№ 432
гр. Бургас, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200973 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Й. НЕ Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: **********, чрез адв. Р. К. Н. - САК, против Електронен фиш Серия Г
№0021194/05.07.2020г. на ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е
наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Процесуалният му представител - от адв. Н. депозира писмено становище.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2020г. в 10:28 часа в гр.Бургас, по бул.“Ст.Стамболов“, се движел лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 63 АМГ“, с рег.№ ******, собственост на Й. НЕ Д.. МПС-то не
било спряно от движение, но за него нямало сключен действащ договор – „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
1
АНО е приел, че с горните действия Й. НЕ Д. е извършил нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, а именно - лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в която връзка е
съставил на нарушителя ЕФ. В него при правна квалификация на допуснатото нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложена глоба в размер на 250 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Не се спори по делото, а се установява и от всички събрани доказателства, че към
процесната дата - 05.07.2020г. лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 63 АМГ“, с рег.№ ****** не
е бил спрян от движение, но въпреки това е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това е видно
както от наличната към административнонаказателната преписка справка /л.10/, така и от
изисканата по служебен почин от съда справка от Гаранционен фонд /л.24/. Видно от
последната, застраховката ГО на автомобила е била прекратена на 02.06.2020г., като е
налице нова сключена такава едва на 31.07.2020г. /след процесната дата/. Не се спори по
делото също така, че собственик на процесния автомобил е именно жалбоподателят - Й. НЕ
Д..
Законодателят обаче прави ясно разграничение между нарушението по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в Република България на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП /чл.647, ал.1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без
правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с
бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент
е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия.
2
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е
довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3
от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е
допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо, което
влече след себе си отмяна на ЕФ.
Освен горното от систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и
чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен
фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните
елементи от фактическия състав: 1/ наказаният субект да е собственик на МПС; 2/ за
конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“; 3/ да е установено управление на процесното МПС по пътната
мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и 4/ управлението да е установено с
АТСС, по реда предвиден в ЗДвП (в този смисъл са аргументите от актуалната съдебна
практика Решение № 1258/07.11.2022 г. по КНАХД № 1416/2022 г. на БАС; Решение № 374
от 28.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 422/2021 г. на II състав на Административен съд –
Плевен; Решение № 583 от 15.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 534/2021 г. на XI състав на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 113 от 06.06.2022 г. по к. адм. н. д. №
91/2022 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 21/2022 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 46 от 05.02.2020 г. по к. адм. н.
д. № 359/2019 г. на Административен съд – Шумен и др.). В светлината на горното
основателно се явява и възражението на жалбоподателя за липса на точно словесно
описание на вмененото му нарушение, доколкото липсва посочване на един от
съществените елементи от състава на нарушението, а именно – управление на процесния
автомобил.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.7 от делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
3
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г №0021194/05.07.2020г. на ОДМВР-Бургас, с
което на жалбоподателя - Й. НЕ Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********, чрез
адв. Р. К. Н. – САК, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 вр.
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Й. НЕ Д., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **********, съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4