РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№. 2370
гр. Пловдив, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА
к.а.н дело № 2339 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбите
и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от Община Пловдив, чрез процесуалния й представител
юрисконсулт К.М., против Решение № 1299 от 09.07.2019 г. на Районен съд
Пловдив, ХІV н.с. постановеното по а.н.д. № 3211 по описа на същия съд за 2019
г., отменящо Наказателно
постановление /НП/ № 283 от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в
Община Пловдив, с което на В.П.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 43,
ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния
съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.
3. Ответникът по касационната жалба - В.П.В., чрез
пълномощника си адвокат П. счита касационната жалба за неоснователна.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за правото:
6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В.П.В., против НП № 283
от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50
лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.
Същото е
издадено въз основа на АУАН № 039231 от 20.02.2019 г., съставен от К.Г.А. – охранител
към ОП „Общинска охрана“. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
При
извършена проверка на 05.12.2018 г. в 10:05 часа, в гр. Пловдив, на ул. “Строител”
срещу № 7, е установено, че В. е паркирал МПС марка „Шевролет“ с ДК № ***върху
тротоара на посочения адрес без разрешение от администрацията или собственика
на пътя.
В
АУАН е посочено още, че нарушението е установено
с фиш № **********/05.12.2018 г., с глоба в размер на 50,00 лева. Същата е
обжалвана пред Районен съд гр. Пловдив. С Разпореждане № 25780/20.12.2018 г.,
XXI наказателен състав по АНД № 8132/2018 г производството е прекратено. Преписката
е върната в ОП „Общинска охрана“ за предприемане на действия по реда н чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН. На 31.01.2019 г. до В., в качеството му на собственик, е
изпратено уведомително писмо, ведно с приложена към него декларация по чл. 188
от ЗДвП, за да посочи данни за лицето, управлявало автомобила към момента на
извършване на нарушението. Същият не е представил попълнена декларация. С писмо
изх. № 18 ОР-2023(3) от 31.01.2019 г. В. е поканен в ОП „Общинска охрана“ в гр.
Пловдив за съставяне и предявяване на АУАН (съгласно разпореждането на съда),
съответно на 20.02.2019 г. е съставен процесния АУАН № 039231/20.02.2019 г. на В.,
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан
съставителя на АУАН – К.Г.А.. В дадените показания свидетелят поддържа
констатациите изложени в акта.
8. За да отмени
процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното от фактическа и правна
страна:
Същественото в
настоящия казус според решаващия съд е, че напрактика актосъставителят не е възприел
кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка е установено кой е
собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е
вменено. Посочено е още, че чл. 188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи
наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да
се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на фиша е даден
вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо, което според районния
съд не е доказано по делото. Съдът не е възприел тезата на представителя на
въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал процесното МПС в
случая е на собственика. В тази връзка е подчертано, че законодателят не е
въвел подобно изключение. Предвидено е, че може да бъде санкциониран, но не
като извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото
му МПС, т.е. не като личен извършител на нарушението. Последното според съда е
от съществено значение, защото се отразява на характеристиката на водача на
МПС.
9.
Решението е неправилно.
Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Цитираната разпоредба е ясна и
небудеща съмнение – собственикът на моторното превозно средство е
административнонаказателно отговорно лице за извършеното с него (с МПС) нарушение в случай, че не посочи на
кого го е предоставил.
Именно такъв е и настоящия случай, доколкото
от данните по делото се установява, а и между страните не е спорно, че на В.В. е дадена възможност да посочи на кого е предоставил
собственото си моторното превозно средство, но същият не е сторил това.
При това положение, според настоящия
съдебен състав правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на В.В. за извършеното административно нарушение по
чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.
10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено
и процесното наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
11.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде
отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесното НП
да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1299/09.07.2019
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н.с., постановено по а.н. дело № 3211 по
описа на същия съд за 2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВРЪЖДАВА
Наказателно
постановление № 283 от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в
Община Пловдив, с което на В.П.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 43,
ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.
Решението е окончателно и неподлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.