№ 26036
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Частно
гражданско дело № 20251110107280 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров ч. гр. д. № 7280/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 75349/04.03.2025 г. от „Б“ ЕООД, с която се иска допълване
на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 18.02.2025 г. по ч. гр. д. № 7280/2025 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав – в частта за разноските. Поддържа, че се дължали разноски от
2950,00 лева. В уточнителна молба от 14.03.2025 г. се сочи, че поради технически пропуск в
подаденото искане за издаването на заповед за изпълнение не били поискали присъждането
на деловодни разноски. Сочи, че с молбата по чл. 248 ГПК прави подобно искане. Иска
допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.
С разпореждане от 21.03.2025 г., съдът е предоставил възможност на заявителя в
едноседмичен срок от съобщението да изложи съображения за правния си интерес от
искането по чл. 248 ГПК, доколкото самият той твърди, че искането за произнасяне в частта
за разноските не е правен в по-ранен момент.
От разписка към съобщение се установява, че препис от разпореждането от
21.03.2025 г. е връчен на страната на 27.03.2025 г.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК „В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може
да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът
1
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта
му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1
ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране
волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в
същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от
страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80
ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за
реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248,
ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната
те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,
което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а
не по отношение на неговото допълване.“.
В постановките на т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е предвидено, че: „По въпроса за приложимостта на чл. 248
ГПК в заповедното производство ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени
хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски,
от тази, при която произнасянето му е погрешно-т. е. несъобразено с правилата на чл. 78
ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната,
която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с
изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се
произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия
ред на чл. 248 ГПК.“.
В случая произнасяне в частта за разноските липсва, но не поради пропуск на съда, а
поради пропуск на страната. Този пропуск на страната не е отстраним по реда на чл. 248
ГПК, поради което това производство е процесуално недопустимо, като подадената молба
следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 75349/04.03.2025 г. от „Б“ ЕООД,
ЕИК: *********, с която се иска допълване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
18.02.2025 г. по ч. гр. д. № 7280/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав – в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
заявителя с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страната!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3