№ 655
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201004 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Х. П., действащ чрез пълномощника си адв. И.
против Наказателно постановление № 21 – 0438 – 000058 от 25.01.2021 г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, Трето Районно
управление „Полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 5,
пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500,00 лева за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 16.01.2021 г., около 08:50 часа в град Пловдив, на бул. „България“ № 97
в посока запад – изток жалбоподателят С. Х. П. като неправоспособен водач
управлява лек автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег.№ ***, собственост на
Й.Р.Р., ЕГН *** и извършва следното нарушение: Управлява пътно
превозно средство без да е правоспособен водач – справка ОДЧ 03 РУ.
В атакуваното Наказателно постановление е конкретизирано, че
жалбоподателят управлява процесното МПС без да е правоспособен водач
при условията на повторност.
Гореизложената фактическа обстановка досежно факта на управление на
МПС от жалбоподателя съдът прие за съответна на осъществилото се в
действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който
съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
установяване на обратното.
Въпреки горното обаче, както в АУАН, така и в НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на
атакуваното НП.
Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото
нарушение се намира във флагрантно противоречие с изисквания на чл. 57
ЗАНН.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и
на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя
да не възниква никакво съмнение:
1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение
и
2) каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
Съгласно текста на чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което
2
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Съгласно чл. 177, ал. 5 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2
е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв., а за повторно
нарушение по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв.
Съгласно дефиницията на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
3
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно
да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца
4
да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай.
След като актосъставителят и наказващият орган приемат, че
жалбоподателят управлява повторно МПС, без за целта да е правоспособен
водач, то е следвало да се посочи и въз основа на какво се базира този
извод (следва да се отрази номер, дата, влизане в законна сила на
конкретен акт, с който за пръв път П. е бил санкциониран за подобно
нарушение). След като описание на тези обстоятелства изцяло липсва, то
жалбоподателят, на практика е поставен в положение да гадае кой би могъл
да бъде този акт, който е взет предвид при определяне на нарушението му
като "повторно". Тази неяснота винаги води и до засягане правото му на
защита, а от там рефлектира и върху законосъобразността на издаденото
наказателно постановление.
Констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
В аспект на гореизложеното следва да се отбележи и че съгласно
задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС,
всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по
надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г.,
ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77
г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
5
при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може
за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да
реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени
до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.Така изрично
Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на
Върховен касационен съд.
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да
потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения,
които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно
следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване
на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По изложените съображение НП следва да се отмени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
6
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 0438 – 000058 от 25.01.2021
г., издадено от ВПД Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, Трето Районно
управление „Полиция“, с което на С. Х. П., ЕГН ********** на основание чл.
177, ал. 5, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на
1500,00 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7