Решение по дело №57/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 192
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20195310200057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 192

 гр. Асеновград  30.12.2019 г.

 

                               В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

        Асеновградският районен съд – втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  осми юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

        При  участието на секретаря Мария Ацалова  , като разгледа НАХД № 57/2019 г. по описа на Асеновградския районен съд ІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление № Пд-3-ЮЦР-19/03.12.2018г., издадено от инж. Мария Димитрова Дончева  – Началник на  РДНСК -  Южен централен район, с което на арх. К.А.А.  ЕГН:********** , в качеството му на длъжностно лице - Главен архитект на Община Асеновград , с адрес ***, на основание  чл. 232 ал.1 т.2  от  Закона за устройство на територията е наложено административно наказание ГЛОБА  в размер на 1000  лв. за нарушение по чл. 12 ал.1 ,  чл.20 ал.2 и чл. 37 ал.1   от  Закона за устройство на територията.

        Жалбоподателят К.А.  в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Е.Н.  моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано  и незаконосъобразно, като аргументи за което се навеждат както нарушения при приложението на материалния закон, така и в процедурата по издаването му и във формалните изисквания към съдържанието му от гледна точка на задължителните му реквизи, от което се извежда аргумент за нарушено право на защита.

       Въззиваемата страна, РДНСК – ЮЦР - Пловдив, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Боснева , която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.

       Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

       Жалбоподателят арх. К.А. – в качеството си на длъжностно лице – Главен архитект  на Община Асеновград на 26.03.2018 г. е издал  Разрешение за строеж № 79  отнасящо се за строеж : „ Къщи за гости – три броя“ , ноходящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 12992.30.6 по кадастралната карта и кадастралния регистър на село Врата , Община Асеновград , Област Пловдив на заявителя Сребър Райчев Стамболов. Със Заповед на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР , на основание чл. 156 ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ  горното разрешение за строеж е било отменено ведно с одобрения инвестиционен проект към него. Била извършена проверка на основание чл. 156 ал.1 ат ЗУТ при която било установено , че по отношение по ПИ с КИ 12992.30.6 по КК и КР на село Врата не е налице действащ Подробен устройствен план. Не е наличен  и Общ устройствен план за територията на Община Аеновград и ОУП с териториален обхват по чл. 105 ал.3 от ЗУТ , в който да попада и процесния ПИ. В тази връзка в рамките на проверката се установило , че не е налице съответствие на издаденото разрешение за строеж с предвижданията на ПУП, тъй като по принцип няма одобрен и влязъл в сила такъв и ПИ е неурегулиран по смисъла на ЗУТ. Констатирало се и че Разрешението за строеж, според вида на разрешеното строителство, не съответства на предназначението  на ПИ , каквото по принцип и  няма  определено по силата на ПУП. При това положение и на базата на констатациите от проверката актосъставителят Ю.П. приел, че е налице виновно извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя – арх. К.А., тъй като издаденото от него Разрешение за стоеж е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 ал.2 , чл. 20 ал.2 и чл. 37 ал.1 от ЗУТ .За констатираното нарушение на 06.06.2018 г. същият съставил АУАН срещу арх. К.А. , като акта  бил съставен в негово присъствие , същият  го подписал без възражения и му бил връчен екземпляр от акта. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възраженията били преценени като неоснователни и въз основа  на АУАН от Началника на  РДНСК – ЮЦР било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на нарушителя  за горното   нарушение била наложена глоба в размер на 1 000 лв.

        При така установената фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира, че същото е  правилно и законосъобразно  по следните съображения:

        НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това  орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е възражението за недоказана компетентност на актосъставителя за съставянето на АУАН. В случая тя следва директно по силата на закона , а именно чл. 238 ал.2 т.3 от ЗУТ според която норма, в кръга на оправомощените лица да съставят АУАН , по силата на служебното им положение са и служителите  на Дирекцията за национален строителен контрол, какъвто безспорно е и актосъставителя  Ю. П..

        По отношение на материално – правната законосъобразност на НП съдът намира на първо място, че описаното в наказателното постановление  нарушение е правилно квалифицирано, като адекватно са посочени нарушените материално правни разпоредби , а именно : чл. 12 ал.2 , чл. 20 ал.2 и чл. 37 ал.1 от ЗУТ и извършването на същото е безспорно установено. Посочените правни норми въвеждат общозадължителни правила във връзка със строителството, които са пряко относими и регулират и условията , с които следва да се съобразят строителните книжа , каквото е и разрешението за строеж.  Нормата на чл. 12 ал.2 от ЗУТ , въвежда императивното правило,  че: Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Чл. 20 ал.2  от ЗУТ предвижда , че:   Основното застрояване следва да съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план. Съгласно чл. 37 ал.1  от ЗУТ : Сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план.

       В случая безспорно е установено , че за ПИ за който е издадено Разрешението за строеж ,  касаещо строеж – „Къщи за гости – три броя“  няма влязъл в сила Подробен устройствен план,  в който изобщо да е предвидено такова застрояване.  Не може да се приема и че допуснатото с разрешеното основно застрояване съответства на конкретното предназначение на имота съгл. чл. 8 от ЗУТ , определено с ПУП , тъй като както вече са каза по горе – такъв не е приет. Нарушено е и изискването на чл. 37 ал.1 от ЗУТ , предвидените в разрешението сгради да се изграждат съобразно  предназначението на урегулираните поземлени имоти , което да е определено в Подробен устройствен план , какъвто не е налице.  Правилно е прието от АНО и че процесния поземлен имот не е може да се приеме , че е урегулиран по смисъла на ЗУТ , тъй като териториите се урбанизират на базата на устройствени планове по смисъла на ЗУТ. При това положение съдът намира, че издаденото Разрешение за строеж не съответства на горните изисквания , и като го е издал жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му във вина административно нарушение.

         На второ място така описаното нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 232 ал.1 т.2  от ЗУТ , която предвижда  административно наказание -  глоба от 1000 до 5000 лв., за  длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

       Съдът намира ,че правилно административно-наказващият орган е оразмерил  глобата  в минималния  размер на предвидения в закона диапазон  от  1000  лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Тъй като глобата е в размера на минимума е безпредметно да се обсъжда възможността за нейната допълнителна редукция . Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,тъй като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. 

      Ето защо и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно и не констатира в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните  правила съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено,  поради което и   на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Пд-3-ЮЦР-19/03.12.2018г., издадено от инж. Мария Димитрова Дончева  – Началник на  РДНСК -  Южен централен  район,  с което на арх. К.  А.А.  ЕГН:********** , в качеството му на длъжностно лице - Главен архитект на Община Асеновград , с адрес: ***, на основание  чл. 232 ал.1 т.2  от  Закона за устройство на територията е наложено административно наказание - ГЛОБА  в размер на 1 000  лв. за нарушение по чл. 12 ал.1 , чл.20 ал.2 и чл. 37 ал.1   от Закона за устройство на територията.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Административен съд-  Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: