Р Е Ш Е Н И Е
№ /
.10.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1670 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „ДЕС МЕНИЖМЪНТ“ ООД, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, срещу Решение № 260673/14.06.2021 година,
постановено по НАХД № 4945/2020 година на Районен съд - Варна, с което е
изменено Наказателно постановление № 03-011987/18.09.2019 година на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“. Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на материалния закон.
Твърди, че съдът не е съобразил събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Твърди, че между него и М. Ш. М. не е възникнало трудово
правоотношение. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа
жалбата. В писмено становище от 30.09.2021 година излага подробните си
съображения.
Ответникът по касационната жалба, не изпраща представител и не изразява
становище по същество. В писмено становище от 30.09.2021 година претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „ДЕС
МЕНИЖМЪНТ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, срещу
Наказателно постановление № 03-011987/18.09.2019 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, с което е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000 лева за нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) затова, че на 07.08.2019 година, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа М. Ш. М., без сключен писмен трудов договор.
С Решение № 260673/14.06.2021 година, постановено на НАХД № 4945/2020
година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, въз основа на
констативен протокол от 05.09.2019 година, декларация от 07.08.2019 година, показанията
на разпитаните в с.з. на 17.03.2021 година и 05.05.2021 година свидетели П. М.
М., С. Б. И. и Р. Н. П. и установителната сила на акта за установяване на
административно нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 07.08.2019
година М. Ш. М. е извършвала трудова функция, възложена от „ДЕС МЕНИЖМЪНТ“ ООД
- Варна – миене на паркинг пред хотел „Холидей парк“, находящ се в к.к. „Златни
пясъци“, гр. Варна, без сключен писмен трудов договор. Съдът е приел, че
работодателят е осъществил състава на нарушението по чл. 414, ал. 1, вр. чл.
61, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че наложената имуществена санкция
е в завишен размер и е намалил същата до минимума, предвиден в специалната
норма – 1 500 лева.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В Кодекса на труда не се съдържа легално определение на
понятието „работната сила“. Националният статистически институт е
дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с
изследване на заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за
производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура)
или друг доход, а „наети лица“ са лицата,
извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под
формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов
договор, на пълно и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни
понятия следва да се извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това
е способността на човека да произвежда, чрез извършване на определени
физически и/или интелектуални действия/усилия.
Съгласно
разпоредбата чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва в
писмена форма, преди постъпването
на работника на работа, като
неизпълнението на това задължение се санкционира по чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда. От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за
да е осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по
възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на
трудовото правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти
от значение за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в
административното производство по установяване съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл. 405а от Кодекса на труда.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си, въз
основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния
закон. В хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260673/14.06.2021 година
на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 4945/2020 година.
ОСЪЖДА „ДЕС
МЕНИЖМЪНТ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ №
3, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.