Решение по дело №332/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на „ВЕГЕТАРИАНА - Е.“ ЕООД, ЕИК: *****, чрез процесуалния си представител – адв. Д. С. против Решение № 35/07.01.2025г. по АНД № 837/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен Фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност , неправилност и необоснованост на Решението на Районния съд. Навеждат се доводи за наличието на норми на правото на Европейския съюз, с които първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на процесното решение. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното Решение и отмяна на Електронния фиш. Претендира се заплащането на разноски и за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, проведено на 19.03.2025г., касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище на адв. С. от 18.03.2025г., в което се излагат съображения по съществото на спора, поддържа твърденията, изложени в касационната жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и за отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Ответната страна, „Агенция Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител. С молба, постъпила по делото, се поддържа изложеното в отговора на касационната жалба, с което се иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – прокурор И. Л. И., дава заключение за законосъобразност и правилност на решението на Районния съд, като счита се същото следва да бъде оставено в сила.

Пловдивският административен съд, след извършване на служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН по отношение на валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 АПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното Решение № 35/07.01.2025г., постановено по АНД № 837/2024г., Районен съд – Пловдив е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, издаден от „Агенция Пътна Инфраструктура“, с който на „ВЕГЕТАРИАНА - Е.“ ЕООД, ЕИК: ***** на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

За да постанови този резултат, Пловдивският районен съд е приел, че правилно е бил приложен законът – както материалния, така и процесуалния, при издаването на Електронния фиш. Според съда правилно са били приложени разпоредбите на чл.187а, ал.1 ЗДвП и чл.179, ал.3б ЗДвП , като ЕФ е бил издаден от компетентен орган, при прилагането на правилната санкционна норма, и срещу правилния адресат на акта, а именно - собственика на МПС-то , с което било извършено нарушението. Районният съд е изложил и мотиви във връзка с неприложението на сроковете по чл.34 ЗАНН в процедурата по издаване на Електронни фишове по чл.189, ал.4 ЗДвП, като в тази насока се е аргументирал подробно.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Въпреки ,че мотивите на Районния съд относно правилното приложение на процесуалния закон по отношение на съставянето на Електронния фиш се споделят от настоящата касационна инстанция, Административен съд – Пловдив приема, че въззивният съд е формирал погрешно своите правни изводи по отношение на приложението на материалния закон. Аргументите за това са следните:

Електронен фиш № ********** е бил съставен за извършено нарушение на дата 22.12.2020г. във връзка с незаплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Нарушението е установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП. Тъй като става въпрос за нарушение, установено от автоматизирана техническа система по §6, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, то датата на установяване на нарушението и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат. Приемайки 22.12.2020г. за дата на издаване на електронния фиш, то от този момент до момента на надлежното му връчване на 12.01.2024г.(известие за доставяне) са изтекли повече от 3 години, с което е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.5 НК, приложима на основание чл.11 ЗАНН, обикновена давност за наказателно преследване. Според разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 НК, тълкувана във връзка с чл.11 ЗАНН, наказателното преследване се изключва по давност, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от датата на извършване на административното нарушение, като давността започва да тече от датата на извършване на нарушението и същата се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От събраните по делото доказателства няма такива, които да навеждат на извода, че давността е била прекъсвана в периода от издаване на електронния фиш(22.12.2020г.) до неговото надлежно връчване(12.01.2024г.). С оглед на това касационната инстанция приема, че на дата 23.12.2023г. е изтекъл по давност срокът за наказателно преследване от три години, което представлява самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, без необходимост от допълнителна аргументация от настоящата касационна инстанция.

Също така следва да се отчете, че по отношение на наложената на нарушителя санкция е излязло Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". В него е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Ето защо, като е потвърдил ЕФ, Районният съд е постановил едно неправилно решение, което, като такова, следва да бъде отменено, а делото следва да бъде решено по същество на основание чл.222, ал.1 АПК.

С оглед изхода на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“ е неоснователно и не следва да бъде уважено. Във връзка с направеното искане за присъждане на направените по делото разноски и за двете инстанции от страна на касационния жалбоподател, съдът следва да уважи същото. По отношение на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН е предвидено,че, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не и по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36, ал.2 ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет такъв за съответния вид работа. Действащата и приложима към настоящия момент наредба е Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000 лева до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева + 10% за горницата над 1 000 (чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.), или в размер на 550,00 лв.

По представен списък на разноските са заплатени в брой адвокатски възнаграждения на адв. Д. С. в размер на 550 лева за всяка от двете съдебни инстанции(приложени са два договора за правна защита и съдействие – от 10.06.2024г. и от 18.03.2025г.). В полза на касационния жалбоподател следва също така да бъдат присъдени и разноските, направени във връзка с подаването на частна жалба по Адм. дело № 1134 по описа на Административен съд – Пловдив за 2024г. , в размер на 150 лева. Всичко общо 1250 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХХI касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 35/07.01.2025г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция на „ВЕГЕТАРИАЛА - Е.“ ЕООД, ЕИК: *****, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция на „ВЕГЕТАРИАЛА - Е.“ ЕООД, ЕИК: *****, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“ да заплати на „ВЕГЕТАРИАНА - Е.“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 1250(хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанции и заплатена държавна такса по частна жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.