Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 396

Гр.Габрово, 14.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на седми август ........................................ през две хиляди и деветнадесета година ........................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ВАНЯ НИКОЛОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 689 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя С.С.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0892-000133, издадено на 22.03.2019 година от Началник на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушения по: чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; чл. 70, ал. 1 от ЗДвП; чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същият е бил санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 20 лева, наложена за първото въз основа на чл. 185 от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сума от 50 лева за второто от тях, наложена на осн. чл. 181, т. 1 от ЗДвП; с „Глоба” в размер на сумата от 20 лв., наложена за третото въз основа на чл. 185 от ЗДвП; с „Глоба” в размер на 50 лева, наложена за четвъртото въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП; с „Глоба” в размер на 20 лева, наложена за петото въз основа на чл. 185 от ЗДвП и с „Глоба” в размер на 10 лева, валожена за шестото въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба, същият е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата е отправена молба за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави данните, които се съдържат в събраните в хода на производството доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя С.С.К. е правоспособен водач, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който притежава свидетелство за управление на МПС от категориите „В” и „М”. Към месец март 2019 година същият е бил собственик на лек автомобил – марка „Нисан”, модел „Примера”, който е бил с Рег. № ЕВ 10-86 АР.

Вечерта на 06.03.2019 година жалбоподателя С. К. управлявал посочения лек автомобил по ул.”Цанко Дюстабанов” в гр. Габрово. Докато се движел с него по посока на ул.”Априловска”, около 21,40 часа на тази дата той се разминал със служебен автомобил, в който се намирал екип на РУ Габрово, включващ свид. Р.Ц. и други негови колеги. МПС на К. се движело без включени светлини в тъмната част на денонощието, като вследствие на това обстоятелство служителите на реда решили да го спрат и да извършат проверка на неговия водач. След като спрели МПС, при което констатирали, че водача не е имал поставен обезопасителен колан въпреки наличието на фабрично монтиран такъв в автомобила, полицейските служители изискали от същият документ за самоличност. Въз основа на него установили, че МПС било управлявано от жалбоподателя С.С.К.. По време на проверката той представил и изисканото от полицейските служители свидетелство за правоуправление на МПС, но не и КТ към него. Поради това членовете на екипа сигнализирали дежурния в ОД на МВР Габрово, като поискали да се изпрати друг полицейски екип със служител на Сектор „ПП”, който да установи констатираните от тях нарушения по предвидения от закона ред. След пристигането на подобен екип, влизащия в състав на последният св. Б.И. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия Д, № 921647, в който като извършени от страна на К. описал не само нарушенията, свързани с предприетото от него управление на МПС без включени светлини и без поставен обезопасителен колан, но и допълнително констатирани от него такива, свързани с това, че колата не е била представена от К. на технически преглед, както и че последният е управлявал без да е заплатил наказанията „Глоби”, които са му били наложени с НП № 18-0892-000666, влязло в сила на 11.12.2018 г., и НП № 18-0892-000493, влязло в сила на 11.12.2018 г.. В акта св. Б.И. е отразил и две други нарушения, приети от него като извършени не само с оглед на обстоятелството, че К. не е представил за проверка КТ към свидетелството си за управление на МПС, но и въз основа на факта, че автомобилът е бил със затъмнени странични стъкла, ограничаващи видимостта през тях. Актът е бил надлежно връчен на жалбоподателя К., който е присъствал лично при съставянето му и е отразил в него, че има възражения „за талона на автомобила” – т.е. очевидно във връзка с действията по отношение на свидетелството за регистрация на самото МПС (пояснението е на съда), което е било иззето заедно със свидетелството му за правоуправление при съставянето на акта. Въз основа на акта и другите материали по образуваното административно - наказателно производство, впоследствие от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е било издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 5 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 21.06.2019 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 27.06.2019 г., или преди изтичането на установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за основателна само във връзка с част от искането за отмяна на това постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се предпоставя от тази на акта за установяване на онези нарушения, които се санкционират чрез него. Актът, въз основа на който е издадено и обжалваното постановление, може да се счита за такъв. Той е съставен от лице, заемащо длъжност като „мл. автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, т.е. от компетентен (съобразно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) орган в служба за контрол по смисъла на този закон при изрично спазване на регламентираната от последният процедура, свързана с установяване на нарушенията от фактическа страна. Издаден е в деня за откриване на нарушителя, който не само съвпада с датата за извършване на описаните в него нарушения, но и се явява в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателя е присъствал лично при съставянето на този акт, като още на 06.03.2019 година е бил снабден с надлежно връчен препис от него. Наказателното постановление също е съобразено с давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като е издадено преди изтичането на шестмесечния срок от датата за съставяне на акта. Едновременно с това то също се явява издадено от надлежен орган, доколкото от отбелязването в неговата титулна част и представената по делото заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово е притежавал правомощия за неговото издаване, в съгласие с предвиденото в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Данните в приложените по делото материали от административно-наказателна преписка подкрепят направения от наказващия орган извод, че жалбоподателя е осъществил съставите на всяко едно от описаните в него нарушения. Описанието, което се съдържа в акта и НП, налага именно подобно заключение, а свързаните със същото констатации кореспондират на данните, които се съдържат в събраните доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Следва да се отбележи, че това описание, а заедно с него и всички други реквизити в акта и наказателното постановление, отговарят на законовите изисквания, поради което може да се заключи, че оплакванията относно неговата неправилност и незаконосъобразност (в подкрепа на които не са изложени конкретни съображения) са очевидно голословни и не се оправдават както от фактическа, така и от правна страна. Актът и наказателното постановление не съдържат нито неясноти, нито непълнота по отношение на съответните обстоятелства, отнасящи се до дължимото описание на мястото и деянията, с които се свързват самите нарушения, а въз основа на отразеното в съответните норми, посочени като нарушени от страна на К., следва да се приеме, че правната квалификация на същите се явява правилно определена, с изключение на тази във връзка с посоченото по-долу от тях.

Макар и по делото да е безспорно установено, че предприетото на 06.03.2019 г. управление от жалбоподателя е било извършено от него без К. да е заплатил преди това съответните глоби, които са му били наложени чрез двете упоменати по-горе наказателни постановления, съдът намира, че НП не може да се счита за законосъобразно по отношение на заключението, че чрез извършеното жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Тази норма определя единствено продължителността на срока – от един месец, в който следва да бъде заплатено самото наказание „Глоба”, наложено чрез влязло в сила НП, но без да определя като нарушение неизпълнението на същото задължение в този срок. Поради това управлението на автомобил при съществуването на предходно наложени, но незаплатени глоби, не е възможно да се определя като нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП от обективна страна, а само като обстоятелство, което би наложило издаване на различен акт (под формата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка спрямо съответния водач) според изрично предвиденото в нормата на чл. 171, т. 2, б.”К” от ЗДвП. След като това е така и извършеното от К. управление на МПС при тези обстоятелства не осъществява състава на посоченото нарушение от обективна страна, по отношение на него наказателното постановление следва да се отмени.

Освен за правилно по вид, съдът намира, че наказанието, което е определено за нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, е законосъобразно и по отношение на неговия размер. Разпоредбата на чл. 181, т.1 от ЗДвП с основание е отчетена като приложима във връзка със санкционирането на това нарушение, тъй като в конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателя С.К. (като собственик на управлявания от него автомобил) не е изпълнил задължението си да представи същият за технически преглед в определения за това срок без уважителни причини. Предвидената в чл. 181, т. 1 от ЗДвП глоба не се характеризира с минимум и максимум, а само с абсолютно определена стойност от 50 лева, поради което няма обективна възможност за нейната промяна дори и при наличие на смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени от наказващия орган. Действията във връзка със санкционирането на нарушението по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП също са извършени при спазване на законовите изисквания, и то не само с оглед на правилно приложената санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, но и предвид наложеното въз основа на нея наказание, което по отношение на неговия размер също се явява съобразено с предвиденото в нея. Казаното важи и за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Същото действително подлежи на санкциониране въз основа на предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, като по отношение на размера глобата напълно кореспондира на установеното в него. По тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното постановление в обсъжданата до момента част, и намира, че по отношение на нея същото следва да се потвърди.

След като отчете отразените в описателната част на акта и НП констатации във връзка с петото и шестото от извършените нарушения, и ги съпостави с показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът прие, че по отношение на тях наказателното постановление също следва да се потвърди. Жалбоподателя не е дал обяснения пред проверяващите за естеството на причините, поради които не е могъл да им представи за проверка КТ към свидетелството му за управление на МПС. Обяснения за тези причини не се съдържат и в жалбата. При тяхната липса следва да се приеме, че контролния талон към свидетелството за правоуправление не е могъл да бъде представен, тъй като К. не го е носил при управлението на автомобила, в разрез с неговите задължения като водач, предвидени в нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Едновременно с това същият е управлявал МПС в нарушение на установената забрана по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, а това обстоятелство законосъобразно е довело до ангажиране на отговорността му във връзка с него съобразно предвиденото в чл. 185 от ЗДвП. Освен за правилни по вид, съдът намира, че наказанията, които са определени за всяко едно от тези две нарушения, са законосъобразни и по отношение на техните размери. Чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който не носи свидетелство за управление, контролен талон, и свидетелство за регистрация на управлявано от него МПС, т. е. документи, един от които не е бил носен от страна на К. в конкретния случай. Установената в този текст глоба не се определя с минимум и максимум, а само с абсолютно предвидена стойност от 10 лева, която не позволява нейната промяна дори и при съществуването на смекчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от наказващия орган. По тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното постановление в свързаната с тези нарушения част, и намира, че по отношение на нея то също следва да се потвърди.

Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во и пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0892-000133, издадено на 22.03.2019 година от Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, В ЧАСТТА, чрез която за нарушение по 190, ал. 3 от ЗДвП, на С.С.К. ***, ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 20 (двадесет) лева – на основание чл. 185 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000133, издадено на 22.03.2019 година от Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................