РЕШЕНИЕ
№
260
гр. Пловдив, 09.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XХVIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 35 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на З.М.П., ЕГН**********,
с адрес ***, подадена чрез адв. К. против
ревизионен акт № Р-16001620002002-091-001 от 15.09.2020г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение №623 от 14.12.2020г. на Директор дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно
установена на основание чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК отговорност за задължения на "Мишел Текст" ЕООД, ЕИК 202210387
общо размер на 70688.20 лева, от които главница в общ размер 49804.96 лева и
лихва за забава в общ размер на 20883.34
лева.
Жалбоподателят твърди, че не е налице реализиран
фактически
състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, който изисква обективните
признаци по безвъзмездно отчуждаване на ДМА на трето лице и на скрито
разпределение на печалба, довели до намаляване на имуществото, да бъдат при наличие на достатъчно доказателства
за недобросъвестност. Твърди, че не
е извършил умишлени действия, които да са довели и да са причина да не се
погасят установени данъчни задължения - данъци и осигурителни вноски - по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а и
такива факти не се твърдели, нито били установени в РД, нито в РА или в решение
на ДОДОП. Счита,
че липса на решение за разпределяне на
дивидент, въпреки платените суми, не могат да съставляват разпределена печалба/дивидент, не се явяват платени
такива, за да се избегне плащането на задължения. Счита, че разпределението и
плащането на дивидент не представлява скрито разпределение на печалба или
дивидент, поради и което не е налице преднамерено действие, за което
разпоредбите на закона да вменяват отговорност и задължения по смисъла на чл.19
от ДОПК.
Излага и съображения, че касовите наличности за периода 2016 и 2017г. са
усвоени от РЛ като управител на дружеството, но са изразходвани само и
единствено за неговата дейност, като разходно оправдателните документи за това
са издавани на физическото лице З.П.. Според жалбоподателят, не може да се
счита, че липсващи суми от касовата наличност съставляват такива по разпределен дивидент. Поради това и в тази хипотеза за него не е налице виновно поведение, изразило се действие/ бездействие от страна на управителя/съдружник. Посочва, че
дружеството притежава активи, които в разрез със становището на ревизиращите
органи не са отчуждавани в полза на
„Чайка-97“АД, и които са съществуващи и налични такива. Счита, че
ревизиращият орган е тълкувал и приложил законовата уредба превратно, като не
се е съобразил с прякото и изрично (ограничително) действие и приложение на
разпоредбите на закона, както и съответната съдебна практика.
Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява
от адв.К., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора излага
допълнителни съображения в писмена защита, като моли да се отмени обжалваният ревизионен акт и да му се присъдят
сторените разноски съобразно представен по делото
списък.
Ответникът по
жалбата - директор дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства по
административната преписка. По същество на спора моли жалбата
да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по
делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16001620002002-020-001 от 07.04.2020г.,
издадена от Галена И. Недкова на длъжност началник сектор ТД на НАП-Пловдив, издадена
на основание Решение №139/25.03.2020г. на Директор дирекция ОДОП-Пловдив, с
което е отменен РА №Р-16001619005407-091-001/19.12.2019г. изд. от органите по
приходите за установена спрямо З.М.П. като управител на „Мишел текст“ ЕООД
отговорност по чл.19 ДОПК за публични задължения и преписката е върната за ново
произнасяне със задължителни указания. С посочената ЗВР е определен ревизиращ
екип в състав Д.А.И.на длъжност „главен инспектор по приходите“, ръководител на
ревизията и Д.Н.П.на длъжност „главен инспектор по приходите“ ИРМ Стара Загора,
както и обхвата на производството- отговорност за корпоративен данък за периода
01.01.2015г.- 31.12.2016г., отговорност за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода 01.05.2015г. до 28.02.2017г.,
отговорност по ЗДДС за периода 01.05.2015г. до 31.12.2016г., отговорност за ДОО
с период 01.05.2015г. до 28.02.2017г., за ЗЗО с период 01.05.2015г. до
28.02.2017г. и УПФ за периода
01.05.2015г. до 31.112.2016г.. Определен е срок за приключване на ревизионното производство до три месеца от
датата на връчването й, което е станало на 04.05.2020г. по електронен път.
По
отношение на дружество „Мишел текст“ЕООД са установени публични задължения за
периода преди 21.05.2015г. в общ размер на 82 114.55 лв., от които главница в
размер 12801,06 лв. и лихви за забава в 69313,49 лв.. Установяването им е
свързано с подадени от дружеството СД по ЗДДС, подадени декларации по чл.92 от ЗКПО, както и подадени декларации обр.6 по КСО. За всички тези задължения по
ЗДДС, ЗКПО и КСО, спрямо дружеството е образувано ИД № 16140012205/2014г. при
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив. В резултат на проведени редица
неуспешни изпълнителни действия, свързани с предприети мерки за обезпечаване на
вземанията и за контрол на наложените обезпечителни мерки, органите по
приходите са установили, че въпреки наличието на имущество е налице обективна
невъзможност да се проведе успешно изпълнително производство. Причина за тези
изводи се явяват установени обстоятелства, свързани с липса на възможност да се
установи контакт с представляващия дружеството или негов упълномощен
представител, както обстоятелства по преместване на адреса на управление и
мястото на изпълнение на дейността на дружеството без съответните уведомления,
като това е осъществено във времето след извършеното прехвърляне на дружествени
дялове. Тези обстоятелства са довели до невъзможност да се осъществи контрол
върху запорирани движими вещи- 29 бр. машини и пособия за шивашка промишленост,
които при извършена проверка по чл.226 ал.2 във вр. чл.50 от ДОПК от публичен
изпълнител не са установени на мястото на съхранението им, което обстоятелство
е отразено в Протокол №
С180016-026-0018152/04.07.2017г.. Липсата на контакт е довел и до невъзможност
да се връчи издадено Постановление № С170016-022-0044074/04.08.2017г. за
наложен запор върху всички банкови сметки на дружеството. На издадени искания
за представяне на документи и за явяване на управителя, същият не е оказвал
необходимото съдействие.
Съгласно вписванията в Търговския регистър, в периода 14.05.2015г.
е извършено прехвърляне на дружествени дялове в „Мишел текст“ЕООД с.Цалапица от
М.М.Е.А. на З.М.П. и от
вписването и в търговския регистър на 21.05.2015г. до издаване на оспорения РА жалбоподателят е единствен
съдружник и управител на това дружество, като в периода от
21.01.2013г. до 15.05.2015г. е била в трудови правоотношения с него и е заемала
длъжност „мениджър". Органите по приходите са установили, че за
ревизирания период П. не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, не е получавала доходи по реда на чл.73 от ЗДДФЛ и не притежава
собствена банкова сметка, ***ко банкови сметки на „Мишел текст" ЕООД,
„Мишел текст 94" ЕООД и „З.-М" ЕООД, както и на брат си И.М.П..
С
оглед липсата на възможност да се пристъпи към необходимите ефективни действия
по събиране на задълженията на „Мишел текст" ЕООД, от органите по приходите
е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства относно
реализиране на отговорност по реда на чл.19 от ДОПК на управителя П.,
констатациите по която са отразени в Протокол
№П-16001618177060-073-001/20.03.2019г. и материалите от ПУФО са присъединени в
хода на ревизионното производство с Протокол №Р-16001620002002-ППД-001/13.07.2020г.,
в едно с материалите по извършена ревизия, касаещи издадения предходен РА с
№Р-16001619005407-091-001 от 19.12.2019г.. При провеждането на ПУФО на
"Мишел текст" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ №
П-16001618177060-041-001/23.11.2018г., с което са изискани главни книги и
счетоводни регистри на сметки от групи 20, 30, 50 и т.н. От представени
аналитични ведомости на сметка 204 „машини и оборудване" се е установило,
че към 31.12.2015г. салдото по сметката е 43 016,67 лв., през 2016 г. няма
движение, а през 2017 г. всички активи са амортизирани и сметката остава с
нулево салдо. Присъединени са счетоводни регистри на сметки от гр.20, 30, 50 за
периода 01.05.2015г. - 31.10.2018г., счетоводни регистри неразпределена
печалба, сметки за отчитане на предоставени/получени/ парични средства от
управител/съдружник/, в едно със съответните първични документи, главни книги и
заверени копия на фактури за покупка и продажба на ДМА. От тях органите по
приходите са установили факти и
обстоятелства за всеки един данъчен период. Така за данъчен период 2015 г.
дружеството не е разпределяло дивиденти в полза на съдружник, нито се е
разпореждало с активи на дружеството в полза на съдружник, а в главна книга
няма заведена сметка 122 „неразпределена печалба от минали години". За
годината е декларирана счетоводна печалба в размер на 22907.66 лева, като
основните суми, които постъпват в касата на дружеството са изтеглени от банката
парични средства – по дебита на с/ка 501 постъпват суми в размер на
55 511,76 лв. от кредита на с/ки 503 и 5031. Основните суми, които
постъпват в банковите сметки на дружеството са получени от клиенти
„Ира-2002", "Вени стил" ЕООД, BBG consult srl. По дебита на с/ки
503 и 5031 са постъпвали суми, съответно в размер на 3 456 лв. и 52 478,56
лв. от кредита на с/ка 411. За данъчен период 2016 година също не е разпределян
дивидент, нито се е извършвало разпореждане с активи на дружеството. В главна
книга е отразена сметка 122 „неразпределена печалба от минали години" с
начално кредитно салдо 11 001.89 лв., като неразпределената печалба от
2015г. в размер 20612.39 лв. е отнесена по тази сметка 122, която приключва със
салдо 31614.28 лв.. За периода по сметка 123- печалби и загуби от текущата
година, е отчетена печалба в размер на 68832.93 лв.. Основните суми, които
постъпват в касата на дружеството са изтеглени от банката парични средства – по
дебита на с/ка 501 постъпват суми в размер на 156124,36 лв. от кредита на с/ка
503. Сума в размер на 25 148,24 лв. постъпва и от кредита на сметка 411
„клиенти". Основните суми, които постъпват в банковите сметки на
дружеството са получени от клиенти „Глория-2001", "Център 2000"
ЕООД, „Димана" АД. По дебита на с/ка 503 са постъпили суми в размер на
168 001.14 лв. от кредита на с/ка 411. За периода 2017г. също не са
разпределяни дивиденти в полза на съдружник, нито има разпореждане с активи на
дружеството. В главна книга по сметка 122 „неразпределена печалба от минали
години" началното кредитно салдо е в размер на 31614.28 лева и е отнесена
неразпределената печалба от 2016г. в размер на 61 949.64 лв., която
приключва със салдо 93563.92 лв. Отчетена е загуба в размер на 5925.80лв. В
касата на дружеството са постъпили плащания от клиенти, като в дебита на с/ка
501 са отразени 1200 лв. от кредита на с/ка 411, а сумите, които излизат са
плащания към доставчици в размер на 1389.60лв.. Според счетоводните регистри,
към 31.12.2017г. в касата на „Мишел текст" ЕООД са налични 158945.79лева. По
сметка 204 е налице нулево салдо, дължащо се на начислени амортизации в размер
на 43016.67 лв.. Установено е, че от 05.01.2018г. дружеството не осъществява
дейност. Представени са за периода 2018г. главна книга без вписани данни и
аналитични ведомости на сметки 401 и 411. От тях е видно, че към 31.12.2018 г
дружеството не е изплатило задължения на свои доставчици в размер на 7772.40лв.
и не е получил плащания от клиенти в размер на 7433.10лв.. Дружеството не е
разпределяло дивиденти, нито се е разпореждало с активи на дружеството.
Във
връзка с тези изяснени обстоятелства е изискана информация за касовата
наличност и доказателства за нейното съхранение или разходване. Представена е
декларация вх.К-5152/08.03.2019г. от З.П., в която посочва, че няма налични парични
средства на дружеството, които да се съхраняват при нея или някъде другаде. Не
са представени доказателства за разходване на паричните средства или за други
обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса. От това
органите по приходите са изградили извод, че управителят на дружеството се е
разпоредил със същите в своя полза, което представлява обстоятелства по чл.19
ал.2 т.1 ДОПК – извършени са плащания в пари от имуществото на задълженото
дружество, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в
резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и ЗОВ. В тази
връзка са приложени банкови извлечения от сметките на дружеството в
Прокредитбанк АД и ОББ АД за периодите м.03.2015г. - м.12.2015г.; м.01.2016 г.
