Р Е Ш Е Н И Е
№:408 24.03.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На петнадесети март две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 43 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.Г.М., ЕГН-**********,
адрес: ***, чрез адвокат В.М. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 21-0769-002245 от 21.12.2021г., на полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с която на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата се изразява становище за противоречие на
оспорената заповед с материалния закон и неговата цел, като се иска отмяната й.
Жалбоподателят счита, че административният орган не е взел предвид направеното
възражение срещу акта за установяване на административно нарушение (АУАН),
както и подадена от него жалба срещу един от полицейските служители до
Прокуратурата. Счита, че при съставянето на акта са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Той не бил в движение с колата, а бил спрян и му била
извършена обща полицейска проверка. При нея не били спазени изисквания за
включена записваща система на полицейския автомобил, която да документира
извършването й. Бил спрян от патрулиращия полицейски автомобил и бил задържан
до идването на служителите на Пътна полиция, без да му бъде издадена заповед за
задържане, което намира за незаконно. Не бил дал никакви основания за
проверката, като дори в протокола било отбелязано, че шофира сигурно, има ясен
говор и няма мирис на алкохол. В акта с който е установен отказа за проверка
следва да се посочат свидетели, които са различни от полицейските служители. Не
били спазени изискванията на новата редакция на чл.42, ал.1, т.7 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Счита оспорената заповед и за
немотивирана, което представлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява пред съда, не прави искания.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас
сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител
в проведеното открито съдебно заседание. Представя административната преписка
по която е издадена процесната заповед. В съпроводителното писмо с което жалбата
е изпратена на съда е направено искане същата да бъде оставена без последствие.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на Н.М. на 23.12.2021г.,
видно от отбелязването върху самия акт (л.14 от делото, задната част). Жалбата
срещу нея е подадена по пощата на 06.01.2022г. (вж. пощенския щемпел на плика
на л.7). Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на
заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, се извършва по реда
на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от
деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-002245 от
21.12.2021г., полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна
полиция-Бургас наложил на жалбоподателя М.
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Като
фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е
съставен АУАН № АВ196192/20.12.2021г. против Н.М. за това, че на 21.12.2021г.,
около 17:35 часа в гр.Бургас, ж.с.Славейков, до бл.№ 7, в посока ул.Лазар М., управлявал
собствения си лек автомобил марка Опел Астра, рег.№ ******, като при проверка
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабр.№ ARLB-0021.
Връчен му бил и талон за изследване под № 118928, за което М. е положил подписа
си. Отказът за проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и неизпълненото предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване, било квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП.
Към преписката е приложен цитираният АУАН № АВ196192/20.12.2021г.,
в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед.
Актът бил връчен на нарушителя и подписан от него. Впоследствие срещу акта било
подадено писмено възражение от М. в законовия срок. В него той е направил част
от същите възражения, които заявява и в сезиращата съда жалба – неиздаването на
заповед за задържане до идване служителите на Пътна полиция, неудостоверяването
на отказа му от свидетели, които не са полицаи и удостоверяването в протокола,
че шофира сигурно, има ясен говор и няма мирис на алкохол.
Приложен е талон
за изследване № 118928, който бил издаден на жалбоподателя М. на 20.12.2021г. в
17:33 часа и връчен в 18:30 часа, като му били предоставени 45 минути за
явяване в УМБАЛ-Бургас за извършване на изследването.
По преписката е наличен протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози №
А0001620/20.12.2021г., изготвен от актосъставителя. В него под формата на
въпросник действително е отбелязано, че М. шофира сигурно, има ясен говор и
няма мирис на алкохол, но също и че е с възбудено и агресивно поведение, има
провлачена походка и съмнителни признаци – безпокойство, очите му са воднисти,
а зениците – разширени. Всички тези факти нямат връзка с предмета на доказване,
който е отказ за проверка с техническо средство и неизпълнено предписание за
лабораторно изследване, а не управление на моторно превозно средства след
употреба на наркотични вещества.
Административният орган е представил заповед № 251з-3805/26.08.2021г.
(л.26), която е цитирана в процесната заповед. Същата е издадена от директора
на ОДМВР-Бургас на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, вр. ал.3, т.1 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С нея полицейските инспектори в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас са посочени сред оправомощените лица да
издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Представена е и справка на Н.М. като водач на моторно
превозно средство (МПС). Видно от нея, той е придобил правоспособност на
18.03.2012г. Срещу него са издадени 17бр. АУАН, 15бр. наказателни
постановления, 15бр. фишове, 9 бр. заповеди за ПАМ и една присъда за
престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания за
оспорване по смисъла на чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, на когото
са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП с цитираната заповед рег.№ №
251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОДМВР-Бургас.
Съдът приема, че процесната заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН №
АВ196192/20.12.2021г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на
фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа
при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
не е изпълнило предписанието за лабораторно изследване. Тези обстоятелства
обосновават преценката за приложението на тази разпоредба. Те се съдържат както
в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН.
Следователно процесната заповед се явява мотивирана, противно на възражението
на жалбоподателя.
При издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата се основава на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му.
Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти.
По отношение заявеното от жалбоподателя, че органът не
е обсъдил възраженията му срещу АУАН, това практически е било невъзможно,
защото М. е подал възражението си в на 23.12.2021г., а заповедта е издадена два
дни по-рано – на 21.12.2021г. Същото се отнася и за жалбата му до
Прокуратурата, която няма индекс за подаването й, но има дата на изготвяне –
22.12.2021г., която отново е след издаването на заповедта. Освен това тази
жалба е адресирана до друг орган, без да установено пред съда подаването й,
като липсват данни да е достигнала до знанието на ответния орган преди
прилагането й по настоящото дело.
Като неоснователни се приемат и направените възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Актът е издаден
на 21.12.2021г. и за него новата редакция на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, в сила
от 23.12.2021г., е била неприложима. Иначе в акта се съдържат всички реквизити
на посочената разпоредба – три имена, адреси и ЕГН на свидетелите.
В ЗДвП няма изискване отказът по чл.174, ал.3 от същия закон да бъде
удостоверен с подписите на свидетели и то различни от установилите нарушението
полицейски служители. Приложим е общият принцип, както при всяко друго
административно нарушение, а именно неговият състав да бъде установен с АУАН.
Съществена част от състава на нарушението е отказът за проверка с техническо
средство и неизпълнено предписание за лабораторно изследване, като за този
отказ няма нормативно предвидено изключение. Акта по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила, която в случая не е оборена с
надлежни доказателства от страна на жалбоподателя. Нито в ЗАНН, нито в ЗДвП има
изискване в хода на процедурата по издаване на АУАН и налагане на ПАМ да бъде включвана
записваща система на полицейския автомобил, която да документира извършването
на проверката. По тази причина, без правно значение е дали това е правено в настоящия
случай. Няма значение също дали жалбоподателят е дал основания за проверката.
Релевантен е единствено отказът му да бъде изпробван за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, който в случая е налице. Що се отнася
за твърденията за задържането му от полицейските служители без издаването на
нарочна заповед, това би било предмет на друго производство – такова по чл.72,
ал.4 от ЗМВР, ако има подадена нарочна жалба, но не и на настоящото
производство, имащо за предмет единствено контрол на наложената принудителна
мярка по ЗДвП.
Заслужава да бъде отбелязано и едно вътрешно
противоречие в твърденията на жалбоподателя. Той от една страна заявява в
жалбата си, че не е бил в движение с колата, а след това на няколко пъти
посочва, че бил спрян от полицейските служители. Невъзможно е недвижещо се
моторно превозно средство да бъде спирано. От това противоречие, както и
множеството гореописани твърдения, което не отговарят на обективни факти, ясно
личи опитът за изграждане на защитна теза, която обаче не почива на реално
ангажирани доказателства и на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Към административната преписка са приложени
безпротиворечиви писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта, което се отчита
от настоящия съдебен състав като правилно.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата
цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо
средство или да даде биологични проби за изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
От приложения АУАН се установи, че на 21.12.2021г.,
около 17:35 часа в гр.Бургас, ж.с.Славейков, до бл.7, в посока ул.Лазар М., жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил марка Опел Астра, рег.№ А0056МК, като
при проверка отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабр.№ ARLB-0021.
Връчен му бил и талон за изследване под № 118928, а впоследствие не дал
биологичен материал за анализ. Нарушението на задължението на водача в
настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице
– Г. Н. Д., мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас.
Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на
целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от
03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.)
Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките
от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по
смисъла на специалния закон – в случая чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът
за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
С оглед изложеното съдът намира, че са били налице
материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал
атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона
принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана
от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес
на самия водач. Тя е наложена в нормативно определения размер, който не може да
бъде намаляван.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ №
21-0769-002245 от 21.12.2021г., на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас,
сектор Пътна полиция-Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М.,
ЕГН-**********, адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0769-002245 от 21.12.2021г., на полицейски инспектор
към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, с която на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: