Р Е Ш Е Н И Е №
260431
гр.Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 406 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„Пътремонт“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: с. Катуница 4120, Община Садово, обл. Пловдив, съдебен
адрес:***, твърди, че по възлагане от ответното дружество „Вест сервиз“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите №
20 И, общ. Родопи, обл. Пловдив, е изпълнило строително-монтажни работи на
обект „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад“ в с. Браниполе, като
приемането на извършената работа е станало с протокол от 27.02.2017 г., на
която дата била издадена и връчена на ответника фактура за остатъка от
дължимите суми за извършената работа – общо в размер на 83433.07 лв. след
приспадане на заплатен от възложителя аванс,съответно от 60 000 лв. и 24 000
лв. Твърди, че възложителят е извършил впоследствие частични плащания като
непогасената до момента част от задължението му е в размер на 59407.40 лв.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно с
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 30.01.2019 – 22.05.2019
г. – в размер на 1864.73 лв., както и законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ангажира писмени и
гласни доказателства. Претендира заплащане на направените деловодни разноски,
както и разноските, направени в обезпечително производство по чл. 389 от ГПК по
ч.т.д. № 397/2019 г. на ПОС, XVI-ти
състав.
Ответното дружество, „Вест сервиз“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите №
20 И, общ. Родопи, обл. Пловдив, съдебен адрес:*** – адв. Л.Л., оспорва
предявените искове.
Не оспорва наличието на сключен договор
за строителство с посочения предмет и обект, не оспорва подписания протокол и
издадената фактура, както и извършените плащания – авансови в размер на 84 000
лв. и частични – в размер на 38 000 лв. Счита, че разликата между дължимото по
фактурата от 83 433.07 лв. и платеното в размер на 38 000 лв., е
45433.07 лв., а не претендираните от ищеца 59407.40 лв., тъй като с извършените
частични плащания неоснователно била погасявана лихва, а не главница по
задължението, както е било посочено изрично в платежните нареждания.
Твърди също, че няколко месеца след
приемане на работата, били открити скрити недостатъци на изработеното –
пропадане на настилката пред южния вход-изход; пропадане в зоната на
дъждоприемна шахта в северозападната част на пътното платно; пропадане пред
офисната част на сградата от южната страна; подходите към сервизните помещения
– 6 бр. били с пропаднала и ронеща се асфалтова настилка, която е недобре
уплътнена. Част от тях били ремонтирани и отстранени от изпълнителя качествено,
а други - не като започнали и се задълбочили изронване на пътната настилка,
образуване на коловози и неравности, пукнати в асфалта. След като се
установило, че изпълнителят няма да отстрани възникналите недостатъци,
възложителят се обърнал към друго дружество за стойността на необходимия
ремонт, което го оценило на сумата 62 000 лв. за отстраняване на всички
повреди. Ето защо, прави възражение за намаляване на дължимото на ищеца с
посочената сума. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приет като доказателство,
представен от ищеца, протокол за установяване на действително извършени СМР,
подписан на 27.02.2017 г., от възложител „Вест ВТ“ ЕООД и изпълнител
„Пътремонт“ ООД, относно обект: „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад в
УПИ 020006, автоцентър с шоурум, автосервиз и складове за промишлени стоки“ в м.Чиирите,
землище на с. Браниполе, Община Родопи, съгласно който изпълнените СМР са на
стойност 167433.07 лв. с ДДС. Протоколът е подписан за възложител от В.Т., а за
изпълнител от инж.Л.С. Приета е като доказателство фактура № **********/27.02.2017
г., издадена от дружеството-ищец на „Вест ВТ“ ЕООД /което, няма спор, е
предходно наименование на ответното дружество/ за сумата 83433.07 лв. с ДДС,
съгласно която 139 527.56 лв. са дължими по цитирания акт, обр.19, от
която сума са приспаднати 50 000 лв. „аванс по договор“ и издадена фактура
№ 2483/16.11.2016 г., както и 20 000 лв. отново като „аванс по договор“ и
издадена фактура № 2438/09.12.2016 г. Представени са банкови извлечения,
съгласно които по цитираната фактура № 2385/27.02.2017 г. е извършено частично
плащане от ответното дружество на 12.04.2017 г. в размер на 10 000 лв.; на
24.07.2018 г. – на сумата 7 000 лв.; на 09.10.2018 г. – на сумата
6 000 лв.; на 14.11.2018 г. – на сумата 10 000 лв. и на 29.01.2019 г.
– на сумата 5 000 лв.
Съгласно изрично заявеното в отговора на
исковата молба от страна на ответното дружество, същото не оспорва твърдението
за наличие на сключен договор за строителство с посочения предмет и обект, не
оспорва подписания протокол и издадената фактура, както и извършените плащания
– авансови в размер на 84 000 лв. и частични – в размер на 38 000 лв.
Предвид така приетите по делото
доказателства, както и заявеното изрично от ответника, съдът намира за
безспорно между страните наличието между тях на облигационно отношение по
договор за строителство, като вид договор за изработка, по силата на което
ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да извърши, посочените в
приложения акт, обр.19 строително-монтажни работи с посочената им стойност.
Както се посочи, ответното дружество е
направило две основни възражения – относно наличието на скрити дефекти на
изработеното, открити след приемане на работата, както и относно начина на погасяване
на основното задължение с извършените авансови и частични плащания.
Задължението на възложителя за заплащане
на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Двустранно подписаният между страните
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена
и обща стойност на отделните видове СМР /какъвто е процесния случай/, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи. Според константната практика на ВКС /решение № 34/22.02.2010 г.
по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/2.03.2012 г. по т. дело
№ 133/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011
г. на ВКС, II т. о., решение № 43 по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г. о. и
други, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по правната си характеристика този
протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде
преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде
оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността
му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от
възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са
изпълнени или са изпълнени некачествено, е върху възложителя, т.е. ответника в
настоящия процес.
Следва да се съобрази, че едно от
основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно.
В случая, ответникът редовно е въвел в
процеса възражение за некачествено изпълнение на работата, които недостатъци са
били установени в последствие след подписването на протокол обр. 19 и при
експлоатация на обекта.
На основание чл. 265 ЗЗД възложителят не
е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци на престирания
резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в този случай: да
иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите
за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице или да иска
съответно намаляване на възнаграждението.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 9/5.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. е прието, че по
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на
чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез
възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен
иск с правно осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно
изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът
намира, че е сезиран именно с такова възражение за неточно изпълнение, при
което тежестта на доказването му е върху възложителя-ответник, доколкото
частния свидетелстващ документ /оспорения от него акт, образец 19/ носи неговия
подпис.
От друга страна, предвид факта, че
цитирания протокол, обр.19 е подписан от страните на 27.02.2017 г., а
производството по настоящото дело е образувано на 23.05.2019 г., съдът намира,
че възраженията на възложителя са направени своевременно, в срока по чл. 265,
ал.3 от ЗЗД. В тази връзка, неоснователно е първото основно възражение на
изпълнителя, направено в допълнителната искова молба, а именно, че всички
възражения на възложителя били направени едва след започване на съдебния спор
между тях. Действително, представените от ответното дружество: уведомления до
ищеца от 05.06.2019 г. и 08.07.2019 г.; протоколи от изпитване на асфалтови
пластове от 19.07.2019 г. с № 954 и 953, както и отговор от дружеството-ищец,
са с дати след образуване на настоящото дело, но това по никакъв начин не се
отразява, както на допустимостта на възраженията, така и на тяхната
основателност.
По делото са изслушани свидетели на
ответното дружество.
Свидетелят Д.Т.Т., заявява, че работи
като *** в дружеството от девет години. Сочи, че в новата база /процесната/,
възложителят е преместил дейността си през 2017 г. Според свидетеля, при
затопляне на времето са започнали проблеми с асфалтовата настилка на сервиза.
Те се изразявали в потъването й под стоящ камион; пропадане на „малките,
квадратни“ шахти зад монтьорския сектор, което било много голямо и налично и
към момента; пропадане на асфалта на южния вход пред вътрешната страна на
вратата от към сервиза, където се събира вода. Според свидетеля, през лятото на
2019 г. в летния сезон се получили много големи пропадания в асфалта на входа и
изхода – „където минават много коли и камиони“, „самият асфалт пропадна и се
показа разделящият винкел, който е между сградата и асфалта. Според показанията
му, образуваният зъб е голям и пречи за нормалното вкарване на работни колички
в сградата. Свидетелят сочи, че работници за рязали с машина асфалта и са
извършвали ремонт, който обаче бил нетраен, защото три месеца след него
пропадането около „шахтата отзад“ отново започнало и към настоящия момент то
било много голямо, и след извършения ремонт, пред южния вход на базата отново
се събирала вода поради образуваната дупка.
През следващата година – 2018
год. проблемите, според този свидетел, продължили - В задния край на халето, където
се намира бояджийски сектор, „отзад срещу камерите и генераторите на самите
камери“, в асфалта се получила дупка, с големина „метър на метър и двадесет,
метър и тридесет“, но като размер „голяма и е дълбока може би около два пръста,
а може и повече“. Зад монтьорския сектор асфалтът се ронил много и мястото,
където се държат отработените масла на една количка, е пропаднало и има
пукнатина някъде около 12 или 15 см. Асфалтът бил пропаднал „надолу към
съседния двор и под количката в най-големите жеги се получават дупки, пропадане
на асфалта“. В „предния край“, при сваляне на автомобили от платформи, също се
получили „около седем-осем дупки“ като „след всяко сваляне на кола се
получаваха дупки на асфалта“. Според свидетеля: „Голямата дупка, която е отзад,
не е правена, пропадането, което е зад монтьорския сектор, не е пипано“. „Тази
година най-новото, което започна да се появява, при пускането на халето, което
е ГТП, при влизане и излизане на камиони и леки коли се получи драстично
изронване на асфалта и отпред - при влизане, и отзад - при излизане, както и в
най-големите жеги лятото започнаха да се получават коловози“ и „голямо
изронване на асфалта отпред след ГТП-то“. Според свидетеля, пукнатините и
посочените дупки били третирани от работници на изпълнителя с битум.
Свидетелят заявява, че действително в
сервиза влизат тежки камиони, но това са същите камиони, които влизат от пътната
настилка на булеварда и митницата. Влизали влекачи, фургони, камиони с
ремаркета, полуремаркета.
Посочените показания в голяма степен се
подкрепят и съвпадат със свидетелските показания на втория изслушан по делото
свидетел: Д.Г.П., също работещ в сервиза на ответното дружество. И той сочи, че
проблемите с асфалтовата настилка започнали със затопляне на времето. Изразили
се в пропадането й на определени места към подстъпите на сградите; около
шахтите, около входовете и изходите, „навсякъде“. Свидетелят потвърждава също,
че работници на изпълнителя са извършили ремонт на констатираните повреди, но
на следващата година, със затопляне на времето, всички шахти пропаднали и били
с пукнатини около тях, появили се цепнатини в асфалта с дължина колкото
ремарке. Свидетелят заявява, че с отварянето на пункт за ГТП изронването на
асфалта започнало да става значително, като се образували значителни коловози в
завоите, в които завиват камионите. И този свидетел сочи, че запълването на
пукнатините ставало с битум.
По делото са приети като доказателства,
неоспорени от страните, четири броя протоколи от изпитване на пътна лаборатория
към „София асфалт“ ООД с № 89/21.01.2020 г.; № 90/22.01.2020 г.; №
91/21.01.2020 г. и № 92/22.01.2020 г., съставени след взети проби на
асфалтовата настилка в базата на възложителя, в присъствие на представителни
двете страни, както и на вещото лице по допусната комплексна съдебно техническа
експертиза, изготвена от вещи лица пътен и строителен инженер.
Приета като доказателство е и пълната
проектна документация относно процесния обект, находяща се в Община „Родопи“. Видно
от същата е, че в така приложената документация в част „Пътна връзка“ не се
съдържа конкретизация на начина на изпълнение на пътя на превозните средства,
нито за какво движение е конструирана пътната настилка – дали за площадка, за
пътна настилка или за паркинг. Вещото лице инж.Р. К. при изслушването й е
посочила, че ако се приеме, че движението е средно като натовареност, такова,
каквото е в локалното платно към сервиза, то същото следва да се приеме и за
проекта „Пътна връзка“, предвид обстоятелството, че влизат същите автомобили.
По делото е допусната и изслушана
комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.Р.К. и инж.С.Ж.,
която не бе оспорена от страните, изготвена е след взети нови проби на
изработената в обекта настилка, в присъствието на страните. Съдът намира
експертизата за компетентно изготвена, поради което я кредитира изцяло.
Съгласно същата, на база взетите проби и извършени изследвания на настилката от
Строителна лаборатория към Пътинженеринг ЕООД, която страните са прели за компетентна
и независима от тях, както и на база съставените протоколи от изпитване, приети
по делото, се установяват следните дефекти и деформации в изпълнената от ищеца
настилка и СМР: 3 броя пропаднали шахти с наличие на пукнатини на асфалтовата
настилка около тях; надлъжни пукнатини в асфалтовата настилка в северната част
на имота в обхвата на транспортната траектория с дължина около 10 м; пукнатини
в асфалтовото покритие в югоизточната част – пред, преди и при входа за „ГТП“ и
при изхода от участъка за „ГТП“; образувани коловози, представляващи набраздени
и изронени участъци и грапавини в асфалтовото покритие в южната част на
площадката, където се осъществява входящ поток от автомобили; нарушена преходна
част между подходните рампи и настилката в сградата при входовете/изходите на
сградата – при металната шина, укрепваща прехода; „пропадане/слягане“ на
настилката при южния вход на площадката като установените на място дефекти са
нагледно показани на схема на л.965 от делото, неразделна част от заключението
/стр.7 от същото/.
Вещите лица са посочили и констатираното
от съда - че липсват одобрени проекти в част „Пътна“, в т.ч. детайли на
положената пътна конструкция или предписания за такава. Липсват и съставени
протоколи или актове за „скрити работи“ за отделните пластове от пътната
настилка, както и издадени актове и сертификати по реда на Наредба № 3/2003 г.
за издаване на актове по време на строителството, въз основа на одобрени
проекти на пътната настилка.
Както се посочи, по отношение на
качеството на пътната настилка, са били извършени общо три изследвания. Първото
– през м.07.2019 г., резултатите от което са представени от ответното дружество
и са оспорени от ищеца. При второто взимане на проби – от м.01.2020 г.,
извършено от пътна лаборатория към „София асфалт“ ООД, както и при третото
взимане на проби, извършено през 2021 г – от сертифицирана строителна лаборатория към „Пътинженеринг“
ЕООД, Пловдив, пробите са взимани в рамките на настоящото производство, в
присъствие на представители на страните по делото, както и на вещите лица,
съответно – инж.С.Ж. и инж.Р.К. Съдът намира, че с оглед направеното оспорване,
следва да формира своите изводи само на база изследванията, направени на взети
в присъствието на двете страни проби, в рамките на настоящото производство,
т.е. тези през 2020 и 2021 г.
При взимането на пробите, вещите лица
констатирали полагане на три пласта: износващ пласт и долен пласт на покритието
и пласт от несортиран, трошен камък.
В.л.К. е посочила изрично, че предвид
липсата на одобрени проекти за обекта в част „Пътна“, в т.ч. детайли на
положената пътна конструкция или предписания за това; липсата на актове за
„скрити работи“ за отделните пластове на пътната настилка, не е в състояние да
се ангажира с коментар по изпълнените пластове на конструкцията на процесната
пътна настилка, тъй като не е технически възможно да се установят строителните
работи. Така, при липса на изводи в тази насока, експертизата би могла да бъде
единствено относно фактите в представените по делото документи, респ.резултати
от проби. /л.968 от делото/. Казано по друг начин, обект на анализ и изводи, са
само резултатите от взетите проби от пътната настилка, но не и нейната
конструкция, за която липсват проект, предписания и актове.
На база резултатите от взетите проби,
вещото лице е формирало извод, че като цяло същите са в съответствие с
препоръчителните референтни стойности на съответния стандарт. При изследване на
коефициента, отразяващ степента на уплътняване, при изпитване на износващия
пласт на покритието, се констатира отклонение от нормите в три от осем взети
проби в изследването през 2020 г. /Протокол №91/21.01.2020 г./
Вещото лице инж. Р.К. е направила
обстоен анализ за причините, които биха могли да доведат до констатираните на
място на обекта деформации в пътната настилка. Същата е посочила, че почвените
деформации оказват най-неблагоприятно въздействие върху огъваемите настилки
отколкото върху еластично-твърдите. Най-опасно в този случай, е, когато земното
платно е изградено от неподходящи строителни почви, тъй като деформациите в
земната основа се предават и върху настилката. Необходимо е положената настилка
да се изгражда върху земно платно от подходящи за целта почви, да се уплътнява
добре и ефикасно да се отводнява. Липсата на проект, регламентиращ земната
основа върху която ще се изгради пътната конструкция, в настоящия случай, прави
невъзможно да се анализират установените деформации, като следствие от
качествата на земната основа, поради липса на данни за анализ на качеството на
земната основа на положените пластове на настилката /л.980/. И още – в много
случаи, поради некачествено изпълнение на земните работи, като например
недостатъчно добро уплътняване на пластовете, при използване на разнородни и
некачествени почви и др., при неблагоприятни хидроложки условия, в земното
платно се появяват големи деформации, в резултат на което пътната настилка се
разрушава. Преждевременното разрушаване дори при качествено земно платно може
да настъпи и при влагане на некачествени материали и при увеличена интензивност
на движението, изразена в бройки коли и осов товар.
Вещото лице К. подробно е анализирала
вида на констатираните дефекти. Според неоспореното от страните заключение,
получените вдлъбнатини се появяват в резултат на местни хлътвания в недоуплътнено
земно платно или на пътната настилка. Пукнатините се дължат на разположени
подземни съоръжения, инсталации, при неблагоприятни хидроложки условия,
съчетани с интензивен трафик на тежкотоварни автомобили. Натрошаването се дължи
обикновено, когато при недобро уплътняване на зърната със свързващо вещество,
когато пътното платно е недостатъчно добре уплътнено. Нагъванията, от друга
страна, се дължат на недостатъчна устойчивост или лошо сцепление на асфалтобетонното
покритие с долния пласт или с основата.
В обобщение, разрушаването на настилката
се дължи в процесния случай на следните причини: липса на изготвен и одобрен
проект за пътната конструкция на настилката, съобразен с геоложките условия на
терена, отводняването му и оразмерен за средно тежко движение; изпълнените два
пласта асфалтобетон с обща дебелина от 10 см. издържат на натоварване от 30-50
т.тирове след четиригодишен период на експлоатация, без предварителни разчети
за това и одобрен проект за конструкцията, съгласуван от специалисти в
съответните части; не се знае каква е дебелината на пътната основа от
несортиран натрошен камък под тези пластове.
Експертизата е дала заключение и за
стойността на необходимите разходи по пазарни цени, включително стойността на
материали, цена на труд и механизация, необходима за отстраняване на
некачествено извършена работа на обекта, към датата на извършване на
експертизата. Във вариант за ръчно извършване на дейностите, тази стойност е
22941.63 лв. с ДДС, а във вариант 2 – при механично разкъртване и при механично
полагане на асфалтобетон, тази стойност е 17 625.15 лв. с ДДС.
При така събраните доказателства, съдът
намира, че се налагат следните изводи:
Няма спор между страните, че процесния
обект е „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад в УПИ 020006, автоцентър с
шоурум, автосервиз и складове за промишлени стоки“ в м.Чиирите, землище на с.
Браниполе, Община Родопи.“ Както неговото наименование, така и съдържанието на
приложения по делото проект, по несъмнен начин налагат извод за характера на
дейностите, които ще се извършват в този обект, респ. на изискванията, които
има към него предвид тези дейности. Наличието на автосервиз и автоцентър с
шоурум води до единствения възможен извод, че настилката, която следва да се
положи на такъв обект следва да се съобразена с по-голям интензитет на
експлоатация от товарни моторни превозни средства, че следва да бъде съобразен
почвения състав под нея, да се предвидят съответните отводнявания,
респ.конструкцията й като цялост да бъде съобразена с характера и изискванията
на такава дейност.
Съгласно чл. 261, ал.1 от ЗЗД,
изпълнителят е длъжен да извърши работата така, че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
Наличието на проект в част „Пътна“, е
първата и основна предпоставка за качественото изграждане на такава настилка
със съобразяване на всички необходими изисквания и след изследване на
съществуващите почви, строителна основа, нейната предварителна обработка,
отводняване, уплътняване. Защото, както се посочи по-горе в неоспореното
заключение, качеството и дебелината на положените два пласта асфалтобетон, не
са единственият критерий и предпоставка за добро качество на настилката. Така,
от една страна, се прави извод, че така положените пластове отговарят на
съществуващите стандарти, а от друга -не може да се направи какъвто и да е
извод относно изпълнението на останалите видове работи, които дават отражение
върху качеството на настилката и нейната трайност.
Отговорността за наличието на проект или
за „заданието“ е върху възложителя. Именно той е този, който следва да
конкретизира какво точно иска да бъде изработено. В процесния случай, на
основание подробно изложеното по-горе, може да се направи извод, че неговото
задание се е ограничило да това, че се иска полагане на пътна настилка, която
да обслужва автосервиз. Като търговец с такъв предмет на дейност към него не би
следвало да има изискване да е наясно с всички етапи в проектирането и
строителството.
Няма спор, че изпълнителят, от друга
страна, е търговец със специфичен предмет на дейност, насочен именно в пътното
строителство. Казаното означава, че за разлика от възложителя, който „знае“ и
възлага полагане на настилка за автосервиз, то изпълнителят, като добър
търговец, „знае“ какви са изискванията към целия процес на изграждане на всеки
вид пътна настилка, съобразно нейното предназначение – за път, за паркинг,
експлоатация и т.н. Той, презюмира се, е напълно наясно и знае като добър
търговец, че е необходим проект, съгласуван с всички необходими други
специалности, за да бъде изградена пътна настилка качествено. Съответно,
липсата на такъв проект, липсата на напр.хидроложко изследване на вида почва
под пътя и необходимостта от нейното укрепване, уплътняване, отводняване с
допълнителни средства и др., е предпоставка за пропуски в изпълнението, а от
там и за появилите се в последствие дефекти.
Съгласно чл. 260, ал.1 от ЗЗД,
изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му
проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на
работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на
подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се
откаже от договора. Съгласно ал.2, ако изпълнителят не направи това
предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.
Правните последици от изложеното се
отнасят до риска за качеството на изработеното. Така, при липса на проект в
част „Пътна“, какъвто е настоящият случай, изпълнителят е имал възможност да
откаже изпълнение на договора. От друга страна, в негова тежест е да установи,
че е уведомил възложителя, че всъщност проект липсва или изготвения такъв в
останалата му част, е недостатъчен. Такива доказателства по делото не се
ангажираха, а и не се твърди от ищеца такива обстоятелства. Правните последици
от изложеното са, че от една страна, при приемане на възлагането в този му вид,
изпълнителят поема и риска да изпълни качествено, така, както би било при
наличие на проект и спазването на всеки негов детайл, а от друга страна – че
поема риска от вреди, причинени на възложителя.
В процесния случай, настъпването на
такива вреди, според съда е несъмнено установено, както от изложените по-горе
свидетелски показания, така и от изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза. Свидетелските показания бяха събрани от лица, които работят в
ответното дружество, което по принцип предполага тяхната евентуална
заинтересованост. Съдът обаче намира, че същите следва да се кредитират, тъй
като не бяха оборени от други доказателства по делото, нито конкретно от
изслушаната експертиза.
От друга страна, подробно изложените
доказателства, налагат извод за наличие на причинно-следствена връзка между
начина на изпълнение на възложеното и появилите се пукнатини, пропадания,
износване на горен пласт, пропадане на шахти и др. Както се посочи, за да се
направи извод, че изпълненото е качествено, не следва само да се изследват
двата пласта положен асфалт, каквато е целта на взетите на място проби.
Несъмнено е установена липсата на каквито и да е актове, съставени в хода на
строителството за допълнителни или скрити работи, за съответствие на
изпълненото с проект и детайли, които въобще не са налице. А приемането на възложена
работа без такъв проект, води до преминаване на риска върху изпълнителя. Негова
е и тежестта, следователно, да установи, че е направил проучване на почвите;
какъв е характера на пътната конструкция, която е изградил в резултата на
извършени проучвания, отводнявания, уплътняване на земни маси и т.н. Като е
взело подробно предвид всеки вид констатирани на място дефекти в изработената
настилка, вещото лице по изслушаната комплексна експертиза е посочила е
най-вероятния й причинител - несъобразяване с геоложките условия на терена,
отводняването му и оразмеряването му за средно тежко движение; липсата на
преценка за дебелината на пътната основа от несортиран натрошен камък.
Съдът намира, че на основание чл.360,
ал.2 от ЗЗД, отговорността на така появилите се дефекти, е изцяло върху
изпълнителя, който като добър търговец е следвало да изиска изготвяне на проект
в част пътна, изработен след съответни геоложки и други изследвания и
съгласуване със специалисти относно необходимото отводняване и дебелина на
пътната основа от несортиран натрошен камък, съобразена с натоварването на пътя
от посочената специфична дейност.
Предвид изложеното, съдът намира
направеното от ответното дружество, в качеството му на възложител, възражение
по чл.265, ал.1 от ЗЗД, за основателно и доказано като дължимото на изпълнителя
възнаграждение следва да бъде намалено със стойността на разходите, необходими
за ремонта на появилите се дефекти.
Видно от изслушаната КСТЕ, изготвена в
тази й част от в.л. С.Ж., както и впоследствие от допълнителната СТЕ, са
изготвени два варианта за изчисляване стойността на необходимите ремонтни
дейности за отстраняване на така констатираните на обекта дефекти в пътната
настилка. В първия от тях, тази стойност е дадена при използване на ръчен труд,
а при варианта, предложен в допълнителната СТЕ, е изчислена стойност с
механизирано разкопаване и механизирано полагане на нов асфалт и ремонт на
шахти.
Съдът намира, че следва да приеме
предложения първи вариант.
От изложеното в изслушаната СТЕ се
установява, че са налице различни по вид и характер недостатъци на пътната
настилка, констатирани на място при оглед в присъствието на страните и подробно
посочени по-горе. Тяхното отстраняване с механизирана техника, от една страна,
е неоправдано предвид размерите на тези дефекти, а от друга – предвид тяхното
разположение и специфичност. Ето защо, съдът кредитира заключението на в.л. Ж.
от СТЕ в първи вариант, съгласно което тази стойност е 22941.63 лв. с ДДС
Както се посочи по-горе, страните са
подписали протокол за установяване на действително извършени СМР, подписан на
27.02.2017 г., съгласно който
изпълнените СМР на обекта са на обща стойност 167433.07 лв. с ДДС. Издадена е фактура
№ **********/27.02.2017 г. за сумата 83433.07 лв. с ДДС, съгласно която 139
527.56 лв. са дължими по цитирания акт, обр.19, от която сума са приспаднати 50
000 лв. „аванс по договор“ и издадена фактура № 2483/16.11.2016 г., както и 20
000 лв. отново като „аванс по договор“ и издадена фактура № 2438/09.12.2016 г.
Представени са банкови извлечения, съгласно които по цитираната фактура № 2385/27.02.2017
г. е извършено частично плащане от ответното дружество на 12.04.2017 г. в
размер на 10 000 лв.; на 24.07.2018 г. – на сумата 7 000 лв.; на 09.10.2018 г.
– на сумата 6 000 лв.; на 14.11.2018 г. – на сумата 10 000 лв. и на 29.01.2019
г. – на сумата 5 000 лв. Така, не се спори между страните, че възложителят е
извършил плащания – авансови в размер на 83 433,07 лв. и частични, след
издаване на посочената фактура – в
размер на 38 000 лв.
В счетоводствата на двете дружества
обаче, извършените частични плащания от ответника са отразени по различен
начин. Ищецът-изпълнител ги е осчетоводил като „начислени и погасени суми за
законна лихва“ на 30.01.2019 г., а ответното дружество е намалило с тях размера
на задължението си по фактурата. В резултат, според ищеца, задължението на
ответника по фактурата, към момента на предявяване на иска е 59407.40 лв., а
според ответното дружество дължимия остатък е 45 433.07 лв.
Няма спор, че доколкото се касае до
парично задължение, неизплащането му води до възникване задължение за плащане
на лихва. В процесният случай обаче възложителят при всяко извършено от него
частично плащане е посочил като основание погасяване на задължение по
издадената фактура, т.е. плащане на дължима главница. Кредиторът не е бил
длъжен да приеме, че се погасява главница, но при нито едно от тези плащания не
се ангажираха доказателства той да е възразил, респективно да е уведомил
длъжника, че не приема предложеното плащане като погасяване на главница. Такива
плащания са правени през 2017, 2018 и последно на 29.01.2019 г., като едва на
30.01.2019 г. кредиторът ги е отчел в счетоводството си като погасяване на
задължение за законна лихва. Ето защо, съдът намира, че извършените частични
плащания са погасявали главница на задължението по цитираната фактура, а не
законна лихва като към завеждане на исковата молба задължението е в размер на
45 433.07 лв. В тази връзка по делото е прието заключение по ССЕ,
изготвена от в.л. М. М., което не бе оспорено от страните и което като
компетентно, съдът кредитира изцяло.
Предвид изложеното, за основателност на
направеното от ответника възражение по чл.265, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че
дължимото от ответното дружество възнаграждение за изпълнена работа по
цитираната фактура в размер на 45433.07 лв., следва да бъде намалено със стойността
на строителните работи, които следва да се извършат за ремонт на допуснатите от
изпълнителя дефекти в размер на 22941.63 лв. с ДДС, като дължимият остатък е в
размер на 22491.44 лв., за която сума предявения иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, а в остатъка до пълния предявен размер – отхвърлен.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, считано
от завеждане на исковата молба на 23.05.2019 г. до окончателното й плащане
Дружеството-ищец е предявило и иск за
заплащане на мораторна лихва върху дължимата главница за периода 30.01.2019 –
22.05.2019 лв.
На основание чл. 86 от ЗЗД, съдът намира
този иск за основателен. След служебно извършени изчисления при главница в
размер от 22491.44 лв., дължимата мораторна лихва за посочения период е в
размер на 712.23 лева, като за остатъка до пълния предявен размер от 1864.73
лв. този иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Страните са направили искания за
присъждане на разноски.
Дружеството-ищец е представило списък на
разноски по чл.80 от ГПК в общ размер на 10 750.58 лв., от които 7215.88
лв. – направени в рамките на настоящото производство и 3534.70 лв. – в
обезпечителното производство по ч.т.д. № 397/2019 г. и свързаното с него изп.д.
№ 214/2019 г.
Ответникът е възразил за прекомерност на
направените разноски, но не по отношение размера им в настоящото производство,
а за присъждане разноските, направени в обезпечителното производство. Съдът
намира това възражение за неоснователно, доколкото разноски, направени от
страна в обезпечителното производство, се присъждат именно при спора по
същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
искането на дружеството-ищец за присъждане на разноски, съобразно уважената
част от исковете, е основателно за сумата 4085,22 лв.
Ответното дружество също е представило
списък на направените от него разноски в размер на 4165 лв. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК искането за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, е основателно за сумата 2582.30 лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 79
във вр. с 265, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вест сервиз“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите № 20
И, общ. Родопи, обл. Пловдив, съдебен адрес:***– адв. Л. Л., да заплати на „Пътремонт“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Катуница 4120, Община
Садово, обл. Пловдив, съдебен адрес:***, сумата 22 491.44 лв., дължим остатък
по фактура № **********/27.02.2017 г., за извършени строително-монтажни работи
на обект „Автосервиз, офиси, битови помещения и склад в УПИ 020006, автоцентър
с шоурум, автосервиз и складове за промишлени стоки“ в м.Чиирите, землище на с.
Браниполе, Община Родопи, както и сумата 712.23 лв. - мораторна лихва върху
посочената главница за периода 30.01.2019 – 23.05.2019 г. в размер на 712.23
лв., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г.
до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
за заплащане на главница по цитираната фактура в останалата му част до пълния
предявен размер от 59407.40 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва –
в останалата му част до пълния предявен размер от 1 864.73 лв.
ОСЪЖДА „Вест сервиз“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите № 20
И, общ. Родопи, обл. Пловдив, съдебен адрес:***– адв. Л. Л., да заплати на
„Пътремонт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Катуница
4120, Община Садово, обл. Пловдив, съдебен адрес:***, направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 4085,22 лв.
ОСЪЖДА „Пътремонт“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Катуница 4120, Община Садово, обл. Пловдив, съдебен
адрес:***, да заплати на „Вест сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Браниполе 4109, м. Чиирите № 20 И, общ. Родопи, обл. Пловдив, съдебен
адрес:***– адв. Л. Л., направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част на исковете, в размер на 2582.30 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: