№ 229
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000336 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 47 от 04.03.2022 година, постановено по т. дело №
88/2021 година по описа на Окръжен съд - Кърджали, е спряно
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване на т. дело № 39/2020 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали с влязъл в сила съдебен акт.
Срещу определението за спиране на производството по делото е
подадена частна жалба от ищеца Т. К. Т... В частната жалба се поддържа, че
определението е нищожно, тъй като е постановено от съдия, който е
извършил вписването в регистъра при ОС – Кърджали на търговското
дружество – ответник по предявения иск. Според частния жалбоподател не
било допустимо един и същи съдия да постанови решението в охранителното
производство и да преценява неговата законосъобразност по предявения иск.
Становището му е, че в случая е приложима забраната на чл. 22 ал. 1 т. 1,5 и 6
от ГПК и че съдията е бил длъжен да се отведе от разглеждането на спора
съгласно чл. 22 ал. 2 от ГПК.
Втората група оплаквания в частната жалба са свързани с неправилност
на обжалваното определение. Твърди се, че за производството по
1
настоящото дело, имащо за предмет прогласяване нищожността на
вписването на ответното дружество, спорът по т. дело № 39/2020 година на
ОС – Кърджали с правно основание чл. 155 т. 1 от ТЗ – прекратяване на
дружеството, не би могъл да има преюдициално значение. Сочи се също, че
е нарушено диспозитивното начало в процеса, тъй като определението за
спиране е постановено от първоинстанционния съд без искане от която и да е
от страните в процеса.
По тези съображения се иска прогласяване нищожността на
определението на ОС – Кърджали, евентуално неговата отмяна и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия по него.
Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от ответника „А.“
ООД.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за спиране на производството по делото, попадащо в хипотезата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК. При подаването й е спазен едноседмичния срок
по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по т. дело № 88/2021 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали е образувано по иск на Т. К. Т.. против „А.“ ООД. Искането е да се
приеме за установено, че вписването във фирмения регистър при ОС –
Кърджали на „А.“ ООД е нищожно, тъй като е осъществено по искане на
нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило
валидно както качеството на съдружник поради нищожността на
дружествения договор от 19.01.2007 година, не е било избрано валидно за
управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването. При
условията на евентуалност е предявен иск за приемане за установено, че
вписването във фирмения регистър на ОС – Кърджали на „А.“ ООД е
недопустимо на същите основания. Това са исканията, формулирани с молба
вх. № 1733 от 26.11.2021 година след оставяне на първоначалната искова
молба без движение, като последващи конкретизации на петитума на
2
предявения иск не са правени.
От представеното удостоверение, издадено от ОС – Кърджали въз
основа на данните по фирмено дело № 61/2007 година, се установява, че
дружеството е вписано в регистъра на търговските дружества при ОС –
Кърджали въз основа на решение № 84 от 29.01.2007 година по ф. дело №
61/2007 година. Съдружници в дружеството към момента на вписването са
Т.К.Н. / името е идентично с Т. К. Т.. и Т.Е.Д./ , Т.О. и Д.А..
От справката по фирменото дело, приложено по партидата на ответното
дружество „А.“ ООД в ТРРЮЛНЦ след пререгистрацията, извършена с
вписване № ***, се установява, че съдебното решение от 29.01.2007 година по
ф. дело № 61/2007 година е постановено от съдия В.К..
При постановяване на определението за спиране на производството на
основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК по делото липсват данни за страните и
предмета на т. дело № 39/2020 година на ОС - Кърджали. Такива няма и към
настоящия момент. Доколкото обаче това дело се намира в Апелативен съд –
Пловдив, настоящият съдебен състав разполага с възможността да установи
страните и предмета му, както и да проследи движението по него.
От извършената служебна справка в ЕИСС се установява, че по т. дело
№ 39/2020 година на ОС – Кърджали е постановено решение №
21109/29.10.2021 година по предявен иск от съдружниците Т.О. и Д.А., с
което дружеството „А.“ ООД е прекратено на основание чл. 155 т. 1 от ТЗ.
В производството по т. дело № 39/2020 година на ОС – Кърджали Т. К.
Т.. е конституиран като трето лице –помагач на страната на ищците. Третото
лице е обжалвало първоинстанционното решение и въз основа на неговата
въззивна жалба е образувано в.т. дело № 4/2022 година по описа на АС –
Пловдив. Въззивният съд е прекратил производството по в.т. дело № 4/2022
година с определение № 164/04.05.2022 година, приемайки, че не са били
налице предпоставките за конституиране на Т.Т. като трето лице-помагач на
страната на ищците и недопустимост на подадената от него въззивна жалба
на това основание. Определението за прекратяване на въззивното
производство е обжалвано от Т.Т. с частна жалба вх. № 3985/20.05.2022
година, която е върната като просрочена с разпореждане № 882/23.05.2022
година по в.т. дело № 4/2022 година на АС - Пловдив. Разпореждането за
връщане на частната жалба към настоящия момент не може да се приеме за
3
влязло в сила, тъй като не е върнато изпратеното до Т.Т. съобщение.
Въз основа на тези данни, извлечени от ЕИСС, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното определение за спиране на производството по
т. дело № 88/2021 година по описа на Окръжен съд – Кърджали е
незаконосъобразно.
Поддържаните в частната жалба доводи за нищожност на това
определение поради постановяването му от незаконен състав са
неоснователни. Фактът, че съдия К. е постановила решението в
охранителното производство по ф. дело № 61/2007 година на ОС – Кърджали
не е пречка тя да разгледа и да се произнесе по иска по настоящото дело.
Става дума за две съвсем отделни производства, по които съдът дължи
произнасяне по различни въпроси, а не за едно и също дело, за да са налице
основанията за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 5 от ГПК. Посоченото в частната
жалба основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 1 е неприложимо в случая, то се
прилага за съдия, който е страна по делото или заедно с някоя от страните е
субект на спорното или свързано с него правоотношение. Такива
обстоятелства, както и обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в
безпристрастието на съдията / чл. 22, ал. 1 т. 6 от ГПК/ не се твърдят и не се
установяват по делото. Отделен е въпросът, че дори да имаше основания за
отвод, каквито в случая безспорно не са налице, те не водят до нищожност на
съдебния акт.
Неоснователно е оплакването за нарушаване на диспозитивното начало,
тъй като съдът не само разполага с процесуалната възможност, но дори е
длъжен сам да постанови спиране на производството при наличие на
преюдициален спор.
Що се отнася обаче до връзката на преюдициалност между двете дела,
съдът намира за неправилен извода, че решението по т. дело № 39/2020
година по описа на ОС – Кърджали има значение за решаването на спора по
т. дело № 88/2021 година. Връзката на преюдициалност е в обратна посока.
Първо следва да бъде решен с влязъл в сила съдебен акт спора за
действителността на учредяването на търговското дружество и неговото
вписване, а едва след това – за наличието на предпоставки за неговото
прекратяване по реда на чл. 155 т. 1 от ТЗ.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното
4
определение и следва да върне делото на ОС – Кърджали за по-нататъшното
му разглеждане.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 47 от 04.03.2022 година, постановено по т.
дело № 88/2021 година по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е
спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване на т. дело № 39/2020 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на ОС- Кърджали за по-нататъшното му
разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5