№ 14623
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110152131 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] срещу срещу Н. Н. Н., с която са предявени
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответната страна дължи на ищеца следните суми: 213, 51 лв. – дължима, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., 21, 68 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.04.2023 г., 73, 59 лв.
– дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.
03.2020 –м. 04.2022 г., 14, 69 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 03.05.2023 г. до окончателно
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
23429/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Въз основа на възникналото облигационно отношение е доставена топлинна
енергия до имот в ***, апартамент с абонатен номер № ***. Сочи, че в случая действащи
между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г., като съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, а купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
1
съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията
по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва
от [фирма], което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите на дялово разпределение. Претендира да бъде признато за установено, че ответната
страна му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23429/2023
г. по описа на СРС, 88 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от Н. Н. Н. чрез
процесуалния й представител адв. Г., в който исковете се оспорват като недопустими и
неоснователни. Ответникът твърди, че претенциите на ищеца не били индивидуализирани
помесечно, както и че между страните имало друго дело по отношение на същия имот и за
същия период, а именно гр.д. № 68787/2023 г., СРС, 69 с-в. Оспорва ответникът да има
качеството потребител по отношение на процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С определение от01.04.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
Посочило е, че за процесния имот и период дяловото разпределение е извършвано съгласно
изискванията на закона.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 23249/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 17.05.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника чрез редовно упълномощения процесуален представител
адв. Г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подаде възражение, поради което са дадени указания
по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
2
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на събраните писмените доказателства по делото се
установява, че ответната страна Н. Н. Н. притежава качеството потребител на топлинна
енергия. От приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба,
семейна имуществена общност и преустройство по одобрен архитектурен проект от
28.04.1982 г. се установява, че Л. А. В. и Н. Й. Н са признати за собственици по силата на
покупко-продажба, семейно-имуществена общност и преустройство на апартамент, находящ
се на ***, със застроена площ от 144 кв.м. Видно от Удостоверение, издадено от [фирма]
старият адрес *** е идентичен с настоящ адрес **** с вх. А, Б, В и Г. По делото е приложен
списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на **, като под номер 20 за
апратамент № 20, ет. VII в списъка е посочен Н. Й. Н, а под номер 21 за апратамент № 21, ет.
VII в списъка е посочен отново Н. Й. Н. В списъка се съдържа подпис на Н., който не е
оспорен по делото. Приет като доказателство е и списък на титулярите на сметките в
[фирма], като за ап. № 42 и ап. № 43 е посочен Н. Й. Н, като срещу ап. 42 е посочен аб. №
***, а срещу ап. № 43 е посочен аб. № ****. Списъкът съдържа неоспорен подпис на Н. Й.
Н. Н. Й. Н е починал вдовец на 08.07.2007 г. и е оставил като наследница единствено
дъщеря си ответницата Н. Н. Н., видно от приетото като доказателство удостоверение за
наследници. Наследницата е подала Заявление-декларация с вх. № 2359/20.09.2007 г. на
[фирма], с което е поискала да й бъде открита партида съгласно общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за имота на досегашния потребител Н. Й. Н. с аб. №
*** и адрес ***, ап. 42. В декларацията от 20.09.2007 г. заявителката е декларирала, че ще
използва имота само за жилищни нужди и като адрес за кореспонденция е посочила - ****.
3
Доколкото самата ответница в изходящ от нея документ е поискала да й бъде открита
партида за имота, по отношение на който съществува процесния абонатен номер при
ищцовото дружество, съдът намира, че е установено качеството потребител на Н. Н.. Самата
тя е заявила пред [фирма] счита себе си за титуляр на абонатния номер. Освен това от
събраните доказателства се установява, че имотът е бил собственост на баща й, а тя като
единствен негов законен наследник го е придобила по наследство. С оглед приложените по
делото писмени доказателства и списъци може да се направи заключение, че на процесния
административен адрес в ***** съществуват 2 апартамента, които са били собственост на
наследодателя на ищцата, респективно наследени са от нея и по отношение на тях
съществуват и два абонатни номера. Дали е налице преустройство на придобитият през 1982
г. апартамент или са придобити два апартамента са обстоятелства без правно значение за
настоящия спор, доколкото както вече беше посочено ответницата е заявила пред ищеца още
през 2007 г., че тя е титуляр на имота с аб. № ***, а именно вземанията за доставена
топлинна енергия за заплащане на цена на услугата дялово разпределение са предмет на
настоящото дело.
В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на ответнта страна за
недопустимост на производството поради наличие на друг висящ процес за същия имот и
период е неоснователно, доколкото се касае за различни имоти на един и същи
админитстративен адрес с различни абонатни номера. От извършената служебна справка се
установява, че искова молба с вх. № 362741/18.12.2023 г., с която са предявени
установителни искове от [фирма] против Н. Н. Н. за признаване на установено спрямо
ответницата, че дължи на ищеца суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 23427/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в. са във връзка с доставена топлинна
енергия до апартамент, находящ се в ****, но с абонатен номер 00****, поради което и
отводът за висящ спор не е уважен.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответницата Н. Н. Н. да е възразила срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално
4
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките
на исковия период същата е бил собственичка на процесния недвижим имот съдът прави
извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е представен и приет
като доказателство Протокол от 30.10.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето
решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно
от приложен договор Договор № 2314 от 05.06.2002 г., сключен между [фирма] и Етажната
собственост с адрес ***, вх. I, II, III и IV, като решението на ОС на ЕС и договорът
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен т Договор от
03.06.2020 г. за извърпване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139 в ЗЕ, сключен между [фирма] и [фирма]. Следователно ищецът и третото лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно [фирма] е извършвало услугата
5
дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от
приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства
по делото документи за извършено дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2021 г. , както и документи за извършен отчет
за съответните периоди. Видно от съставените документи за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. разходът на топлинна енергия е 83, 19 лв., а за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 е 111, 25 лв.
Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия в имота.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая ищецът е издал обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. за сумата от 93, 78 лв., от която платена е сумата от 19, 68 лв. и обща
фактура № **********/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от
133. 50 лв., по която няма плащане. При определяне на дължимата цена за топлинна енергия
настоящият състав намира, че релевантни са сметките за дялово разпределение, направени
от [фирма], т.е. за отоплителния сезон 2020-2021 г. до имот с абонатен номер № *** е
доставена топлинна енергия за сумата от 83, 19 лв. и като се приспадне платената сума от 19,
68 лв., дължима остава 63, 51 лв., а за сезон 2021 -2022 г. е доставена топлинна енергия за
сумата от 111, 25 лв.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 73, 59 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
[фирма] и [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
6
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 03.05.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на
03.05.2020 г., а след и на 25.02.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Доколкото предмет на делото
са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април
2022 г., както и вземания за цена за извършена услуга дялово разпределение от м. март 2020
г. до м. април 2022 г., то и възражението за погасяване по давност на суми е неоснователно.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Съдът намира, че
мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид, че за вземанията по
обща фактура за отоплителен сезон 2020 г./2021 г. потребителят изпада в забава на
15.09.2021г., а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен сезон
2021г./2022 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2022 г. Доколкото съдът прие, че
дължимата цена за доставена топлинна енергия за периода 2020-2021 г. е 63, 51 лв., а
дължимата за цена за периода 2021-2022 г. е 111, 25 лв., то определеният по реда на чл. 162
ГПК, размер на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 07.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се
равнява на сумата от 18, 42 лв., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 21, 68 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
7
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.05.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 14, 69 лв., начислена за
периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 23429/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 61, 50 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 143, 50 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
които възлизат в размер на 72 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
чието реално заплащане в брой съдът прие за доказано с оглед представения договор за
правна защита и съдеиствие, както и сумата от 72 лв. - адвокатско възнаграждение в
исковото производство, чието реално заплащане в брой съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдеиствие.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в ***,
апартамент дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
8
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл.
86 ЗЗД, следните суми: 174, 76 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за имот с абонатен № ***, 18, 42 лв. представляваща
½ от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., 73, 59 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
от м. 03.2020 г. до м. 04.2022 г. за имот с абонатен № ***, ведно със законните лихви върху
главниците от 03.05.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 23429/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена за доставена топлинна
енергия над уважения размер от 174, 76 лв. до пълния предявен размер от 213, 51 лв., иска за
мораторна лихва над уважения размер от 18, 42 лв. до пълния предявен размер от 21, 68 лв.
и иска за сумата от 14, 69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, апартамент да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 61, 50 лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност и сумата от
143, 50 лв. - разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, апартамент на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 72 лв. - разноски в заповедното производство по съразмерност и сумата от 72 лв. -
разноски в исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма], ЕИК *** – [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9