Решение по дело №19580/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3176/16.7.2020г.

гр. Варна,16.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19 580 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Исковото производство по гр.дело № 19580/2019 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на искова молба заведена с вх.№ 88680/29.11.2019 г., уточнена с допълнителна молба от 09.12.2019 г. Със сезиращата ВРС искова молба ищцата В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният й представител адвокат от АК Варна – Й.А.,***, * е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответното дружество З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К..

Изрично е заявено от ищцата в исковата молба, че желае плащането на исковата сума в брой.

Със сезиращата молба при горните твърдения е формулирано и искането на ищцата до ВРС, уточнено съобразно указанията на съда с допълнителна писмена молба от дата 9.12.2019 год. /л. 16/.

ИСКАНЕТО на ищцата по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество - З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В.П.Д. СУМАТА от 831, 24 лева (осемстотин тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата в размер на 7 500 лева, присъдена с влязло в сила Решение № 3000/02.07.2019 г. по гр.д.№ 34/2018 г. по описа на ВРС 40 –ти състав, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и емоционален стрес, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.3.2016 г., с която сума ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 29.11.2016г. до 01.01.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 02.01.2018г. по образуваното гр.д. № 34/2018г. по описа на ВРС, 40 състав, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обективирно е изрично искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар. В подкрепа на твърденията си ищцата желае по делото да бъдат допуснати и приети като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи; да бъде изискано и приобщено като писмено доказателство гр.д. № 34/2018г. на ВРС, 40 състав. В условията на евентуалност – в случай, че ответника оспори размера на иска, ищцата желае ВРС да назначи съдебно-счетоводна експертиза, със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото, да изчисли законната лихва за сумата 7 500 лева, за периода от 29.11.2016г. до 01.01.2018 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба чрез адвокат Х. Б.от ВАК – надлежно упълномощен процесуален представител. Процесуалният представител на ответното дружество намира предявеният иск за процесуално недопустим а по същество – за неоснователен.Оспорен е иска и по основание и по размер, като в срока по чл. 131 ГПК са наведени следните съображения: В отговора на искова молба процесуалният представител на ответното дружество се спира на наведените фактически твърдения от ищцата в сезиращата искова молба, като твърди че с осъдителния диспозитив на постановеното от ВРС, 40-ти състав Решение № 3000/02.07.2019 г. по заведеното от същата ищца против същия ответник предходно исково производство е налице произнасяне по предявения от ищеца акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението, Според ответника лихвата за забава е обхваната със сила на присъдено нещо с посоченото решение и е налице погасителен ефект по отношение на правото на иск, досежно спорното право в настоящия процес - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При наличието на присъдена главница и наличие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, за ответното дружество съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, включително предвид акцесорния й спрямо главния дълг, характер.Ищецът напълно неоснователно и в противоречие с разпоредбата на чл. 3 от ГПК, възразява ответника в отговора си, образувал настоящото дело. В този смисъл ищецът не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение. На същия била предоставена процесуалната възможност за завеждане на иск, която той да реализира по гр.д. № 34/2018г., по описа на Районен съд Варна, 40-ти с-в. Нов иск за лихва за забава, но за друг период, които не е претендиран дори в извънсъдебната претенция, счита ответника за недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави. Отделно от горното в отговора на искова молба се твърди, че З. „Б.И.” АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му била дадена възможност да заплати претендираната сума, представляваща лихва за забава, включително не му била дадена възможност да определи и изплати обезщетението предмет на предходното дело, върху която сума съответно се претендира лихва за забава. Отново е повторено твърдението,че ищецът е могъл да предяви иска си за присъждане на обезщетение за забава за посочения период в приключилото гражданско производство, поради което забавата не била следствие от виновно поведение на ответната страна.Ответникът не е оспорил твърденията на ищцата,че между същите страни е имало водено друго исково производство по което е постановен влязъл в сила съдебен акт. Напротив – ответникът се позовава на постановеното Решение по гр.д. № 34/2018г, по описа на Районен съд Варна, 40-ти с-в, като сочи, че по цитираното дело са били предявени искове по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, като съответно за тях били относими нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016 год., тъй като отговорността на З. „Б.И.“ АД се е претендирала на основание Договор за застраховка -полица No BG/02/116000476407, със срок на действие от 01.02.2016 г. до 31.01.2017г. Т.е.при действието на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016 год., била предвидена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чл. 498, ал. З от КЗ. Тази норма обвързвала допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител (рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства). Следователно, извежда извод ответника изтичането на рекламационния срок представлявало предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. /В тази насока ответникът се позовава на мотивите изложени в определение №29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело № 7479/2017год., определение №165 от 24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год. ТК, II Т.О. на ВКС/.На следващо място ответникът се спира на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, затова че ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие на 12.04.2016 г. и е приложила като писмено доказателство Заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 12.04.2016 г, което заявление ответното дружество З. „Б.И. „ АД възразява, че не е получавало. В този смисъл е и твърдението на ответника, че ищецът не е отправял писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ, от който момент започва да тече и 3 месечния срок за произнасяне. Според чл. 497, ал. 1 от КЗ, подчертава ответника, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Именно поради горното във всеки случай, началната дата, от която следвало да се претендира лихва не била датата на увредата/на ПТП. /в тази насока ответника препраща към: Решение № 728 от 11.10.2018 г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - Варна; Решение № 93 от 04.10.2018 г. по т. д. № 54/2018 г. на Окръжен съд - Хасково; Решение № 812 от 26.10.2018 г. по т. д. № 414/2018 г. на Окръжен съд - Варна/. Горното според ответника-застраховател било от значение за определяне на момента, от които ищецът може да претендира законна лихва за забава върху определеното обезщетение. По същество ответникът намира за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за присъждане на законна лихва от 29.11.2016 г. до 01.01.2018 г. Подчертава, че липсва отправена писмена застрахователна претенция, която да постави началото на срока от който се дължи лихва за забава, съобразно чл. 497, ал. 1 от КЗ. Не на последно място счита исковата сума за недължима, а исковата претенция напълно неоснователна и поради това,че ищецът е имал възможност да защити правото си в пълен обем още към датата на депозиране на първата искова молба. Видно е за ответника, че се касае за задължение, минимално по размер, но: „ищецът предпочел да предприеме съдебна защита на накърненото си право, заплащайки държавна такса и използвайки процесуалната възможност да претендира разноски, чиито минимален размер надхвърля неколкократно претендираното вземане”. Горното поведение на ищецът за ответника, всъщност е порочна практика, която представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, чиято цел е не събиране на вземането предмет на делото, а на разноските които генерира подобно производство.В обобщение ответникът намира за неоснователно искането от страна на ищеца в настоящото производство за присъждане на законна лихва от 29.11.2016 г. до 01.01.2018 г. ден преди подаване на исковата молба по гр.д. № 34/2018 г. по описа на ВРС, респ. желае ВРС да постанови Решение, с което да отхвърли предявеният иск от В.П.Д. срещу З. „Б.и.”АД, като процесуално недопустим, а по същество и неоснователен и недоказан. Обективирано е искане за осъждане на ищеца да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. С оглед становището на ищеца и евентуално направените възражения, ответникът е посочил, че ще ангажира допълнителни доказателства по делото, без да е направил искания за събиране на доказателства и не е изразил становище по направените от ищеца доказателствени искания.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата В.Д.,представлявана от адвокат Й.А. от ВАК желае ВРС да уважи така предявения иск и осъди ответникът да заплати претендираната сума, ведно със сторените по делото разноски.Процесуалният представител на ищцата е направил и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответното дружество,редовно призовано не изпраща представител, но депозира писмена молба с вх.рег.№ 38758 от 19.06.2020 г., чрез адв. М.Г., в качеството му на пълномощник на ответното дружество.С цитираната писмена молба ,надлежно приобщена по делото – ответникът е заявил, че поддържа отговора на искова молба и в случай че бъде даден ход на делото по същество –желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските .От своя страна и адв.Г. е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран от ищцата .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Като писмени доказателства по делото са приобщени по надлежния ред ангажираните от ищцата още със завеждането на исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска отговорност” от 12.04.2016 г.; Решение № 3000/02.07.2019 г. по гражданско дело № 34/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав- писмени доказателства неоспорени по същество от ответника.-

Приобщено като част от писмения доказателствен материал е и предходно воденото между същите страни гражданско дело № 34/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав.

Предявеният по настоящото дело осъдителен иск ВРС е приел, че е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД и процесуално допустим,като е намерил възражението на ответника на недопустимост на иска за неоснователно. На първо място по отношение на възражението за недопусимост на исковото производство заявено в отговора на искова молба ВРС е извел извод, че от анализа на твърденията на ищцата,възраженията на ответника и преписа на влязлото в сила Решение на ВРС по гр.дело № 34/2018 г. не се извежда извод за наличието на отрицателна процесуална предпоставка водеща до прекратяване на настоящия исков процес. Отвод на СПН не се и твърди от ответника а напротив - и в отговора на искова молба се сочи, че с настоящия иск ищцата претендира заплащане на законна лихва за период различен /предхождащ/ присъдената й с влязло в сила съдебно решение законна лихва. Ето защо, след като се претендира законна лихва върху главно задължение, която лихва няма спор че не е била предмет на гр.д.№ 34/2018 г.исковото производство е допустимо, т.к. предмета на настоящия иск не е част от заявен и решен съдебен иск.На второ място възраженията на ответника свързани с наличието на процесуалните предпоставки за предявяване на прекия иск както и за злоупотреба с процесуални права са възражения които касаят не допустимостта а основателността на иска и отговорността за разноски.

С доклада поделото,обявен за окончателен – без възражения на страните, ВРС е разпределил на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК доказателствената тежест в процеса както следва:Съдът е указал и на двете страни по спора, че общото правило на нормата на чл. 154 ГПК повелява всяка страна в исковия граждански процес да установи и докаже фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцата е било възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените в исковата молба факти, от които сочи ,че произтича претендираното за плащане парично вземане – законна лихва върху главницата от 7500 лева, периода за който се претендира това вземане,основанието от което произтича същото.По същество ищцата е следвало да установи и докаже че ответникът – застраховател е изпаднал в забава, датата на която е изпаднал в забава, твърдението си че за плащане на исковата сума /обезщетение за претъпени неимуществени вреди покрити със застраховка гражданска отговорност/ ищцата е уведомила писмено застрахователя ответник, датата на която е станало това и получаването на поканата.В тежест на ищцата е било възложено и да установи и докаже, че главницата на твърдяното правно основание и е присъдена с влязло в сила Решение по гр.дело № 34/2018 г. по описа на РС Варна, 40-ти състав, както и да докаже кога е образувано цитираното гр.дело, кога е влязло в сила съденото решение, респ. че за периода от 29.11.2016г. до 01.01.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 02.01.2018г. по образуваното гр.д. № 34/2018г. по описа на ВРС, 40 състав ответникът е изпаднал в забава, продължава да се намира в такава и дължи на ищцата законната лихва от 831, 24 лева (осемстотин тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки ), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата в размер на 7 500 лева, присъдена с влязло в сила Решение № 3000/02.07.2019 г. по гр.д.№ 34/2018 г. по описа на ВРС 40-ти състав.

В тежест на ответника- застраховател съдът е възложил да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици; да установи и докаже,че или не са настъпили твърдените от ищцата факти или ако са настъпили, ответникът не изпадал в забава. В тежест на ответника е било възложено да докаже възражението си, че не е получавал покана за плащане на застрахователно обезщетение отправена му от ищцата по конкретната застрахователна полица „ГО”, както и че не дължи на ищцата въобще законна лихва върху главницата от 7500 лв.за която сума е налице влязъл в сила съдебен акт.

С доклада по делото съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства между страните, като е приел ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че страните по спора са страни в същите качества по предходно воденото гражданско дело № 34/2018г. по описа на РС Варна, 40-ти състав, както и че с постановено по същото дело Решение ответникът застраховател е осъден да заплати на ищцата сумата от 7500 лева –главница – застрахователно обезщетение ведно със законната лихва така, както е вписано в осъдителния диспозитив на съдебното решение по повод същото застрахователно събитие, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

При така изложеното по –горе са налагат изводите от права страна,че с влязло в законна сила на 15.11.2019 г. Решение № 3000/02.07.2019 год.постановено от РС Варна , 40 –ти състав по гр.д.№ 34/2018 г. ВРС е осъдил на основание чл. 435 вр. чл. 429 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. „Б.и." АД, ЕИК *, да заплати на В.П.Д. ЕГН **********, сумата от 7500 лева - обезщетение за претърпяни от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 18.03.2016г. по вина на водач управлявал л.а. автомобил марка „*", модел „*", с ДК № *, застрахован при ответника със ЗЗ „Гражданска отговорност" - застрахователна полица № BG/02/116000476407, със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г; и сумата от 691.48 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които закупени лекарства: „Диклофенак дуо“ - 12.90 лева, „Милгама N“ - 40.00 лева, „Ремитра 30 mg“ - 10.88 лева, „Дипрофос“ - 8.20 лева, „Волтарен Форте гел“ - 13.30 лева, „Неодорм“ - 6.20 лева, заплатен болничен престой за изследвания и лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна" на обща стойност от 100 лева, заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант на стойност 500 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди, за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лв.

Със същото Решение на основание чл.чл. 433, т. 1 вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е бил осъден Н-С.П.ЕГН ********** в качеството му на трето лице–помагач и ответник по иска по чл. 219, ал. 3 ГПК да заплати на З. „Б.и." АД, ЕИК *, със седалище:*** сумата от 500 лв. частично от 7500 лева - дължимо обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 18.03.2016г. по вина на водач управлявал л.а. автомобил марка „*", модел „*", с ДК № *, застрахован при ответника със ЗЗ „Гражданска отговорност" - застрахователна полица № BG/02/116000476407, със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г; и сумата от 691.48 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които закупени лекарства: „Диклофенак дуо“ - 12.90 лева, „Милгама N“ - 40.00 лева, „Ремитра 30 mg“ - 10.88 лева, „Дипрофос“ - 8.20 лева, „Волтарен Форте гел“ - 13.30 лева, „Неодорм“ - 6.20 лева, заплатен болничен престой за изследвания и лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна" на обща стойност от 100 лева, заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант на стойност 500 лева, ведно със законната лихва от 02.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, ПОД УСЛОВИЕ, че тази сума е платена по главния иск от З. „Б.и." АД, ЕИК * на В.П.Д. ЕГН **********.

Видно от лист 2 –ри от гр.дело № 34/2018 г. исковата молба В.Д. по която е било водено гр.д. № 34/2018 г. е била заведена във ВРС на дата 02.01.2018 г. а с влязлото в сила Решение ВРС е присъдил законната лихва от датата на подаване на искова молба .

В настоящото производство ищцата е предявила претенцията си против ответника застраховател само за сумата от 831, 24 лева (осемстотин тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата в размер на 7 500 лева, присъдена с влязло в сила Решение № 3000/02.07.2019 г. по гр.д.№ 34/2018 г. по описа на ВРС 40 –ти състав, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и емоционален стрес, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2016 г., с която сума ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 29.11.2016 г. до 01.01.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 02.01.2018г. по образуваното гр.д. № 34/2018г. по описа на ВРС, 40 състав, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представените от ищцата и по настоящото дело и от приложеното по предходно воденото дело копие на заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди / л.21,22,23 от гр.д. 34/2018 г. идентично с копието на л. 4,5,6 по настоящото дело / се констатира,че ищцата на дата 12.04.2016 г. е отправила писменото си искане до застрахователя за обезвреда на неимуществените вреди претърпени от нея при ПТП от 18.03.2016 г. Видно от л. 24 –ти от гр.-д.№ 34/2018г. ответникът застраховател с уведомително писмо носещо изх.№ 3080 /11.07.2016 г. съставено по повод щета № ********* е уведомил ищцата че до представяне на влязъл в сила съдебен акт доказващ виновността на водача управлявал процесното МПС застраховано при ответника със задължителната застраховка Гражданска отговорност няма основа да заплаща претендираното от ищцата обезщетение.

Дори и само тези две писмени доказателства налагат извода,че застрахователя – ответник е бил уведомен от ищцата за настъпилото застрахователно събитие като това е сторено още с отправяне на заявлението от дата 12.4.2016г.по повод застрахователното събитие от дата 18.3.2016 г.

При всичко изложено се налага извода, че с влязлото в сила на дата 15.11.2019г. Решение №3000/ /02.07.2019 год.постановено от РС Варна , 40 –ти състав по гр.д.№ 34/2018 г. ВРС е формирана СПН относно дължимост на сумата от 7500 лева и действително и дължимостта и основанието на вземането не могат да бъдат пререшени. С Решението по гр.д.№ 34/2018г. ВРС е присъдил законна лихва от датата на подаване на исковата молба -02.1.2018 г. а в настоящото производство върху главницата присъдена с влязло в сила Решение се търси лихва за забава от дата 29.11.2016 г. до 01.01.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 02.01.2018г.по която е било водено гр.д.№ 34/2018 г.

При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност при ответното дружество, обективирана в полица BG/02/116000476407, със срок на действие 01.02.2016г. - 31.01.2017г; от застрахователна компания ЗК „*“ АД, която полица била действаща към датата на ПТП.Горният факт е установен на база писмените доказателства по делото описани по-горе вкл. и от влязлото в законна сила Решение постановено по гр.дело № 38/2018 г.В настоящото производство следва да бъде приложена императивната разпоредба на чл.297 ГПК, като се зачете СПН на влязлото в з.с. на 15.11.2019г . Решение №3000/02.07.2019 год.постановено от РС Варна , 40 –ти състав по гр.д.№ 34/2018 г. между същите страни по повод същото застрахователно събитие.Нормата на чл.297 ГПК повелява,че влязлото в сила Решение е задължително за съда,който го е постановил , и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В унисон с нормата на чл. 297 ГПК е и разпоредбата на чл. 299 ал.1 ГПК гласяща ,че спор решен с влязло в сила Решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите ,когато законът разпорежда друго.Ал.2 на чл. 299 ГПК повелява,че повторното заведеното дело се прекратява служебно от съда а пределите на СПН на едно решение са визирани в чл. 298 ГПК .

Характера на предявения по настоящото дело иск, наличието на влязло в сила Решение по гр.дело №34/2018 г по описа на РС Варна, 40 –ти състав, мотивират настоящия съдебен състав да изведе извод,че иска на ищцата за присъждане на законна лихва върху главницата от 7 500 лева за периода от 29.11.2016 г. до деня предхождащ завеждането на исковата молба по гр.д.№ 34/2018 г. – 1.1.2018 г.е доказан и по основание и размер.

Ангажираните от ищцата писмени доказателства, материалите по приобщеното като писмено доказателство гр.д.№ 34/2018 г. по описа на РС Варна доказват изцяло твърденията на ищцата че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главницата присъдена с Решение № 3000/2.7.2019 г.и поради това и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.Обезщетението за забава върху присъдено с влязло в законна сила Решение за претърпени от ищцата по повод застрахователното събитие от 18.3.2016 г.се дължи от застрахователя като липсват доказателства в обратния смисъл.Избора на ищцата е да претендира законна лихва в отделно производство и то само върху една от двете присъдени й главници в предходното производство не може да бъде отречен ,т.к.това е право на ищцата а въпросът дали по този начин се извършва злоупотреба с процесуални права,при липсата на пречки от процесуален характер еднозначно не може да бъде решен.Въпреки възможността ищцата да претендира законна лихва от датата на увредата, ищцата е претендирала в предходното производство законна лихва от датата на сезиране на съда – 2.1.2018 г. В настоящото производство лихвата се претендира върху главницата от 7500 лв. за периода от 29.11.2016 г.до 1.1.2018 г. –период в който действително ответникът е бил в забава и за който няма дори и твърдения от страна на ответника да е извършвал плащане.Ето защо съдът приема предявения иск за основателен и доказан, като за размера на законната лихва за исковия период ,след извършени изчисления чрез програмния продукт CALCULATOR.BG достига до извода,че размера на законната лихва е точно определен.

При този изход на спора съдът уважавайки изцяло предявения иск като основателен и доказан присъжда в полза на ищцата сторените от нея съдебно - деловодни разноски, съгласно приложения на лист 47 –ми списък по чл. 80 ГПК. Ищцата претендира за заплащане два разхода – сумата от 50 лева за заплатена такса и 360,00 лв. с вкл.ДДС .Двата разхода видно от л. 12 и49 –ти са доказани и по основание и по размер ,поради което съдът присъжда изцяло същите в полза на ищцата и в тежест на ответника. По отношение на наведеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар , съдът намира,че това възражение по чл. 78, ал.5 ГПК би било основателно но ако договорът за правна защита и съдействие приложен на л.49 –ти по делото № серия Б 369058 бе сключен след измененията в Наредба 1/ 2004 г. от 15.05.2020 г.Договорът обаче носи дата 11.05.2020 г. и поради това съответства на определяемия по реда на Наредба 1/2004 г.минимум на адвокатско възнаграждение 300 лева плюс ДДС 20 % върху тази данъчна основа- 360 лева общо.Ето защо, формално възражението на ответника –застраховател за прекомерност на адвокатския хонорар платен в брой от ищцата към адв.А. се явява неоснователно.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда съдебно деловодни разноски в полза на ищцата в общ размер на 410,00 лева(четиристотин и десет лева ).

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответното дружество З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 831, 24 лева (осемстотин тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата в размер на 7 500 лева, присъдена с влязло в сила Решение № 3000/02.07.2019 г. по гр.д.№ 34/2018 г. по описа на ВРС 40 –ти състав, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и емоционален стрес, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.3.2016 г., с която сума ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 29.11.2016г. до 01.01.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба на 02.01.2018г. по образуваното гр.д. № 34/2018г. по описа на ВРС, 40 състав, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. С. П. ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 410,00 лева (четиристотин и десет лева )- сторените от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	3176
Дата:	16 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия:	Моника Любчова Жекова

Дело:	20193110119580
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 ноември 2019 г.

Решение по дело №19580/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта