Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Асеновград
30.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Асеновградският районен съд – втори наказателен състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
При
участието на секретаря Мария Ацалова
, като разгледа НАХД № 57/2019 г. по описа на Асеновградския
районен съд ІІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № Пд-3-ЮЦР-19/03.12.2018г., издадено от инж. Мария Димитрова Дончева –
Началник на РДНСК - Южен централен район, с което на арх. К.А.А. ЕГН:********** , в
качеството му на длъжностно лице - Главен архитект на Община Асеновград , с
адрес ***, на основание чл. 232 ал.1 т.2 от
Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 12 ал.1 , чл.20 ал.2 и чл.
37 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Жалбоподателят К.А. в
депозираната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител –
адв. Е.Н. моли НП да бъде отменено
изцяло като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като аргументи за което се навеждат както нарушения при
приложението на материалния закон, така и в процедурата по издаването му и във
формалните изисквания към съдържанието му от гледна точка на задължителните му
реквизи, от което се извежда аргумент за нарушено право на защита.
Въззиваемата страна, РДНСК – ЮЦР - Пловдив, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Боснева , която счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят арх. К.А. – в качеството
си на длъжностно лице – Главен архитект
на Община Асеновград на 26.03.2018 г. е издал Разрешение за строеж № 79 отнасящо се за строеж : „ Къщи за гости – три
броя“ , ноходящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 12992.30.6 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на село Врата , Община Асеновград ,
Област Пловдив на заявителя Сребър Райчев Стамболов. Със Заповед на Началника
на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР , на основание чл. 156 ал.3, вр. с ал.1 от ЗУТ горното разрешение за строеж е било
отменено ведно с одобрения инвестиционен проект към него. Била извършена
проверка на основание чл. 156 ал.1 ат ЗУТ при която било установено , че по
отношение по ПИ с КИ 12992.30.6 по КК и КР на село Врата не е налице действащ
Подробен устройствен план. Не е наличен
и Общ устройствен план за територията на Община Аеновград и ОУП с
териториален обхват по чл. 105 ал.3 от ЗУТ , в който да попада и процесния ПИ.
В тази връзка в рамките на проверката се установило , че не е налице
съответствие на издаденото разрешение за строеж с предвижданията на ПУП, тъй
като по принцип няма одобрен и влязъл в сила такъв и ПИ е неурегулиран по
смисъла на ЗУТ. Констатирало се и че Разрешението за строеж, според вида на
разрешеното строителство, не съответства на предназначението на ПИ , каквото по принцип и няма
определено по силата на ПУП. При това положение и на базата на
констатациите от проверката актосъставителят Ю.П. приел, че е налице виновно
извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя – арх. К.А., тъй
като издаденото от него Разрешение за стоеж е в нарушение на разпоредбите на
чл. 12 ал.2 , чл. 20 ал.2 и чл. 37 ал.1 от ЗУТ .За констатираното нарушение на
06.06.2018 г. същият съставил АУАН срещу арх. К.А. , като акта бил съставен в негово присъствие , същият го подписал без възражения и му бил връчен
екземпляр от акта. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възраженията били преценени като неоснователни и въз основа на АУАН от Началника на РДНСК – ЮЦР било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на нарушителя за горното
нарушение била наложена глоба в размер на 1 000 лв.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно по
следните съображения:
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано
от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в
чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е възражението за недоказана компетентност на
актосъставителя за съставянето на АУАН. В случая тя следва директно по силата
на закона , а именно чл. 238 ал.2 т.3 от ЗУТ според която норма, в кръга на
оправомощените лица да съставят АУАН , по силата на служебното им положение са
и служителите на Дирекцията за
национален строителен контрол, какъвто безспорно е и актосъставителя Ю. П..
По отношение на материално – правната
законосъобразност на НП съдът намира на
първо място,
че описаното в наказателното
постановление нарушение е правилно квалифицирано, като адекватно са посочени нарушените материално
правни разпоредби , а именно : чл. 12 ал.2 , чл. 20
ал.2 и чл. 37 ал.1 от ЗУТ и извършването
на същото е безспорно установено. Посочените правни норми въвеждат общозадължителни правила
във връзка със строителството, които са пряко относими и регулират и условията
, с които следва да се съобразят строителните книжа , каквото е и разрешението
за строеж. Нормата на чл. 12 ал.2 от ЗУТ , въвежда
императивното правило, че: Застрояване се допуска само
ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Чл. 20 ал.2 от ЗУТ
предвижда , че: Основното застрояване следва да съответства на конкретното
предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен
план. Съгласно
чл. 37 ал.1 от ЗУТ : Сградите на
основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните
поземлени имоти, определено в подробен устройствен план.
В случая безспорно е установено , че за
ПИ за който е издадено Разрешението за строеж ,
касаещо строеж – „Къщи за гости – три броя“ няма влязъл в сила Подробен устройствен
план, в който изобщо да е предвидено
такова застрояване. Не може да се приема
и че допуснатото с разрешеното основно застрояване съответства на конкретното
предназначение на имота съгл. чл. 8 от ЗУТ , определено с ПУП , тъй като както
вече са каза по горе – такъв не е приет. Нарушено е и изискването на чл. 37
ал.1 от ЗУТ , предвидените в разрешението сгради да се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени
имоти , което да е определено в Подробен устройствен план , какъвто не е
налице. Правилно е прието от АНО и че
процесния поземлен имот не е може да се приеме , че е урегулиран по смисъла на
ЗУТ , тъй като териториите се урбанизират на базата на устройствени планове по
смисъла на ЗУТ. При това положение съдът намира, че издаденото Разрешение за
строеж не съответства на горните изисквания , и като го е издал жалбоподателят
е реализирал състава на вмененото му във вина административно нарушение.
На второ място така описаното нарушение правилно е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ , която
предвижда административно наказание
- глоба от 1000 до 5000 лв., за длъжностно лице, което съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове.
Съдът намира ,че правилно административно-наказващият орган е оразмерил глобата в минималния
размер на предвидения в закона диапазон
от 1000 лева, който е
съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на
нарушението. Тъй като глобата е в размера на минимума е безпредметно да се обсъжда
възможността за нейната допълнителна редукция . Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря
на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение,тъй като процесното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия
вид.
Ето
защо и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно и
не констатира в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила съдът
намира, че същото следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.
63 от ЗАНН , съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Пд-3-ЮЦР-19/03.12.2018г., издадено от инж. Мария Димитрова Дончева –
Началник на РДНСК - Южен централен район, с което на арх. К. А.А. ЕГН:********** , в качеството му на длъжностно лице - Главен архитект на
Община Асеновград , с адрес: ***, на основание чл. 232 ал.1 т.2 от
Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
за нарушение по чл. 12 ал.1 , чл.20 ал.2 и чл. 37
ал.1 от Закона за устройство на
територията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: