МОТИВИ ПО НОХД № 2018/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
Срещу подсъдимия И.Д.Б. *** е
повдигнала обвинение с внесен в съда обвинителен акт за това, че на
13.12.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на повторност, извършил е
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
фотоапарат марка “Канон“ на
стойност 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, 1 бр. електронна книга марка
„Киндъл“ на стойност 90
лв., /деветдесет лева / и сума в размер на 90 лв. /деветдесет лева /, или всичко на обща стойност
460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ от владението на Д.С.Г., ЕГН **********,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Производството е разгледано задочно спрямо подсъдимия при
наличие основанията на чл.269, ал.3 от НПК.
Граждански
иск за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил предявяван, като не
е правено искане и за конституиране на частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура
Пловдив поддържа така повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение изцяло, като счита, че следва да му се наложи
наказание лишаване от свобода, ориентирано към минималния предвиден в закона
размер, което да бъде постановено да се търпи реално при строг първоначален
режим. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден да понесе разноските по
делото.
Защитникът на подсъдимия Б. адв.К.
излага доводи по същество, като сочи съображения за определяне на наказанието
лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер и предлага същото
да е за срок между три и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият И.Д.Б. е роден на *** ***,
понастоящем е с неизвестен адрес. Той е ***, с българско гражданство, разведен,
осъждан, с висше образование, безработен, с ЕГН **********.
Осъжданията на подсъдимия Б. са, както
следва: по НОХД № 135/1997 г. на РС Асеновград с присъда влязла в сила на
12.11.97 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода за три месеца с
изпитателен срок от една година за престъпление по чл.194 от НК, извършено от
подсъдимия като непълнолетен, като по това осъждане за него е настъпила
реабилитация по право; по НОХД № 275/2007 г. на РС Пловдив, със съдебен акт в
сила от 24.10.2007 г. на подсъдимия е било наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК; по НОХД № 3925/2012 г. на РС Пловдив със съдебен акт в сила от
30.01.2013 г. на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за
четири месеца, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по
чл.194 от НК.
През лятото на 2014 г. свидетелката Е.П.
се запознала на Черноморието с подсъдимия Ив.Б., където и двамата работели.
Двамата станали приятели, като заживели заедно. През месец декември 2014 г.
свидетелката Е.П. и подсъдимият Б. ***, където П. си била намерила работа, а
подсъдимият твърдял, че ще си търси такава. Тъй като и двамата не разполагали с
много средства, свидетелката П. помолила колегата си от университета
свидетелката Д.Г. двамата с Б. да поживеят за кратко в квартирата на Г. в
Пловдив, докато успеят да си намерят жилище под наем. Свидетелката Г. се
съгласила да приюти в квартирата си приятелката си П. и подсъдимия Б., като те
двамата се настанили при Г. на 09.12.2014 г. на адреса й в гр.П., ул.“Х.Т.“ № ***.
В жилището, представляващо апартамент, свидетелката П. и подсъдимият Б.
започнали да ползват помещението хол, а свидетелката Г. имала отделна стая. На
12.12.2014 г. свидетелката П. и подсъдимият Б. също нощували в хола в жилището,
ползвано от Г., като рано сутринта на 13.12.2014 г. свидетелката П. излязла за
работа, като оставила в жилището подсъдимият Б. да спи, а по същото време в
стаята си спяла и свидетелката Г.. Когато станал от сън в около 10,00 часа подсъдимият
Б., като се възползвал от факта, че Г. все още спяла, а свидетелката П.
отсъствала, същият взел от помещението хол, съхраняваните там от свидетелката Г.
нейни лични вещи - цифров фотоапарат
марка „Канон“, както и електронна книга /четец/ марка „Киндъл“. От коридора на
жилището от портмонето на свидетелката Г. подсъдимият взел находящата се там
парична сума от 90 лева. С тези вещи подсъдимият напуснал жилището и повече не
се върнал, като няколко дни след това пред свидетеля С., негов приятел, подсъдимият признал, че поради липса на
средства е откраднал вещите и парите и е заложил фотоапарата и четеца в заложна
къща. Тази информация по-късно свидетелят С. споделил със свидетелката П.,
която пък била отишла да търси подсъдимия при него. След обяд на 13.12.2014 г.
свидетелката П., която имала уговорена среща с подсъдимия, на която последният
не се явил, позвънила на свидетелката Г., за да провери дали Б. е в жилището.
По това време Г. установила липсата на вещите си и двете с П. започнали да правят
опити да се свържат по телефона с подсъдимия, за да получат обяснение, но
телефонът му бил постоянно изключен.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в
рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства.
Съдът кредитира свидетелските показания
на разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели П., Г. и С., както
и приобщените отчасти техни показания от досъдебното производство чрез
прочитането им. Всички тези показания съдът намира за логични, подробни и в
съответствие помежду си и с останалите събрани и кредитирани доказателства по
делото.
Съдът възприема като добросъвестно дадени и
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, дадени в присъствието на
защитника му и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.279 от НПК, доколкото в тях се съдържа признание на вината и
извършителството на престъплението, което се явява съответно на останалия
доказателствен материал.
При постановяване на присъдата си съдът
взе предвид и приложените и приети по надлежния ред по делото писмени
доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, справка с данни
за български гражданин, справка от АИС БДС, справка от ТД на НАП за
регистрирани трудови договори, копие от фискален бон и гаранционна карта за
фотоапарат, заповед за задържане на лице.
От приетата по делото съдебно- стокова
експертиза, която съдебният състав
възприема като професионално и компетентно изготвена, се установява конкретната
стойност на инкриминираните вещи фотоапарат и електронна книга към датата на
деянието, която е релевантна за наказателното производство, както и общата стойност
на всички инкриминирани вещи заедно с отнетата парична сума, а именно 460 лева.
При така установеното от фактическа
страна съдът е на становище, че подсъдимият Ив.Б. е осъществил обективните
признаци на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и то в
пълния обем на същото. Налице е осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението кражба, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, без
съгласието на техния владелец и установяване на трайна фактическа власт върху
отнетото имущество от страна на подсъдимия, като с отделянето на вещите от
мястото на извършване на отнемането на практика подсъдимият е установил върху
тях трайна фактическа власт, като е лишил досегашния им владелец от
възможността да се ползва и разпорежда с вещите си и така деянието е било
довършено.
С оглед предходното осъждане на
подсъдимия Б. за деяние по чл.194, ал.1 от НК с присъдата по НОХД № 3925/2012
г., налице е осъществяване на престъплението от негова страна и при условията
на повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към
извършване на настоящото престъпление не е бил изтекъл все още срокът по чл.30,
ал.1 от НК. Освен това, престъплението,
извършено от подсъдимия е било осъществено
в немаловажен случай, което е кумулативното условие на квалифициращия белег по
т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Това е така предвид обстоятелствата около самото
извършване на престъплението, а именно изключително хладнокръвно и арогантно,
като подсъдимият се е възползвал от гостоприемството на пострадалата
свидетелка, отнел е вещи, които лесно могат да се продадат и цялата налична
парична сума на свидетелката Г., което сочи и на наличието на изцяло користни
мотиви и подбуди за осъществяване на престъплението.
От субективна страна престъплението е
извършено от страна на подсъдимия умишлено, със съзнавани и целени
общественоопасни последици. За това се съди от обективните данни за действията
на подсъдимия и съдържанието на обясненията му. Последващото престъплението поведение на подсъдимия, за което
той е споменал на свидетеля С., а именно по залагане на откраднатите вещи също
е показателно, като сочи и на отбелязаната вече користна цел, характерна за
този вид престъпления. Поведението на подсъдимия по укриване от пострадалата
свидетелката и свидетелката П. след престъплението също е показателно относно
факта на съзнаване от негова страна на характера, обществената опасност и запретеността на извършеното от него.
Предвид установеното извършителство на
престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, с присъдата си
съдът призна подсъдимия Б. за виновен в осъществяването на същото в пълния обем
на обвинението по внесения обвинителен акт.
При определяне на наказанието за така
извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28,
ал.1 от НК, съдът взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства предходните
няколко осъждания на подсъдимия, извън това, което определя престъплението като
извършено повторно, фактът, че престъплението е извършено в изпитателен срок на
предходно осъждане, недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия Б.,
който се укрива от органите на правосъдието, стойността на инкриминираните
вещи, която не е значителна, но е достатъчно сериозна щета за пострадалата
свидетелка.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът определя признанието на вината и изразеното на досъдебното производство
съжаление за извършеното от страна на подсъдимия, изминалия период от време от
деянието до постановяване присъдата. Ето защо и при съобразяване на посочените
обстоятелства и като взе предвид характера и степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, което не се отличава съществено от обикновените
случаи на престъпления от този вид, съдът на основание чл.54 от НК счете, че наказание
лишаване от свобода около, но над минималния предвиден в закона размер, но и
под средния такъв, ще е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК.
Предложеното от страна на защитата наказание
под предвидения минимален размер, при приложението на чл.55 от НК, според съда
би се явило незаконосъобразно и несправедливо, доколкото не са налице такива
многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства и
такова наказание няма да е съответно, нито на обществената опасност на
подсъдимия, нито ще държи сметка за интересите на пострадалото лице и
обществото.
Ето защо и с присъдата си съдебният състав
наложи като справедливо и съобразено с личността на дееца наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което счете, че ще има възпиращ
ефект по отношение на подсъдимия спрямо извършване на подобни престъпни
посегателства в бъдеще.
С оглед липсата на формалните основания
по чл.66, ал.1 от НК и като взе предвид наличието на основанията на чл.61, т.2,
вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието от една година и шест
месеца лишаване от свобода да бъде търпяно при строг първоначален режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Като взе предвид факта, че по
предходното осъждане на подсъдимия по НОХД 3925/2012 г. му е бил определен
изпитателен срок, в рамките на който същият е извършил престъплението, предмет
на настоящото дело, което е умишлено от общ характер и това, че по настоящото
дело му се налага наказание лишаване от свобода, съдът счете, че са налице
основанията по чл.68, ал.1 от НК за активиране на отложеното наказание от
четири месеца лишаване от свобода, като постанови с присъдата си отделното му
изтърпяване при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед факта, че подсъдимият е бил
задържан по настоящото дело за 24 часа по ЗМВР, а след това с постановление на
РП Пловдив до внасянето на искане за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК с присъдата си съдът приспадна при
изтърпяване на наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода това предварително задържане, считано от 19.11.2015 г. до 20.11.2015 г.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на вмененото му престъпление и на основание чл.189, ал.3
от НК с присъдата същият бе осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски от 43,70 лв. по сметка на направилия ги орган ОД на МВР
Пловдив и по сметката на съда сумата от 35 лева, направени разноски в съдебната
фаза на производството.
По изложените мотиви съдът постанови
своята присъда.
Районен съдия: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.