№ 2687
гр. Варна, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 418 ал.4 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Диана Дечева Митева и Славейко Любомиров Славейков–
изпълнителни директори, срещу Разпореждане № 17424 /19.05.2022 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 6201 /2022 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е
отхвърлено заявление с вх. № 32749/17.05.2022 г., подадено от „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. „Московска“ № 19, срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща разходи при изискуем кредит по сключен между длъжника и
заявителя Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г., на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Претендираната сума
от 120 лв. представлявала разход по изискуем кредит и била регламентирана в
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала.
Предвидената в чл.5 от Приложение No 3 такса не била такса по управление
1
на кредита, тъй като не представлявала такса за предоставяна услуга. Таксата
се начислявала при незакономерно развитие на облигационното
правоотношение – неизпълнение от страна на кредитополучателя и била във
връзка с изискването за връчване на уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост. С тарифата на банката и предвиждането на
подобна клауза се извършвала предварителна оценка на размера на
имуществената вреда. Освен това сочи, че с оглед установяване на заплатения
размер на разходите по уведомяването е представена и сметка и фактура за
сумата от 108 лв. Моли за отмяната на разпореждането в атакуваната част и
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за
посочената сума от 120 лв. – разходи за уведомяването. Претендира и
разноски за въззивната инстанция – в размер на 12,50 лв. – заплатена
държавна такса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като
съображенията за това са следните:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК от „Банка ДСК” АД е образувано развилото се производство по
ч.гр.д. № 6201/2022 г. по описа на ВРС. Със заявлението се претендират
следните суми: сумата от 974,51 лева, представляваща непогасена главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г., сключен между
длъжника и „Банка ДСК" АД; сумата от 264,08 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 17.12.2020 г. до
25.04.2022 г. вкл.; сумата от 10,59 лева, представляваща обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава), начислено за периода от 17.01.2021 г. до
25.04.2022 г. вкл.; сумата от 5,69 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва, начислено за периода от 26.04.2022 г. до
17.05.2022 г., както и сумата от 120 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
датата на подаване на заявлението – 17.05.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ВРС е издал Разпореждане № 17424/19.05.2022 г., с което е
разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. „Московска“ № 19, срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***********, за следните суми: сумата от
974,51 лева (деветстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки), представляваща непогасена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 27.10.2020 г., сключен между длъжника и „Банка
ДСК" АД; сумата от 264,08 лева (двеста шестдесет и четири лева и осем
стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за
периода от 17.12.2020 г. до 25.04.2022 г. вкл.; сумата от 10,59 лева (десет лева
и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава), начислено за периода от 17.01.2021 г. до 25.04.2022 г.
вкл.; сумата о т 5,69 лева (пет лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено за периода от 26.04.2022 г. до 17.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
17.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
70,73 лева (седемдесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението, като е отхвърлено заявлението В ЧАСТТА, с която се иска
издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 120лв.,
представляваща разходи при изискуем кредит.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението са, че
възлагането в тежест на длъжника на извършваните от кредитора разходи за
откриването му и връчване на уведомления за изискуемост на кредита, и то
уговорени във фиксиран размер (т. 5 от Тарифата на банката, към която
препращат договорът и Общите условия), противоречи на императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, б която предвижда, че "при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата", както и ал.2 на същата разпоредба, която гласи,
3
че "когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва". Клауза, с
която отнапред се фиксират разходите, дължими при изискуем кредит, не
само води до значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит,
осигурявайки на кредитора сигурно завишено плащане, независимо от реално
извършените „разходи“, но и доколкото последните са обусловени
единствено от настъпила забава в плащанията по кредита, тази клауза има за
цел заобикаляне на посочените правила чрез кумулиране на допълнително
обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК праг,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК същата се явява нищожна, а
претендираните „разходи“ – недължими от кредитополучателя. Отделно,
действията на кредитора по повод на изискуем кредит, включително тези във
връзка с отнемане на преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок, са такива по управление на кредита (т. нар. „лош кредит“ ) и съставляват
присъщ за основния предмет на договора разход, за който кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Тази дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение
(цената на рисковото кредитиране) по кредита – възнаградителната лихва и
съставлява типичен негов ценообразуващ елемент.
Мотивите на ВРС не се споделят от настоящия състав. Съобразно
дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013 г., предсрочната
изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да
предхожда по време подаването на заявлението. В този случай, съобразно
чл.418, ал.3 ГПК, настъпването на това обстоятелство следва да е
удостоверено от заявителя чрез официален, или изходящ от длъжника
документ. В този смисъл и разноските по уведомяването не съставляват такси
за действия, свързани с управлението на кредита. Разноските по
уведомяването са за действия, които се изискват по закон и са във връзка с
установяване на обстоятелство, което се явява предпоставка за надлежното
възникване на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора и
4
възможността да упражни правата си.
Съобразно, изискването на чл. 417 т.2 от ГПК / изм. - ДВ, бр. 100 от
2019 г./, заявителят – банка в процесния случай, освен извлечение от
счетоводните си книги следва да приложи и документа, от който произтича
вземането на банката, заедно с всички негови приложения. В случая, освен,
договора за кредит и ОУ, са приложени доказателства за извършените
действия от ЧСИ - по издирване адреса на длъжника и връчване на покана –
уведомление за предсрочна изискуемост, както и доказателства,
установяващи заплащането на услугите на ЧСИ. Следва да се съобрази, че със
заявлението банката изрично не се е позовала на т.5 от Тарифата, като освен
че е представена същата, банката е представила и доказателства за
извършения разход – сметка и фактура към същата за сумата от 108 лв. В
условията на евентуалност в частната си жалба банката сочи, че сумата, която
претендира е за реално извършен разход, за което е представила
доказателства, поради което и съдът приема, че претенцията е за реално
извършени разходи по уведомяването, за което на банката се дължи сума до
установения с доказателства размер.
С оглед на изложеното, в тази обжалвана част разпореждането на ВРС
подлежи на отмяна до установения по делото размер, за който са представени
доказателства за извършено плащане, а именно – 108 лв., заплатени на ЧСИ,
като вместо това бъде постановено издаването на заповед за изпълнение и
досежно сумите, заявени като разходи за уведомяване.
Налага се извод за частична основателност на частната жалба, поради
което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди в частта, с която
заявлението е отхвърлено за сумата над 108 лв. до заявените 120 лв.,
представляващи разходи по уведомяване и вместо това бъде постановено
издаването на заповед за изпълнение за последните за сумата от 108 лв.
Поради частичната основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски
за заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част или сумата от 8,
09лв. Като естествена последица от издаването на заповедта и съдът следва да
присъди и допълнително разноски за заповедното производство. За общо
уважената част от претендираните суми дължимите разноски за заповедното
производство са 781,58 лв., а ВРС е издал заповед за 773,35 лв., като
5
разликата от 8,23лв. следва да се присъди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 17424 /19.05.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. №
6201 /2022 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявление с вх. № 32749/17.05.2022 г., подадено от „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.
„Московска“ № 19, срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 108 лв. /сто и осем лева/, представляваща разходи при изискуем
кредит по сключен между длъжника и заявителя Договор за кредит за текущо
потребление от 27.10.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. „Московска“ № 19, срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***********, за сумата от 108 лв. / сто и осем
лева/, представляваща разходи по уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г.,
както и за сумата от 6,09 лв. /шест лева и девет стотинки/, представляваща
разликата между присъдената с разпореждането на ВРС и дължимата сума за
разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство в полза на Банка
ДСК” АД, ЕИК *********, в размер на 11,25лв. /единадесет лева и двадесет
и пет стотинки/ за държавна такса пред ОС Варна, платими от М. Г. АЛ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, която сума следва да се
включи в издадената заповед за изпълнение към разноските за
първоинстанционното производство, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на осн. чл.418, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист с отбелязване за това върху
документа по чл.417 ГПК и върху заповедта за изпълнение на осн. чл.418,
6
ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25 777 /01.12.2021 г. на ВРС по
ч.гр.д. № 15 643 /2021 г. по описа на същия съд в останалата обжалвана част,
а именно в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление с вх. №
32749/17.05.2022 г., подадено от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска“ №
19, срещу длъжника М. Г. АЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за сумата за
сумата над 108 лв./сто и осем лева/ до заявените 120 лв. /сто и двадесет
лева/, представляваща разходи по уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7