МОТИВИ
към Решение №1961 от 01.12.2016г., постановено по АНД №6104/2016г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството
е по реда на чл.378 от НПК.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което
прави предложение обвиняемият Е.Г.Ч., ЕГН:********** да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а
от НК, за това, че на 10.08.2015г. в гp. Раковски, при управление на Специален
автомобил марка "Ман", модел 33292, с peг. №***, собственост на
"КИСОВ ТРАНС МИКС" ЕООД гр. Раковски, е нарушил правилата за движение
по пътищата, изброени както следва:
- Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
- Чл. 6, ал. 1 от ЗДвП: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка";
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението";
- Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за населено място, водачът
на пътното превозно средство от категория „С" е забранено да превишава 50
км/ч";
- Чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство".
- Чл. 48 от ЗДвП: „На кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им
на движение".
- Чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:,Движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни",
и по непредпазливост е причинил две
средни телесни повреди на М. Й. Р., ЕГН:**********, както следва:
-
тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа, наличие на газ /въздух/ в черепната
кухина; изтичане на ликвор и кръв от лявото ухо, които сами по себе си и
поотделно са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
/Наличната комуникация на черепната кухина с външната среда е довела до
проникващо нараняване на черепната кухина/;
-политравма,
травматичен шок - сами по себе си и поотделно са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като
счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер, ориентиран около минималния такъв,
предвиден в закона, с оглед обстоятелството, че обвиняемият издържа семейство и
има дете, за което се грижи. Пледира и за налагане на наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 година. По отношение на разноските, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, моли съда да присъди на обвиняемия да заплати
направените по делото разноски. Счита, че вещественото доказателство – 1 брой
велосипед, следва да се върне на пострадалия.
Защитникът на обвиняемия - адв. М.П.,
не оспорва установената от обвинението фактичека обстановка. Счита, че са
налице предпоставките по чл.78 а от НК- освобождаване от наказателна
отговорност и моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание -
ГЛОБА в определен от съда размер, без да го конкретизира. Пледира да не се
налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, предвид обстоятелството,
че основната трудова дейност на обвиняемия
се състои в управление на товарен автомобил, ангажиран с трудов договор
и лишаването му от това право, на основание чл.78 а ал.4 от НК, би го лишило от
възможността му да издържа семейството си и да заплати глобата.
Обвиняемият Ч. се признава за
виновен, като се възползва от възможността да не дава обяснения по обвинението.
В хода на съдебните прения, поддържа становището на защитника си. При последната си дума моли съда да вземе
правилно решение.
Нито обвиняемият, нито
защитникът му вземат становище относно направените по делото разноски и
вещественото доказателство.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Е.Г.Ч. е роден на *** ***, б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, работещ, ЕГН: **********.
Свидетелят
М. Й. Р. е роден на ***г. и живеел в гр. ***с баба си И. Р., тъй като
родителите му били на работа в чужбина. Това било така и към 10.08.2015г. когато
св. М.Р. си бил в дома, но искал да излезе да покара велосипеда, който
притежавал-марка „BELLINI”, черен на цвят с зелен надпис „BELLINI", със
скорости. Баба му - свид. И. Р. му разрешила едва в следобедните часове, тъй
като било изключително топло.
Обв. Ч. бил правоспособен водач,
притежаващ СУМПС за категории В, С, D, BE, CE, DE, Tkm, М. Към 10.08.2015г.
същият работел като шофьор на специален автомобил марка "Ман", модел
33292, с peг. № ***, собственост на "КИСОВ ТРАНС МИКС" ЕООД гр.
Раковски, който представлявал товарен бетоновоз.
На 10.08.2015г. обв. Ч. бил на
работа, като следвало да направи курс с управлявания от него автомобил, като
закара 9 кубика бетон до фирма „Легия" в гр. Раковски. Обв. Ч. извършил курса
като около 16.00 часа разтоварил камиона от бетона и тръгнал обратно към базата
на дружеството, находяща се също в гр. Раковски. В следобедните часове, около
17.00 часа, обв. Ч. управлявал специален автомобил марка "Ман", модел
33292, с per № *** в гр. Раковски, като се движел по околовръстния път, а
именно по ул. „Перник", след това се придвижил до ул. „Завет" по
която продължил в посока от север на юг, в посока гробищата на кв.
„Секирово" в гр. Раковски.
Междувременно свид. М.Р. се бил
качил на велосипеда си и тръгнал с него по ул. „Будапеща", като се движел
в посока от запад на изток към ул. „Завет".
Обвиняемият се движел със
скорост около 68 км./ч. по платното за движение на ул. „Завет" в гр. Раковски
и достигнал до Т- образно кръстовище образувано между ул.„Завет" и ул.
„Будапеща". Още преди да навлезе в платното за движение на ул.
„Завет", обв. Ч. забелязал движещия се велосипед с детето, при което
натиснал спирачките на камиона. Въпреки това, обаче не успял да избегне удара с
велосипеда, управляван от детето. Ударът настъпил с предната лява част на
специалния автомобил и в лявата част на велосипеда. В резултат на удара свид. М.Р.
паднал на платното за движение, а велосипедът отхвръкнал встрани от дясната
страна на камиона. Самото дете било паднало на източния тротоар зад камиона,
който бил спрял в посока юг от източната страна на пътното платно. Лежало на
лявата си страна, обърнато към оградната мрежа и с гръб към шосето. Близо до
него на тротоара бил паднал велосипедът. Незабавно след произшествието обв. Ч.
преустановил движението на специалния автомобил и спрял същия, като предната
част сочела посока юг, а задната му част посока север. В резултат на сблъсъка
със специалния автомобил детето било в много тежко здравословно състояние,
стенело и не било адекватно. Имало кървене от носа и от едното ухо. Малко след
случилото се в близост се събрали множество лица, сред които били свидетелите И.Р.,
М. Р., А. И., М. Б., В. И., Л. А., които възприели както състоянието на детето,
така и местоположението на специалния автомобил, велосипеда и детето. Била
потърсена медицинска помощ, като на място дошъл св. Н. Ш., който на посочената
дата бил дежурен медицински фелдшер при ФСМП, филиал гр. Раковски. Същият констатирал
гореописаното тежко състояние на детето, поради което решил, че трябва
незабавно да бъде транспортирано в дежурна хирургия за оказване на медицинска
помощ. Самият той не оказал никаква спешна помощ, а само транспортирали с
линейката детето до УМБАЛ „Св. Георги" в гр. Пловдив, където същото било
прието в интензивното детско отделение.
В първите дни от инцидента пострадалият Р.
дишал тежко, бил контактен, но не можел да говори. Първоначално
били установени кръвоизлив в
мозъка, счупване на чашката на черепа отляво зад ухото и контузна рана отдясно
на главата, както и рана на кръста и охлузвания по ръцете и краката. След изписването
на пострадалия Р. от болничното заведение на 24.10.2015г., продължили грижите
по възстановяване на здравословното му състояние. Били необходими контролни
прегледи и рехабилитация на левия крак на детето, предвид невъзможността му да
стъпва с него.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение се установява, че при пътнотранспортното
произшествие на 10.08.2015г. на детето М. Й. Р. било причинено: тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, контузия на мозъка,
счупване на основата на черепа, наличие на газ /въздух/ в черепната кухина;
изтичане на ликвор и кръв от лявото ухо. Тези травматични увреждания сами по
себе си и поотделно довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота /по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/. Наличната комуникация на черепната
кухина с външната среда довела до проникващо нараняване на черепната кухина /по
смисъла на чл. 129 ал.2 от НК/. Политравма, травматичен шок - сами по себе си и
поотделно довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота /по
смисъла на чл. 129 ал.2 от НК/. Разкъсно-контузна рана на кожата на гърба,
охлузвания на кожата по цялото тяло - довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК /по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/. Описаните
травматични увреждания били причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и
било напълно възможно да са получени при процесното пътнотранспортното
произшествие - блъскане на велосипедист от лек автомобил.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и автотехническа
експертиза, от чието заключение става ясно, че скоростта на автомобила преди
задействане на спирачната му система била около 68 км./ч., а в момента на удара
с велосипедиста била около 48 км./ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на
специализиран автомобил "МАН 33.292DF" нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Водачът на специализиран автомобил "МАН 33292"
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента в който бил реагирал се е движел със скорост по-малка от 53 км./ч.
Преди удара велосипедистът е навлязъл в кръстовището от ул. „Будапеща" в
гр. Раковски. Скоростта на велосипедиста била около 12 км./ч. Вещото лице е
посочил и най – вероятния механизъм на настъпилото ПТП от техническа гледна
точка.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на М. Й. Р., от чието заключение
се установява, че същият не страда от психиатрично заболяване и не се води на
диспансерен отчет към ЦПЗ Пловдив. М. Й. Р. в инкриминирания период имал
ограничена възможност да разбира свойството и значението на извършеното спрямо
него и не е могъл да ръководи постъпките си, поради възрастова недееспособност.
При М. Й. Р. липсват данни за психично заболяване или умствено изоставане и той
е свидетелски годен, като трябва да се вземе предвид и възрастово обусловената
внушаемост и склонност към афектно обусловено поведение. Нагледно образната
памет, неустойчивото внимание и конкретно образното мислене можели да бъдат
причина за разминаване в някои детайли на свидетелските показания. М. Й. Р. по
време на инкриминирания период, като малолетен е възрастово невменяем и
недееспособен, не е можел да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, не е можел да организира защитата си. Моментното
емоционално и психическо състояние на Р. било относително стабилно. Към
настоящият момент, регистрираните завишени нива на тревожност, при детето, не
представлявали опасност за неговото душевно развитие. Липсвали данни за
нарушено психично функкциониране, нямало нарушение в базовите биологични
характеристики - сън, апетит, хранене. Множество хоспитализации, неминуемо били
дали отпечатък върху цялостното психологично функциониране.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите И. Й. Р., М. И. Р., А.Г.И., И. В. Р., Н. М. Ш., М. С.
Б., В. А. И., Л. П. А. М. Й. Р., Б.Й.Р., Й. И. Р., И. В. Р., В. С. К., дадени в
досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, както и от показанията на разпитаната в съдебно заседание М. Г. Ч.
/съпруга на обвиняемия Ч./. Гласните доказателства съдебният състав намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи
се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи
на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда.
Противоречие в свидетелските показания не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът възприема
заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи,
които според преценката на настоящия съдебен състав са извършени компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстват на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на
осн. чл.283 от НПК – протокол за оглед
на местопроизшествие от 10.08.2015г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.3
– л.14 от дос.пр./, справка за съдимост /л.22-л.25 от дос.пр./, справка БДС /л. 150 от дос.пр./, характеристична справка /л.26 от
дос.пр./, справка за нарушител/водач
/л.149 от дос.пр./, заверени копия на
документи за МПС /л.151-156 от дос. пр./,
заключения на комплексна АТЕ и СМЕ/л.54-л.78 от дос. пр./ заключение на СМЕ
по писмени данни /л.79-л.129 от дос. пр./, заключение на комплексна СППЕ
/л.130-л.146/, справка и разпечатки от тел.112, /л.161-л.166/, протокол за
отговорно пазене от 10.08.2015г./л.147 от дос. пр./, трудов договор
№3/06.06.2014г. /съд. производство/.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият Е.Г.Ч., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.343, ал.1, б. „б", вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2015г.
в гp. Раковски, при управление на специален автомобил марка "Ман",
модел 33292, с peг. № ***, собственост на "КИСОВ ТРАНС МИКС" ЕООД гр.
Раковски, е нарушил правилата за движение по пътищата, изброени както
следва:
- Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
-
Чл. 6, ал. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка";
-
Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват";
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението";
-
Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч - за населено място, водачът на пътното
превозно средство от категория „С" е забранено да превишава 50 км/ч";
-
Чл. 47 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство".
-
Чл. 48 от ЗДвП: „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от
местоположението и посоката им на движение".
-
Чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:,Движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни",
и
по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на М. Й. Р., ЕГН:**********,
както следва:
-
Тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа, наличие на газ /въздух/ в черепната
кухина; изтичане на ликвор и кръв от лявото ухо, които сами по себе си и
поотделно са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
/Наличната комуникация на черепната кухина с външната среда е довела до
проникващо нараняване на черепната кухина/;
-
Политравма, травматичен шок - сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От обективна страна
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.6, ал.1, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП и
чл.73, ал.1 от ППЗДвП, чл.47 от ЗДвП,
чл.48
от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
в резултат на това е предизвикал пътно – транспортно произшествие и е причинил
на пострадалия две средни телесни повреди, траещи повече от 30 дни, както следва:
-
тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа, наличие на газ /въздух/ в черепната
кухина; изтичане на ликвор и кръв от лявото ухо, които сами по себе си и
поотделно са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
/Наличната комуникация на черепната кухина с външната среда е довела до
проникващо нараняване на черепната кухина/;
-
Политравма, травматичен шок - сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Налице е нарушение на посочените императивни
разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП, тъй като обвиняемият, като водач на моторно
превозно средство – специален автомобил марка "Ман", модел 33292, с peг.
№ ***, с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на пострадалия Р..
Обвиняемият нарушавайки правилата за движение по пътищата, изгубил контрол над
управляваното от него технически неизправно МПС, със скорост извън разрешената такава,
като не се е съобразил с пътната обстановка, участниците в движението и
правилата за предимство. Последица
от нарушените правила за движение по пътищата от страна на обвиняемия са довели
до настъплото ПТП и причинените на пострадалия в резултат на това две средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй като обвиняемият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на престъплението,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините
за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общо задължителни правила за
движение по пътищата.
За
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или пробация. Обвиняемият
Ч. е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност,
като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението
няма причинени съставомерни имуществени вреди. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба, съдът е на становище, че обвиняемият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание – “ГЛОБА”
в
размер от 2 500/две хиляди и петстотин/
лева. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, добрите му
характеристични данни, трудовата му
ангажираност, изразеното съжаление към случилото се. Като особено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
тежкия вредоносен резултат на извършеното деяние спрямо малолетния пострадал. При така изложените определящи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав е на становище, че най –
справедливо е на обвиняемия Ч. да се наложи административно наказание - ГЛОБА в размер на 2 500 лева. Така
определеният размер съответства, както на обществената опасност на деянието,
така и на личността на обвиняемия.
С
оглед разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК съдът счита, че не е необходимо на
обвиняемия да бъде наложено и предвиденото в чл.343г от НК наказание “Лишаване от
право да управлява МПС”. Действително от извършеното престъпление е налице
тежък вредоносен резултат за пострадалия. По делото обаче безспорно се
установи, че инкриминираното деяние е инцидентно в живота на обвиняемия, последният
във връзка с трудовите си задължения управлява МПС, издържа семейството си и
има дете, за което се грижи. Като взе предвид посоченото и това, че деецът не е
с висока обществена опасност, съдът прецени, че не е необходимо налагане в
съвкупност на две наказания /глоба и лишаване от право да управлява МПС/, за да
бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции.
Вещественото
доказателство по делото - компактдиск, съдържащ 5 броя аудиозаписи и 5 бр.
снимки на електронни картони на приети повиквания, находящ се на лист 167 от
досъдебното производство, следва да остане приложен по делото след влизане на
решението в законна сила.
Вещественото доказателство - 1 брой велосипед
„BELLINI“, следва да се върне на Б.Й.Р., ЕГН:**********, след влизане на
решението в законна сила.
Предвид
признаване на обвиняемия за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
същият да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Пловдив направените по делото разноски,
които възлизат в размер на 921,88 лв.
По изложените мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