МОТИВИ към
решение № 310/ 10.05.2011 г.
постановено по АНД № 438/2011 г. по описа на РРС.
Постъпил е
акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 10.05.2011
г. в гр. Разград, на пл. “*****», пред заведение «****» , И.Г.Т., Кристян И.М. и Р.Ш.Б., Б. влизат в пререкание
помежду си, като скандала прераства в побой, в който нарушителите си нанасят
взаимно удари.
Нарушителите дава обяснения, като не отричат, че са се
сбили.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното: Малко след полунощ на 10.05.2011
г. на пл. “*****” в гр. Разград, нарушителят Т., под влияние на изпития предо
това от него алкохол, започнал да рита масите за клиенти пред заведение “****”.
Нарушителите М. и Б., коит ос намирали в заведението и също били употребили
алкохол излезли навън при Т. и започнали разправия с Т.. В хода на скарването,
тримата се сбили, като взаимно си разменили удари с ръце.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателствени средства – обясненията на нарушителите Т., М., Б., както
и на събраните в хода на административното производство показания на свидетелите
И. и И. Посочените гласни доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи
се, поради което съдът ги кредитира като пресъздаващи действителната подлежаща
на установяване обстановка.
В представената по делото характеристики
на нарушителите Б. и М. са отбелязани и други противообществени прояви.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира,
че с действията си Т., М., Б. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.
Непристойната
им проява се изразява в сбиване на
публично място, с което е
нарушен обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено в централната част
на град Разград, пред присъстващите там свидетели – посетители на заведението ,
в тъмната част на денонощието. С действията по взаимно нанасяне на удари извършено
от нарушителите, всеки един от тях е осъществил състава на административното
нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението на тримата
се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същото изразява пренебрежителното отношение към установените
порядки на държане в обществото.
Като
съобрази изложеното, съдът намира, че описаното по – горе деяние на нарушителя
е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на
чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по - ниската степен на обществена опасност на
деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то
не съставлява престъпление по чл.325 от НК.
Същевременно с
действията си Т., М. и Б.
са нарушили обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на
административнонаказателната им отговорност по смисъла на УБДХ. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи обстоятелства по
отношение на нарушителите Б. и М., тези касаещи степента на личната им обществена
опасност– наличие на лоши характеристични данни / предходни противообществени
прояви / и като смегчаващи отговорността обстоятелства по отношеине на Т. –
липсата на такива данни. По отношение на последния като отегчаващо
обстоятелство, касаеща степента на обществена опасност на самото деяние, бе
преценено обаче осъществените от същия действия насочени към повреждане на
чужда собственост – масите, които той е ритал. При определяне вида на
следващото се наказание, като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо
степента на обществена опасност на самото деяние по отношение на тримата
нарушители, бе съобразен вида на обществените отношения представляващи
непосредствен обект на посегателство. Като такова обсотятелство бе прецено и
конкретните обстоятелства при които нарушението е извършено. Всичко изложено до
тук, обуславя извод, че на всеки от тримата нарушители следва да бъде наложено
наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа. При определяне размера
на същото, съдът намира за съответен на нарушението, такъв към средния
определен в указа, а именно - 300 лв.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: