Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 29. 01. 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на трети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА
МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 184 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.422 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от „БАНКА ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Московска” № 19, чрез пълномощника юрк. П., срещу С.Б. Н., с ЕГН ********** ***,
с които ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2
083,93 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит, сумата от 970,99 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 24.10.2015 г. -
09.11.2017г., сумата от 169,08 лева, представляваща санкциониращата лихва за
периода 17.01.2017 г. - 09.11.2017г., сумата от 120
лева, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 24.10.2015
г. между банката и ответницата е сключен договор за стоков кредит, по силата на
който ищцовата банка е предоставила на кредитополучателя, стоков кредит в
размер на 2083,99 (две хиляди осемдесет и три
лева и деветдесет и девет стотинки) лева, за
закупуване на телевизор марка „SAMSUNG“, UE-48J6300, телевизор
„LG24MT47D-PZ.AEU“ и пасатор „PHILIPS“ HR1672/90, както и за сключване на
застраховка по посочен в договора пакет. Уговорен е срок за връщане на кредита
в размер на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване и връщането му
на месечни вноски. В т.6 от договора и раздел III от Общите условия, които са
неразделна част от него, страните са постигнали съгласие кредитополучателят да
заплаща възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло от
ответницата на 24.10.2015 г., безкасово по сметка на търговеца и
застрахователя, съобразно договореното в т.3 от процесния договор. За падежна
дата е определено всяко 24-то число на текущия месец. Отразено е в исковата
молба, че след отпускането на кредита, ответницата не е заплатила нито една
погасителна вноска. Кредитът е станал изискуем на падежа - 24.10.2017 г.,
поради непогасяването на 24 вноски. В тази връзка ищецът е подал заявление по
чл.417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 813/2017 г.
по описа на РС – гр. Сливница, по което са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Това поражда правният интерес от предявяването
на исковете. Ищецът претендира и направените по заповедното производство и по
настоящото дело разноски.
В едномесечния срок
по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответницата С.Б. . не е
депозирала писмен отговор,
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искови претенции и пледира за решение, с което същите бъдат
уважени, като основателни. Претендира и разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, пледира за решение, с което предявените
искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователно. Поддържа възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От
приетия по делото (в заверено копие) договор за стоков кредит № 136141 от 24.10.2015 г., сключен между ищецът „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата С.Б. Н.,
се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер
на 2083,99 лева за закупуването на телевизор марка „SAMSUNG“, UE-48J6300,
телевизор „LG24MT47D-PZ.AEU“ и пасатор „PHILIPS“ HR1672/90, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с
„Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт
+“ за лица от 18 до 64 - с еднократна застрахователна премия в размер на 246, 99
лева. Уговорен е срок за издължаване на кредита – 24 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, както и фиксиран лихвен процент от 22, 79% годишно и ГПР
по кредита - 25, 33%. Уговорено е още, че сумата по кредита се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, се усвоява еднократно по сметка на
застрахователите. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се е
съгласил, че му е предоставена преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общите условия, с оглед вземане на информирано решение
за сключването на договора за кредит. Съгласно погасителния план, неразделна
част от договора, месечната погасителна вноска е в размер на 108, 93 лева,
изключая последната, която е в размер на 108, 88 лева. В чл. 12 от относимите
Общи условия, е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска, от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихлява с договорния лихвен процент и с надбавка
за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. В чл. 5-ти на ОУ е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни,
съгласно Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД за такси и комисионни, както и всички
други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на
вземането. Посочено е, че когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с
размера им се увеличава дългът.
Описаните
по-горе документи - договор за стоков и погасителен план към него, съдържат
подписи на ответницата, което обстоятелство не е оспорено откъм авторство (в
преклузивния за това срок по чл.131 ГПК съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК).
От
приетата по делото фактура № ********** от 24.10.2015 г., подписана от
ответницата, се установява, че последната е получила стоката, предмет на
процесния договор за стоков кредит.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 2083.99 лева е усвоена еднократно на 24.10.2015 г. по
сметка на търговеца на „Техномаркет България“ АД за закупуване на 2 броя
телевизори и 1 брой пасатор и по сметка на застрахователя за финансиране на
застраховката. Установява се още, че от ответницата изобщо не са постъпвали
суми, служещи за погасяване на кредита, поради което няма погасяване със суми
на падежната дата по задължението към банката по главницата, възнаградителна и
санкциониращи лихви и заемни такси.
Отразено е в заключението, че неплатените суми към датата на крайния
падеж - 24.10.2017 г. са: 2083,93 лева - главница, 970,99 лева -
възнаградителна лихва за периода 24.10.2015 г. - 09.11.2017г., 169,08 лева - санкциониращата лихва, и 120,00 лева – заемна
такса. От заключението на експертизата се установява още, че както към датата
на подаване на исковата молба – 21.03.2019 г., така й към датата на
получаването й от ответницата – 12.08.2019 г., броят на падежиралите непогасени
вноски е 24 в общ размер
3 035,19 лева.
Приетите
и обсъдени по-горе писмени доказателства доказват наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. Ищецът е изправна страна,
предвид предоставяне на уговорената парична сума за закупуване на стоката,
която, от своя страна, е получена от ответницата. Спазена е предвидената в чл.240,
ал.2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че
същата е действителна и валидно е обвързала кредотополучателя.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, ведно с уговорените лихви, такова доказване не бе проведено.
Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно: 24.10.2017 г., до
когато е следвало да бъдат погасени.
Въз
основа на гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа наличието на сключен
договор за стоков кредит, по който на ответницата е предоставена парична сума
(респ. вещите, за които същия е отпуснат), поради което предявените в условията
на кумулативност положителни установителни искове следва да бъдат уважени в
пълен размер. В настоящия случай се касае за потребителски кредит, като са
налице уговорки за всички елементи на договора, за които се изисква изрично
постигнато съгласие, като за част от тях са приложими Общите условия, които са
неразделна част от договора. Част от същия е и погасителния план, в който са
отразени размерът, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и всеки един от компонентите, които я съставят. Освен това
договорът е сключен в изискуемата от закона форма и е подписан от ответницата
на всяка една страница от него.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по отношение на направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Доводите за
погасяване по давност на целия дълг са неоснователни.
При договора
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, за които е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, течащ за всяка отделна анюитетна вноска от датата на настъпване на
изискуемостта й. На основание чл.
422, ал.1 ГПК за начало на сезирането на съда следва да се зачита моментът
на предявяване на заявлението – 10.11.2017 г. В настоящия случай ответницата
въобше не е обслужвала кредита от момента на предоставянето му, считано от 24.11.2015
г., когато е настъпил падежът на първата неплатена погасителна вноска по
договорния между страните погасителен план, т.е. периодът на вземането за
главница започва от посочената дата, следователно същото е извън погасителната
давност. С тези съображения съдът намира възражението
на ответника за неоснователно.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 10.11.2017 г. до окончателното й плащане.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от
юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал.
1 Закона за правната помощ, вр. чл.25 и чл. 26
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00
лева общо за заповедното и исковото производства, от които: 150.00 лева - за
исковото производство и 50.00 лева - за заповедното.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 116, 88 лева, от които 66,88 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство общо в размер на 300 лева, от които 232,25 лева за държавна такса,
464,08 – възнаграждение за особен представител, 200 лева – възнаграждение на
вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и 150 лева –
възнаграждение за юрисконсулт съобразно чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б. Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Московска” № 19,
чрез пълномощника юрк. П., по заповед за изпълнение от 24.11.2017 г., издадена
по ч. гр. д. № 813 / 2017 г. на РС – гр. Сливница, за следните суми: 2 083,93
лева, представляваща главница по договор за стоков кредит, 970,99 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 24.10.2015 г. - 09.11.2017г., 169,08 лева,
представляваща
санкциониращата лихва за периода 17.01.2017 г. - 09.11.2017г., 120 лева, представляваща заемни
такси, ведно със законната лихва,
считано от
10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Б. Н., ЕГН: ********** с адрес ***, да
заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Московска” № 19, чрез пълномощника юрк. П-, разноските по
настоящото производство общо в размер на 1046,33 лева, от които 232,25 лева
държавна такса, 200 лева за възнаграждение на вещо лице, 464,08 лева за
възнаграждение за особен представител и 150 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА С.Б. ., ЕГН: ********** с адрес ***, да заплати на „БАНКА ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Московска” № 19, чрез пълномощника юрк. П., разноските по заповедното
производство общо в размер на 116,88 лева, от които 66,88 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен
съдия: