Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявен е иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон. Ищцовата страна – Н. А. за П., гр. С. - като твърди да е кредитор на първия ответник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, излага в исковата си молба, че на 03.08.2010 година дружеството -ответник е продало на втората ответница апартамент в гр. С. за цена от 55 860 лв. при данъчна оценка на имота в размер на 72 617,13 лв. Позовава се на факта, че сделката е извършена в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо продавача и на това, че продаденият имот значително надхвърля по стойност уговорената за него цена. По реда на настоящото производство претендира сделката да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Синдикът на ответното дружество становище по същество не е изразил. Ответникът "С. Н."-Е. в несъстоятелност, гр. В. Т. оспорва иска с възражения, по същество свеждащи се до това, че началната дата на прогласената с решение по чл. 630 от ТЗ неплатежоспособност е 26.07.2011 година, а атакуваната сделка е сключена почти две години преди тази дата. На основание параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДТЗ новелата на чл. 647, ал. 1, т.1 от ТЗ относно израза "... но не по-рано от датата на неплатежоспособността ..." се прилага и за заварените производства за попълване масата на несъстоятелността. Пазарната цена на прехвърления по атакуваната сделка имот стойностно почти съвпада с уговорената цена. Разликата в стойностите се дължала на особена уговорка между страните от цената да се спадне стойността на довършителните строително-монтажни работи по жилището. Законът изисквал разминаването между стойността на даденото и полученото да е значително. В казуса това изискване не било налично. Претендира разноски. Ответникът С. В. В. оспорва иска с аналогични възражения. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените решения по търговско дело № 659 по описа на В. окръжен съд за 2011 година, че спрямо ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 26.07.2011 година. Не се спори съществуването на атакуваната сделка между двамата ответници с параметрите, описани в исковата молба. В тази насока и нотариален акт № 127, том 1, регистър № 256, нот.дело № 118/2010 година на В. А., нотариус с район на действие С. районен съд. Няма спор и по въпроса, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност спрямо първия ответник. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск. По безспорен начин по делото е установена датата на сключване на атакуваната сделка - 03.08.2010 година. Тя предхожда датата на неплатежоспособността. Този факт отрича твърдяното по исковата молба потестативно право да се иска обявяването на договора от 2010 година за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността и онагледява неоснователността на иска. Нормата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, в сегашната си редакция, приложима за казуса, както ответното дружество е изтъкнало по изричната разпоредба на параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДТЗ, детерминира възможността за упражняване на исково предявеното право до датата на неплатежоспособността. Затова и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен. Вън от това, неоспорените от страните констатации на изслушаната съдебно-техническа експертиза сочат, че произволен би бил изводът даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото. По делото бе установено, че апартаментът по атакувания договор е продаден в незавършен вид, а това по необходимост рефлектира върху цената му. Идеята на отменителните искове по чл. 647 от ТЗ е да бранят кредиторите на несъстоятелността от увреждащи ги действия на неплатежоспособния длъжник. Предвид възмездната същност на процесния договор, изискването на закона за значителна стойностна разлика между дадено и получено следва да бъде безспорно доказано, а не да изхожда от простата съпоставка между цена и данъчна оценка на продаденото. Ищецът следва да установи обективната възможност апартаментът да е могъл да бъде продаден на по-висока цена. Тази възможност законът не предполага. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответниците имат право на разноски. За първия те са доказани в размер на сумата от 1 567 лв., а за ответницата - в размер на 4 700 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявения от Н. А. за П., гр. С. против "С. Н."-Е. в несъстоятелност, гр. В. Т. и С. В. В., ЕГН: * от гр. С., ул. "Р." № 84, е‗аж 4, А. № 35 и с к, с който на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон се претендира да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "С. Н."-Е. в несъстоятелност, гр. В. Т. сделката по нотариален акт № 127, том 1, регистър № 256, нот.дело № 118/2010 година на В. А., нотариус с район на действие С. районен съд, като неоснователен. Осъжда Н. А. за П., гр. С. да заплати на "С. Н."-Е. в несъстоятелност, гр. В. Т., сумата от 1567/хиляда петстотин шестдесет и седем лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Осъжда Н. А. за П., гр. С. да заплати на С. В. В., ЕГН: * от гр. С., ул. "Р." № 84, етаж 4, А. № 35, сумата от 4 700/четири хиляди и седемстотин лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено. Съдия: |