Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е  №........

                                                  гр.К., ………..2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х. К.………...………………........................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №3316 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявените искове са с правно основание чл.266, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. 

 Ищецът твърди, че с "П.С." ООД били в договорни отношения, по силата на които „Х.С. ЕООД следвало да извърши ремонт на мотокар, собственост на „П.С.“ ООД, като според договореното от страните за времето, през което тече ремонтът отдавал под наем на „П.С.“ ООД свой собствен мотокар. Последният бил предаден на ответника, за което бил съставен приемо-предавателен протокол №00059/20.06.2018г., съгласно който като доставчик предал на получателя „П.С.“ ООД мотокар марка „Б.“, модел „Р2“, напълно  реновиран и без забележки. За времето, през което наемателят „П.С.“ ООД ще използва мотокара, същият дължи на собственика му наемна цена в размер на сумата от *** лв. с вкл. ДДС месечно. Поправянето на мотокара на „П.С.“ ООД било осъществено като в хода на ремонта извършил следните услуги: смяна на уплътнител на малък колянов вал, входяща тръба, семеринг, дихтунги, клема за акумулатор, водна помпа, сегменти, лагери, гарнитури външен въздушен филтър, "маслен филтър, масло, ремък, моторно масло, антифриз, ремонт ГНП, измиване с пароструйка, демонтаж и монтаж на двигател, ремонт на двигател. За извършения ремонт издал данъчна фактура №**********/11.09.2018г. на обща стойност ***лв. с вкл. ДДС. След извършения ремонт, мотокарът собственост на ответника бил предаден от „Х.С.“ ЕООД на получателя „П.С.“ ООД за което бил съставен приемо-предавателен протокол №21/11.09.2018г., но сумата по фактура №********** /11.09.2018г. не била заплатена. Отделно от горното наемателят му дължал наем на описаната машина за времето, през което продължил ремонтът, за което били издадени следните данъчни фактури за наем на мотокар: фактура №**********/27.06.2018г. - наем на мотокар за периода 20.06.2018г. - 20.07.2018г.; фактура №**********/23.07.2018г. - наем на мотокар за периода 20.07.2018г. - 20.08.2018г.; фактура №**********/24.08.2018г. - наем на мотокар за периода 20.08.2018г. - 20.09.2018г., всяка от които на стойност *** лв. с вкл. ДДС. В трите издадени фактури не бил посочен отложен срок за плащането им, поради което следвало, че сумите по тях са дължими от „П.С.“ ООД. Фактурите били приети от ответника без възражения и доколкото му било известно, заведени и в счетоводството на ответното дружество. Въпреки многобройните разговори проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент, сумите не били изплатени от „П.С.“ ООД.  Освен посочените главници, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактурите до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда - 13.12.2018г., както следва:  сумата от ***лв. за периода от   датата   на    падежа   на фактура №**********/27.06.2018г. - 28.06.2018г. до датата на предявяване на молбата в съда - 13.12.2018г.; сумата от ***лв. представляваща обезщетение за забава от датата на падежа на фактура №**********/23.07.2018г. - 24.07.2018г. до датата на предявяване 13.12.2018г.; сумата от ***лв. представляваща обезщетение за забава от датата на падежа на фактура №**********/24.08.2018г. - 25.08.2018г. до датата на предявяване на молбата в съда - 13.12.2018г.; сумата от ***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №**********/11.09.2018г. - 12.09.2018г. до датата на предявяване на молбата в съда – 13.12.2018г. На 13.12.2018г. подал молба за обезпечение на бъдещ иск срещу „П.С.“ ООД, въз основа на която било образувано ч.гр.д.№6315/20181. по описа на РС-С.и с определение №3544/13.12.2018г. допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор на вземанията на „П.С.“ ООД по открити на негово име банкови сметки в лицензираните в Р.България банки и клонове на чуждестранни банки до размера на претендираната сума от  ***лв. След допускане на обезпечението на бъдещите искове, длъжникът „П.С.“ ООД извършил частично плащане- в размер на  *** лв. на 14.12.2018г., дължими главници по фактури №**********/27.06.2018г., №**********/23.07.2018г., №**********/24.08.2018г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск -13.12.2018г. като останали дължими *** лв. по данъчна фактура №**********/11.09.2018г. и ***лв. обезщетение за забава от датата на падежа на фактура №**********/11.09.2018г.-12.09.2018г. до датата на предявяване на молбата в съда - 13.12.2018г.  Длъжникът не   заплатил и направените разноски по обезпечението на бъдещия иск, включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по ч.гр.д.№6315/2018г. по описа на РС-С., както и разноските по образувано във връзка с допуснатото обезпечение изп.дело №3772/2018г. по описа на ЧСИ Г. И.. В хода на производството е допуснато изменение по чл.214, ал.1 от ГПК.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди „П.С.“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.С.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, база "Т. п." сумата *** лв. неизплатена главница по данъчна фактура №**********/11.09.2018г., ведно със законна лихва от 13.12.2018г.  до окончателното й изплащане, както и  ***лв. обезщетение за забава от 12.09.2018г. до 13.12.2018г. Претендира съдебни разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, въпреки, че с връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК, ведно с исковата молба и приложенията към нея са му указани последиците от неподаването отговор в законоустановения едномесечен срок.

           В първото по делото открито заседание на 14.03.2018 г. ответното дружество „П.С.“ ООД е редовно призовано, не изпраща представител и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

            В първото по делото заседание, проведено на 14.03.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл.238 и сл. от ГПК.

              С оглед изложеното съдът намира, че са налице формалните предпоставки, съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, който не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява законния му представител в първото открито заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, при връчено определение по чл.140 от ГПК, в което са указани последиците по чл.238 от ГПК.

              Съдът, като взе предвид твърдяното от ищеца и съобрази наличието на формалните предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че исковете са вероятно основателни намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в исковата молба петитум. При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приетите по делото писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл.266, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД така, както са предявени, поради което съдът ги намира за доказани. От друга страна основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази и всички обстоятелства от значение за спора, които са настъпили след датата на подаване на исковата молба в съда, което в настоящия случай е извършено на 22.02.2019 г. плащане на главницата от  ***лв. На основание чл.329, ал.2 от ГПК съдът не следва да излага подробни мотиви за своето решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

               По разноските:

               Ответникът е станал причина за завеждане на делото и тъй като плащането на част от претендираните суми е станало в хода на процеса, то същият следва да понесе направените по делото разноски. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК както следва:***лв. платена държавна такса за допускане на обезпечение и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч.гр.д.№6315/2018 г. по описа на РС-С.;  ***лв. заплатени такси по ТТСЗЧСИ и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по изп.д.№3772/2018 г. на ЧСИ Г.И.; *** лв. платена държавна такса и *** лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В практиката на ВКС се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/, това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в т.см. определение №876/02.12.2014 г. по ч.т.д.№3490/2014 г. на ВКС, определение №336/21.07.2016 г. по ч.т.д.№874/2016 г. на ВКС, I т.о., определение №845/05.12.2011 г. по ч.т.д.№648/2011 г. на ВКС, I т.о. и др./. Съдът намира, че разноските, които следва да бъдат присъдени са единствено държавната такса за обезпечение на бъдещ иск и възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в производството за обезпечаване на бъдещ иск пред съда, направените по настоящото дело разноски, но не и разноски по образуваното изпълнително дело по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, поради което искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в размер на 505.66 лв. в т.ч.  ***лв. такси по ТТСЗЧСИ и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по изп.д.№3772/2018 г.  по описа на ЧСИ Г. И., с район на действие ОС - С.е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.  Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв., от които: *** лв. платена държавна такса и *** лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение, както и *** лв. разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№6315/2018 г. по описа на РС-С., от които:***лв. платена държавна такса и *** лв. с ДДС лв. платено адвокатско възнаграждение.

                 Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

                ОСЪЖДА „П.С.“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.С.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, база „Т. п.“, на основание чл.266, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД сумите: *** лв. неизплатена част главницата фактура №**********/11.09.2018г., ведно със законна лихва от 13.12.2018г.  до 22.02.2019 г., както и  ***лв. лихва за забава от 12.09.2018г. до 13.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД в частта над *** лв. до претендираните *** лв. по фактура №**********/11.09.2018г. като погасени поради плащане в хода на процеса.

                ОСЪЖДА „П.С.“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.С.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, база „Т. п.“, направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№6315/2018 г. по описа на РС-С..

                НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението суми могат да бъдат заплатени в брой, чрез пощенски запис, адресиран до адвокат П.Х.К., изпратен на адреса му в гр.С., бул.“Св.П. Е.“ №***или чрез паричен превод, изпратен по куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД до гр.С., офис „Индустриален“- до адвокат П.Х.К..

 

                  Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

                                                                                                     Районен съдия: