Р Е Ш Е Н И Е
№5 06.01.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
четиринадесети декември 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №667 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози, образувано по
жалбата на А.Н.М. ***, против Заповед №РД-14-3115/08.11.2021г, издадена от
директор РД „Автомобилна администрация“ град Русе с наложени принудителни
административни мерки по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ и т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните
превози: 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство М.С.категория М1 с рег. №****, регистрирано за движение в
Република България на 03.08.2021г, собственост на „Верея карс“
ООД с ЕИК *********, с вписан ползвател А.Н.М., д отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на едни брой табела с
регистрационен номер **** и отнемане на свидетелството за регистрация
№*********, издадено на 03.08.2021г в Република България; 2. Временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС №**** на А.Н.М., издадено на
03.06.2017г от компетентните органи на Република Италия – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Заповед №РД-14-3115/08.11.2021г на
директор РД „АА“ гр. Русе е издадена въз основа на констатациите, съдържащи се
в Акт А-2021 №296152 от 07.11.2021г, като е прието за установено следното: На
07.11.21г при извършване на проверка за спазване на Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран
превоз на пътници от ИА „АА“ , старши инспектор в Отдел „Контрол“ към РД „АА“
град Русе, е установил, че А.Н.М. извършва международен превоз на шест броя
пътници от България за Германия с лек автомобил М.С.категория
М, с рег. №****, регистриран за движение в България. От снети при проверката
саморъчни обяснения на пътниците, се установило, че Д. П. З., Ц. С. М., С. М. К.,
И.А. А. и М.Ю.О. пътуват за Герамания, като първите
петима не заплащат транспорта, а той ще бъде заплатен съответно
роднините/работодателя при пристигането им, а последния пътник Османов не е
уточнил цената на транспортната услуга, но ще заплати около 150 евро при пристигането
си в Германия. От снети обяснения на А.Н.М. се установило, че той пътува за
Холандия, с цел да прибере познати. Пътуващите в автомобила лица се свързват с
него, чрез познати и роднини, като целта е транспорт до Германия.
Извършвания международен превоз на
пътници е с маршрут от Република България до Германия и се извършва с лек
автомобил М.С.от категория М1 с рег. №****,
собственост на „Верея карс“ ООД с ЕИК *********, с
вписан ползвател А.Н.М.. От направена справка в информационните масиви в ИА
„АА“ се установило, че международния обществен превоз на пътници се извършва
без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и
същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден
от МТИТС. Също така дружеството-собственик на лекия автомобил не е лицензирано
за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република
България или на територията на Общността. Поради това – липсата на лиценз за извършване
на обществен превоз на пътници, притежаван от собственика, съответно и на
заверено копие към лиценз на Общността за автомобила, е налице основанието по
чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ и т.4 буква „Б“ от Закона за автомобилните превози.
За доказване компетентността на Директора
на РД „АА“ гр. Русе е представена Заповед № РД-01-43/23.01.2020г на
Изпълнителния директор на ИА „АА“, с която на основание чл.107 ал.1 от Закона
за автомобилните превози са предоставени правомощия на директорите на регионалните
дирекции на Агенцията да прилагат с мотивирани заповеди принудителните мерки по
чл.196 и чл.106а от Закона за автомобилните превози.
Заповед №РД-14-3135/08.11.2021г на
Директора на РД „АА“ гр. Русе е връчена на жалбоподателя М. на 08.11.2021г с
указания за срока и реда за обжалването й, а жалбата е подадена от адресата на
принудителните мерки на 10.11.2021г, поради което е допустима.
С жалбата се иска отмяна на Заповед
№РД-14-3135/08.11.2021г на Директора на РД „АА“ гр. Русе като постановена при
неправилно приложение на материалния закон, при липса на компетентност, в
несъответствие с целта на закона. Твърди, се че не е доказано извършването на
обществен превоз на пътници срещу заплащане, а представените писмени сведения
на шестте лица, посочени в оспорената заповед не са приети при спазване на реда
по чл.44 от АПК, тъй като не са приподписани от
административния орган или определено от него длъжностно лице, нито е вписано
предупреждение, че даващите ги могат да бъдат разпитани като свидетели в
съдебно производство, което ги прави негодни средства за доказване на
административно нарушение, при чието извършване може да се приложат
принудителните административни мерки. Следователно липсват доказателства за
фактите, които ответника е приел за установени, а именно извършване на
международен обществен превоз на пътници, а тежестта да докаже състава на
мярката е негова. Не е доказано, че е извършено плащане или има уговорка за
извършване на плащане на услугата превоз, което не се установява по делото.