- м.03.2016 г. и от м.08.2016г. до м.12.2016 г.. Постъпили и писмени обяснения
от жалбоподателят, че липсват първични документи за теглене на суми, като
повечето тегления са картови и единствените документи са банковите извлечения;
не са били предоставяни пълномощни на други лица да теглят и внасят по
банковите сметки на „Мишел текст" ЕООД; част от сумите са ползвани за
дейността на дружеството, за което обаче няма доказателства за извършените
разходи. Посочено е, че част от разходваните касови наличности представляват
разпределение на печалба.
За
изясняване на тези обстоятелства в хода на ревизионното производство е
извършена насрещна проверка на „Мишел текст“ЕООД, констатациите от която са
намерили отражение в Протокол № П-16001620115308-141-001 /03.08.2020г.. От
представените банкови извлечения от сметките на дружеството в Прокредитбанк АД
и ОББ АД е установено, че от клиенти на дружеството са постъпвали суми,
съставляващи плащания по сключени договори. Същевременно с карта с №***чрез АТМ
са теглени суми в брой над 400 лв., като са представени и данни за изтеглени на
каса суми от управителя З.П.. При съпоставка на банковите извлечение със
записванията по счетоводни сметки 503 и 5031 на дружеството за периоди 2015г. и
2016г. е направена констатацията, че след всяко постъпило плащане по банковата
сметка, в рамките на същия или следващите дни паричните средства биват касово
или чрез АТМ изтеглени и веднага осчетоводени като постъпили в касата на
дружеството. По този начин се поддържат малки наличности по банковите сметки на
„Мишел текст" ЕООД, а всички постъпили суми почти незабавно се изтеглят и
внасят в касата на дружеството. За изясняване на тези обстоятелства са изискани документи и обяснения от ревизираното
лице. С декларация управителят П. е посочила, че средствата са използвани във
връзка с разпределени суми в размер на 93500 лв. за дивидент през 1-во
тримесечие на 2019 г. и за разходи във връзка с дейността на дружеството, без
разходно-оправдателни документи, сума в размер на 65400 лв.. От проверка в ИС е
възприето, че е подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ с
вх.№1600И0774478/24.04.2019г., с която е деклариран дължим данък за окончателен
данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ за
първото тримесечие на 2019 г., в размер на 4 675 лв. , съставляващ 5% върху 93 500 лв., който не е внесен.
Извършена
е и насрещна проверка на „Чайка -97“АД във връзка със сключен договор за наем
от 01.07.2014 г. за недвижим имот, по който „Мишел текст“ЕООД е наемател на
помещение, в което е следвало да се съхраняват 28
бр машини, предмет на обезпечителни мерки във връзка с изпълнителното дело по
опис на публичен изпълнител. Установено е при нея, че договорът е прекратен
едностранно от наемателя без съответното предупреждение и без да има извършено
предаване на помещението и без да са задържани машини на „Мишел текст“ЕООД във
връзка с неуредени наемни отношения. Посочено е, че в последствие са установени
в помещението 8 бр. машини, подробно посочени, за които при тях не са взимани
счетоводни операции. От така установеното органите по приходите са направили
извод, че "Мишел текст" ЕООД е предоставило собствени активи на
безвъзмездно разпореждане на „Чайка-97" АД.
След
анализ на събраните доказателства от ревизиращите органи е направен извод, че
се касае за недобросъвестни действия на ревизираното лице като управител, свързани
с укриване на факти и обстоятелства във връзка с местонахождението на машините
и на парични средства в размер на 158 945.79 лв., собственост на "Мишел
текст" ЕООД , което е с цел да се затрудни събираемостта и обезпечаването
на активи от публичния изпълнител, както и това да доведе до невъзможност да се
извършат по-нататъшни процесуални действия от него. Посочили, че е налице
причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия от страна
на ревизираното лице като управител и обстоятелствата, довели до несъбираемост
на публичните задължения на дружеството. Посочили, че основания за търсене на отговорност
от управител по чл.19 от ДОПК е и общата отговорност по чл.14, т.3 ДОПК,
определящ, че може да се търси отговорност от физическо лице, което е задължено
да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, като съобразно чл.16,
ал.3 ДОПК тази отговорност обхваща данъчните задължения на ЮЛ, ведно с лихвите
към тях. Затова приели, че в случая са налице обстоятелства за търсене на
отговорност по чл.19 ал.2 т.2 ДОПК от жалбоподателят, като отговорността му е
до размера на извършените плащания, съставляващи скрито разпределение на
печалбата и безвъзмездното предоставяне на ДМА на трето лице и настъпило
намаляване на имуществото на дружеството на стойност 158 900.00 лева. Така
от него е потърсена отговорност за
корпоративен данък общо за ревизирания период 01.01.2015г. до
31.12.2016г. в размер на 9178.56 лв., в едно с дължими лихви за ревизирания
период в размер 3 557,30 лв.; отговорност за данък върху добавената стойност, общо
за ревизирания период 01.05.2015г до 31.12.2016г. в размер на 25232.40 лв., в
едно с дължими лихви за забава в размер на 10419.08 лв.; отговорност по ЗДДФЛ за
ревизирания периода 01.05.2015г. - 28.02.2017г.
в общ размер на 3 367.07лв. в едно с лихви за забава в размер на 1428.98
лв.; отговорност
за държавно обществено осигуряване, общо за ревизирания период
01.05.2015г. до 28.02.2017г. в размер 7 368,95 лв. и дължими лихви за
забава в размер на 3 141.80лв.; вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване, общо за ревизирания период в размер на 1256.21 лв. и
дължими лихви в размер на 542.40 лв.; отговорност за вноски
за здравно осигуряване за ревизирания период 01.05.2015г до 28.02.2017г. в
размер на 3 401.67лв. и лихви за забава в размер на 1443.87 лв..
След
преценка на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620002002-092-001/18.08.2020г., връчен на 20.08.2020г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение по направените констатации. На
основание съставеният РД е издаден и
процесният ревизионен акт, връчен на 23.09.2020година. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е
обжалван пред директор на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, който съобразно срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил решение
№ 623/14.12.2020г., с което го е потвърдил изцяло. Недоволен,
жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство, в хода на което
по негово искане са приобщени доказателства, свързани със заключение на
проведена С Сч Е. От него се установява, че за ревизирания период по счетоводни
данни в касата на Мишел текст ЕООД следва да е налична сумата 158945.79 лева,
но в действителност тя липсва, като записванията са били направени единствено и
само по представени банкови документи за движение по банковите сметки, като
липсват доказателства за действителното внасяне на средствата. По представените
от П. 7 бр. опростени фактури за ушиване на облекла на стойност 124200.00 лева
липсват касови бонове, потвърждаващи плащане, като не се потвърждава и
извършената по тях доставка. Конкретизирано е, че фактури от 2016г , общо 7 бр.
са издадени в полза на физическото лице З.П.. Липсват и документи, касаещи
изплатен дивидент за първо тримесечие на 2019г., както не е правена
инвентаризация на касовата наличност, но към дата 31.12.2017г. следва да има
наличност в размер на 158945.79 лева. Дадено е и заключение, че нулево салдо по
сметка 204 „активи“ на Мишел текст ЕООД не е обвързано със собствеността върху
движими вещи на дружеството, като дори при пълна амортизация, те имат
съответната пазарна цена.
При
така изяснената фактическа обстановка, като съобрази становището на страните и
прецени събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи
по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по делото са представени
заповед № РД-09-1/03.01.2017г.,
Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г.
и Заповед №РД-09-1530/30.09.2020г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията. Това налага извод,
че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосновават нищожност на оспорения ревизионен акт само на това
основание. Констатира се от приобщените по делото доказателства, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи. Предвид изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени
административно процесуални правила за това.
По
отношение на дължимата преценка за съответствието на обжалваният акт с
материалните норми и с административно производствените правила, съдът намира ревизионния акт и потвърждаващото го решение
за законосъобразни и правилни.
Отговорността по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване
събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. От своя страна
препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или
отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до
намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на
възникналите задължения. От съществено значение е наличието на недобросъвестно
поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата
трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на
възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски,
като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния
индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от
чл. 19, ал. 2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в
натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо
разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице
безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Легалните дефиниции
на понятията "дивидент" и "скрито разпределение на
печалбата" са дадени в § 1, т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Настоящият спор се концентрира върху
наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
и върху изискуемото се по чл.19, ал.2 т.1 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на
което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В настоящия случай обосновано следва да се приеме,
че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено
избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен
фискът. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е
налице причинно – следствена връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество.
Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на
търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване
на информация от други лица. В хода на ревизията не е установено наличие на
имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на
търговското дружество, което има образувано производство по принудително
изпълнение по изпълнително дело № 16140012205/2014г. за сума в общ размер на 82 114.55 лв., от които
главница в размер 12801,06 лв. и лихви за забава в 69313,49 лв.. За обезпечаването им са наложени съответните обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са
способствали за пълното погасяване на публичните задължения на дружеството.
В случая са
безспорно установени изложените по-горе факти, които доказват наличието на
посоченото скрито разпределение на печалбата. При така установените факти по
делото, се налага обоснованият извод, че от страна на жалбоподателят в
качеството му на единствен управител на "Мишел
текст" ЕООД неправомерно се е разпоредил с
касова наличност на дружеството на обща
стойност 158900.00лв., при наличие на непогасени, ликвидни и
изискуеми публични задължения от страна на дружеството - за
корпоративен данък за период 01.01.2015г. до 31.12.2016г. в размер на
9178.56 лв., в едно с дължими лихви в размер 3 557,30 лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за период
01.05.2015г до 31.12.2016г. в размер на 25232.40 лв., в едно с дължими лихви за
забава в размер на 10419.08 лв.; отговорност по ЗДДФЛ за периода 01.05.2015г. - 28.02.2017г. в общ размер на 3 367.07лв. в едно
с лихви за забава в размер на 1428.98 лв.; отговорност за ДОО за
период 01.05.2015г. до 28.02.2017г. в размер 7 368,95 лв. и дължими лихви
за забава в размер на 3 141.80лв.; вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване за период в размер на 1256.21 лв. и дължими лихви в
размер на 542.40 лв.; отговорност за вноски за ЗО за период 01.05.2015г
до 28.02.2017г. в размер на 3 401.67лв. и лихви за забава в размер на
1443.87 лв., които не са внесени и към момента на ревизията.
Като е извършил разпореждане с имущество и парични средства, собственост на
дружеството"Мишел
текст" ЕООД, жалбоподателят като управител умишлено е
поставил в невъзможност задълженото лице да погаси
задълженията си и имуществото му е намаляло. Така неговото
поведение безспорно се обективира като действия по разпореждане с имуществото
на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което
е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. По своята
характеристика те представляват
действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата и на дивидент, както и по
отчуждаване на движимо имущество на задълженото лице безвъзмездно, в резултат
на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал.
2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не
се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. Следва
да се посочи, че наличието на имуществена потенция към определени произволно
моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва
връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с
непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към
отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и
достатъчно имущество. Решението на управителя е да не погаси изискуемите
публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на
печалбата
и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на движими вещи. С оглед на горното, следва да се приеме, че са установени всички
предпоставки на чл. 19, ал. 2 т.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до
размер на намаленото имущество. Предвид изложеното оспореният ревизионен акт е
правилен и законосъобразен, а жалбата против него следва да се остави без
уважение.
По
отношение на възражението в жалбата за задължението
и за лихви на публичните задължения, то се явява неоснователно. Отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за
лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на
погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на
ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността,
задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на
погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на
отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на
главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случаят отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху
което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря
за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След
погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОС на Първа и Втора колегия на
ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019 г. по описа на съда.
По така изложените аргументи, жалбата е
неоснователна, съответно обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
При този изход
на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл.
161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, вр
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към приключване на съдебното
следствие) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 3015.50 (три хиляди и петнадесет лева и петдесет стотинки).
Поради
изложеното и на основание чл.160 и чл.161 ДОПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.М.П., ЕГН**********,
с адрес *** против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001620002002-091-001 от 15.09.2020г., издаден от органите по
приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение №623 от 14.12.2020г. на Директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание
чл.19 ал.2
т.1 от ДОПК отговорност за задължения на "Мишел Текст" ЕООД, ЕИК 202210387 общо размер на 70688.20 лева, от
които главница в общ размер 49804.96 лева и лихва за забава в общ размер на 20883.34 лева.
ОСЪЖДА З.М.П., ЕГН**********,
с адрес *** да заплати на Националната агенция по приходите –
гр. София сумата от 3015.50 (три хиляди и петнадесет лева и петдесет стотинки) разноски за юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: