Р Е Ш Е Н И Е № 164
гр. Сливен 27.05.2020г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 186 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Х.Х. срещу НП № 19-0804-003399 от 17.12.2019 г.
на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл.175А ал.
1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв.
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение
на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Иска НП да
бъде отменено , като незаконосъобразно.
В с.з. жалбопод. Х. лично и чрез своя
пълномощник – адв. Хр.Х., иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
представител – Началника на РУ Сливен Димитър Кикьов иска НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Представя писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2019
г. жалбопод. управлявал лек автомобил „ХОНДА СИВИК” с рег. № СН 1163 АХ , негова
собственост в гр.Сливен. Около 15:50 ч. полицейските служители при ОД МВР –
Сливен – свид. В.Д. и Д. С. забелязали жалбопод. да се движи по
бул. Цар Симеон по посока бул. Ген. Скобелев, като форсирал двигателя,
превъртал колелата и поднасял а-ла напречно по оста на пътя. По този начин
жалбопод. Х. използвал пътя не по предназначението му за превоз на хора и
товари а за други цели- да шофира демонстративно.
Полицейските служители го спрели на бул. Ген Скобелев в близост до
кръстовището на двата булеварда. Извикали актосъставителя Евг. Ж., който имал
право да съставя актове по ЗДвП, т.к. бил мл. автоконтролоьор при ПП КАТ гр.
Сливен
За констатираното на жалбопод.
бил съставен АУАН с който деянието било квалифицирано
като нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като
се запознал със съдържанието му е написал, че няма възражения.
По късно на 19.11.2019г. жалб. Х.
депозирал възражения, чрез които оспорил констатациите в АУАН, като заявил, че
не е извършил деянието в което бил обвинен, и че е предприел рязко спиране на
автомобила си за да не се удари в патр. автомобил, като това била причината за
да приплъзне кумите по асфалта.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от представените и събрани
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на атакуваните АУАН
и НП, кредитира показанията на разпитаните
по делото актосъставител Евг. Ж., и свид. Д. С., В. Д. и Н.Г.. Част от посочените лица са полицейски служители и не са
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, те са очевидци на
деянието и съобщават за възприетите от тях факти от първо лице. Не кредитира
показанията на свид Й. С. това
лице е в близки приятелски отношения с жалбопод. и се стреми да го оневини.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е направил
възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение,
е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с
действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и
товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да
бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.Посочвайки
като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.Следва да се посочи, че свид. Д. Г., В. Д.
и Н. Г. са видели и чули
поднасянето на автомобила напречно по оста на пътя и свиренето на гумите. В
случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила/рязко
подаване на газ, завъртане
на волана/ е
постигнал целения ефект, при който е демонстрирал отклоняване
от траекторията на движение на управляваното от него МПС изразяващо се в
накланяне на ляво и дясно, приплъзване на гумите по асфалта и др., известни
като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект не би могъл да настъпи при нормално управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за определени
цели- превоз на хора и товари.
От посоченото се налага извода, че умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Действията на жалбопод. са извършени в централната част на населеното място
при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има неясно какви последици. Описаната
висока степен на опасност от това шофиране е продиктуван и големият и тежък
размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца. Административно-наказващият орган е приел, че жалбопод. не е използвал посочения път, отворен за
обществено ползване по предназначение и му е наложил съответното наказание.
Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените
действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да се
преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността, която
създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради зачестилите
подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и
административно-наказващият орган за описали обективната страна на деянието, а
именно: "форсира двигателя, превърта гуми и поднася а-ла преднамерено
напречно на оста на пътя, т. е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото
във вина на жалбопод. нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр.
3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат.
В случая се касае за младеж, който е 20 годишен, но
видно от приложената по делото справка за нарушител е с множество влезли в сила
НП за различни нарушения по ЗДвП, въпреки, че притежава СУМПС от относително
кратко време- от 10.03.2017г . За прецизност съда следва да посочи, че до
датата на издаване на това НП по отношение на жалбопод. Х. са влезли в сила 7
НП и 9 ЕФ. От справката е видно, че освен процесното НП за подобно нарушение
има издадено и друго НП № 19-0804-003407 от 26.12.2019 г. на Началник РУ към
ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, което
съвсем случайно се разглежда от настоящия състав в АНД 187/20 г. по описа на
СлРС, където между другото отново като свидетел возещ се в автомобила е същото
лице свид. Й. С..
За евентуална преценка за маловажност е необходимо и
да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова.
Мотивиран
от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, ето защо:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0804-003399 от 17.12.2019 г. на
Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен,, с което на Х.Х.Х. с ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, пл. Х. Димитър № 6, чрез адв.Х.Х., му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: