№ 3894
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110157839 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца по реда
на чл. 190 от ГПК да представи първични счетоводни документи, намиращи се в трето лице
– Агенция „Пътна инфраструктура“.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура – Варна заверено копие от ДП № 228/2016
г. по РУ на МВР – Варна, образувана във връзка с ПТП.
В писмото да се посочи датата, за която делото е насрочено.
ДОПУСКА изготвянето на комплексна съдебно авто-техническа експертиза със
задачи, посочени от страните в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. ДР., телефон: **********.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. Анг. Игн., телефон: **********, специалност:
транспортно строителство - пътно строителство.
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на КСАТЕ в размер на 500 лева, както следва: 350
лв. платим от ищеца и 150 лв. – от ответника, които следва да бъдат внесени от страните в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне
на депозит.
След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.04.2022 г. в
10,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице – след внасяне на депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 от КЗ (отм.)
във вр. § 22 ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1 лева като част от вземане от 915,44 лева за изплатено от него
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ по
преписка по щета № 0110-180-0420-2016, за нанесени вреди на 14 броя мантинели,
заплатени на 19.12.2017 г. на застрахованата при ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“,
увредени вследствие на ПТП, станало на 05.08.2016 г. около 13,20 часа, по АМ Хемус, на
км. 422,5, в посока към гр. София, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Мицубиши“
модел „Паджеро“ с рег. № В 3961 НК, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 07.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането,
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1 лева като част от вземане за 278,98
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 06.10.2018 г. до 06.10.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Пожар и природни бедствия“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при
управление на лек автомобил „Мицубиши“, застрахован при ответното дружество, по АМ
Хемус, в посока към гр. София, водачът му Владимир Матеев С., на км. 422,5, застигнал и
блъснал в задната част лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Т 3794 МТ, който
след удара се преобръща в дясно извън пътя по посока на движението си, като уврежда 14
бр. мантинели, собственост на застрахованата при ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“.
2
Твърди, че щетите са на стойност 100255,81 лв., като поддържа, че на 19.12.2017 г.
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената
стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за
определянето му. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното
вземане, но независимо от получената на 11.01.2018 г. покана, плащане в пълен размер не е
последвало. Погасена чрез прихващане на насрещни вземания е само сумата от 3961,01 лева,
а остатъкът се дължи, като ответникът е останал в забава за плащане на разликата и дължи
лихва в размер на 278,98 лева за периода от 06.10.2018 г. до 06.10.2021 г. Прави искане
съдът да осъди ответника да му заплати част от сумите в размер на по 1 лева.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
обстоятелството, че вина за него носи застрахования при него водач, размера на настъпилите
вреди и степента на увреждането на застрахованото имущество, както и че то е в рамките на
покритието на застраховка. Оспорва обстоятелствата, посочени в констативния протокол,
както и че разходите са действително сторени. Твърди, че размерът на вредите е завишен.
Евентуално твърди, че следва да се редуцират претендираните разходи за части и труд,
които са над средна пазарна цена. Възразява, че стойността на отпадъчното желязо следва да
се приспадне, тъй като няма пречка същото да бъде предадено за скрап по реда на Закона за
управление на отпадъците Евентуално твърди, че чрез прихващането цялата дължима сума
по щетата е заплатена. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В тежест на ищеца по иска по чл. 213 от КЗ (отм.) във вр. § 22 от Преходни и
Заключителни разпоредби (ПЗР) от КЗ и чл. 86 от ЗЗД е да докаже: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В тежест на ответника е да докаже и размера на сумата, представляваща стойност на
вторични суровини по чл. 39 от Закона за управление на отпадъците, която твърди, че
следва да се приспадне от обезщетението.
3
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между ищеца и Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключена валидна застраховка
„Пожар и природни бедствия “, по която е образувана преписка по щета № 0110-180-0420-
2016;
2/ че към имуществената застраховка са приложими представените от ищеца ОУ;
3/ лекият автомобил марка „Мицубиши“ модел „Паджеро“ е бил застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
4/ сумата в размер на 100255,81 лева е платена от ищеца на застрахования с преводно
нареждан от 19.12.2017 г.
5/ ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
ответното дружество с покана на 11.01.2018 г., която е получена тогава;
6/ във връзка с образуваната за ПТП щета при ищеца чрез прихващане е погасена
сумата в размер на 3961,01 лева.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4