Р Е Ш Е Н И Е
№
260121 24.11.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
в присъствието на секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВНЧХД №1441 по
описа на ПдОС за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда
№147/29.06.2010 г. по НЧХД №7360/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, I н.с. подс. А.
К. е признат за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК, като доколкото е прието, че
пострадалият Б.К. е отвърнал на подсъдимия веднага и то със същата телесна
повреда по чл.130, ал.2 НК, то на осн. чл. 130, ал. 3 НК съдът е ОСВОБОДИЛ и
двамата от наказание. На осн. чл.304 НПК
подсъдимият е признат за невинен и е оправдан относно това: нанесената на Б.К.
лека телесна повреда под формата на болка и страдание без разстройство на
здравето да е причинена и чрез удар със стол; на Б.К. да е нанесено и телесно
увреждане под формата на охлузване с размери 6х4см. по предната повърхност на
дясното коляно, както и нанесената телесна повреда да представлява такава по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, включително и по повдигнатото с тъжбата обвинение
по чл. 130, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител
обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лева и такова за неимуществени
вреди в размер на 750 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на дължимите суми, като втората претенция е отхвърлена
като неоснователна до пълния претендиран размер от 2000 лева. В тежест на подс.А.К.
са възложени направените по делото разноски
в размер на 250 лева, както и ДТ в размер на 100 лева за уважените
граждански искове, всички платими в полза на Районен съд-Пловдив. Постановено е
разноските по делото, направени от подсъдимия, респ. от частния тъжител и
граждански ищец за адвокатска защита и съдействие да останат по делото за всяка страна така, както са сторени.
Недоволен от съдебния
акт е останал частният тъжител, чийто повереник е депозирал въззивна жалба
срещу същия с искане за постановяване на нова присъда, включително и в частта
относно гражданския иск, алтернативно се иска преквалификация на извършеното
като престъпление от общ характер и връщане на делото на прокурора.
В съдебно заседание частният тъжител Б.К. се явява лично
и с повереника си адв.Д., като поддържат въззивната жалба и предявяват претенция за направени в хода на
производството разноски.
Подсъдимият счита, че следва да бъде оправдан поради
липса на виновно поведение от негова страна, а защитникът му адв.Х. моли първостепенният
съдебен акт да бъде потвърден.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и
с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на
обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да
постанови присъдата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
А.А.К. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.
К. използвал мобилен телефонен номер *****, регистриран при мобилния оператор
„Виваком“ на името на съпругата му свид. Р. К., ползваща мобилен телефонен
номер *****, записан на името на съпруга й при указания оператор.
Тъжителят
Б.К. имал трима братя- свидетелите И. К., Й. К. и А. А.. И четиримата живеели в
многоетажна къща в гр. П., ул. Л.№ ***. В същата живущ бил и свид. В. К.- син
на подсъдимия и внук на свид. А. А., като ползвал мобилен телефонен номер ****.
Подсъдимият
от своя страна бил племенник на тъжителя Б.К. и син на свид. А. А..
На
***** г. около 9.30 сутринта подс. А.К. разговарял по телефона със сина си свид.
В.К., който в този момент излизал от жилището си. Бъдейки вече на двора, последният
бил пресрещнат от тъжителя и дядо си свид. А. А.. Двамата започнали да го
обиждат, като конкретно тъжителят го заплашил, че ще го изгони от къщата, в
която всички живеят, както и му се заканил, че ще му напълни главата с олово. Говорейки
все още по телефона със сина си, подс.А.К. чул разправията и силно се притеснил, възмутил и ядосал на баща си и чичо си,
поради което и решил да им потърси сметка по-късно през деня.
Всъщност
непосредствен повод за разменените реплики между свид. В. К. и тъжителя бил незначителен
битов инцидент, свързан с електрическа крушка за общите части на обитаваната от
тях къща.
На *** г. в гр. П. на ул. „Л.“ № *** около 17 часа
тъжителят и брат му А. А. се намирали на детската площадка, където били
изкарани маса и столове, на които живущите от блока и съседи играели карти. На
място били минимум 10-12 човека
картоиграчи и наблюдатели. На известно разстояние, седнали на близка
пейка, се намирали и свидетелките И. И.
и М.Г., имащи добра видимост към случващото се.
Около 17:30 часа подс. А.К. *** с личния си автомобил „Хонда
Сивик“, черен на цвят, за да потърси сметка от баща си и чичо си за случилото
се по-рано през деня със сина му. Възприел събралите се на детската площадка
хора и мигновено се насочил към чичо си Б.К. с агресивна походка, като видът му
бил като на човек, който „100 на 100 е дошъл да трепе“. Приближавайки се към тъжителя, подсъдимият
крещял заканително „Кой ще трепеш бе, кой ще трепеш!!!“ и „Ти какво тормозиш
сина ми!“ Въпреки заканителния тон и невербално поведение, подсъдимият не
влезнал веднага във физическо съприкосновение с тъжителя. Думите и поведението му
обаче подразнили последния, който скочил на крака, хванал племенника си за
гушата и започнал да го бута. Последният от своя страна му отвърнал с удари с
ръце в главата и тялото. Последвало сборичкване, при което взаимно си нанесли
удари с ръце. Борейки се, двамата се блъснали в стола, на който седял свид. И. К.,
в резултат на което кракът на стола се счупил и това лице паднало на земята.
Удряйки се в счупения стол, подсъдимият и тъжителят паднали на земята, където
боричкането им продължило. В даден момент от същото, братът на тъжителя А. А. също се включил в боя, като между
подсъдимия и него били разменени удари, за което се води НЧХД 7964/2019 г. по
описа на ПдРС. Боят бил прекратен от
присъстващите лица, които се намесили, за да разтърват участниците в него.
Веднага след инцидента, подсъдимият позвънил на сина си В.
К. и на съпругата си Р.К., за да им разкаже за случилото се.
При взаимното сборичкване тъжителят и подсъдимият си
нанесли един на друг незначителни телесни увреждания.
Тъжителят се освидетелствал за причинените му при боя
телесни увреждания, като на 21.10.2019 г. му било издадено СМУ № 1251/2019 г.,
от което е видно, че при описания инцидент му били причинени:
-в дясната лицева половина, в областта на долната челюст,
както и по предната и по предно-дясна повърхност на шията в горна и средна
трета кръвонасядания с размери 13 х 7см, със синьо-виолетов цвят;
-по задната повърхност на дясната предмишница, в средната трета охлузване с размери 2,5 x
0,5 см., покрита с кафеникава коричка над нивото на околната кожа, която е
кръвонаседната с размери 3x2,5см, със синьо-виолетов цвят;
-по предната повърхност на лявото коляно охлузвания с
размери 6 х 4см.
Още на същия ден подсъдимият посетил отделение по спешна
медицина към УМБАЛ „Свети Георги“ за установяване на причинените му при
взаимното сбиване телесни увреждания. Оплаквал се от болки в областта на шията,
каквито били установени по снета анамнеза. На 21.10.2019 г. му било издадено
СМУ 1244/2019 г., съгласно което при описания инцидент му били причинени:
-контузия на главата- контузна рана в окципитална
повърхност;
-охлузване на главата- в окосмена част на главата, тилно в
дясно, с размери -3/1 см.;
От заключението на назначената по делото СМЕ се
установява, че всички увреждания, описани в горепосочените две СМУ и
по-конкретно:
-кръвонасядане по лицето и шията; охлузване и
кръвонасядане по дясната предмишница; охлузване на лявото коляно по отношение
на тъжителя Б.К. и
-контузия на главата; охлузване на главата по отношение на
подсъдимия А.К.
са
довели до болка и страдание без разстройство на здравето за всеки от тях.
Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане в
или върху твърд тъп предмет и ли неговото тангенциално действие, и е напълно
възможно механизма на възникването им да е така, както твърдят страните. Експертът
поддържа изготвеното заключение.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събрания в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:
I писмени
доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: свидетелство
за съдимост, фактура № **** СМУ № *** г., СМУ № *** г., справка за мобилни разговори, лист за преглед
на пациент № ****, допълнителен лист към лист за преглед на пациент № ****,
извлечение от амбулаторен дневник, триажен лист и лист с резултат от
образно-диагностично изследване;
II заключение по съдебно-медицинската експертиза,
което правилно е възприето изцяло като компетентно и обективно изготвено, небудещо съмнение за обоснованост, както и
кореспондиращо на писмената медицинска документация, използвана при извършване
на експертизата;
III
гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия
в указаната им по-долу част, както и показанията на свидетелите: И. И., М. Г.,
В. К., И.К., Й. К., А. А. и Р. К..
След
реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните гласни
доказателствени средства, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че в
късния следобед на инкриминираните дата и място подсъдимият е потърсил сметка
от тъжителя по повод отношението на последния към сина на първия в ранните
часове на същия ден. Изключително агресивното му поведение, макар и единствено
вербално такова в този момент, доколкото сигнализирало, че всеки момент е
възможно да прерасне във физическа саморазправа, мотивирало тъжителя да
предприеме защитна реакция срещу същото, изправяйки се и хващайки подсъдимия за
врата и бутайки го. Последният от своя страна нанесъл удари с ръце в главата и
тялото на чичо си. Последвалото взаимно сборичкване с взаимно нанасяне на удари с ръце. След като
двамата се блъснали в стола, на който седял свид.ИЛИЯ К., паднали на земята, като
продължилото и там боричкане била прекратено с помощта от присъстващите на
инцидента лица.
Напълно
законосъобразна се явява изложената от първостепенния съд оценка на
инкорпорираната по делото доказателствена маса. В тази връзка коректно е
отчитането на двойния статут на
обясненията на подсъдимия. Правилно е и реализираното прецизиране касателно
показанията на свидетелите В. и Р. К., доколкото същите се явяват в една своя
част първични, а в друга - производни доказателствени източници. Поради липса
на установена пристрастност и заинтересованост,
законосъобразно е кредитирано заявеното от свидетелите И.И. и М. Г. в
съответните части. Близките родствени отношения и с подсъдимия, и с тъжителя,
ведно с факта, че самият той се явява пострадал от случилото се на инкриминираната дата, дало
повод да инициира друго производство от частен характер спрямо подс. А.К.,
правилно е отчетено при преценката дали и в коя част на показанията на свид.А. А.
вяра да се даде. Разпитите на свидетелите И.и Й. К., явяващи се братя на тъжителя и чичовци на
подсъдимия, не са допринесли за изясняване на фактическата обстановка по
делото, доколкото не са изложили пред съда конкретни факти касателно
инкриминираното деяние.
Спорните
въпроси, обсъдени изключително прецизно от първостепенния съд, са няколко:1.
нанасял ли е подсъдимият удари с ръце по тъжителя; 2. какво е било поведението
на последния при инцидента; 3. налично ли е било вербално агресивно поведение
от страна на подсъдимия спрямо тъжителя преди взаимното сбиване; 4. присъствал
ли е свид.В. К. на случилото се на инкриминираните дата и място; 5. на
последните присъствали ли са свидетелите И.И. и М. Г..
Положителният
отговор на първия въпрос напълно правилно е обоснован със заявеното при разпита
на свидетелите И., Г. и А. А., противопоставими на които се явяват единствено
обясненията на подсъдимия, които обаче доколкото не намират опора в
доказателствената съвкупност в тази им част, не следва да бъдат кредитирани.
Указаните свидетелски показания от своя страна коректно са възприети в посочената
част, след като хармонират не само помежду си, но и са подкрепени от други
доказателствени източници, инкорпорирани по делото, а именно информацията,
съдържаща се в СМУ №1251/2019 г. и експертното становище по назначената СМЕ. Същевременно
законосъобразно е отчетено, че липсват с категоричност установени данни относно
твърдението в тъжбата за нанесени удари със стол от подсъдимия спрямо тъжителя,
поради което и същото е останало недоказано в хода на процеса. Увреждания само по лявото коляно, но не и по
дясното са констатирани както при първоначалния преглед на тъжителя, за който
му е издадено приложеното по делото СМУ, така и от вещото лице при извършване
на СМЕ.
Съвсем
правилен е даденият отговор от първостепенния съд касателно претенцията на адв.Д.
за реализирано посегателство по чл.325 НК от страна на подсъдимия с
горепосоченото поведение. Относно същото правилно е прието, че контролираната
инстанция не може да се произнесе, доколкото съвсем друг е редът за
преследването му, а именно общият такъв и следователно недопустимо е това да
бъде сторено в разгледаното пред нея производство. Не е било констатирано и наличието
на хипотезата на чл.287, ал.7 НПК, установима само в хода на
първоинстанционното производство, поради което и законосъобразно единствено по
повдигнатото с тъжбата обвинение е извършено произнасяне с обжалваната присъда.
Във връзка с изтъкнатото в хода на пренията и пред контролната инстанция
възражение с идентично съдържание, следва да се посочи, че същото е
неоснователно. Реализираното от подс.А.К. поведение само по себе си не носи
белезите на хулиганско такова, доколкото по своята същност действията му не са
абсолютно непристойни и очевидно не противоречат на установения в обществото и
възприет морал и порядък. Липсва демонстрирано от него грубо неуважение към
обществото чрез противопоставянето му на установените порядки за поведение и
демонстрирано желание да не се съобразява с тях. Поведението на подсъдимия не е
хулиганско, доколкото със същото той не
е демонстрирал негативната си оценка
спрямо личността на тъжителя,
обективирайки я именно с такава цел. Не е наличен и съставомерният при
посегателството по чл.325 НК резултат, а именно с поведението си грубо да е нарушил
установения порядък за поведение. Ето защо несъстоятелна е претенцията на повереника
и към въззива да упражни правомощието, визирано в нормата на чл.335, ал.1 НПК
чрез отмяна на присъдата и изпращане на делото на прокурора, защото не се
установи посегателството, във връзка с което е било образувано
първоинстанционното производство, да е е от общ характер и в частност по чл.325, ал.1 НК.
Факт е, че едва след като подсъдимият, хванат
за гушата и избутван от тъжителя поради реализираното спрямо последния вербално
нападение, е нанесъл на Б.К. удари с ръце в главата и тялото, както и че самият
тъжител при последвалото боричкане също го е ударил, нанасяйки му удари с ръце.
Това е причината, поради която при извършения още същия ден преглед на подс. А.К.,
обективиран в изготвените и представени по делото медицински документи, както и
взети предвид при освидетелстването му, за което е изготвено СМУ 1244/2019 г., включително
и от вещото лице при извършване на СМЕ, е констатирано телесно нараняване
единствено в окосмената част на главата – контузия на главата и охлузване по
главата. Ето защо и съвсем правилно са ценени обясненията на подсъдимия в тази
им част, след като налични се оказват обективни доказателствени източници, с
които си хармонират. Свид.И.и свид.Г. твърдят, че удари от тъжителя спрямо
подсъдимия не са видели. Такива са били обаче личните им възприятия, но те сами
по себе си не изключват възможността удари да са били нанесени, стига да са
оставили следа в обективната действителност. А такава всъщност се оказва
налична предвид констатацията в указаната медицинска документация, от една
страна, както и дадените в тази насока обяснения от страна на подс. А.К., от друга,
поради което и възражението на повереника, изнесено касателно показанията на
тези две свидетелки, се явява неоснователно, включително и относно това, че
доверителят му не е удрял подсъдимия. Именно поради това следва да бъдат ценени
и показанията на свидетелите В. и Р. К. в частта относно споделеното им от
подсъдимия по повод инкриминираното деяние и видените от самите тях увреждания
по същия непосредствено след случилото се. Съобщеното от тях относно първото
правилно е отчетено от първостепенния съд като производно доказателство, като
допустимостта относно ползването му в настоящия случай е коректно преценена, защото
същите се явяват нужни за проверка на първичните доказателства - дадените от
подсъдимия обяснения. Резултатът от нея, съотнесен и с обективните данни в СМУ
и СМЕ, е еднозначен - на тази показания вяра следва да се даде, доколкото
липсват източници, поставящи ги под съмнение. Такива не са дори показанията на
свид.А. А., след като същият е категоричен единствено, че никой не
е удрял подс.А.К. преди самият той да стартира нанасянето на удари. Това само
пи себе си, както правилно е изтъкнал контролираният съд, не изключва
твърдението на подсъдимия, че е бил хванат за гушата от тъжителя и избутван,
което само по себе си де факто не представлява нанасяне на удари. Правилно са разчетени
и наличните разпечатки от мобилните оператори, установяващи верността на
твърдението на подсъдимия, че действително след случилото се е провел разговор
със съпругата си.
Напълно
коректен е и извършеният анализ на гласните доказателствени източници,
обосновал и законосъобразния извод на първостепенния съд касателно наличието на
агресивно вербално поведение от страна на подсъдимия спрямо тъжителя,
предхождащо последвалото сбиване. Правилно са ценени данните, изводими от
показанията на свид. Г. и свид.А. в указания смисъл. От своя страна подс. А.К.
сам е заявил, че след слизането си от автомобила е поискал обяснения от чичо си
по повод разговора, проведен по-рано сутринта между последния и свид.В. К..
Фактът, че свид.И. не е чула въобще размяна на реплики, не опровергава
реализираното словесно агресивно поведение от страна на подс.А.К..
Свид.В. К.
се оказва, че в близост до часа на инкриминираното деяние е провел телефонен
разговор с баща си, както и впечатленията му относно процесното
посегателство е придобил единствено от
споделеното му от този негов родител. Действително от същия отговорност за
случилото се не се търси, поради което и липсва каквато и да била житейска
логика, ако е имал непосредствени впечатления от инцидента, да изложи същите в
хода на проведения му разпит, още повече че едва ли с оглед младата си възраст
и добрите отношения с баща си би го оставил и не би му оказал помощ при
сборичкването му с тъжителя. Ето защо напълно обоснован и правилен се оказва
изводът на контролираната инстанция и относно този поставен за изясняване
въпрос.
Факт е, че
свидетелите И. и Г.са изложили пред съда
своите възприятия относно инкриминираното деяние, които обаче хармонират не
само помежду си, но и с останалите доказателствени източници по делото,
подробно изследвани от първостепенния съд. Това, че относно дадени
обстоятелства нямат преки впечатления, защото са останали незабелязани за тях,
не води до становище, че и двете не са присъствали на инцидента. На мястото е
имало около 10-12 човека, като
същевременно интензитетът на стълкновението между подсъдимия и частния тъжител
е бил такъв, че е напълно възможно тези свидетелки да са останали извън
полезрението на подсъдимия, което само
по себе си не изключва пребиваването им на инкриминираните място и дата.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, приета за установена след цялостен и
аргументиран анализ на доказателствената съвкупност, законосъобразен и
обоснован се явява изводът на контролираната инстанция, че осъщественото от
подс.А.К. деяние е съставомерно по чл.130, ал.2 НК, тъй като по несъмнен начин се установява, че на
*** г. в гр. П.на ул. „Л." № ***, около 17:30 часа, чрез нанасяне на удари
с ръце в областта на главата и тялото на Б.А.К., ЕГН **********, е причинил на последния
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето,
както следва:
- в дясната половина в областта на долната челюст,
както и по предната дясна повърхност на
шията в горна и средна трета - кръвонасядания с размери 13х7см.;
- по задната повърхност на дясната предмишница в
средната третина - охлузване с размери 2,5 x 0,5 см., покрито с кафеникава
коричка над нивото на околната кожа, която е кръвонаседната с размери 3 x
2,5см.
Несъмнено с
реализираното едно деяние подсъдимият е причинил на пострадалия няколко
различни телесни увреждания, но все еднакви по характер такива и по естеството
си все леки телесни повреди, причиняващи болка и страдание без разстройство на
здравето. В този смисъл коректна е преценката на първостепенния съд, че в
случая причинена на Б.К. е една телесна повреда, доколкото в резултат на
реализираното едно престъпно посегателство е осъществено от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление и в този
смисъл касае се за мнима идеална съвкупност от престъпления.
Касателно настъпилия
престъпен резултат, законосъобразно
първоинстанционният съд е квалифицирал констатираните при пострадалия телесни
увреждания, представляващи съгласно СМЕ по своите медико-биологични признаци охлузвания
и кръвонасядания, като престъпно посегателство по смисъла на чл.130, ал.2 НК.
Не съществува пречка това да бъде направено с крайния съдебен акт без
необходимост от изменение на обвинението, доколкото в случая не са налични
предпоставките, визирани в нормата на чл.287, ал.1 НК. Приложим се явява закон
за по-леко наказуемо престъпление при липса на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Изцяло правилни са изложените изводи на
контролираната инстанция защо констатираните при пострадалия увреждания са му
причинили единствено болка и страдание без разстройство на здравето, а не
претендираното от защитата разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 НК, поради което и въззивният съд се солидилизира със същите, което не налага
повтаряне на изложените вече съображения.
Нанасяйки удари с ръце в областта на
главата и тялото на тъжителя, включително и след падане на двамата на земята,
престъпното посегателство по чл.130, ал.2 НК подсъдимият е реализирал умишлено
под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Доколкото падането на земята е настъпило вследствие
на реализираното от дееца нападение, то само по себе си не е прекъснало
причинната връзка между нанесените удари с ръце и настъпилия престъпен
резултат. Съзнавайки, че с въпросните удари ще причини на тъжителя телесно
нараняване, несъмнено деецът е формирал представи за противоправния характер на
осъщественото деяние, като е целял и искал настъпването на забранените му
последици.
След като е
признал подс.А.К. за виновен за обвинението по чл.130, ал.2 НК, то напълно
законосъобразно го е признал за невинен и оправдал касателно това: нанесената на Б.К. телесна повреда да е
причинена и чрез удар със стол; на последния да е нанесено телесно увреждане
под формата на охлузване с размери 6х4 см по предната повърхност на дясното
коляно; нанесената телесна повреда да представлява такава по чл.130, ал.1 НК,
както и по повдигнатата с тъжбата квалификация по чл.130, ал.1 НК. Относно
констатираното от експерта увреждане на лявото коляно на тъжителя, обвинение не
е било налично, включително и инициирано по реда на чл.287, ал.1 НПК, поради
което правилно първостепенният не се произнесъл и по това телесно нараняване на
пострадалия.
Признаване на
подсъдимия за виновен по указаното престъпно посегателство не е довело до
наказването му, доколкото са отчетени като налични предпоставките за приложение
института на реторсията. Без значение е дали е стоял на разглеждане въпросът за
последния, след като съдът е констатирал законовите му предпоставки.
Реализираният
от първоинстанционния съд подробен и задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност,
обосновава и законосъобразност на
направения от същия извод, че на инкриминираните дата и място подсъдимият и
частният тъжител взаимно са си нанесли телесни увреждания. Доколкото, съгласно
СМЕ, на подс.А.К. е било причинено:
контузия на главата и охлузване на главата, които по своите медико-биологични
признаци съставляват телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, тъй като са
му причинили болка и страдание без разстройство на здравето, то несъмнено подсъдим
и частен тъжител са си причинили взаимно телесни повреди от един и същ вид – по
чл.130, ал.2 НК. Същите са нанесени веднага една след друга, като ирелевантно е
обстоятелството кой пръв е започнал и съответно нанесъл телесното увреждане.
Безспорно бе установено, както правилно се изтъква в жаления съдебен акт, че
физическото стълкновение в конкретния случай е инициирано от самия тъжител,
хващайки подсъдимия за гушата и бутайки го. Това му поведение несъмнено носи
белезите на непосредствено и противоправно нападение, непопадащо в обхвата на
неизбежната отбрана. От своята страна демонстрираното от подсъдимия агресивно
вербално поведение непосредствено преди да бъде нападнат от тъжителя сочи, че той
безспорно е провокирал пострадалия да предприеме нападение, за да може на
същото да се противопостави и да му потърси сметка за по-раншния конфликт със
сина му. От своя страна с нанесените удари подс. А.К. се оказва, че не се е
самоотбранявал, а е предприел същите, за да увреди телесната неприкосновеност
на тъжителя и по този начин да демонстрира своето превъзходство над
по-възрастния си чичо, поради което и извършеното несъмнено е противоправно.
След като разменените при сбиването взаимни удари между подсъдимия и тъжителя
не са предприети за самоотбрана, то реализираното и от двамата е противоправно
и виновно, както правилно е изтъкнал първостепенният съд. Коректна се явява и
изложената от последния преценка, че за постигане целите на генералната и
специална превенция е напълно достатъчно и двамата да бъдат порицани с
постановения съдебен акт, като реално бъдат освободени от наказание, поради
което и изложените в тази насока доводи не следва да бъдат повтаряни.
Действително
анализът на доказателствените източници сочи, че на подсъдимия удари е нанасял
не само тъжителя, но и свид. А. А. /баща на първия и брат на втория/, поради
което е невъзможно безспорно да се установи, че констатираните по дееца
наранявания са нанесени точно от тъжителя. Това обаче е ненужно, както правилно
е посочил първостепенният съд, доколкото след като няколко лица при общност на
умисъла и действията нанасят удари на друго и в резултат на това последното
търпи телесни наранявания, то не е необходимо изследване кое конкретно
увреждане от кой точно удар и от кое лице е нанесен, защото всички, нанесли
удари, ще отговарят за цялостния противоправен резултат. Тези обстоятелства се
оказват налични и в настоящата хипотеза.
Предвид
изложените съображения изцяло законосъобразен и напълно обоснован се явява
първоинстанционният извод за приложение института на реторсията, поради което и коректно на осн. чл.130, ал.3 НК подс. А.К.
и тъжителят Б.К. са освободени от наказание.
След като
именно в следствие на противоправното поведение на подс.А.К. на гражданския
ищец е причинена горепосочената лека телесна повреда, то за същия безспорно са
настъпили увреждания от физическо естество, подлежащи на обезвреда. В този
смисъл са анализираните вече доказателствени източници. Отчитайки характера,
степента и продължителността на търпените
от пострадалия като цяло болки, страдания и неудобства в резултат на
нанесеното му телесно увреждане, обосновано е приела контролираната инстанция,
че предявеният граждански иск е частично доказан по размер. В този смисъл
законосъобразно за причинените с престъплението по чл.130, ал.2 НК
неимуществени вреди на гражданския ищец е присъдено обезщетение в размер на 750
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане, като за разликата до 2 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В
постановения съдебен акт изключително
задълбочено и детайлно първостепенният съд е анализирал факторите, претендирани
и понастоящем от защитата, даващи основание неимуществената претенция за
обезвреда да се уважи именно в присъдения размер, поради което и наведеното в
този смисъл във въззивната жалба възражение е напълно несъстоятелно.
Присъдената като обезщетение сума се явява изцяло съответна на търпените от
тъжителя болка и страдания и справедливо възмездие за същите.
Доколкото
във връзка с причиненото му именно от подсъдимия нараняване тъжителят е
направил имуществени разходи, свързани с диагностициране и установяване на
нанесените му телесни увреждания, то правилно заявената претенция за
възмездявянето им в размер на 30 лева е изцяло уважена.
Законосъобразни
и достатъчно подробни са изложените от контролирания съд съображения във връзка
с произнасянето му за разноските. При прилагане института на реторсия
разноските остават за сметка на страните така, както са направени. Правилно в
тежест на подсъдимия са възложени само тези разноски, които са поети от бюджета
на съда във връзка със събиране на доказателствен материал, поради което е
осъден да заплати сумата от 250 лева в полза на Районен съд-Пловдив,
представляваща възнаграждение за извършената СМЕ.
ДТ за всеки
от уважените граждански искове е в размер на от по 50 лева, доколкото 4 % върху
уважения размер на всеки от тях е под законоустановения минимум от 50 лева. В
този смисъл законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати сумата от 100 лева
в полза на Районен съд-Пловдив като ДТ върху уважените размери на претенциите
за имуществени и неимуществени вреди.
Частният
тъжител следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС, по сметка на Окръжен
съд-Пловдив сумата от 6
лева във връзка с образуваното въззивното производство, тъй като към
въззивната жалба не е приложена вносна
бележка за внесена държавна такса, а и първоинстанционният съд не е дал
указания за внасянето й.
Направените от частния тъжител
разноски за въззивното производство в размер на 500 лева следва да останат за
негова сметка, по изложените вече
съображения относно разноските при прилагане института на реторсия.
В хода на съдебното производство пред
контролираната инстанция настоящата такава не констатира допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, даващи
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на първостепенния съд, респ. изпращането му на прокурора на осн. чл.335, ал.1 НПК,
както и липсват основания за отмяната или изменението й, поради което същата
подлежи на потвърждаване. Изтъкнатите във въззивната жалба недостатъци са само
бланкетно посочени и не са изпълнени със съдържание, а претенцията на неизяснена
фактическата обстановка поради допусната доказателствена непълнота е изоставена
пред настоящата инстанция чрез деклариран отказ от разпита на сочения в жалбата
свидетел.
Предвид
изложените съображения и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Пловдивският
окръжен съд:
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №147/29.06.2010 г. по НЧХД
№7360/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, I н.с.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 6 лева във връзка с образуваното въззивно
производство.
Разноските по делото пред въззивната инстанция,
направени от частния тъжител Б.А.К. в размер на 500 лева за адвокатска защита и
съдействие, ОСТАВАТ за негова сметка.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: