РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Силистра, 26.02.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 294 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Н.Х.М., ЕГН **********, моли съда да отмени ревизионен акт Р-03001919000739-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поради нарушения на материалния закон и да ѝ присъди направените по делото разноски
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът прие за установено следното:
Със заповед от 06.02.2019 г., съставляваща л. 490 от делото, било възложено извършването на ревизия по отношение на жалбоподателката за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. Горепосочената заповед е издадена от компетентен орган, видно от заповедта на директора на ТД на НАП – Варна, съставляваща л. 493 от делото.
Възложителят на ревизията е издал впоследствие заповед от 17.04.2019 г., с която е определил 17.05.2019 г. като дата за приключване на ревизията (л. 486 от делото).
Длъжностните лица, на които е било възложено извършването на ревизията със заповедите от 06.02.2019 г. и 17.05.2019 г., са съставили на 31.05.2019 г. ревизионен доклад (л. 92 и сл. от делото), връчен на 06.06.2019 г. на жалбоподателката (л. 115 от делото), която е подала срещу него възражение, заведено в ТД на НАП – Варна с входящ номер от 20.06.2019 г. (л. 87 и сл. от делото).
С ревизионен акт Р-03001919000739-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна (възложителят и ръководителят на ревизията), са установени – към 03.07.2019 г. – задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ на жалбоподателката за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2013 г.: главница – 1953,00 лв., лихва – 1025,06 лв.; б/ за 2014 г.: главница – 467,00 лв., лихва – 197,92 лв.; в/ за 2015 г.: главница – 2296,00 лв., лихва – 738,01 лв.; г/ за 2016 г.: главница – 1904,00 лв., лихва – 418,91 лв.; д/ за 2017 г.: главница – 576,00 лв., лихва – 68,65 лв. (л. 38 и сл. от делото).
На 10.07.2019 г. гореописаният ревизионен акт е бил връчен на жалбоподателката (л. 44 от делото), която е подала по административен ред жалба срещу ревизионния акт на 23.07.2019 г. (л. 28 и сл. от делото). Ответникът е отхвърлил жалбата с решение № 206 / 26.09.2019 г. (л. 20 и сл. от делото), съобщено на жалбоподателката на 17.10.2019 г. (л. 16 от делото). Правомощията на ответника са били упражнени от длъжностно лице по заместване въз основа на заповед, издадена на 19.09.2017 г. от изпълнителния директор на НАП (л. 24 от делото), като заместването се е наложило поради отпуск на титуляра (л. 25 от делото).
Последвала е жалбата, инициирала настоящото дело, която е била подадена по пощата на 30.10.2019 г. (л. 15 от делото), т.е. в рамките за законоустановения срок.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на пълномощника на жалбоподателката по електронен път на 13.01.2020 г. (л. 529 от делото). Връчването бе разпоредено с определение от съдебно заседание на 09.01.2020 г. (л. 523 от делото). Със същото определение беше предоставена възможност на жалбоподателката да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до следващото съдебно заседание. В съдебно заседание на 30.01.2020 г. пълномощникът на жалбоподателката потвърди получаването на копията от електронните документи и заяви, че не възразява по приемането им като доказателства по делото (л. 541 от делото).
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 112 – чл. 120 ДОПК, поради което се налага извод за спазване на правилата за процедура и компетентност при издаването на оспорения ревизионен акт.
Ответникът е приел за установено, че през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. жалбоподателката е получила чрез международните системи за парични преводи „Western Union“ и „Money Gram“ и по сметки в „Банка ДСК“ АД суми – с левова равностойност в общ размер на 71985,90 лв. (2013 г. – 19538,11 лв.; 2014 г. – 4673,13 лв.; 2015 г. – 22965,24 лв.; 2016 г. – 19040,01 лв.; 2017 г. – 5769,41 лв.) – от субекти в различни държави, без да са налице данни за данъчно облагане на тези суми (при изпращача или получателя), за основанието на паричните преводи, и за декларирането им по ЗМДТ или ЗДДФЛ (л. 21 – 22 от делото). Това се доказва от приложените по делото документи и от признанията на активно легитимираната страна, която изрично заяви в съдебно заседание на 09.01.2020 г., че не оспорва по размер задълженията, отразени в ревизионния акт (л. 518 от делото). Оспорват се единствено основанията на задълженията с твърдението, че получените от жалбоподателката суми представляват дарения, поради което те, на основание чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, не следва да се квалифицират като облагаем доход (л. 7 от делото). Следователно единственият спорен пункт по делото е дали преводите, формиращи общата сума 71985,90 лв., представляват дарения.
Видно от събраните по делото гласни доказателства, свидетелката Д. С., осъществяваща фактическо съжителство със сина на жалбоподателката О.М., е изпратила през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. безвъзмездно на жалбоподателката 890 евро (от Испания чрез „Western Union“ и „Money Gram“) и около 2500 лв. (л. 523 от делото), а свидетелката Е. А., осъществяваща фактическо съжителство със сина на жалбоподателката Е. М., е изпратила през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. безвъзмездно на жалбоподателката 200 евро (от Испания чрез „Money Gram“) и около 7500 лв. (л. 523 от делото).
Визираните в свидетелските показания преводи съответстват на сумите по ревизионния акт, включени в данъчната основа за 2013 г. и описани в акта и ревизионния доклад, както следва: ■ преводи от Д. С. – на 09.07.2013 г. в размер на 2460,78 лв., на 11.05.2013 г. в размер на 50 евро, на 24.07.2013 г. в размер на 90 евро и на 09.09.2013 г. в размер на 750 евро; ■ преводи от Е. А. – на 06.08.2013 г. в размер на 7421,40 лв., на 11.02.2013 г. в размер на 150 евро и на 08.03.2013 г. в размер на 50 евро (л. 38, 102 и л. 103 във вр. с 339 от делото). По отношение на гореописаните преводи – предвид на гласните доказателства – следва да се приеме, че основанията на преводите са договори за дарения. Поради тази причина и с оглед чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, сумите по въпросните преводи трябва да бъдат изключени от данъчната основа. По отношение на всички останали доходи, отразени в ревизионния акт, жалбоподателката не доказа основанието за получаването им. С оглед на това, правилно органите по приходите са ги квалифицирали по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, определили са данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ, изчислили са данъка по чл. 48 ЗДДФЛ и са начислили лихва за забава по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 ЗЛДТДПДВ.
Предвид горното, данъчната основа за 2013 г., определена в ревизионния акт в размер на 19538,11 лв. трябва да бъде намалена на 7524,09 лв., което обуславя съразмерно намаление на дължимия данък за 2013 г. от 1953,00 лв. на 752,00 лв. и на лихвата за забава върху данъка за 2013 г. от 1025,06 лв. на 394,70 лв. Следователно жалбата е основателна в частта на гореописаните намаления.
При този изход на делото разноските трябва да бъдат изчислени съобразно материалният интерес по делото, формиран от общия размер на сумите за данъци и лихви по ревизионния акт (9644,55 лв.), и общия размер на сумите за данъци и лихви по отменената част от същия акт (1831,36 лв.). Направените от жалбоподателката разноски по делото са общо 830,00 лв. (820 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса). С оглед на материалния интерес, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 812,23 лв. Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на жалбоподателката следва да бъдат редуцирани до 157,60 лв., а юрисконсултското възнаграждение – до 658,00 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане на учреждението на ответника срещу жалбоподателката в размер на 500,40 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт Р-03001919000739-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главницата за 2013 г. за размера над 752,00 лв. и в частта относно лихвата върху горепосочената главница за размера над 394,70 лв., вследствие на което сборът на сумите по отменената част от акта възлиза на 1831,36 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.М., ЕГН **********, срещу ревизионен акт Р-03001919000739-091-001 / 03.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му част, по която сборът от дължимите суми възлиза на 7813,19 лв.
ОСЪЖДА Н.Х.М., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,40 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: .....................