Твърди се още, че целта на принудителните мерки по чл.106а от Закона за
автомобилните превози е постигната с прилагане на мярката по чл.106а ал.1 т.1
буква А със спиране от движение на моторното превозно средство, за което липсва
удостоверение или заверено копие от лиценз на Общността. Срокът на мярката е до
отстраняване на нарушението, а Законът за автомобилните превози изисква
лицензионен режим за извършване на международен превоз на пътници. При това
положение отстраняване на нарушението
означава предприемане на действия по лицензиране на превозвача и включване на
процесното МПС в списъка към лиценза, което е практическо невъзможно, защото се
касае за лек автомобил, а водачът е физическо лице, на което не може да бъде
издаден лиценз за извършване на международен превоз на пътници по аргумент от
чл.2 ал.1 от Наредба І11 от 31.10.2002г за международен автомобилен превоз на
пътници и товари във връзка с §1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози.
С писмените бележки е направено алтернативно
искане за изменение на заповедта в частта й относно срока на принудителните
мерки като се възприеме за съразмерен срок около техния минимум. Не се заявява
претенция за присъждане на разноски.
Ответника Директор на РД „Автомобилна
администрация“ град Русе в писмено становище с вх. №6766/03.12.2021г заявява по
същество, че оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена. Фактите
отговарят на определението по §1 т.1 от ДР на Закона за автомобилните превози
за обществен превоз на пътници, като няма спор, че за процесното МПС няма
издадено заверено копие на лиценз. Установеното с АУАН №296152/07.11.2021г
административно нарушение е безспорно доказано, като в хода на производството
са събрани всички доказателства за правилното прилагане на материалния закон.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна.
С оспорената заповед е прието за
установено, че А.Н.М. извършва международен обществен превоз на пътници / абзац
втори, изречение последно и абзац пети, предпоследен, стр.26 по делото, където
е подредена заповедта/, което противоречи на приложения състав на чл.106а ал.1
т.1 буква „а“ и на точка 4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози. Съгласно
чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните превози, принудителната
мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“ се прилага за
извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без за
него да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или няма заверено копие към лиценза на Общността. С разпоредбата на чл.106а
ал.1 т.3 буква „а“ от Закона за автомобилните превози, е предвидена
принудителната мярка „временно спиране от движение на моторно превозно
средство“, с което се извършва
международен превоз пътници или товари без разрешително, което се изисква по
силата на двустранни международни договори, по които Република България е
страна, а срокът е до заплащането на наложената глоба за извършеното нарушение
и издаване на съответно българско разрешително в граничен пункт или на друго
място на територията на Република България. Граматичното и смислово съдържание
на разпоредбата по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните
превози, сравнено със състава на принудителната мярка по чл.106а ал.1 т.3 буква
„а“ от същия закон, сочи на извода, че международен превоз на пътници или
товари не е факт, който може да бъде подведен под приложеното от ответния орган
правно основание по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от закона. Международния превоз
е факт, който е включен в състава на чл.106а ал.1 т.3 буква „а“ от Закона за
автомобилните превози, но не е елемент от приложения състав на т.1 буква „а“ от
същия закон, а срокът на принудителните мери и условията за преустановяване на
нейното действие са различни. Това е така, защото изискванията и режимите са
различни – лицензионен режим, а лиценза на Общността е валиден на територията
на държавите на Общността, и разрешителен по силата на международни договори,
по които Република България е страна, като във втория случай е необходимо
издаването на българско разрешително на граничен пункт.
Същото противоречие между фактическите
елементи, послужили като мотиви за прилагане на принудителните административни
мерки се установява и по отношение на мярката по чл.106а ал.1 т.4 буква „б“ от
Закона за автомобилните превози – временно отнемане на СУМПС на водач, който
извършва обществен превоз на пътници с МПС без да има издадено удостоверение
или без да има заверено копие към лиценз на Общността. Този състав на
приложената принудителна административна мярка също не съдържа международен
превоз, за който се изисква разрешително, съгласно международни договори, по
които Република България е страна.
Аргумент за изложеното са разпоредбите и на Глава четвърта „Международни
превози“ от Закона за автомобилните превози, в която за извършване на
международен превоз се изисква, освен лиценз на Общността и разрешително,
съобразно международните договори, по които Република България е страна.
Посоченото противоречие между
фактическото основание – извършване на международен обществен превоз на пътници
с автомобил, без да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и
същият не е вписан в списък на МПС към лиценз, издаден от МТИТС, както и липса
на лиценз за дружеството-собственик на процесния автомобил за извършване на
обществен превоз на пътници на територията на Република България или на
територията на Общността, и фактическите състави на правното основание по
чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ и т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози
се установява от съдържанието на оспореното заповед. Представлява нарушение на
материалния закон, тъй като срокът и условията за действие на принудителните
мерки са различни, а с това се накърнява и правото на защита и на законност на
принудата.
Фактите, представляващи състав на
приложената принудителна административна мярка се установяват посредством
съставен Акт за установяване на административно нарушение по аргумент от
чл.106а ал.1 от Закона за автомобилните превози - принудителните мерки да се
прилагат за преустановяване на административни нарушения. Целта е само за
преустановяване, което се доказва и от установените основания за прекратяване
на действието на принудителните мерки – отстраняване на нарушението. Ето защо
нарушението на материалния закон при издаване на оспорената заповед се явява
съществено за законосъобразността на приложените принудителни мерки, тъй като
адресата на принудата трябва да разполага с ефективна възможност да отстрани
нарушението и предсрочно да се прекрати нейното действие тоест да изпълни
условията на съответния режим.
Акт за установяване на административно
нарушение № 296152 от 07.11.2021г е нечетлив, но доколкото е възможно да бъде
вярно прочетен на 07.11.2021г в 16.00ч, лек автомобил М.С.категория
М1 8+1 с рег. №*** собственост на „ВЕРЕЯ Карс“ като извършва обществен превоз на пътници 05
броя от България за Германия срещу заплащане, видно от обяснения на пътници,
снети от служители на гранични полиция Русе. В писмените обяснения е вписано,
че се попълват пред инспектор от РД „АА“ гр. Русе, чието име или длъжност не се
чете. При това положение остава неясно кои са служителите, които са приели
писмените обяснения с оглед редовността на писменото доказателствено средство,
което доказва елемент от състава на принудителната мярка, а именно извършване
на превоз за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага. Писмените
обяснения следва да са събрани от длъжностно лице при Изпълнителна агенция „АА“
– РД Русе по силата на чл.91 ал.3 т. 12 от Закона за автомобилните превози- длъжностните
лица от ИА „АА“ имат право да изискват писмени сведения от присъстващите по
време на проверката трети лица. Нарушенията на Закона за автомобилните превози,
за преустановяване на които се налагат принудителните мерки се установяват от
длъжностни лица при Изпълнителната агенция, а не от служители на гранична
полиция. Предвид вписаното в АУАН удостоверително изявление на съставителя му
за извършените от и пред него действия, а именно че писмените обяснения са
събрани от служител на гранична полиция и нечетливостта на име и длъжност на
лицето, което е направило изявлението в самите писмени обяснения, че са
направени пред служител на РД „АА“ Русе,
се налага извод за негодност на писмените обяснения като средство за доказване
на елемент от състава на принудителната мярка – извършване на превоз срещу
заплащане, който факт е от основно значение за правния извод, че деянието
съставлява по правната си характеристика обществен превоз, за който е
необходимо да се притежава съответния лиценз и/или и разрешение. Ето защо
основателно е оплакването, че не е доказан състава на принудителната
административна мярка, тъй като не е спазен процесуалния ред за събиране на
писмени сведения от трети лица, присъстващи на проверката, чрез удостоверително
изявление на индивидуализирано длъжностно лице при РД „АА“ гр. Русе.
Удостоверителното изявление на актосъставителя, че писмените сведения са
събрани от служители на гранична полиция стои в противоречие с удостоверително
изявление под писмените обяснения, направено от лице с неизвестна самоличност,
поради което не може да се установи дали е на служител от РД „АА“ Русе и по
този начин да се приеме за спазено условието за събиране на доказателствените
средства.
Допуснато е съществено нарушение на
производствените правила, което дисквалифицира писмените обяснения като
доказателствени средства за факта на уговорено заплащане, срещу което да се
извърши пътуването до Германия, а оттук остава недоказан състава на приложената
принудителна административна мярка.
Действително жалбоподателя е проверен
на 07.11.2021г в 16.00ч при излизане от Република България, в град Русе, като е
установено, че в управлявания от него автомобил са пътували още пет лица, чиито
писмени обяснения относно условията на пътуването, конкретно срещу заплащане са
събрани от неустановено по име и длъжност лице, за което актосъставителя
твърди, че е служител на гранична полиция, а ответния административен орган
приема, съгласно вписаното в писмените обяснения, че са дадени пред служител на
РД „АА“ Русе, но неговите имена и длъжност не са посочени и в оспорената
заповед.
На следващо място се установява и
обсъденото по-горе подвеждане на фактите под разпоредбите на чл.106а ал.1 т.1
буква „а“ и т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози, които не съдържат
в съставите си извършването на международен превоз, като вид обществен превоз,
а това поставя под съмнение възможността на адресата на мярката да отстрани
нарушението, за преустановяване на което търпи принуда, чрез временно
прекратяване регистрацията на управляваното МПС и отнемане на СУМПС на водача.
Принудителните мерки се налагат при стриктно спазване на производството по
установяване на нарушението, за чието преустановяване се налагат, поради което
акта за установяване на административно нарушение и събраните в хода на
проверката писмени сведения следва да бъдат формално изрядни, за да послужат
като годни средства за доказване състава на мярката.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-3115/08.11.2021г
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ град Русе по
жалба на А.Н.М..
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: