **** и го откарали в кафе клуб, намиращ се зад хотел „България” в гр. Б.,
като деянието е извършено от повече от две лица;
2. престъпление по
чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за
това, че в края на месец ноември 2009 г.***, в заведение зад
хотел „България”, в съучастие като извършител със С.А., ЛНЧ ** и Р.Г., ЛНЧ ***,
арменски граждани със статут на постоянно пребиваващи в Република България
чужденци, също извършители, с цел да набави за себе си и за Г. и А. имотна
облага, се опитал да принуди М.И.С., ЕГН **********, чрез сила — нанасяне на
побой, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 10 000
лева и с това да му бъде причинена имотна вреда в размера на посочената сума,
като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини,
като деянието е извършено от повече от две лица и на С. е причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание.
ІІІ. Р.Г., ЛНЧ ***, роден на *** г. в гр. Е., А., гражданин на Република А.,
със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, с обвинение:
1. по чл. 142,
ал. 2, т. 2 и т. 7, предл. І, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК (редакцията от бр. 27 от 2009 г.), за
това, че в края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като
извършител със С.А., ЛНЧ *** и Г.А., ЛНЧ ****, арменски граждани със статут на
постоянно пребиваващи в Република България чужденци, също извършители, отвлякъл
с цел противозаконно да лиши от свобода и с користна цел М.И.С., ЕГН **********,
като го принудили да се качи в автомобила, модел „Рав 4”, с рег. № **** и го откарали
в кафе клуб, намиращ се зад хотел „България” в гр. Б., като деянието е
извършено от повече от две лица;
2. по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за
това, че в условията на реална съвкупност и на продължавано престъпление:
2.1.
В края на месец ноември 2009
г.***, в заведение зад хотел „България”, в съучастие
като извършител със С.А., ЛНЧ **** и Г.А., ЛНЧ ****, арменски граждани със
статут на постоянно пребиваващи в Република България чужденци, също
извършители, с цел да набави за себе си и за А. и А. имотна облага, се опитал
да принуди М.И.С., ЕГН **********, чрез сила - нанасяне на побой, да извърши
нещо противно на волята му – да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му
бъде причинена имотна вреда в размера на посочената сума, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е
извършено от повече от две лица и на С. е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдание;
2.2.
В края на месец ноември 2009
г.***, в съучастие като извършител със С.А., ЛНЧ ***,
арменски гражданин със статут на постоянно пребиваващи в Република България
чужденец, също извършител, с цел да набави за себе си и за А. и А. имотна
облага се опитал да принуди С.А.Х., ЕГН **********, чрез заплашване, че ще му
запали къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи свиня”, да извърши нещо
противно на волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде
причинена имотна вреда на в размера на посочената сума, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е
извършено от две лица;
2.3. По същото
време и на същото място като по т. 2.2, в съучастие като извършител със С.А.,
ЛНЧ ****, арменски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република
България чужденец, също извършител, с цел да набави за себе си и за А. и А.
имотна облага се опитал да принуди Н.Х.Ч., ЕГН **********, чрез заплашване, че
ще му запали къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи свиня”, да извърши
нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му
бъде причинена имотна вреда на в размера на посочената сума, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е
извършено от две лица.
В
хода на съдебното производство няма постъпили съответни на разпоредбите на чл. 76
и сл. от НПК молби от участници в процеса, с оглед заявено от тяхна страна
желание за конституиране в качеството на частни обвинители и/или граждански
ищци, поради което съдът не се произнесе по акцесорни въпроси.
Производството по делото протече по общите правила за
разглеждане в наказателния процес, като по отношение на подсъдимия С.А. приложение
намери разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
Прокурорът поддържа внесеното срещу подсъдимите лица
обвинение, като счита, че възведените в
обвинителния акт престъпления са безспорно доказани от събраните в
наказателното производство многобройни доказателства. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо всеки един от тях. За поправянето
на подсъдимия А. предлага за осъщественото престъпление по чл. 142 от НК да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест
месеца, а по обвинението в престъплението по чл. 214 от НК - лишаване от
свобода в размер на три години, глоба в размер на 4 000 лева и ½
конфискация на имуществото. От така определените наказания на подс. А. на
основание чл. 23 от НК обвинителят предлага да бъде наложено най-тежкото от тях
в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при общ режим. По отношение на подсъдимия А. прокурорът намира, че същият следва
да изтърпи наказание в размер на три години лишаване от свобода за извършеното
от него по чл. 142 от НК престъпление, а по чл. 214 от НК – в размер на две
години лишаване от свобода, 4 000 лева глоба, както и конфискация на
имуществото. От така определените наказания на основание чл. 23 от НК предлага
да му бъде наложено най- тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода в
размер на три години, което да изтърпи при условията на чл. 66 от НК с 4-годишен
изпитателен срок. Предложението на обвинителя за следващото се на подсъдимия Г.
общо наказание на основание чл. 23 от НК за престъпленията по чл. 142 от НК и
по чл. 214 от НК е за лишаване от свобода в размер на три години, но при
условията на чл. 66 от НК с четиригодишен изпитателен срок, което наказание
измежду индивидуално определените – три години лишаване от свобода по чл. 142
от НК, и две години лишаване от свобода, 4 000 лева глоба и конфискация на
имуществото за престъплението по чл. 214 от НК се явява най-тежко по размер. По
така направените предложения за реализацията на наказателната отговорност на
подсъдимите по делото лица прокурорът счита, че целите на индивидуалната и
генералната превенция биха били постигнати.
Защитникът на подсъдимите С.А. и Р.Г. – адвокат Т. Д.
от БАК, към чиято пледоария изцяло се присъединява и поддържа вторият им
защитник – адв. М. Д., изразява становището си за недоказаност на обвиненията
по обвинителния акт по няколко маркирани от него пункта. Счита, че от
доказателствата по делото не могат да се направят категорични изводи относно
виновността на представляваните от него лица, тъй като фактите сочат на
действия от тяхна страна, които могат да се квалифицират под нормата на чл. 12а
от НК, т.нар. „гражданско задържане”. Счита, че обстоятелствата са били
провокирани от поведението на пострадалия С. и съпътстващите го свидетели,
чиито намерения са били да извършат кражба на метал от въпросната бензиностанция
и към чиято собственост е имал отношение подсъдимия А. чрез неговата съпруга. Под
ръководството на последния именно и другите двама подсъдими А. и Г. са извършили
задържането над С., за чиито наранявания впрочем липсват и съдържателни
доказателства. В тази връзка защитата споделя мнението, че в казуса се касае за
правомерно гражданско поведение от страна на подсъдимите, което не обосновава
квалификация по чл. 142 от НК. Намеренията им да го предадат на компетентните
органи не се били осъществили, поради настоятелните молби от страна на
пострадалия да не го водят в полицията и поради възникналата в този случай
възможност на подсъдимите да им бъдат възстановени причинените щети. Защитата
не приема, че мястото, където са станали разговорите в тази връзка, е безспорно
установено така, както се сочи от обвинението. За надеждни възприема
обясненията на подсъдимите, че това се е случило на публично място, което
изключва възможността последните да са проявили агресивно поведение спрямо когото
и да е било. Защитата не оспорва факта, че подсъдимите А. и Г. са посетили дома
на свидетеля Щ. в кв. „К.”, но за несъстоятелни счита твърденията, че са били
осъществени заплахи от тяхна страна под каквато и да е било форма и към когото
и да е било. По отношение на второто обвинение изразява аналогични съждения по
недоказаност на състава по чл. 214 от НК, както поради липса на обективни
данни, така и поради липса на общност на умисъл между подсъдимите за извършване
на такова деяние. Допуска хипотетично умисъл единствено от страна на подсъдимия
А., който обаче не бил разяснил на останалите двама А. и Г. целта на тяхното
участие, а така дори и подсъдимият А. не бил присъствал изобщо на срещата, за
която свидетелите по делото твърдят, че е имало заплашване спрямо тях да
заплатят инкриминирата сума. Пледира по смисъла на изложеното за постановяването
на оправдателни присъди по отношение на подсъдимите А. и Г..
Произнесената в защита на подсъдимия А. от страна на
адв. Г. съдебна прения също набляга на невиновността на последния в
инкриминираните деяния, в които изобщо не бил участвал и към които по никакъв
начин не се бил оказал съпричастен. Изцяло кореспондиращите, по мнение на
защитата, обяснения на подсъдимия А. със свидетелските показания на С. и Щ., опровергават
обвинителната теза по отношение неговата пряка или косвена лична изява в
инкриминираните събития. За противоречиви намира останалите събрани гласни
доказателства и счита същите за хиперболизиран преразказ на възприятията на
свидетеля С.. В заключение моли за оправдаването на подсъдимия А. с мотива, че
от нито едно доказателство по делото не може да се твърди, че е оказал
физическо или психическо въздействие, което да мотивира свидетеля С. към
определено поведение – било то активно действие или пасивно бездействие, което
да обоснове съставомерността на деянията, вменени му с обвинителния акт.
По същество подсъдимите А. и Г. дават обяснения, в
които твърдят, че са невинни и молят съда да бъдат оправдани.
І. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Свидетелите М.С., с прякор „М.”, С.Х., с прякор „П.” и
Н.Ч., на неустановена дата през месец ноември 2009 г. отишли до дома на
своя приятел – свидетеля С.М., с прякор „Е.”, за да го питат дали знае някъде
да има метални отпадъци, които да съберат и да предадат на вторични суровини.
Св. М. им казал, че до с. Д, общ. П. има изоставена бензиностанция и предложил
да я огледат. За целта на следващата вечер свидетелят М. ги закарал до мястото,
пътувайки дотам с тях със собствения му лек автомобил „Форд”, с неустановени в
хода на разследването модел и регистрационен номер и с лек автомобил „Пежо 309”, с рег. № ***,
собственост на свидетеля Х.. Въпросната бензиностанция се намирала на 2-3 км, преди с. Д и била в
изоставено състояние, в което свидетелите се уверили, тъй като всичко било
изпочупено, а наоколо имало израснала висока трева. Докато слизали от колите,
свидетелите видели, че до бензиностанцията спира автомобил, сочен от тях като
черен джип, марка „Тойота”. От въпросния, установен като модел „Рав 4”
с рег. № ***, собственост на „Елф груп" ООД, излезли тримата подсъдими — С.А.,
Р.Г. и Г.А.. Държейки бухалки се насочили към свидетелите с думите „Стой!”,
псували ги и хвърляли по тях бирени бутилки. Свидетелите Х., Ч. и М. бегом се
качили по колите и се прибрали в гр. Б.,
но свидетелят М.С. докато тичал, пропаднал в шахта. Подсъдимите го хванали и
започнали да го удрят с бухалка по рамото и зад врата. Принудили го да влезе в
джипа, продължавайки да го удрят и с юмруци, след което потеглили за гр. Б.. По
пътя до там спрели на бензиностанция в близост до м.с. Ч. м., за да заредят
колата с гориво. Подсъдимите предупредили св. С., че ако вика за помощ или се
опита да избяга, ще го убият на място. Подсъдимите си купили бири, които пиели
в колата и продължили да се движат към гр. Б. с много бърза скорост.
Подсъдимите казали на св. С., че ако иска да се спаси трябва да скочи в
движение от превозното средство. Пристигайки в гр. Б., св. С. бил свален от
посочения джип и отведен от подсъдимите лица в клуб-кафене, намиращ се зад
хотел „България”. Там бил заставен от тях да седне в сепаре, където продължили
да му нанасят побой. Подсъдимият С.А., наричан накратко „А.”, попитал свидетеля
С., от чиято уста със сцепени устни капела кръв, какво ще пие, на което С.
отговорил, че иска вода. Дали му цигари и го предупредили да не се опитва да
бяга. Подсъдимият А. седнал до свид. С., взел един лист и поискал да му
издиктува имената на приятелите, с които бил същата вечер. Св. С. ги посочил с
прякорите им, но подс. А. го попитал къде е „Жигулата” и го ударил с опакото на
дланта в лицето. Св. С. разбрал, че преди време на бензиностанцията ходили
хора, за да крадат желязо, но избягали. Св. С. отговорил, че нямали „Жигула”,
че са били с „Форд” и с „Пежо”. Подс. А. обаче не му повярвал, а твърдял, че
лъже. Подсъдимите поискали от С. сумата от 10 000 лева за това, че той и
приятелите му са извършвали кражби от бензиностанцията. Междувременно
продължавали да го удрят, като подс. Р. Г. го удрял с юмруци в лицето и го
замерил с бутилка от бира в гърдите. Подс. Г.А. малко по-късно казал на другите
двама подсъдими да го оставят и заговорили помежду си на арменски език. Подс. А.
задавал въпроси на св. С. - взел мобилния му телефон и му казал да се обади на
приятелите си, с които е ходил до бензиностанцията, за да отидат в клуба. Попитал
го и за това дали има платежоспособни роднини и по-конкретно за такъв, който да
гарантира, че С. ще им предаде исканата сума пари. Св. С. дал телефонен номер
на свой приятел и съсед - свид. С.Щ., с прякор „С.”, за когото първоначално им казал,
че е негов вуйчо. Подсъдимият А. позвънил на номера на св. Щ. и в разговора му
с последния, в който му казал, че свид. С. е при тях, поискал и самият той да
отиде в клуба при тях. Свидетелят Щ. от своя страна се обадил на своя шофьор —
свидетеля И.Н., който отишъл да го вземе от дома му и двамата отишли в билярдния
клуб, зад хотел „България”. Влизайки вътре Щ. и Н. видели С., чието лице било
подуто от бой, като и самите те станали свидетели на няколко юмручни удара,
нанесени от подсъдимия А. над св. С.. Св. Щ.
се застъпил за последния, като за да не бъде бит повече и за да бъде освободен
от арменците, се съгласил на техните условия, поставени им от подс. А..
Последният заявил на св. Щ., с когото се познавали отпреди, че св. С. с
приятелите му – свидетелите М., Ч. и Х. са му причинили щети, разбивайки му
бензиностанцията, заради което в 10-дневен срок иска да му дадат 10 000
лева. Свид. Щ. гарантирал, че парите ще бъдат дадени, казал си адреса на пункта
за изкупуване на метали и телефонния си номер, след което заедно със св. С. се
прибрали. Това се случило около 2-3 часа след полунощ. Св. Щ. събрал общо четиримата,
които по-рано същата вечер ходили до бензиностанцията в с. Д и ги предупредил,
че „арменците” са поискали 10 000 лева в срок от десет дни.
Няколко дни по-късно, подсъдимите А. и Г. отишли до
дома на свидетеля Щ. и поискали да ги заведе при свидетелите С., Х., Ч. и М..
Свидетелят Щ. ги завел при св. Х. и извикали останалите. На място подсъдимите
ги предупредили, че трябва да съберат 10 000 лева, които да дадат на свид. Щ., който
след това да им ги предаде. Подсъдимите Г. и А. заплашили свиделите Х. и Ч., че
в противен случай ще запалят къщите им, ще отвлекат децата им, ще издевателстват
над тях, „ще ги направят на свиня”. Отправените заплахи породили страх у
свидетелите Ч. и Х., а така и у свидетелката А.Б.. Последната във фактическо
съжителство със св. Х., по прякор „П.”, видяла в същия ден спрелия пред дома им
черен джип и дочула водения между подсъдимите и свидетелите разговор, както и
конкретно отправените заплахи от страна на подсъдимия А. за онова, което очаква
тях, домовете и децата им, в случай, че не заплатят. В този момент покрай дома
на „П.” и жена му минавала и свидетелката З. Б. – сестра на св. А.Б.. За
случилото се с „арменците” научили и съседите на изнудваните, които започнали
да търсят в заем пари, тъй като никой не разполагал с толкова, но успели да
съберат само около 3 000 лева. Чрез свидетеля Щ. обаче научили, че
арменците не са съгласни на тази сума, а искат накуп всички 10 000 лева.
На 10.12.2009 г. подсъдимият С.А. се обадил на свидетеля
Щ., който от своя страна предложил на подсъдимия да отидат в бензиностанция
„Шел” в кв. „П.”, за да им даде парите. Около 20 – 20,30 часа на същата дата свидетелите
Щ. и Н. отишли на уговореното място, където вече ги чакали подсъдимите С. А., Р.Г.
и Г.А., както и свид. Б. В.. Постепенно отпред се събрали и познати на изнудваните
лица. През това време, за случая били уведомени служители на полицията, които
около 21 часа в същата вечер отишли на бензиностанцията и отвели от там всички
заварени гореизброени участници в 01 РУП – гр. Бургас за изясняване на случая.
В резултат на проведените процесуално-следствени действия в
досъдебното производство по категоричен начин чрез разпознаване на лица по
снимки тримата подсъдими по делото са установени като извършителите на
инкриминираните деяния.
По отношение
релевантния към предмета на делото факт за вида и характера на претърпените от
свидетеля М.С. увреждания вследствие на насения му
побой вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза по досъдебното
производство, потвърди своето заключение по нея. Съобразно последното,
съотносимо и със свидетелските показания, съдът приема, че свидетелят С. е
получил отоци по главата и устните, кръвонасядания и болки по крайниците, които
като са довели до болки и страдание, се квалифицират като лека телесна повреда,
съгласно разпоредбите на НК.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните в
съдебното следствие свидетели, както и от останалите по делото приобщени по
надлежния процесуален ред доказателства, от становището на съдебния лекар, от
извършените протоколи за разпознавания на лица по снимки, частично от
обясненията на подсъдимите Г.А. и Р.Г., поради което съдът намира, че така
приетите фактически обстоятелства са категорично установени, стоят в неразривна
причинно-следствена връзка и съвкупността от така изложените формира
фактическата страна на обвинението по несъмнен начин по възведените спрямо
всеки един от тримата подсъдими инкриминирани престъпления.
В
последователността на изложените възприятия на свидетелите по делото се установиха
и противоречиви моменти, които бяха преодоляни чрез процесуалния инструмент на
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. Решаващият съдебен състав цени достоверността и
издържаността на показанията, дадени в предварителното производство на процеса
– изявленията на свидетелите за протеклите събития в първата фаза стоят
по-близко по време до случилото се и съдът не намери основания да не ги
кредитира. Относимите към предмета на доказване заплахи от страна на
подсъдимите по отношение на свидетеля С. съдът намира за безспорно установени
чрез показанията на свидетелите М.С., Н.Ч., С.Х., С.М., И. Н., С.Щ., Ф.А., А.Б.,
които било пряко, било косвено чрез поведението на близките си, са възприели застрашително
отношението на подсъдимите лица. Тези възприятия обективно не са били породени
от неправилно интерпретирани субективни представи, поради слабата грамотност и
ниския социален статус на по-голямата част от свидетелите, а по-скоро са изиграли
ролята на фактори, сугестивно повлияли на изнудвания и обвързалите се с неговия
проблем лица, да предприемат действия от страх заплахите към тях да не се
превърнат в реалност. По тези съображения съдът прие, че преките и косвени
показания на свидетелите кореспондират помежду си и в корелативната си връзка
установяват главните факти по предмета на делото.
По
същество обясненията на подсъдимите Г.А. и Р.Г. пред
съда също частично подкрепят някои от установените по делото факти. Така
подсъдимият А. не отрича своето участие в залавянето на свидетеля С. на
бензиностанцията, където е отишъл с другите двама подсъдими с джипа на подс. А..
Намирайки паднал в една дупка въпросния свидетел С. тримата подсъдими възнамерявали
да предадат същия на полицията, тъй като подс. А. бил получил телефонно
обаждане, че се извършвала кражба от бензиностанцията му. С. обаче не бил
отведен в полицията, поради настояванията му да не го правят, тъй като имал и
други дела. Освен това щял да се обади на свой близък, който да дойде и да
оправи нещата. След това отишли в кафето зад хотел „България”, където дошли и
други двама да разговарят с подс. А.. Подсъдимият А. не разговарял с тях, а на С.
подал шише с вода, защото изглеждал притеснен, но не знаел поради каква причина.
Подс. А. отрича да е знаел целта на посещението им в бензиностанцията, както и той
самият или някой от другите двама да са носили у себе си оръжие или бухалки. Не
видял някой да е удрял С. и отрича и той също да го е правил. Относно фактите,
довели до развръзката по казуса, обяснява, че около месец по-късно от началото
на гореизложените събития, подсъдимият А. щял да го откара до дома му с джипа,
но се налагало преди това да го изчака, тъй като имал работа. Така подс. А. влязъл
с подс. А. в заведението на бензиностанцията в „К.”, където влязли още
трима-четирима души, а след тях и полицията. Отвън имало много други хора.
Подсъдимият
Г. обяснява по сходен начин протеклите събития – от залавянето на свидетеля С.
на бензиностанцията до с. Д и последващото посещение на кафенето зад хотел
„България”. Потвърждава също, че е
съпроводил подс. А. до дома на свидетеля Щ., като причините за това били
желанието на последния да им покаже, че работи. Подс. А. и „чичото” на С.
разговаряли, но отправяни заплахи от първия към втория отрича да е имало.
От
така изложените обяснения се установява, че и двамата подсъдими съвсем „удобно”
пропускат начина на транспортиране на заловеното от тях лице от с. Д до
кафенето в гр. Б. и не дават обяснение относно тези релевантни факти.
Демонстрираното от тях процесуално поведение е обяснимо предвид защитната
позиция, която заема всеки един от тях и желанието да опровергае обвинителната
теза. В този смисъл съдът, като ги съпостави с останалите събрани по делото
доказателствени средства, обоснова извода, че е възможно единствено частичното
им кредитиране. Целокупният анализ на оформилата се доказателствена маса
убедително дава пълнота на обстоятелствената картина относно времето, мястото,
механизма на деянията, използваните средства,
мотивите и целите на участниците в тях и хронологично обусловените
причинно-следствени връзки, поради и което позволява да се направят и следните правни
изводи.
ІІ. ПРАВНИ
ИЗВОДИ.
В съответствие с установените на съдебното следствие
обстоятелства от фактическа страна и приобщените от досъдебното производство писмени
доказателствени материали съдът изгради своето вътрешно убеждение за доказаността
на престъпленията по обвинителния акт и от тримата подсъдими лица, които от обективна
и субективна страна се квалифицират по следния начин:
Подсъдимите А., Г. и А. с
поведението си са реализирали състави на престъпления от Особената част на НК
по глава ІІ „Престъпления против личността” и по глава V „Престъпления против
собствеността”. Процесните деяния дават квалификацията на престъплението по чл. 142, ал. 2,
т. 2 и т. 7, предл. І, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че в края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като
съизвършители помежду си, отвлекли с цел
противозаконно да лишат от свобода и с користна цел М.С., като го принудили да
се качи в автомобила, модел „Рав 4”,
с рег. № *** и го откарали в кафе клуб, намиращ се зад хотел „България” в гр. Б.,
като деянието е извършено от повече от две лица, както и на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Последното е извършено от
подсъдимите А. и Г. при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК,
поради неколкократно реализираните от
тях побой и заплахи спрямо различни лица в непродължителен период от време и
при сходна обстановка, така че от обективна и субективна страна последващите са
се оказали продължение на предшестващите.
Предвиденото
наказание за престъплението по чл. 142 от НК, в основния му състав в редакцията
на закона от бр. 27 от 2009г. на ДВ, от две до осем години лишаване от
свобода, а в квалифицирания – от три до десет години лишаване от свобода, несъмнено
се явява по-благоприятна по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК и прави тази норма
приложима по казуса в материалноправен смисъл.
Относно
втората правна квалификация по чл. 214 от НК съдът прие, че подсъдимият
А. следва да бъде признат за виновен в това, че в края на месец ноември 2009 г.***, в заведение зад
хотел „България”, в съучастие като извършител с Р.Г. и Г.А., също извършители,
с цел да набави за себе си и за Г. и А. имотна облага, се опитал да принуди М.С.,
чрез сила - нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му – да му
предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде причинена имотна вреда в
размера на посочената сума, като деянието е останало недовършено поради
независещи от волята му причини, като деянието е извършено от повече от две
лица и на С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдание; в условията на реална съвкупност и
продължавано престъпление в края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като
извършител с Р.Г., също извършител, с цел да набави за себе си и за Г. и А.
имотна облага се опитал да принуди С.А.Х., чрез заплашване, че ще му запали
къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи свиня”, да извърши нещо противно
на волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде
причинена имотна вреда на в размера на посочената сума, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е
извършено от две лица, както и че по същото време и на същото място, в
съучастие като извършител с Р.Г., с цел да набави за себе си и за Г. и А.
имотна облага се опитал да принуди Н.Ч., чрез заплашване, че ще му запали
къщата, ще му отвлече децата и „ще го направи свиня”, да извърши нещо противно
на волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде
причинена имотна вреда в размера на посочената сума, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е извършено
от две лица.
По
виновността на подсъдимия А. в престъплението по чл. 214 от НК съдът прие, че е
доказана за това, че същият, в края на месец ноември 2009 г.***, в заведение зад
хотел „България”, в съучастие като извършител със С.А. и Р.Г., също
извършители, с цел да набави за себе си и за Г. и А. имотна облага, се опитал
да принуди М.С., чрез сила — нанасяне на побой, да извърши нещо противно на
волята му - да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде причинена
имотна вреда в размера на посочената сума, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята му причини, като деянието е извършено от повече от
две лица и на С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдание.
Подсъдимият
Г. съдът намери за виновен по квалификацията на чл. 214 от НК в това, че в
условията на реална съвкупност и продължавано престъпление в края на месец
ноември 2009 г.***,
в заведение зад хотел „България”, в съучастие като извършител със С.А. и Г.А.,
също извършители, с цел да набави за себе си и за А. и А. имотна облага, се
опитал да принуди М.С., чрез сила - нанасяне на побой, да извърши нещо противно
на волята му – да му предаде сумата от 10 000 лева и с това да му бъде
причинена имотна вреда в размера на посочената сума, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята му причини, като деянието е извършено
от повече от две лица и на С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
болки и страдание; в края на месец ноември 2009 г.***, в съучастие като извършител със С.А., също
извършител, с цел да набави за себе си и за А. и А. имотна облага се опитал да
принуди С.Х., чрез заплашване, че ще му запали къщата, ще му отвлече децата и
„ще го направи свиня”, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде
сумата от 10 000 лева и с това да му бъде причинена имотна вреда на в размера
на посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята му причини, като деянието е извършено от две лица, както и че по същото
време и на същото място, в съучастие като извършител със С.А., също извършител,
с цел да набави за себе си и за А. и А. имотна облага се опитал да принуди Н.Ч.,
ЕГН **********, чрез заплашване, че ще му запали къщата, ще му отвлече децата и
„ще го направи свиня”, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде
сумата от 10 000 лева и с това да му бъде причинена имотна вреда на в размера
на посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята му причини, като деянието е извършено от две лица.
Съображенията за
възприемането на посочените правни квалификации следват от обективно
установените доказателства по принудителното качване на свидетеля С. в
процесния автомобил от страна на подсъдимите, заставяйки го да го направи чрез
нанасянето на удари с юмруци и с твърд предмет. Не само упражнената спрямо него
агресия е причината за намалената или неоказваната от него физическа съпротива,
но и числеността на заловилите го лица в съотношение едно към три е безспорен
фактор последният да е бил лишен от фактическата възможност да защити личността
си. В рамките на няколко часа волята на С. да избира сам своето
местопребиваване фактически е била подчинена от волята на подсъдимите лица,
обективирана чрез множеството извършени от тях свързани действия - нанасянето
на последователни удари и от тримата в различни части от тялото и главата на С.,
демонстрирането на заплашително поведение спрямо същия, принудителното му качване
и отвеждане с автомобилен транспорт от бензиностанцията край с. Д. до непознато
нему място в гр. Б. в късните часове на денонощието, не по предварително взето
от него самия решение и освобождаването му от тази точка, поставено в
зависимост от изпълнението на определени от тях финансови условия. В тези им
действия е и обективирана целта на неговото отвличане – противозаконното му
лишаване от свобода, която да „откупи” с поисканата сума. Под предлог, че 10 000
лева ще ги обезщетят за нанесените от С. и приятелите му „щети” от посещението
им при бензиностанцията до с. Д, подсъдимите „услужливо” са оправдали по този
начин поведението си, за чийто общественоопасен и противоправен характер от
самото начало и тримата са имали ясна представа и съзнание. Проявената
настоятелност да се свържат с някого от неговите близки, който да гарантира за
изпълнението на поставеното от тях условие за освобождаването му, за да се
внесе още по-голяма сериозност в демонстрираните от тях заплашителни действия, допълнително
разкрива общността на техния умисъл, в рамките на който са си поставили и
конкретната цел за извличане на
материална изгода. Така чрез методите на насилие, осъществявайки съставомерната
принуда по чл. 214, вр. чл. 213а от НК като обективен признак от престъплението
„изнудване”, са се стремяли към набавянето на имотна облага за самите себе си. Упражнявайки
физическа сила над С. и заплашвайки ясно и конкретно както него, но така и неговите
приближени С.Х. и Н.Ч. с целта да мотивират изброените да извършат акт на
имуществено разпореждане противно на волята им, подсъдимите са имали ясни
представи за последствията от действията си, съзнавали са във всеки един момент
от причинно-следствения процес техния интензитет и упорито са преследвали целта
си да се облагодетелстват по незаконен начин, като причинят имотна вреда на заплашваните
от тях лица. Това ясно личи и от посещението на подсъдимите А. и Г. на дома на
свидетеля Щ., което по своето естество е форма на психическо принудително въздействие
над него и останалите, последвалия им по-нататък отказ да приемат сума, която
не е в пълния размер до 10 000 лева, „съветването” на свидетелите при вида
на приближаващите полицаи на бензиностанцията на „К.”, че са само приятели и че
разговарят помежду си. Всички изложени обстоятелства безпротиворечиво служат в
подкрепа на направените изводи за съставомерността на извършените от
подсъдимите деяния в разглежданата съвкупност и усложнена форма на престъпна дейност, както и
на формата на съучастие със специфично поставените от тях цели.
Поради оказаната външна
намеса, независеща от волята на подсъдимите, включените в сложната конструкция
на състава по чл. 214 от НК деяния, останали в стадия на опита като недовършени,
макар и да не намалява степента на обществената им опасност, облекчава наказателната
отговорност на подсъдимите. В изследването на въпроса по т. ІІІ от настоящите
мотиви стоят и причините за извършването на конкретните престъпления – ниското
им правно съзнание, недостига на духовни ценности и противоречивия морал,
несъобразяването с установения правов ред в страната, незачитането на правата
на личността на свободна воля и на придвижване, желанието им за неправомерно
облагодетелстване.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
В рамките на правомощията си по определяне на дължимото
на подъсимите наказание съдът прецени релеватните по делото обстоятелства и съобразно
закона, следвайки вътрешното си убеждение, намери за справедливо за престъплението
по чл. 142 от НК, извършено от подсъдимия А., да наложи на последния наказание
в минимално предвидения в закона размер, а именно – три години лишаване от
свобода, но чието изпълнение да бъде отложено в максималния петгодишен срок. В
същия срок отлага и изпълнението на наказанието за престъплението по чл. 214 от НК, което съдът съобрази да е в размер на две години лишаване от свобода, който
също е минимално предвидения в закона. Наказанието по този текст съдът
произнесе и съобразно чл. 18, ал. 2 от НК, което е сторено и по отношение на
другите двама подсъдими Г. и А..
Съдът по същество и в конкретика не установи наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най – лекото, определено в закона наказание, да се окаже несъразмерно
тежко по отношение на подсъдимия А., така както намери, че са налице по
отношение на другите двама подсъдими по делото А. и Г.. Съображенията за
горното се обективират в установените данни по делото, от които може да се
направи извод за уклон на влияние на подсъдимия А. в отношенията му с
подсъдимите Г. и А.. Извлечение за този факт се прави от обясненията на другите
двама подсъдими, че джипът и бензиностанцията били на „Андро”, както и че разговорите
с изнудваните лица били предимно водени от него. В подкрепа на това логическо
заключение се явяват и твърденията на свидетелите
по делото, в чиито показания като главна фигура се откроява т.нар. „А.”. С
оглед степента на обществената му опасност по смисъла на изложеното съдът
намери за основателно да определи максималния изпитателен срок, предвиден в
закона, за престъплението по чл. 142 от НК. Значителна роля за това оказа и факта на
„задочно” водения процес по отношение на този подсъдим, наложен при
предвидените в закона предпоставки и последвалото изменение на мярката за
неотклонение на последния от „Парична гаранция” в „Задържане под стража”,
потвърдена и с произнасянето на присъдата.
С оглед материалноправното основание за определяне на
общо най – тежко наказание измежду така наложените на подсъдимия А. съдът
определи на основание чл. 23, ал. 1 от НК да е в размер на три години лишаване
от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от пет
години.
При анализиране на доказателствената съвкупност по отношение
на подсъдимия А. във връзка с въпроса за наказанието на последния, обсъден в
съотвествие с разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът намери, че виновността в инкриминираните
деяния указва на по-ниска степен на неговата обществена опасност. Предвид и
смекчаващите отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, млада
възраст, частични обяснения пред съда, добросъвестно процесуално поведение, ниска
активност при оказваните физически и психически въздействия над изнудвания М.С.,
счита за справедливо да определи наказания под предвидените в закона минимални
размери и за двете извършени от него престъпления. В този смисъл се и произнесе
за престъплението по чл. 142 от НК подсъдимият А. да изтърпи условно наказание
от девет месеца лишаване от свобода с минималния 3-годишен изпитателен срок, а
по чл. 214 от НК – шест месеца лишаване от свобода със същия изпитателен срок. За
индизидуализирането на размера на наказанието по чл. 214 от НК съдът не отмина факта,
че подсъдимият А. не е съпровождал подсъдимите А. и Г. в дома на свидетеля Щ.,
където последният и свидетеля Ч. са били заплашвани от тях в присъствието на
свои близки и съседи. Поради наложилите се по фактите констатации, следвани и
от тези за степента, в която са достигнали целите на подсъдимите да набавят за
себе си имотна облага, с които да причинят имотна вреда на принуждаваните от
тях лица, съдът обоснова своята преценка за наказанието на подсъдимия А. по
текста на чл. 214 от НК. Измежду така определените съдът наложи на основание
чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. общо най-тежко наказание от девет месеца
лишаване от свобода с отложен 3-годишен изпитателен срок съобразно чл. 66, ал.
1 от НК.
Мнението на решаващия съдебен състав относно
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия Р.Г. за престъпната му
деятелност е повлияно също от убеждението, че спрямо него по-осезаем ефект би
произвело наказание в по-ниски от предвидените в закона минимални размери. Относно
този подсъдим са налице също редица смекчаващи обстоятелства, като чисто
съдебно минало, млада възраст, частични обяснения пред съда, добросъвестно
процесуално поведение, но по първата правна квалификация съдът намира, че
виновността му е по-ярко проявена. Затова съдът наложи на подсъдимия Г. наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години. Относно втората правна квалификация съдът
счете за адекватно наказанието в размер на девет месеца лишаване от свобода,
отново с 3 – годишен изпитателен срок, което се наложи поради проявяваната настоятелност
в оказваната принуда над свидетелите С., Щ. и Ч.. Така на подсъдимия Г., на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо най-тежко наказание от една
година лишаване от свобода с отложено изпълнение от 3 години при условията на
чл. 66, ал. 1 от НК.
По мнение на съда определените на тримата подсъдими наказания
за извършените от тях тежки умишлени
престъпления отговарят на степента на виновност на всеки един от тях, на
степента на обществена опасност на техните деяния и на тях самите. Индивидуализирани
при превес на смегчаващите над отегчаващите отговорността им обстоятелства
съдът изходи от чистото съдебно минало и на тримата, като прецени, че целите на
чл. 36 от НК по индивидуалната и генералната превенция биха били осъществени чрез
репресирането, предупреждаването и превъзпитаването както на самите тях, така и
на останалите членове на обществото. Основанията за формирането на тези изводи
са, че тежестта на наказателната репресия спрямо тях може да се осъществи чрез
приложението на института на условното осъждане, чиито предпоставки са налице
за всеки един от тях и затова съдът не намери
за целесъобразно едновременното приложение на останалите алтернативи – глоба и
конфискация, както и не намери за оправдано налагането на ефективно по отношение
на подсъдимия А. наказание, по смисъла на пледираното от публичното обвинение.
На следващо място и на основание чл. 189, ал. 3, вр.
ал. 1 от НПК подсъдимите следва солидарно да заплатят в полза на Държавата
направените по делото разноски в размер на 630 лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:........................