Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 453
гр. Перник, 12.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, с участието на прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като
разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 569/2020 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Г. Д.В., ЕГН ********** *** против Решение №
253/13.07.2020 г., постановено по АНД № 641/2020 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2720244, издаден от ОДМВР
– Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния
акт, предмет на касационен контрол, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди
се, че районният съд не е обсъдил всички наведени пред него възражения за
незаконосъобразност на електронния фиш. Сочи се, че не са съобразени
разпоредбите на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, регламентиращи позиционирането на патрулния
автомобил, от който се извършва заснемането, с оглед местоположението на
пътните знаци, чието съблюдаване се контролира. Искането към касационния състав
е да отмени решението на Районен съд – Перник и потвърдения с него електронен
фиш.
В
срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Перник, не е подал отговор.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се е явил и
не е изпратил представител.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В., оспорва жалбата по подробно изложени в съдебно
заседание съображения. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд –
Перник.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалвания съдебен акт.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
За
да постанови проверяването по касационен ред съдебно решение, Районен съд –
Перник е приел, че с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M,
с радар № 632, монтиран в полицейски автомобил, в стационарен режим, е
установено нарушение, извършено на 18.06.2018 г. в 12.52 ч. в населено място –
гр. Перник по път І – 6 км 81+000 с посока на движение към гр. София, като при
ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В26 – 60 км/ч,
моторно превозно средство „ПЕЖО 307 СВ“, рег. ****, собственост на С.Д.И., се е движело със скорост 100 км/ч. За
констатираното нарушение, с електронен фиш серия К, № 2720244 е наложена глоба
на собственика на лекия автомобил. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, той е подал
декларация, в която е посочил, че лекият автомобил е управляван от Г. Д.В. и е представил
копие от СУМПС на последната.
При
така установените факти, решаващият съд е достигнал е до извода, че заснемането
на административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което е годно да се използва по предназначение. Приел е, че са спазени
установените правила за това и от изготвените веществени доказателствени
средства /снимков материал/ по безспорен начин се установяват елементите от
фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което
е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано по
чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на извършителя му е наложено
предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание –
глоба в размер на 400 лв.
Настоящият
състав намира обжалваното решение на районния съд за правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на
принципите, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Събрани са писмени доказателства и са приложени веществени доказателствени
средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите
за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че не са обсъдени всички, наведени от него доводи за
незаконосъобразност на електронния фиш. Видно от обжалваното съдебно решение,
районният съд обосновано и с подробни аргументи е отхвърлил всяко едно от тях.
Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите му и на основание чл. 221,
ал. 2, изр. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща към изложените във
връзка с тях мотиви.
Неоснователни са и наведените в
касационната жалба оплаквания за неспазване разпоредбите на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
същата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението. От материалите по делото е видно, че за
използването на мобилното автоматизирано средство за контрол TFR-1M – М632 на
18.06.2018 г., е съставен протокол по образец към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са
нанесени всички изискуеми реквизити. В него е отразено, че мястото на осъществяван
контрол е в гр. Перник, път І-6, км. 81+000, с посока на контрол от гр. Радомир
към гр. София, като АТСС е поставено на служебен автомобил № ****. Посочено е,
че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26 и е 60 км/ч. Периодът,
през който е работила системата за контрол е от 11.15 ч. до 13.30 ч. Отразени
са данни за извършените първоначална и периодична проверка за техническа
годност на техническото средство. С полагане на подпис на служителя е
удостоверено наличието на съответните пътни знаци, въвеждащи ограничението на
скоростта. Вписана е датата на съставяне на протокола и е положен подпис на
длъжностното лице. Така съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е
официален документ и надлежно доказателство за отразените в него обстоятелства.
Затова въз основа на обективираните факти, настоящият състав намира, че в
конкретния случай по категоричен начин е доказано, че автоматизираното
техническо средство е използвано при спазване на регламентираните условия и ред
за това. Не са ангажирани доказателства, които да оборват констатациите в
протокола за позиционирането на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС с
оглед местоположението на пътен знак В 26, с който е въведено ограничението на
скоростта.
При това положение правилен е и извода
на районния съд за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаването на скоростта, ограничение за
която е въведено с пътен знак. Видно от доказателствата по делото на 18.06.2018 г. в 12.52 ч. в населено
място – гр. Перник по път І – 6 км 81+000 с посока на движение към гр. София,
моторно превозно средство „ПЕЖО 307 СВ“, рег. ****, собственост на С.Д.И. се е движело със скорост 100 км/ч. при
ограничение – до 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 – 60 км/ч. За това
нарушение законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касационната жалбоподателката, тъй като по реда на чл. 186, ал.
5 от ЗДвП собственикът на лекия автомобил е подал декларация с вх. №
115800-5942/02.05.2019 г., в която е посочил, че тя е управлявала същия и е
представил копие от свидетелството и за управление на МПС. Наложено е
предвиденото по абсолютен начин в чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 400 лв.
Предвид всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 253/13.07.2020 г., постановено по АНД № 641/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/