РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Ловеч, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200572 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия Г № 0043298 на ОД на МВР Ловеч на С. Л. С. от
гр.Габрово, ЕГН:********** е наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, глоба в размер на 250.00 лева за
извършено нарушение на чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 30.05.2022 г. в 12:43
часа в обл.Ловеч, ПП I-4, км.34+900, землището на с.Микре, с АТСС СПУКС
ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, въведено с п.з. Д-
11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено управление на МПС,
регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът
не е сключил задължителна застраховка. С МПС Лидер 1Л1 ремарке за лек
автомобил с рег.№ ** **** ** е установено нарушение на Кодекса за
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система
№120cd3d.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят С. Л. С., който
го обжалва чрез адв.Г.Н. в срок и излага, че е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като не съдържа данни за неговия издател и дата на
1
издаване, при установяване на нарушението не е използвана стационарна
техника за видеонаблюдение.Излага, че не е извършено административното
нарушение, за което е санкциониран, тъй като съгласно чл.481, ал.2,т.3 от КЗ
не се смятат за МПС ремаркета от категория 01 до 750 кг и с оглед
представеното свидетелство за регистрация на процесното ремарке с рег.№ **
**** ** се установява, че същото не е от тип подлежащ на застраховане, тъй
като не подлежи на задължителна застраховка ГО. Поради изложеното моли
съда да отмени ЕФ, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не
се явява и адв.Н.. Постъпило е писмено становище.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от разпечатка /л.13/ ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 13.06.2022 г. и жалбата е изпратена по пощата на
13.06.2022 г. и е входирана на 15.06.2022 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е
подадена в законоустановения срок и по същество е основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на
нарушението.
От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че
ремарке за лек автомобил с рег.№ ** **** ** е собственост на жалбоподателя
С..
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на БИМ/л.9/ и протокол от проверка № 58-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г./л.8/ , от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков
материал и протокол за използване на АТСС/л.14/.
Съдът не споделя направените възражения за липса на дата на издаване
и издател на ЕФ, тъй като следва да се има предвид, че въведения с
измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява
специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е
предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на
вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат
изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Освен това според Тълкувателно
2
решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо
събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ (3) Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/
2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и
към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, поради
което не се споделят възраженията в жалбата, че нарушението е следвало да
бъде установено със стационарна техника за видеонаблюдение. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
4
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението,
дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната
регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП и КЗ е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., както е в случая.
Съдът намира обаче, че при издаването на обжалвания електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средства са допуснати други съществени
процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство. В издадения електронен фиш липсва коректно
описание на извършеното административно нарушение по КЗ. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно посочено в какво се
изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е осъществено
чрез действие или бездействие, съответно обстоятелствата, при които е
извършено. Това препятства съда да извърши преценка дали са налице
отделните елементи на административното нарушение и дали описанието на
нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието,
съответно да упражни правомощията си и да преквалифицира описаното
изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти
5
под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР №8/16.09.2021
г. на ВАС, по т.д.№1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да
бъде описано не само като дата и място на извършването му, а и като
обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства следва да
съответстват на конкретен състав на административно нарушение. В противен
случай съществено е нарушено както правото на санкционираното лице да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира
защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол
за законосъобразност върху обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно
разграничение между нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл.
638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от
КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП/чл.647, ал.1 и 2 от КЗ/. За
съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определянето
му във времето е необходимо да се установи, към кой момент е възникнало
задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на
премия. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
което е довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ се издава
ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е
допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е
недопустимо.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административнонаказващия орган досежно конкретното
6
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като
"нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в
електронния фиш ремарке за лек автомобил няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" или за това, че е установено
управлението на собственото му МПС/ремарке/, за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Описаните съществени
нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото
деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
От друга страна от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства се установява, че за процесното ремарке за лек
автомобил не е необходимо сключването на задължителна застраховка ГО.
Това произтича от разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, съгласно която «За
целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни
превозни средства: 3. ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба
№ 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните
ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г.
и бр. 17 от 2015 г.)» Видно от представеното свидетелство за регистрация №
********* на ремарке с рег.№ ** **** **, същото е категория 01 и е 750 кг,
поради което същото не попада в хипотезата на МПС по счмисъла на чл.481,
ал.1 от КЗ и за него законът не изисква сключване на застраховка ГО. Като не
е съобразил тези обстоятелства, наказващият орган неправилно е вменил във
вина на жалбоподателя извършването на административното нарушение.
Ето защо настоящата инстанция приема, че при издаване на ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, както и че
не е извършено нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което ЕФ
следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в претендирания размер от 300 лева, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с
7
пълномощно и ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в съответствие с
разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0043298 на ОД на МВР Ловеч, с
който на С. Л. С. от гр.Габрово, ЕГН:********** е наложена на основание
чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, глоба в
размер на 250 лева, за нарушение на чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4,
във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на С. Л. С. от гр.Габрово,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, разноски по делото,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8