№ 20276
гр. С., 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Е.К.Ш
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110136305 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.12.2023 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Ели Шокордова
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 36305 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. В. Т., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ № *****, адв. С., срещу „С.В” АД, с ЕИК *********, С., ж.к.
„М.“, Б.П № *********, представлявано от В.Б.Т, за установяване по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 363,56 лв., представляваща 1/2 част от общо
претендираната сума от 727,12 лв., представляваща главница за периода от месец март 2012
г. до месец март 2013 г., начислена по партида с абонатен № ********* за имот, находящ се
на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, *********, поради липса на облигационно отношение, липса на
доставени услуги и поради погасяване на вземането па давност, претендира направените по
делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от него сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № ********* за периода от месец март 2012 г. до месец март
2013 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, *********, с титуляр Д.К –
наследодател на ищеца. Също така твърди, че след смъртта на Д.К наследници са децата й
В. В. Т. и Л.Н.Л. Сочи, че партидата била открита от ответника на името на наследодателя
на ищеца без правно основание, като ищецът, в качеството си на наследник на 1/2 част
оспорва за сумата от 363,56 лв., представляваща половината от общо претендираната от
ответника сума от 727,12 лв. Изложени са твърдения за липса на договорно отношение
между страните по повод доставяне на ВиК услуги, поради което и ищецът не се явява
потребител по смисъла на закона. Оспорва наличието на водоснабдяване на имота. Оспорва
спазване на изискванията от ответника за отчитане на общия и на индивидуалния водомер.
Изложени са твърдения и за нарушение на Общите условия от страна на ответника. Оспорва
се дължимостта на претендираните суми за доставени количества вода. Оспорва се и
методиката, по която са били начислявани суми за доставени от ответника услуги.
Претендираната от ответника обща сума за процесния период се оспорва като погасена по
давност, в която връзка са изложени подробни съображения. Ищецът се позовава на съдебна
практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „С.В” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че по искова молба от Л.Н.Л е
образувано гр.д. № 36303/2022 г. по описа на СРС, 33 състав. Признава исковата претенция
2
на едно от претендираните основания, а именно: поради погасяване на вземането по
давност. Моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като разноските
бъдат възложени на ищеца, претендира направените по делото разноски, прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Писмо с изх. № СВ 00003201 от 27.09.2021 г.,
изпратено от „С.В“ АД до Д.М.К по партида с клиентски № ********* се установява, че
към 24.09.2021 г. последната има задължения в размер на 13 086,32 лв.
От представения заверен препис от Удостоверение за наследници № 1780 от
09.03.2011 г., издадено от Столична община, район „Искър“, се установява, че Д.М.К е
починала на 04.04.2010 г. и е оставила за свои законни наследници децата си Л.Н.Л и В. В.
Т..
От представения заверен препис от писмо от 27.05.2022 г., изпратено до Л.Л, като
наследник на Д.К, се установява, че със същото е изпратена справка за задълженията по
партида с клиентски № ********* за имот на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ************, по
издадени фактури за периода от 21.03.2012 г. до 21.04.2022 г. Видно от справката за периода
от 01.03.2012 г. до 31.03.2013 г. задълженията за доставени услуги възлизат на 740,32 лв.,
като за месец март 2012 г. е била издадена фактура № ********** от 23.04.2012 г., в която е
отбелязано старо задължение от 1 954,95 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ответникът. По
делото също така не се спори, че наследодателката на ищеца е била потребител на
доставяните от ответното дружество услуги за имот на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
************, на който е била открита партида за клиентски № *********. Безспорно е
установено, че ищецът е наследник на 1/2 идеална част от наследството на Д.М.К. Спори се
наличието на договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК
услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.В“ АД Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В“ АД, наследодателят на ищеца се явява
потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 68, ал. 2 на същата норма
3
в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са представени доказателства от страна на ищеца за внесено
предложения за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между
страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 8, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от наследодателя на
ищеца, както и стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото
доказателства, стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 740,32 лв. За съда се налага
извод, че между страните са били налице договорни отношения. Ето защо за периода от
01.03.2012 г. до 31.03.2013 г. и за претендираната сума от 363,56 лв., представляваща 1/2
част от сумата от 727,12 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена поради липса на
договорни отношения между страните и липса на доставени услуги.
Съдът следва да се произнесе по претенцията на предявеното основание за изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 05.07.2022 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземанията за претендирания период и
размер, и вземанията са погасени по давност, поради което и претенцията за претендирания
размер от 363,56 лв. следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съразмерно на уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
4
да бъдат присъдени разноски в размер на 51,55 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена
държавна такса и сумата от 1,55 лв. – такса за превод. На ищеца се дължат разноски за
адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че
ищецът е упълномощил адвокат, който се е задължил да предоставя на ищеца безплатна
правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
400 лв., представляващо минималното такова по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение е определено
към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява неоснователно,
поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от В. В. Т., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ № *****, адв. С., срещу „С.В” АД, с ЕИК
*********, С., ж.к. „М.“, Б.П № *********, представлявано от В.Б.Т, че В. В. Т. не дължи на
„С.В” АД сумата от 363,56 лв. /триста шестдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща 1/2 /една втора/ част от общо претендираната сума от 727,12 лв.,
представляваща главница за периода от месец март 2012 г. до месец март 2013 г., начислена
по партида с абонатен № ********* за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Д.“,
*********, поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за недължимост на сумата поради липса на облигационно отношение и липса на
доставени услуги.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК *********, С., ж.к. „М.“, Б.П № *********,
представлявано от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Г.“ № *****, адв. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 51,55 лв.
/петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК *********, С., ж.к. „М.“, Б.П № *********,
представлявано от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С., от САК, с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Г.“ № *****, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6