№ 8445
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110154567 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на П. К. Т. срещу С.О..
Ищецът твърди, че през 2018 г. контрольор по градския транспорт е съставил акт
за установяване на извършено от ищеца административно нарушение по чл. 18, т. 1 и
чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО за това, че ищецът пътувал с
трамвай № 11 без редовен превозен документ. Същата година въз основа на акта за
установяването на административното нарушение било издадено и наказателно
постановление, с което на ищеца било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Наказателното постановление влязло в сила на 09. 09. 2018 г.
Повече от две години по-късно през декември 2020 г. С.О. поискала да бъде образувано
изпълнително дело. В хода на изпълнението от патримониума на длъжника била
принудително събрана сума в размер на 143 лева, представляваща платени разноски по
изпълнителното дело. Иска от съда да установи съществуването на парично
задължение на ответника за връщане на сумата в размер на 143 лева, представляваща
неоснователно събрана от ищеца сума, за което е била издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника. В
откритото съдебно заседание ответникът оспори иска чрез процесуалния си
представител с твърдения, че процесната сума е заплатена в полза на частния съдебен
изпълнител. Моли за отхвърлянето на иска и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с
1
документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на
параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални
изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е
процесуално допустим.
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване на
съществуването на парично задължение за заплащане на „неоснователно събрана“ от
ищеца сума, представляваща разноски в изпълнително производство за
административно наказание „глоба“, за което ищецът твърди, че изпълнителската
давност е била изтекла още при образуването на изпълнителното дело.
При това положение следва на първо място внимателно да бъде обсъден
въпросът за правната квалификация на така предявения иск. Правната квалификация
следва да бъде дадена служебно от първостепенния съд въз основа на основанието на
иска (фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба) и самото искане
(търсената защита-санкция). В дадения случай накратко възпроизведените по-горе
фактически твърдения на ищеца биха могли да обусловят воденето на два различни
иска. От една страна, въз основа на тях ищецът би могъл да иска сумата като
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на материално
незаконосъобразно изпълнително производство, образувано поради противоправни
действия на длъжностни лица към С.О., в който случай правната квалификация на
предявения иск би била чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, въз
основа на тях би могло също така ищецът да иска сумата като връщане на даденото
при липса на основание, в който случай правната квалификация на предявения иск би
била чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
За да отговори на въпроса с какъв иск е сезиран, първоинстанционният съд
намира за необходимо да обсъди накратко и Тълкувателно решение № 1 от 2023 г.,
постановено по тълк. дело № 1 от 2022 г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови това
тълкувателно решение ВКС прие, че е налице противоречива съдебна практика
относно правното основание на исковете за заплащане на внесена в държавния бюджет
такса въз основа на противоконституционен закон. При постановяването му
мнозинството от върховните съдии намери, че правното основание на този иск е чл. 49
ЗЗД. На особено мнение останаха значителен брой върховни съдии, които приеха, че
правното основание на иска всъщност е чл. 55, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Настоящият
съдебен състав на Софийския районен съд намира, че не е била налице противоречива
съдебна практика, която да обуслови образуването на тълкувателното дело. Всъщност
заплащането на държавна такса въз основа на противоконституционен закон поражда
възможност на заинтересованите субекти да претендират съответната сума както на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД. И двата фактически състава са изпълнени. Налице е конкуренция на
притезания, при която едно лице разполага с няколко субективни права и няколко иска
срещу друго лице, насочени към удовлетворяването на един и същ правен интерес
(Витали Таджер, „Гражданско право на Република България. Обща част. Дял I“, второ
издание, ред. Огнян Герджиков, София, 2022, стр. 311). Заинтересованото лице може
да предяви който и да е от съответните искове, за да удовлетвори правния си интерес.
Предмет на преценка във всеки конкретен случай е дали фактическите твърдения в
исковата молба обуславят квалифицирането на иска като такъв по чл. 49 във връзка с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД или като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Обстоятелството, че
едни правни субекти са избрали да предявят искове по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, а други са избрали да предявят искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, не
2
означава, че е налице противоречива съдебна практика.
Така и в разглеждания случай е налице конкуренция на предполагаеми
притезания, като въз основа на фактическите твърдения в исковата молба
първостепенният съд, както вече беше изложено, трябва да прецени кой от двата
възможни иска е предявил ищецът. Понеже в исковата молба ищецът е заявил изрично,
че търсената сума е била събрана „неоснователно“, а не е използувал думата
„противоправно“, нито е използувал думата „вреда“ или „щета“, то съдът намира, че в
случая предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както той
беше квалифициран и с доклада по делото.
Предвид правната квалификация на иска в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване принудителното събиране на сумата 143 лева в
рамките на съответното изпълнително производство. В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за
принудителното събиране на сумата 143 лева към момента на принудителното й
събиране, съответно основания, обуславящи прекъсването или/и спирането на
давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че с наказателно постановление № 333184/2018 г., влязло в сила на
09.09.2018 г., на ищеца е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. от заместник-
кмет на С.О.. Наказателното постановление е било издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 33184/ 04. 13. 2018 г. (л. 34). Въз
основа на издаденото наказателно постановление срещу ищеца с възлагателно писмо
от ответника от 23. 12. 2020 г. е било образувано изпълнително дело №
20209490406689 по описа на частния съдебен изпълнител А.П.. На 27. 02. 2021 г. на
ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 09. 06. 2021 г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя му „Ян 93А“ ЕООД. С поканата за доброволно
изпълнение ищецът е поканен да заплати обща сума в размер на 367,00 лв., от които
200 лв. глоба, 143 лв. разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 ЗЧСИ и
24,00 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноски към ЗЧСИ. На 23.08.2021 г.
сумата в размер на 367,00 лв. е събрана принудително от длъжника чрез работодателя
на ищеца (л. 6).
Глобата е публично вземане, но в същото време тя е и административно
наказание. За разлика от всички останали видове публични вземания, глобите имат за
цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите
неустойчиви граждани (чл. 12 ЗАНН). Превес при глобата има характера й на
административно наказание, а не характера й на публично вземане. Затова и
възможността за изпълнение на административното наказание „глоба“ се погасява с
двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, а не с общата погасителната
давност за публични вземания по чл. 171, ал. 1 ДОПК (Тълкувателно решение № 2 от
12. 04. 2017 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия). Установената от
закона изпълнителска давност за това административно наказание не е израз на
поощряване на извършването на административни нарушения, а законодателна
преценка, че след изтичането на продължителен период целите на административното
наказание по чл. 12 ЗАНН няма да бъдат постигнати дори и то да бъде изпълнено.
Наред с това законът цели да дисциплинира администрацията, да я стимулира към
своевременно изпълнение на служебните й задължения и да предотврати неоправдани
забавяния в дейността й. Администрацията на С.О. би следвало да разполага с
3
материалната база, персоналния състав и организацията на работния процес, които да й
позволят в рамките на две години от влизането в сила на наказателното постановление
да предприеме поне едно действие по изпълнение на административното наказание.
Доколкото в настоящия случай обаче не се установява да са били предприети каквито и
да е действия по изпълнение на административното наказание спрямо ищеца в срок до
09. 09. 2020 г., то двугодишната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е
била изтекла към момента на образуването на изпълнителното дело (освен това по-
късно е изтекла и абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН).
След като изпълнителската давност е изтекла преди образуваното на
изпълнителното производство, то сумата в размер на 143 лева е била събрана без
основание. Ищецът успешно доказа принудителното събиране на сумата 143 лева в
рамките на съответното изпълнително производство. С оглед гореизложеното
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът, като
съответно следва да бъдат присъдени разноските по исковото и заповедното
производство. По заповедното производство ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 25 лв., а за ответникът следва да заплати разноски в размер на 25
лв. за държавната такса и 2.40 лв. за банков превод.
Ответникът следва да заплати и адвокатско възнаграждение на ищеца
оказана безплатна правна помощ съгласно представения по делото договор за
безплатна правна помощ. По заповедното производство ответникът следва да заплати
разноски в размер на 360,00 лв. с ДДС в полза на адвокат Н.И.И., а за исковото
производство разноски в размер на 480,00 лв. с ДДС в полза на адвокат М. Л..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите, че ответникът С.О., адрес ., дължи на ищеца П.
К. Т., ЕГН: **********, съдебен адрес: ., оф. партер, сумата 143,00 лева,
представляваща неоснователно събрани разноски по изпълнението във връзка с изп.
дело № 20208490406689 по описа на частния съдебен изпълнител А.П., рег. номер 849,
ареал на действие Софийския градски съд, ведно със законовата лихва от 06. 07. 2022 г.
до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 36634 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за
2022 г.
ОСЪЖДА С.О., адрес ., да заплати на ищеца П. К. Т., ЕГН: **********, съдебен
адрес: ., оф. партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство, както и
сумата в размер на 27,40 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в
първоинстанционното исково производство.
4
ОСЪЖДА С.О., адрес ., да заплати на ищеца П. К. Т., ЕГН: **********, съдебен
адрес: ., оф. партер, да заплати в полза на адв. Н.И.И. с ЕГН ********** на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
ДДС за безвъзмездна правна помощ в заповедното производството.
ОСЪЖДА С.О., адрес ., да заплати на ищеца П. К. Т., ЕГН: **********, съдебен
адрес: ., оф. партер, да заплати в полза на адв. М. Л. Л. с ЕГН ********** на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
ДДС за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5