РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. Велико Търново, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100527 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. Н.. Излагат се твърдения, че на
14.08.2020г., * поради неспазване на необходимата дистанция е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с движещия се пред него и управляван от ищеца лек
автомобил *, при което е причинил на последния травми на меките тъкани в тилната област
на шията, придружени с главоболие, световъртеж, болки във врата и ограничени движения.
Твърди се, че от инцидента ищецът е преживял силен стрес, който е довел до нарушения в
обичайния му начин на живот. Изтъква се, че в хода на лечението си е направил разходи за
медицински прегледи и медикаменти в размер на 130,80 лв. Ищецът твърди, че виновният за
произшествието водач към 14.08.2020г. е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да покрие причинените
вреди. Навежда доводи, че на 27.10.2020г. е предявил претенция пред застрахователя по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ като е изразил несъгласие с размера на предложеното
обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 130,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност” с водача *към момента на пътнотранспортното
произшествие като оспорва механизма му и че в резултат на същото на ищеца са причинени
твърдените вреди. Излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно и
че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като без основание е намалил рязко
скоростта си и не е бил с поставен предпазен колан. Изтъква, че претендираната лихва от
27.10.2020г. е недължима тъй като са налице предпоставките на чл. 108, ал. 3 от КЗ. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
направените по делото разноски.
Третото лице - помагач * не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 14.08.2020г. *намалил движението си, за да завие наляво. В същия момент зад него се
движил управляваният от *, който го ударил с предната си част, след което напуснал
местопроизшествието. От удара М.Н. получил оток в тилната област на шията, преразтягане
на мускулни и сухожилни връзки и травма на коренчетата на нерви в шийния отдел на
гръбнака, които наложили болнично и домашно лечение с прием на медикаменти за период
от около два месеца, съпроводени със силни болки и ограничени двигателни функции в
мястото на увреждането. За болничния си престой и за предписаните медикаменти ищецът
извършил разходи от 50,80 лв. На 16.08.2020г. той е прегледан от съдебен лекар, който
констатирал горепосочените увреждания, за което заплатил такса от 80 лв. Ищецът развил и
постравматично стресово разстройство като станал тревожен, започнал да има нарушения в
съня и да изпитва страх при пътуване с автомобил, за което също му е предписан прием на
медикаменти. След приключване на лечението си ищецът периодично продължил да
изпитва болки в областта на шията, което наложило да приема болкоупокояващи. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП от 21.08.2020г., в който са описани
щети по задната част на лекия автомобил „* и по предната част на лекия автомобил *.
Полицейските служители достигнали до извод, че поради неспазване на необходимото
безопасно разстояние * е ударил управлявания от М.Н. автомобил, който в същия момент е
намалявал скоростта си на движение. Образуваната административнонаказателна преписка
приключила с издаване на наказателно постановление спрямо виновния водач, с което му е
наложена глоба за нарушения по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По
делото няма спор, че по отношение на участвалия в произшествието лек автомобил *е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответника, която е валидна към 14.08.2020г. На 27.10.2020г. ищецът предявил претенция до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30000 лв. за
2
претърпени от произшествието неимуществени вреди и от 130,80 лв. за претърпени
имуществени вреди. Ответникът определил обезщетения съответно от 2000 лв. и от 50,80
лв., с които ищецът не се съгласил. Заключението на съдебно - автотехническата експертиза
потвърждава описания в протокола за ПТП механизъм на произшествието. Причина за
настъпването му е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекия
автомобил *, който при движението си зад лекия автомобил *не е спазил необходимата
дистанция и се е лишил от възможност да преустанови движението си преди удара с него.
При тази ситуация сблъсъкът между двете превозни средства е бил неизбежен тъй като към
момента на възникване на опасността за движението лекият автомобил * се е намирал на 5,4
метра от на лекия автомобил *, което разстояние надвишава опасната зона при спиране от
30,7 метра при движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч за пътния участък.
От заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
констатираните травматични увреждания на ищеца са възможна последица от процесното
пътнотранспортно произшествие. Те са резултат от камшичен удар, възникнал при
взаимодействие между главата на ищеца и подглавника на седалката, за което са
способствали инерционните сили от удара между автомобилите. Вещото лице е установило,
че лечението и възстановяването на ищеца е продължило около седем месеца както и че
наличието на правилно поставен обезопасителен колан няма отношение към възникналите
травми. Констатирано е, че през първите четиридесет дни от лечението си ищецът е търпял
болки със значителен интензитет и е имал ограничени двигателни функции в областта на
шията, които постепенно са затихнали и отшумели като за в бъдеще са възможни преходни
болки с поносим характер при натоварване и промяна на климата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от на водача на лекия автомобил *, който на 14.08.2020г.
о*, не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП да се движи на такова разстояние
от движещият се пред него лек автомобил *, че да може да избегне удар в него, когато
последният намали скоростта си. Поведението на* е извършено виновно, защото е могъл да
предвиди, че при движението си в близост до управлявания от ищеца лек автомобил, при
евентуално намаляване на скоростта му може да го блъсне. От гореизложената разпоредба
на ЗДвП се установява, че виновният водач е бил длъжен да направи така, че да се движи на
безопасно разстояние от управляваното от ищеца превозно средство, че при настъпване на
посочените условия да избегне настъпването на пътен инцидент. Водачът не е предприел
предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и с
поведението си е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар
между автомобилите, вследствие на който на ищеца са причинени леки телесни повреди.
Последният няма вина за настъпване на вредите тъй като с поведението си нито е поставил
началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. При
горепосочената фактическа обстановка това щеше да е налице при значително или рязко
3
намаляване скоростта на лекия автомобил в нарушение на изискванията на чл. 24 от ЗДвП.
По делото, обаче ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, а обстоятелството
свързано с поставянето на обезопасителен колан от ищеца е ирелевантно. С напускане на
мястото на инцидента виновният водач не е изпълнил и задълженията си по чл. 123, ал. 1, б.
„а” и б. „в” oт ЗДвП да укаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и
при липса на съгласие с другия водач относно обстоятелствата за настъпването им, да не
напуска местопроизшествието и да уведоми службите за контрол на МВР. Поради тази
причина протоколът за ПТП е съставен няколко дни след настъпване на пътния инцидент.
Водачът на лекия автомобил * към момента на произшествието е имал качеството на
застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал.
1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му
поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното се достига до
извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на *по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от
неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените искове
се явяват доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди в областта
на шията, за които липсват данни да са довели до трайни неработоспособност, влошаване на
психоемоционалното му състояние или нарушения на обичайния му начин на живот. Такива
неблагоприятни изменения е имало само през първите два месеца след инцидента, когато
уврежданията са съпроводени с болки със значителен интензитет и ограничения в
двигателната активност, които впоследствие постепенно са затихнали и отшумели, а
движенията в областта на шията са възстановени в пълен обем. Ищецът безспорно е изживял
и стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия.
При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането,
начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния
период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 9000
лв. е справедливо като в тази част претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
уважена. Претенцията за разликата до 15000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва да
бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително кратък период от време се е
възстановил напълно от травматичните си увреждания като по делото липсват доказателства
последните да са довели до усложнения. Не са налице и доказателства прекратяването на
трудовото му правоотношение да се намира в пряка причинна връзка с произшествието. На
основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът следва да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020г. до окончателното
изплащане, с оглед изтичане на срока от петнадесет работни дни от предявяване на
4
претенцията на ищеца и липсата на спор, че с нея са представени всички доказателства.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ е обща за всички видове застраховки „Гражданска
отговорност“ и не намира приложение в случая отнасящ се за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, като претенцията за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 27.10.2020г. до 17.11.2020г. е неоснователна.
Ищецът е претърпял и имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи от
130,80 лв. за лечението си и за снабдяване с медицински документ удостоверяващ
получените при произшествието травми, поради което предявеният иск относно тяхното
заплащане от застрахователя също е основателен и следва да бъде уважен. Снабдяването с
документа е станало по инициатива на ищеца, но с цел да се обоснове претенцията му пред
застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 от КЗ. Освен това, вредоносно поведение на
застрахования е станало причина за извършване на този разход и само при липсата на
увреждане нямаше да е налице необходимост от него. С оглед на това и предвид изложените
съображения за момента, от който следва да се присъди обезщетението за забава,
застрахователят следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва от
18.11.2020г. до окончателното изплащане. Претенцията за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 27.10.2020г. до 17.11.2020г. също е неоснователна.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 1394,28 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. Възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй
като размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и минимално
надвишава този определен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размерни на адвокатски възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 59,48 лв., представляващи направени по
делото разноски за възнаграждение за вещо лице. Претенцията на ответника за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна тъй като по делото не са
представени доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на М. В. Н. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, по сметка с *, сумите от 9000 лв. /девет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 130,80 лв. /сто и
тридесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за извършени разходи за лечение и за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.08.2020г., *, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 18.11.2020г. до окончателното изплащане на
5
задълженията, както и 1394,28 лв. /хиляда триста деветдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от М. В. Н. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.08.2020г., *, в
частта за разликата от 9000 лв. до 15000 лв., както и в частта относно заплащането на
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от
27.10.2020г. до 17.11.2020г.
Осъжда М. В. Н. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 59,48 лв. /петдесет и девет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач * с ЕГН: ********** *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6