Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София………………
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х. и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Х. т. дело №648 по описа за 2009г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.61 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Ищците твърдят наличието на договорни отношения с
ответника „ВиК” ЕООД, гр. Габрово на
основание Договор №21/01.11.2005г. С
договора страните уреждат отношенията си във връзка с правото на заявяване и
получаване на патент, съсобствеността, възнагражденията и други права и
задължения свързани с изобретение с наименование „Съоръжения за обеззаразяване на води”. Твърдят
неизпълнение
на договора от страна на ответника, изразяващо се в неподаване на заявка за
международна закрила на процесното изобретение,
довело до загуба на възможността за международна заявка и закрила на
изобретението; незаплащане на такси към Патентното ведомство; непредставяне на отчети и незаплащане на
договорни възнаграждения за използването на изобретението съгласно чл.26 от
договора. Твърдят, че договорът е действащ, като ответникът им дължи възнаграждение за използването на
изобретението за периода 01.01.2006г.-31.03.2009г. в
размер на 538 044.01 лева съгласно чл.23-25 от договора и Приложение №1
/молба от 11.09.2013г./. Твърдят, че поради неизпълнението на договорните задължения
на ответника търпят вреди – реални загуби и пропуснати ползи. Реалните загуби
се изразяват в платени такси на Патентното ведомство в размер на 5 000
лева, разноски по представителство и международна заявка за регистриране като патент
на процесното изобретение в размер на 10 000
лева, разходи за проучване на пазара и търсене на потенциални лецинзополучатели, изготвяне на договори и преговори в
размер на 5 000 лева /молба от 04.03.2014г./. Пропуснатите ползи се
изразяват в неполучени възнаграждения по лицензионни договори, които биха
сключили при изпълнение на договора за подаване на съответните заявки за патент
от страна на ответното дружество /сумата 582 500 лева за пропуснатите
ползи от сключване на договори с български фирми и 582 500 лева за
пропуснати ползи от сключването на договори с чужди фирми/, съгласно молба от
04.03.2014г. Твърдят, че ответникът им дължи и неустойки съгласно чл.30,
31 и 33 от договора, както и мораторна лихва върху главницата, представляваща
възнаграждение по договора, за периода на забавата 01.01.2006г.-31.03.2009г.
в размер на 106 936 лева. С оглед
изложеното предявяват частни претенции за осъждане на ответника да плати:
1.сумата
в размер на 10 000.00 лева, представляваща част от пълния размер на
претендираното възнаграждение в размер на 538 044.01 лева;
2.сумата
от 2 000.00 лева, представляваща част от пълния размер на претендираните
лихви за забава в общ размер
106 936.00 лева за периода от 01.01.2006г. до 31.03.2009г.;
3.сумата
от 400.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер
на 5 000.00 лева за претърпени вреди от заплащане на държавни такси на
Патентното ведомство;
4.сума
в размер на 400.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението
в размер на 10 000.00 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи
за представителство пред съответното ведомство по национална и международна
заявка, вкл. разноски за подготовка и проучвания при оформянето и подаването на
тези заявки за периода от 01.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба;
5.сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в
размер на 5 000.00 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за
проучване на пазара и търсене на потенциални лицензополучатели, за подготовка и
водене на кореспонденция, изготвяне на проектодоговори и преговори с
потенциални лицензополучатели;
6.сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението
за пропуснати ползи в размер на 582 000.00 лева от неполучени възнаграждения
поради осуетено от страна на ответника сключване на лицензионни договори с
български фирми;
7.сумата
в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението
за пропуснати ползи в размер на 582 000.00 лева
от неполучени възнаграждения поради осуетено от страна на ответника
сключване на лицензионни договори с чуждестранни фирми.
8.сумата
в размер на 100.00 лева, представляваща част от пълния размер на претенцията за
неустойка по чл.30 от договора вр. с чл.26 от
договора в размер на 106 936.00 лева;
9.сумата
в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана
неустойка по чл.31 вр. с чл.3 от договора в размер на
582 422.25 лева;
10.сумата
в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана
неустойка по чл.31 вр. с чл.4 от договора в размер на
582 422.25 лева;
11.сумата
в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана
неустойка по чл.33 от договора в размер на 582 422.25 лева.
Претендира
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът
„В И К” ООД, гр.Габрово оспорва исковата молба изцяло. Оспорва всички
претенциите на ищците по основание
и размер. Прави възражение за
недействителност на процесния договор, поради нарушение на чл.38, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че договорът е сключен във вреда на ответното дружество, тъй като
договорените плащания дължими от ответното дружество са в размер несъответстващ
на реалния икономически ефект от ползването на съоръженията. Също така
изчисленията на минималния икономически ефект от ползването на едно съоръжение
са направени въз основа на допускания, а
не на счетоводни данни. Счита, че в счетоводството на дружеството не е
създадена отделна аналитична партида, в която да са набирани разходи и приходи
по дейността на хлориране на водата преди
и след монтиране на съоръжението, от която да се установи резултатът.
Твърди наличие на служебно изобретение, поради което ответникът има
изключително право и без разрешение на авторите и без да изплаща възнаграждение
да използва съоръжението за свои цели. Оспорват се и претенциите за заплащане на възнаграждение,
като счита, че полученото възнаграждение не съответства на резултатите от
експлоатирането на съоръжението. Оспорва дължимостта на обезщетение за реални
вреди и пропуснати ползи, тъй като договорът е недействителен и не поражда
правно действие. Оспорва да е налице отказ от заявяване пред Патентното
ведомство, поради което не дължи неустойка. Също така липсва изрично
волеизявление от името на ответника за отказ от правото на международна закрила
на изобретението, поради което не дължи неустойка. Твърди, че дори и да има
направени разходи от страна на ищците по заявките, същите са направени
неуместно и не са съгласувани с ответника, а част от разходите, видно от чл.18, пункт 1 и чл.18, пункт 2, са
предвидени в тежест на ищеца А.Ч.. Претендира разноските по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Договор
№21 от 01.11.2005г., сключен на основание чл.13 и чл.15 от Закона за патентите между
„В.” ООД, ***, представлявано от инж. М. Б.- управител и В. Г.- главен
счетоводител, наричан Заявител 1 от една страна, инж. А.Ч., изобретател без
трудово-правни отношения с „В.” ООД, ***, наричан Заявител 2, от втора страна и
Колектив и изобретатели, служители във „В.” ООД, ***: Ю.П., инж. Г.М. и инж. М.
Б. Г., наричани изобретатели, от трета страна,
страните се споразумяват, че създаденото съвместно от Изобретателите и Заявител
2 техническо решение с работно наименование „Съоръжение за обеззаразяване на
питейни води с хипохлорид и други разтвори” ще бъде подадено за патентоване като
изобретение или полезен модел в Патентното ведомство на Р. България от Заявител
1 и Заявител 2, при което за Изобретателите изобретението е служебно, по смисъла
на чл.15 от Закона за патентите. Заявката за патентоване ще бъде оформена и
подадена от Заявител 2 в Патентното ведомство до 31.12.2005г., като в нея ще
бъдат посочени всички изобретатели, а при евентуална регистрация на патент
негови притежатели ще бъдат Заявител 1 и Заявител 2 /чл.1/. В чл.2 е
предвидено, че до 11 месеца от датата на подаване на заявката в българското
Патентно ведомство от Заявител 1 и Заявител 2 ще бъдат подадени и заявки за
международна закрила на изобретението. При отказ на Заявител 1 от национално или
международно заявяване, същият своевременно, най-малко един месец преди
договорените крайни срокове за заявяване, уведомява страните по договора, като
прилага писмена декларация за прехвърляне на правото си на заявител на Изобретателите, а ако те не желаят да го
получат – прехвърля правото си на Заявител 2. При отказ на Заявител 2 правото му на заявяване и свързаните с него
задължения по договора се прехвърлят по същия ред на Заявител 1 и
Изобретателите, поравно, а страната, която се откаже от заявяване, но не
уведоми или не уведоми своевременно другите страни по договора, дължи
обезщетение за нанесени им вреди и пропуснати ползи /чл.3/. При отказ на
Заявител 1 от получаване на патент след подаване на заявката/ите или от
поддържането в действие на вече издаден патент/и, същият своевременно,
най-малко два месеца преди изтичането на даден срок ( срок за отговор до
патентното ведомство, за заплащане на такси и др.), уведомява страните по
договора, като прилага писмена декларация за прехвърляне на правото си на
заявител/патентопритежател на Изобретателите, а ако те не желаят да го получат
– прехвърля правото си на Заявител 2, а страната, която се откаже от патентните
си права, но не уведоми или не уведоми своевременно другите страни по договора,
дължи обезщетение за нанесените им вреди и пропуснати ползи /чл.4/. Съгласно чл.5 от договора, 75% от правата
предоставяни от националната и международните заявки/ патенти са собственост на
Заявите 1, а 25% са собственост на Заявител 2. Всички разноски по
патентоването, поддържането и защитата на патентните права в страната и в
чужбина са за сметка на Заявител 1, а действията във връзка с оформянето и
подаването на заявките и воденето на процедурите по патентоването на
изобретението в страната и чужбина са за сметка и с помощта на Заявител 2.
Договорено е, че Заявител 2 съвместно
със Заявител 1 ще подготвя и бъдещи лицензионни договори при предоставяне на
права на трети лица за ползване на изобретението /чл.6/. В чл.7 е предвидено,
че предоставянето на лицензии за ползване на изобретението на трети лица или
прехвърляне на собствеността в/у заявката на трети лица, може да стане само с
писменото съгласие на всички заявители/патентопритежатели. Заявител 1 има
правото да заяви за патентоване в Патентното ведомство на Р. България и в
чужбина изобретението, предмет на договора, като стане съпритежател на 75% от
правата в/у патента /чл.9/. Съгласно чл.12, Заявител 1 е длъжен да поеме
разноските по патентоването, поддържането и защитата на патентните права в
страната и чужбина, включително таксите на съответните на съответните патентни
ведомства, организации или съдилища, разноските за езикови преводи и хонорари
на адвокати и/или чуждестранни патентни представители, когато това се налага;
да изплаща в срок договореното възнаграждение, включително възнаграждението за
използване на изобретението за собствени нужди.; да изплаща в срок дължимото от
него на Заявител 2 възнаграждение или полученото от него в полза на Заявител 2
възнаграждение. Заявител 2 има правото да заяви за патентоване в Патентното
ведомство на Р. България и в чужбина, изобретението, предмет на договора, като
стане съпритежател на 25% от правата в/у патента /чл.13/. Съгласно чл.18,
Заявител 2 е длъжен да поеме разноските във връзка с оформянето и подаването на
патентните заявки и воденето на
процедурите по патентоването на изобретението в страната и чужбина, без таксите
на съответните патентни ведомства, организации или съдилища, разноските за
езикови преводи и хонорари на адвокати и/или чуждестранни патентни
представители. В чл.19 е предвидено, че изобретателите имат право да бъдат
посочени във всички заявки за регистрация на патент, като имат право да получат
полагащото им се съгласно договора възнаграждение, в предвидените срокове и
размер. Съгласно чл.23 за всяко използване на изобретението/ПМ в рамките на
своето предприятие, при предоставяне права за използване на трети лица или
позволено от съответната страна по договора, възмездно прехвърляне на
собственост в/у правата на трети лица, Заявител 1 дължи на Заявител 2 и
Изобретателите възнаграждение, съгласно Приложение №1 и №2. В чл.26 е
предвидено, че след 01.01.2006г., до 1- то число на месеца, следващ всеки
отчетен период, Заявител 1 предоставя на Заявител 2 и Изобретателите заверен
тримесечен отчет за: броя на новинсталираните през отчетния период съоръжения и
обектите, в които те са внедрени; брой на отпадналите от експлоатация през
отчетния период съоръжения и обектите, в които са били внедрени; редните
транспортни разходи (за един километър) и работна заплата в дружеството за
Заявител 1 ( за един час).; подробни изчисления, с които са определени
възнагражденията по чл.23 за периода. Съгласно чл.30, при забава на
представянето на отчета по чл.26 от договора, както и при забава на плащането
на дължимите възнаграждения, Заявител 1 дължи на Заявител 2 и/или
Изобретателите и неустойка в размер на законно определения размер на лихвата за
забава в/у просрочената сума. Ако някоя от страните не уведоми останалите
страни за отказа си от право на заявяване или право на собственост в/у патент,
то същата дължи на другите страни неустойка в общ размер – трикратно общо
възнаграждение, дължимо за последната година от действието на договора от
Заявител 1 на Изобретателите и Заявител 2, освен ако не дължи по- голямо
обезщетение /чл.31 от договора/. В чл.33 е договорена неустойка при разваляне
на договора. В чл.36 е предвидено, че договорът има срок на действие – датата
на окончателното прекратяване на патентната закрила на изобретението/ПМ, без
възможност за възстановяване на права или обжалване на прекратяването или
обявяването на недействителност на патента по съдебен ред и влиза в сила от
датата на неговото подписване.
По
делото е представено Приложение №1 към договора. В чл.1 е
предвидено, че за целите на изчисляването на възнаграждението, което Заявител 1
дължи на Изобретателите и Заявител 2, е извършена експертна оценка на
изобретението/ПМ от служители на Заявител 1 и допълнително от трима независими
експерти, като експертните заключения са представени в Приложение 2, което е
неразделна част от договора. В приложението е прието, че минималният базов
ефект от използването на едно съоръжение за един месец е 380.00 лева. Също така
за отчетен ефект ще се счита изчисления от комисията, в края на всеки отчетен
период, съобразен с действителния брой на експлоатираните през отчетния период,
включително нововъведените през този период съоръжения, ефект от използването
на техническото решение, който приведен
към едно съоръжение и за един месец не може да бъде по-малък от актуализирания
минимален базов ефект, за съответния отчетен период. За всяко използване на
съоръжението в рамките на своето предприятие, Заявител 1 дължи на
Изобретателите и Заявител 2 възнаграждение в общ размер на 26% от общия ефект
на изобретението /чл.2/. Съгласно същата разпоредба възнаграждение ще се
изплаща докато не е налице окончателен влязъл в сила отказ за издаване на
български патент за съоръжението, предмет на договора или е в действие
българския патент за съоръжението и както следва: съгласно б. „А” минимално
първоначално възнаграждение за периода 01.05.2005г. до 31.12.2005г. изчислено
на база – минимален базов ефект, внедрени 56 бр. съоръжения и експлоатационен
период от 8 месеца или 42 560.00 лева, като първоначално възнаграждение ще
бъде изплатено от Заявител 1 на Изобретателите и Заявител 2 най-късно до
30.03.2006г., като всеки от тях ще получи ¼ от общото първоначално
възнаграждение; съгласно б. Б периодични възнаграждения за периода след
31.12.2005г., дължими след всяко изтекло тримесечие, изчислени на база –
отчетен ефект и съобразно времетраенето на отчетния период, като периодичните
възнаграждения ще се изплащат от Заявител 1 в срок до 20 дни от изтичането на
всеки отчетен период, считано от 01.01.2006г., като всеки от Изобретателите и Заявител 2 ще получи по ¼ от общото
периодично възнаграждение. Съгласно чл.3 отчетният ефект на внедреното
изобретение и периодичните възнаграждения ще се определят до 10-то число на
всяко следващо тримесечие, от комисия в състав, определен със заповед на
управителя на Заявител 1 с постоянен член Заявител 2 и на база първоначалните
експертни заключения (Приложение 2) и официални счетоводни и други необходими
данни предоставени от Заявител 1. В чл.4 се предвижда, че при незаплащане на
първоначалното възнаграждение в срок до 30.03.2006г. и/или незаплащане на периодични възнаграждения в срок до 20 дни
от изтичането на всеки отчетен период, Заявител 1 дължи на Изобретателите и
Заявител 2 законната лихва за забава.
От
удостоверение за наследници №000684 от дата 04.05.2006г. се установява, че съищеца М. Б. Г. е починал на 01.05.2006г., а като негови
наследници по закон се явяват Д.М.Б.-
дъщеря и Б.М.Б.- син.
С
нотариално заверено пълномощно от 26.10.2007г. Д.М.Б. упълномощава Б.М.Б. да я
представлява пред съдилищата, Патентното ведомство, да я представлява като
правоприемник на страна по Договор №21 от 01.11.2005г. както и като страна по
спорове за дължими обезщетения свързани
с заявка за патент за изобретение вх. №109401/28.12.2005г. с
наименование „Съоръжение за обеззаразяване на води”.
Със съобщение
до инж. А.А.Ч. от Патентното ведомство на Р. България
относно заявка за патент за изобретение №109401, се уведомява последния, че документите
по заявката отговарят на чл.34 от Закона за патентите и заявката за патент е
вписана в Държавния регистър с рег. №109401 и дата на подаване 28.12.2005г. Отбелязано
е, че във връзка с изискванията на закона в тримесечен срок от датата на
получаване на съобщението трябва да бъдат представен документ за платени такси за заявяване 40.00
лева, експертиза 240.00 лева и публикация на заявката в размер на 40.00 лева.
С писмо
с вх. №559/05.05.2006г., инж. А.Ч. представя на „В.” ООД, *** копие от
уведомлението на Патентното ведомство на Р. България относно държавните такси,
които следва да се заплатят във връзка със заявката за регистрация на патент за
изобретение с наименование „Съоръжение за обеззаразяване на води”. Моли, при
взето решение за отказ от правото на заявител, да бъде уведомен своевременно.
На 09.06.2006г. с вх. №614 е отправено ново писмо, в което е отбелязано, че ако
до 14.06.2006г. не бъде получено заверено копие на платежно нареждане или
декларация за прехвърляне на правото на заявяване с потвърждение за приемане на
правото, ще счита, че дружеството се отказва от правото си на заявител и на
следващия ден същите ще бъдат заплатени от Изобретателите или Заявител 2.
С
Протокол №1/15.06.2006г., нотариално заверен от нотариус И.К. рег. №369 и р-н
на действие РС – Габрово, по повод среща на авторите на изобретение със заявка
за патент с вх. №109401/2005г., в с-в: инж. А.Ч., инж. Г.М., Ю.П. и Б.Б., в качеството си на наследник на починалия съизобретател М. Б. Г. и представляващ сестра си Д. М.ова Б., се установява, че по т.1, подписалите го приемат,
че такси в полза на Патентното ведомство, във връзка със заявката за патент не
са заплатени в срок от „В.” ООД, ***. По т.2 инж. Г.М., Ю.П. и Б.Б. потвърждават
приемането на правата по силата
на чл.4 от договор №21 от 01.11.2005г. и встъпват в правата и задълженията на „В.” ООД, *** по
договора, като по този начин стават и съзаявители на патента с равни дялове. По
т.3 е взето решение да се заплати таксата в размер на 320.00 лева от страна на
лицата посочени в т.2, като самото действие ще бъде извършено от инж. Ч..
С
платежно нареждане от 15.06.2006г. сумата от 320.00 лева, е внесена по сметка на Патентно ведомство на Р. България, като наредител е А.Ч., а като основание е отбелязано „заявяване
на експертиза и публикация – заявка №109401/05г. и наименование „Съоръжение за
обеззаразяване на води”.
С ново
писмо с вх. №823 от 15.07.2006г., инж. А.Ч. кани „В.” ООД, *** да бъде
проведена помежду им среща, като се обсъдят въпроси относно изменение и
допълнение на договор №21 от 01.11.2005г., изготвяне на декларация на „В.” ООД,
*** за потвърждаване на прехвърлянето на правата на заявяване на
Изобретателите.
Видно
от молба с вх. №14494 от 01.08.2006г. до отдел „Регистри и официални документи”
в Патентното ведомство на Р. България относно прехвърляне на правата в/у заявка
за патент за изобретение №109401/2005г., е направено искане на основание чл.4
от Закона за патентите да бъде вписано в Държавния регистър прехвърлянето на
правото в/у заявката за патент от „В.” ООД, *** и инж. А.Ч. на инж. А.Ч. с 25%
собственост в/у правата; инж. Г.М.- с 25% собственост в/у правата; Ю.П.- с 25% собственост
в/у правата; Д.М.Б. и Б.Б. – общо с 25% собственост
в/у правата. С писмо изх. №10941 от 07.08.2006г. Патентното ведомство уведомява инж. А.Ч. относно молбата за прехвърляне на
правата в/у заявка за патент, че е необходимо в едномесечен срок от получаване
на писмото да се представи Договор за прехвърляне на правото на заявяване,
както и декларация за действителните автори, подписана от новите заявители.С
ново писмо вх. №1151 от 07.09.2006г., инж. А.Ч. и Ю.П. канят „В.” ООД, *** да
предоставят писмен документ за това, че правата за заявяване на патента са
прехвърлени на Изобретателите. Отбелязват, че при неизпълнение на искането ще
претендират обезщетение за вреди и ще потърсят правата си по съдебен ред.
С писмо
вх. №1652 до „В.” ООД, *** получено на 05.12.2006г. относно международна заявка
за регистрация на патент за изобретение - „Съоръжение за обеззаразяване на
води”, инж. А.Ч. предлага международно заявяване по реда на договора за
патентно коопериране (PCT). Претендира
при взето решение за отказ от правото на заявител, дружеството да изпрати
декларация за прехвърляне на това право на Изобретателите, съгласно договор
№21/2005г.
С молба
с вх. №24597 от 27.12.2006г., отправена от името на „В.” ООД, *** и инж. Ал. Ч.
до отдел „PCT и ИОУ” на Патентното ведомство
на Р. България, е направено искане да бъде открита процедура по „PCT” заявка за патент за изобретение с наименование
„Съоръжение за обеззаразяване на води”. Също така е отправено искане на
основание договора от 01.11.2005г. дружеството заявител да бъде уведомено за
дължимите такси и срока, в който следва да бъдат платени, тъй като плащането на
всички такси следва да бъде извършено именно от същия.
Със
Заповед №40 от 23.03.2006г., издадена от управителя на „В.” ООД, *** се нарежда
в срок до 10.04.2006г. да бъдат изработени, монтирани и пуснати в експлоатация
съоръженията за обеззаразяване на питейна вода с натриев хипохлорид на местата
избрани за това и немонтирани досега, като е наредено също, след монтажа на
всички нови съоръжения да се изготвят протоколи за всеки район за местата и броя
на нововъведените и местата и броя на
въведените в действие 2005г. съоръжения, а протоколите следва да се приемат от
комисия по Заповед №136/04.08.2005г. Представена по делото е и последната
заповед, от която се установява, че във връзка с постъпило предложение с вх.
№1158/02.08.2005г. от Ю. П. и колектив за създадена техническа разработка
„Съоръжение за обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и други разтвори” и
решението за патентованите му от „В.” ООД ***, управителят на „В.” ООД ***
нарежда на комисия в с-в: председател – В. Г. и членове- инж. И.М., Д.Х., С. Г.
и инж. Е.К. да изчислят годишия икономически ефект от
внедряване на предложението. Описано е, че резултатите следва да бъдат готови
до 31.12.2005г., като за целтта следва да се подготви протокол от комисията със
съответните данни. Приложени са експертно заключение адресирано до „В.” ООД, ***62
от 28.10.2005г. от н.с. инж. Р. Г.а за ефекта от използването на иновацията; частна оценителска експертиза от
29.09.2005г. извършена от инж. М.Б.-Ц. по
задание на „В.” ООД, *** за стойността на нематериалния актив „Съоръжение за
обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и други разтвори” като икономически
ефект. От протокол за проучване и изчисляване на годишен икономически ефект съгласно
заповед 136/04.08.2005г. се установява, че общият годишен икономически ефект е
906 538.00 лева.
От
протокол от 27.12.2005г. относно изчисляване на икономическия ефект съгласно
Заповед №136/04.08.2005г. на управителя на „В.” ООД се установява, че
внедряването на предложеното съоръжение се освобождава 90% от работното време
на водомайсторите, заети с хлориране на водата. За периода от 01.05.2005г. до
31.12.2005г. са монтирани и работят 56 бр. съоръжения. Тези съоръжения се
обслужват от 25 бр. водомайстори, като освободеното работно време, пресметнато
като икономия на средства за работни заплати на тези работници за периода от
осем месеца е 94 385.00 лева, а икономията на транспортни разходи
77 616.00 лева. Икономическия ефект от внедряване на съоръжението за
обеззаразяване на питейни води на 56 бр. съоръжения за районите Габрово,
Дряново и Трявна за периода 01.05.2005г. до 31.12.2005г. сумарно се признава за
170 524.00 лева. На основание сключения договор м/у „В.” ООД, *** и
колектива-предложител се изчислява полагаемия се дял от 26% т.е. сумата от
42 631.00 лева.
Видно
от доклада на С. Г., н-к р-н „ВиК”- Дряново до управителя на „В.” ООД, *** по
заповед №40/23.03.2006г., общо 25 бр. хлораторни
устройства са монтирани, като 6 бр. са монтирани през 2005г., а 15 бр. са
монтирани към 10.04.2006г. и 4 бр. следва да бъдат монтирани до края на м.
април 2006г.
От справка
с изх. №13/24.01.2006г. от „ВиК”- Трявна се установява, че са получени 25 бр. хлораторни апарати, от които са монтирани 13 бр. апарати.
От писмо с изх. №27 от 19.06.2006г. от „КБС – Е.”
ООД чрез управителя инж. Б. С. с адресат инж. Ал. Ч. се установява, че е отправено искане да бъде получено правото
чрез лицензионен договор да се прилага разработеното от колектива на инж. Ал. Ч.
съоръжение за обеззаразяване на питейни води. Писмото е оспорено от страна на
ответника като неавтентично, като от свидетелските показания на св.С. се установя, че подписът е неин. С
оглед изложеното, съдът приема, че оспорването е недоказано.
С писмо
с вх. №260 от 19.02.2008г. до „В.” ООД, ***, инж. Ал. Ч., Ю.П. и инж. Г.М.
отправят покана за среща до дружеството, на която да се обсъди и сключи
лицензионен договор за използване на
предмета на патентна заявка вх.
№109401/2005г. с фирма „КБС – Е.” ООД, като е отбелязано дата, място и време на
срещата. Отправена е също молба, в случай на отказ от права в/у патентната
заявка това да бъде заявено изрично и писмено с нотариална заверка. Отбелязано
е, че при непредприемане на каквито и да е действия ще считат това за нарушение
на договора и за действие нанасящо вреди и пропуснати ползи.
Видно
от протокола от 26.02.2008г. на същата
дата е проведена среща на авторите на изобретение със заявка за патент вх.
№109401/2005г. с представители на „КБС – Е.” ООД. Удостоверено е, че на срещата
присъстват инж. Б. С.- управител на дружеството, инж. Б. Б.- управител на
дружеството от една страна и инж. Ал. Ч.- съизобретател,
инж. Г.М.- съизобретател и Ю.П.- съизобретател.
Установява се, че е договорена изключителна лицензия за 180 бр. съоръжения с
лицензионни възнаграждения - 220.00 лева на месец, с три месечен отчетен период
и срок на договора 2 години. Удостоверено е, че управителите на „КБС – Е.”
ООД изявяват категорично желание за сключване на лицензионния договор.
Отбелязано е, че на срещата не присъства „В.” ООД, ***- съзаявител
на патента, поради което лицензионен договор не може да бъде сключен. С писмо с изх. №10 от 13.03.2008г. на „КБС – Е.”
ООД чрез управителите инж. Б. С. и инж. Б. Б. до Ал. Ч., се уведомява
последния, че поради повторно отлагане на сключването на лицензионния договор
за използване на съоръжението за обеззаразяване на води, то се прекратява по –
нататъшното водене на преговори с него. Писмото
е оспорено от страна на ответника като неавтентично, като от свидетелските
показания на св.С. се установя, че
подписът е неин. С оглед изложеното, съдът приема, че оспорването по отношение
подписа на Б.С. е недоказано.
С писмо
с изх. №48 от 26.01.2007г. до инж. А.Ч., „ВиК” ЕООД,
гр. Видин чрез управителя инж. Г. В., прави искане за предоставяне на проект за
лицензионен договор относно съоръжението за обеззаразяване на питейна вода, с
който дружеството да придобие изключителни права за региона на своето действие.
Документът е оспорен от ответника като
неавтентичен. Ищците, чиято е тежестта на доказване в производството по чл.193 ГПК, не ангажират доказателства за установяване дали подписът е положен от
лицето, посочено като негов автор. С оглед изложеното, съдът счита, че
оспорването е доказано, документът е неавтентичен и следва да се изключи от
доказателствата по делото.
С писмо
с изх. №12/14.06.2006г. до инж. А.Ч., „П. – В.” ООД, гр. Ямбол чрез управителя
П. В., относно изобретение за обеззаразяване на питейна вода, е отправена
молба, с която се иска да им бъде предложен проекто-договор,
с който да придобият изключителните права за използване на съоръжението на
територията на областите Ямбол, Сливен и Бургас. Ищците, чиято е тежестта на доказване в
производството по чл.193 ГПК, не ангажират доказателства за установяване дали
подписът е положен от лицето, посочено като негов автор. С оглед изложеното,
съдът счита, че оспорването е доказано, документът е неавтентичен и следва да се
изключи от доказателствата по делото.
По
делото са представени 5 приемо-предавателни протокола от
02.10.2008г., с които Ю.П., в качеството му на водомайстор в селски р-н при „В.”
ООД, ***, поради прекратяване на трудовите му правоотношения с дружеството
предава в изправност пред свидетели както описаното в протоколите под точки 1,
2 и 4, така и описано в т.3, а именно монтирано съгласно заповед №136 от
04.08.2005г. на управителя на „В.” ООД, *** и работещо съоръжение за обеззаразяване
на води (хлораторно устройство).
От
протокол от 05.04.2006г. с вх. №500 от 19.04.2006г., съставен в изпълнение на Заповед №136 от 04.08.2005г. на управителя
на „В.” ООД, *** относно изчисляване на икономически ефект на предложение с вх.
№1158 от 02.08.2005г. от Ю.П. и колектив, се установява, че от 01.01.2006г. до 31.03.2006г. във „В.” ООД не са внедрени нови
бройки съоръжения, като остават в действие монтираните през 2005г. 56 бр.
съоръжения. Отбелязано е, че няма промени в икономическите показатели на
базата, на които е изчислен икономическия им ефект. Икономическият ефект на
внедрените съоръжения за периода на първото тримесечие на 2006г. е
63 840.00 лева, като полагащото се възнаграждение на авторския колектив до
договора от 01.11.2005г., е 26% от икономическия ефект, т.е 4 147.25 лева.
Видно
от представените по делото 4 бр.
платежни нареждания от 25.04.2006г. „В.” ООД, *** плаща на основание протокол от 27.12.2005г. за икономически ефект
следните суми: на М. Б. Г. сумата от 9 843.75 лева, на Ал. Ч. сумата от 9 858.42 лева, на Г. Мурджев сумата от 9 783.23 лева и на Ю.П. сумата
от 9 775.30 лева.
Със
Заповед №96 от 21.07.2006г. на управителя на „В.” ООД, ***- инж. И.М., във
връзка с договора от 01.11.2005г. е наредено да се състави комисия в с-в:
председател: инж. Е.К. и членове инж. Д.В.- н-к р-н Габрово, Д.Х.- н-к р-н
Трявна и С. Г. – н-к р-н Дряново със задача да се извърши проверка и анализ на
пуснатите в действие съоръжения за обеззаразяване на питейна вода на
територията на дружеството. Наредено е също след приключване на проверката да
се съставят и оформят необходимите протоколи.
Въз основа на така издадената заповед е съставен протокол №35 от
24.07.2006г., с който назначената комисия констатира, че съоръженията се
запушват, влияят се от дебита на водата, от консумацията на водата, която за
малките населени места е сезонна, а на места не може да се достави хипохлорид,
поради отдалеченост на това място. Направено е предложение да се демонтират
съоръженията за обеззаразяване на питейната вода на територията на дружеството,
поради трудности в експлоатацията и поради това, че не дават очаквания ефект.
Със
заповед №98 от 26.07.2006г. на управителя на „В.” ООД, ***- инж. И.М., е
наредено да се демонтират съоръженията за обеззаразяване на питейна вода
/капкови дозатори/ на територията на дружеството. Представено е и експертно становище съставено на 08.02.2007г.
от Вержиния А. със задача да се определи икономическия ефект от използването на
иновация „Съоръжение за обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и др.
разтворители” за периода от 01.05.2005г. до 31.12.2005г., в което
е отбелязано, че не може да се изчисли икономически ефект от използване на
иновацията.
С
решение №668 от 03.08.2009г. на СГС, ТО, VI-5 с-в по гр. д. №713 по описа на 2008г., съдът отхвърля
предявените от А.Ч., Х. М., Ю.П., Д.М.Б. и Б.М.Б. с/у „В.” ООД, *** за
установяване, че „В.” ООД, *** няма право на заявяване на патент за
изобретение„Съоръжение за обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и други
разтвори”. В решението съдът приема, че ответникът е титуляр на правото на
заявяване на изобретението. С решение
№447 от 19.05.2010г. на САС, ГО, 8 с-в по гр. д. №3175 по описа за
2009г., е потвърдено решението на СГС.
Видно
от Патент за изобретение №66099 от 09.06.2011г., че изобретението е заявено на
28.12.2005г., като патентопритежатели са отбелязани „В.” ООД, *** и А.А.Ч., а изобретатели: А.Ч., М. Б. Г., Г.М. и Ю.П.. Описано
е също, че изобретението представялва съоръжение за обеззаразяване на води.
От показанията
на свидетеля Д.Х. се установява, че работи във „В.” ООД, *** от 1986г., а от
2002г. е началник на район в гр. Трявна. Спомня си, че през юли или август
месец 2005г. са монтирани 13бр.
съоръжения за пречистване на водата с хипохлорид. Отбелязва, че монтажът и
настройката са извършени от служители на ВиК дружеството. Описва съоръжението
като представляващо два легена, като единият леген влиза в другия /в долния/
леген, има отвор за изтичане и се налива в него хипохлорида.
В горния леген, който се поставя в
долния, със система за кръвопреливане се
определя капка, която да капе в горния леген и тежестта на тази капка вода да
изтласква същото количество хипохлорид в
резервоара. Спомня си, че много трудно са успели да настроят съоръженията, като отбелязва, че са
настроили не всички 13, а не повече от 5-6 броя. Изтъква, че по причина
студената вода тръбичката на системата за кръвопреливане се смачква и спира да
капе и да изтласква хипохлорид. От лятото до есента са използвали съоръженията
за не повече от 3 или 4 месеца, а останалите устройва не са монтирани, не са
настройвани и не са използвани. След
това дезинфекцията на водата е продължена по стария метод- ръчно слагане на
хипохлорид, което се повтаря на 3-4 дни. Спомня си, че след заповед на
управителя на дружеството- И.М., са демонтирани съоръженията, като това е
станало на следващата година лятото. След предявяване на Заповед №96 от
21.07.2006г., намираща се на страница 966 по делото, свидетелят заявява, че
познава заповедта и е уведомен за нея, като именно на база тази заповед са
демонтирани въпросните съоръжения. След предявяване на Протокол №35 от
24.07.2006г., намиращ се на страница 968 по делото, свидетелят заявява, че е
участвал в комисията и той е подписал протокола. След предявяване на Заповед
№98 от 26.07.2006г., намираща се на страница 968 по делото, свидетелят заявява, че е запознат със заповедта, но не
си спомня кога я е получил. След предявяване на доказателства-протоколи,
намиращи се на страница 905-918, свидетелят заявява, че се е подписал на протоколи, като същите са му били предадени за
подпис от управителя. Заявява,
че никой от ръководството на ВиК не е питал дали въпросните устройства дават
ефект. Спомня си, че след монтирането на
съоръженията не е намалял броят на водомайсторите, като не може да каже, че се
е намалила ангажираността им. Заявява, че познава Г. Мурджев, който е работил в
производствен отдел в управлението в гр. Габрово, като в гр. Трявна той не е
идвал да посещава или да се интересува. И.М. тогава е бил началник на р-н Габрово и
също се е подписал на предявените протоколи, по-късно става управител на дружеството и
именно той издава заповедта за демонтаж на устройствата. Инструктаж за
настройване на устройството е получил от водопроводчик от р-н Габрово- Стефан Иванов. На
един резервоар трябват около 1.5 литра хипохлорид за едно денонощие и като се
намали капката, за да изтече този литър и половина за едно денонощие, става
много малка капка и тази система спира. Сутрин системата вече е спряла и не е
имало хипохлорид във водата. Също така се променя спрямо консумацията на вода,
като устройството не можа да се настрои да подава 1.5 литра за денонощие. Когато
се прави ръчно, се излива еднократно количество. Водомайсторите всеки ден
проверяват колко хлор има във водата в съответното населено място, където
живеят, като в едно малко населено място един резервоар им стига за 3-4 дни. Заявява, че е участвал в комисия определена от
управителя на „ВиК” за оглед на устройствата, като е трябвало да се даде
констатация в кои населени места в р-н Трявна устройствата работят. Тази
комисия е съставила протокол за констатациите. Отбелязва, че всеки е докладвал
за своя район и са съставили протокол. Изтъква, че на огледа са пътували с
личен автомобил, като 13 населени места в гр. Трявна се обикалят за един ден.
От
показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че от
1993г. е водопроводчик в р-н Гъбене, който включва 5 населени места. Спомня си,
че през 2005г. е имало съоръжение за пречистване на водата с хипохлорид, а
преди това се е извършвало ръчно. Съоръжението представялва два легена и една
система за кръвопреливане и от чешмата се пуска капка да капе във водата.
Описва, че се слага в долния леген хлор и на него има тръбичка около 40мм в
диаметър, която е в резервоара и като се пусне капката от системата излиза
хлорът. Смята, че нищо не се е постигнало със системата, тъй като за един месец
не е могъл да я нагласи, като капката или спира сама, защото вътре
температурата е ниска, или капе, но тръбичката е запоена по-високо и горният
леген се клати, мърда и като капе водата той се наклоня на една страна и всичко е излязло. Счита, че не може да се
регулира капката нормално и след като установявили,
че не става с тази система, са
продължили по стария начин, който е по-лесен и елементарен. Отбелязва, че след
монтажа посещенията му не са намалели, ходил
както преди. Около 3
седмици е правил опити да ги пусне, но безуспешно. Спомня си, че никой не е
идвал на място да показва, а е имало само инструктаж от Стефан Иванов, в
качеството му на бригадир в дружеството. Изтъква, че е казал на Ю., че
устройствата не работят, а същият му е отговорил, че неговия работи. Не си
спомня да е казвал на директора. Спомня си, че след издаването на заповедта за
премахване на съоръженията, същите са премахнати и демонтирани без да се
ползват. Отбелязва, че след като Ю.П. напуска ВиК е
заместен от друг колега, който е починал. Изтъква, че няма практика при смяна
на водомайсторите да се предава района с някакви специални протоколи.
От
показанията на свидетеля С. Г. се
установява, че от 1997г. работи във ВиК,
гр. Габрово, а от 2004г. е н-к на р-н Дряново. Спомня си, че някъде около
лятото на 2005г. тогавашният управител на ВиК, гр. Габрово М. Г. ги е извикал,
като е казал, че са направили устройство за хлориране на водата във водоемите и
ще бъдат предадени първоначално 4-5 устройства да бъдат монтирани и да се
установи как ще работят. Впоследствие са
получили тези 4-5 бройки, след което са ги монтирали и се опитали да ги пуснат
в експлоатация, но са срещнали трудности. Описва устройството като 2 съда или
легена, в долния се слага хипохлорид, а в горния се налива вода и по капкова
система се наглася да се пуска капчица в горния съд и като капва капката тя
натиска долния съд, от който излиза капчица хипохлорид и капва в резервоара и
следва същото количество да излезе отдолу, от хлорирания разтвор. Спомня си, че
са минали около 2 месеца, като през това време са ходили постоянно, а
водопроводчиците, които отговаряли за съответните райони се оплаквали
непрекъснато, че не могат да настроят системата. Заявява, че сам ги е виждал,
че двата съда са се вплели и устройството не функционира, като през периода,
откогато е станало това нещо до проверката, не се е хлорирала водата. Спомня
си, че през двата месеца на експлоатация водата се е замервала, като на моменти
е имало прехлориране, а в други не е имало остатъчна хлор. Отбелязва, че след
работа около 10-15 дни тръбичката на капковата с-ма се сплесква и спира да
пуска капка. Около 4 месеца са правили опити да се настрои системата за
хлориране, като някъде около м.10-11.2005г. преустановили опитите, като са
продължили да хлорират по стария метод. Спомня си, че в началото на 2006г.
управителят на ВиК е разпоредил до месец април да се монтират такива устройства
и на останалите резервоари, след което са ги монтирали, но тези устройства не
са пускани в действие. На свидетеля се предявяват документите, намиращи се на
страница 919-920 по делото, като заявява, че докладът му е познат, той го е
подписал и е отразено колко устройства са пуснати и колко са монтирани, като
тези, срещу които пише само монтирани, са тези, които са монтирани, без да
бъдат пуснати. На свидетеля се предявяват документите от страница 905 – 917
вкл., като заявява, че на страница 905 подписът е негов, участвал е в комисии,
но не е участвал в изчисленията. Спомня си, че управителят ги е извикал да
подпишат протокола и те са го подписали. Заявява, че не е участвал в
изчисленията, само челната страница е видял и е подписал. Подписът на стр. 910
е негов, а на 915 и 916 името и подписът също са негови. Изтъква, че не са се
събирали при изчисленията, не знае другите му колеги да се събирали, като е
подписал само готовия протокол. Спомня си, че новият управител на дружеството
през 2006г. е издал заповед устройствата да бъдат
демонтирани, като е назначената комисия,
която констатирала, че устройствата са сложени по места, но не работят, за
което е съставен протокол, след което са демонтирани. Счита, че през периода,
когато били монтирани съоръженията
работата на водомайсторите не е намаляла. Заявява, че няма практика да се изготвят
предавателни протоколи при смяна на водомайстор. Заявява, че е запознат със
Заповед №136 от 04.08.2005г., но въпреки това не е работил по нея, запознат е и
с Заповед №40 на стр. 903, като тази
заповед я е изпълнил, тъй като по нея е трябвало да се монтират новите
устройства, както и са направили.
От заключението на приетата като
обективно и компетентно изготвена съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към 01.11.2005г. не е заведена отделна аналитична счетоводна
партида, в която да са набирани приходите и разходите на дейността на хлориране
на питейна вода преди и след монтиране на съоръжението от процесния договор.
При проверка в счетоводството на ответника се установява, че не може да се
констатира намаляване на разходите за фонд „работна заплата”, намаляване на
разходите за транспорт, намаляване на разходите за външни изпълнители и
реализацията на печалба доколкото липсва хронология по аналитична счетоводна
партида към процесния договор. От извършената проверка на представените
документи от ищците, в счетоводството на ответника и от документите по делото
се установява, че възнагражденията на ищците се определят съгласно условията на
чл.26 и чл.27 от Договор №21/01.11.2005г., а именно: изготвяне и предоставяне
на заверен тримесечен отчет от ответника на ищците най-късно до 10-то число на
месеца следващ всеки отчетен период. Такива отчети не са предоставени на вещото
лице с изключение на приложения към кориците на делото Протокол с вх.
№500/19.04.2006г. на комисията на В. гр. Габрово за изчисляване
на дължимото възнаграждение за първото тримесечие за 2006г. Размерът на
дължимите възнаграждения на ищците за периода 01.01.2006г. до 31.03.2009г. с
натрупване на инфлационен индекс от преходен отчетен период при 125 бр.
съоръжения възлиза на 537 184.13 лева. При втория вариант размерът на
дължимите възнаграждения на ищците за периода 01.01.2006г. до 31.03.2009г. без
натрупване на инфлационен индекс от преходен отчетен период при 125 бр.
съоръжения възлиза на 456 083.60 лева. При третия вариант размерът на
дължимите възнаграждения на ищците за периода 01.01.2006г. до 31.03.2009г. с
натрупване на инфлационен индекс от преходен отчетен период при 56 бр.
съоръжения възлиза на 254 347.10 лева. При четвъртия вариант размерът на
дължимите възнаграждения на ищците за периода 01.01.2006г. до 31.03.2009г. без
натрупване на инфлационен индекс от преходен отчетен период при 56 бр.
съоръжения възлиза на 217 481.60 лева. Размерът на мораторната лихва в/у
главницата 537 184.13 лева, която е сформирана с натрупване на инфлационен
индекс от предходния отчетен период при 125 бр. съоръжения, за периода от
датата на падежа до 20.04.2009г., възлиза на 106 497.06 лева. При втория
вариант размерът на мораторната лихва в/у главницата 456 083.60 лева, която е сформирана без натрупване на
инфлационен индекс от предходния отчетен период при 125 бр. съоръжения, за
периода от датата на падежа до 20.04.2009г., възлиза на 95 477.10 лева.
При третия вариант размерът на мораторната лихва в/у главницата
254 347.10 лева, която е сформирана
с натрупване на инфлационен индекс от предходния отчетен период при 56 бр.
съоръжения, за периода от датата на падежа до 20.04.2009г., възлиза на
53 485.33 лева. При четвъртия вариант размерът на мораторната лихва в/у
главницата 217 481.60 лева, която е сформирана без натрупване на инфлационен
индекс от предходния отчетен период при 56 бр. съоръжения, за периода от датата
на падежа до 20.04.2009г., възлиза на 48 327.14 лева. Изчислената
неустойка на база начисленото възнаграждение чрез натрупване на инфлационния индекс от предходен отчетен
период при 125 бр. съоръжения възлиза на 1 847 536.08 лева. При
втория вариант изчислената неустойка на база начисленото възнаграждение без
натрупване на инфлационния индекс при
125 бр. съоръжения възлиза на 1 429 277.10 лева. При третия вариант
изчислената неустойка на база начисленото възнаграждение чрез натрупване на инфлационния индекс от предходен отчетен
период при 56 бр. съоръжения възлиза на 833 470.87 лева. При четвъртия
вариант изчислената неустойка на база начисленото възнаграждение без натрупване на инфлационния индекс при 56 бр. съоръжения
възлиза на 645 869.54 лева.
По иска за реално изпълнение на договора с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищците
претендират изпълнение на задължението на ответника за плащане на възнаграждение
за използването на изобретението за периода 01.01.2006г.-31.03.2009г.
в размер на 538 044.01 лева съгласно чл.23-25 от договора и Приложение №1
/молба от 11.09.2013г./. В тяхна тежест
е да докажат правно-релевантните факти относно сключването на процесния договор,
наличието на основание за плащане на претендираното
възнаграждение- ползването на процесното изобретение
от страна на ответното дружество за процесния период, размера на дължимото
възнаграждение.
Настоящият
състав намира, че между страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение на основание сключения договор №21 от
01.11.2005г. Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност на
процесния договор, поради нарушение на чл.38, ал.1 от ЗЗД.
На
първо място това
възражение е преклудирано, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение
между страните, в чиито мотиви договорът е приет за действителен. Видно от
мотивите на решение №668 от 03.08.2009г. по т.д. №648/09г., СГС, ТО, VI-5 с-в, съдът приема, че м/у
страните са възникнали валидни договорни отношения на основание договор
№21/2005г. Формираната
сила на пресъдено нещо се разпростира и по
отношение на съдебно установените правопораждащи
факти /Решение №89/11.07.2011г. по т.д.№716/2010г., І т.о., ВКС, постановено по
чл.290 ГПК/.
На следващо
място съдът счита, че към органното представителство на търговските дружества
при сключването на сделка от едно и също лице, като органен представител по
силата на закона от една страна и като физическо лице от друга страна, не се
прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД. По отношение на органното
представителство, респ. процеса на волеобразуването и волеизявяването
на юридическото лице чрез неговия
законен представител не могат
автоматично да се прилагат ограниченията
на ЗЗД по отношение представителството по чл.36 и сл ЗЗД. Органният представител извършва действия
съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции,
като част от правомощията му на орган на юридическото лице /в този смисъл ТР№3 от 15.11.2013г. по т.
д. №3/2013г., ОСГТК
на ВКС/, а последица от извършването на действия/бездействия в противоречие с
интересите на дружеството е отговорността му за вреди /чл.145 ТЗ/.
Предвид изложеното съдът приема,
че за страните са възникнали права и задължения на основание процесния договор, вкл. за ответника е възникнало на
основание чл.23 задължение да плаща на ищците в качеството им
на заявител 2 и изобретатели
възнаграждение за всяко използване на изобретението в рамките на неговото предприятие. Съгласно чл.12,
предл.6 и чл.20 от договора ищците имат право да получат полагащото им се
възнаграждение в предвидените срокове
и размер, като е договорено, че за периода след
01.01.2006г. до 10-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, ответникът
следва да предоставя на ищците заверен тримесечн отчет /чл.26/. Размерът на дължимото възнаграждение се определя съгласно Приложение №1 към
договора на база минималния базов ефект от
използването на едно съоръжение за един месец, който
е 380.00 лева, като ответникът
следва да заплаща на ищците възнаграждение в размер
на 26% от общия ефект на изобретението /по ¼ на всеки
от тях/, в срок до 20 дни от изтичането на всеки отчетен период.
Спорно между страните
е както реалното използване на изобретението от страна
на ответника в рамките на исковия период /01.01.2006г.-31.03.2009г./, така и размера на възнаграждението.
Ответникът оспорва
на първо място използването на процесните съоръжения за обеззаразяване на водата в района на Габрово,
а на следващо място възразява, че доколкото изобретението е служебно на осн.
чл.41, ал.2 ЗАПСП има право без разрешение и заплащане на възнаграждение да го използва за свои
цели по начин и степен съответстващ на обичайната му дейност. Оспорва
и претендирания от ищците размер,
като твърди, че възнагражденията са в размер несъответстващ
на реалния икономически ефект от ползването им, тъй като изчисленията не
са направени въз основа на счетоводни данни, а само въз
основа на допускания.
При съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът намира, че се установява използването на процесното изобретение от страна на ответното дружество в
периода 01.01.2006г.-31.07.2006г. От писмените
/заповеди и протоколи/ и гласни
/показанията на свидетелите
Дончев, Халачев и Г. / доказателствата по делото се
установява, че 56 броя съоръжения са доставени по места в
района на В. гр. Габрово, като са монтирани и пуснати
в експлоатация. Обстоятелството, че
част от доставените съоръжения не са настроени и
не работят ефективно, не освобождава ответника от договорното му задължение за плащане на възнаграждение да
заплаща периодично възнагражение на ищците. Изобретението е служебно, заявено за регистрация
и патентовано от ответника, като
в неговите правомощия е
била и преценката дали да монтира
съоръженията за лична употреба, респ. да изиска тяхната настройка,
обучение на персонала за работа, а при липса на нужда или ефективност да ги демонтира, т.е. да преустанови ползването. От доказателствата
по делото не се установява
по убедителен начин доставката и монтирането през 2006г. на още 69 броя съоръжения
за обеззаразяване на питейната
вода. В заповед №40/23.03.2006г. на управителя на „В.” ООД, ***
няма посочени конкретни бройки на съоръжения, които да се доставят и монтират, като безспорно от страна на ответника не са
изготвяни и представяни отчети по чл.26 от договора, като единственият е
протокола от 05.04.2006г. с вх. №500 от 19.04.2006г., съставен в
изпълнение на Заповед №136 от 04.08.2005г. на
управителя на „ВиК” ООД, ***, в който е
отразено, че от 01.01.2006г.
до 31.03.2006г. във „В.” ООД не са внедрени нови бройки съоръжения, като
остават в действие монтираните през 2005г. 56 бр. съоръжения. Дори с оглед
доклада на С. Г., н-к р-н „В.”- Дряново до управителя на „В.” ООД, *** по
заповед №40/23.03.2006г., за монтирани през 2006г. още 15 бр. хлораторни устройства да се приеме за установено, че са
монтирани допълнително 15 съоръжения, то видно от показанията му като свидетел,
същите изобщо не са пускани в
експлоатация
Предвид изложеното,
съдът счита, че ответникът дължи възнаграждение на ищците за ползването на изобретението за периода от 01.01.2006г. до 31.07.2006г., когато същите са
демонтирани на основание заповед
№98 от 26.07.2006г. на управителя на
„В.” ООД, ***- инж. И.М., изпълнена от служителите, видно от събраните гласни
доказателства. За останалата част от периода от 01.08.2006г. до 31.03.2009г.,
както и за останалата част от 56 до 125 броя съоръжения, няма доказателства за
използване на изобретението от страна на ответника, поради което възнаграждение
не се дължи.
Неоснователно е възражението
на ответника, че не дължи възнаграждение за ползването на изобретението, което е служебно на осн. чл.41, ал.2 ЗАПСП. В действителност разпоредбата
предоставя на
работодателя правото за ползва
изобретението, но няма законово ограничение тези отношения да бъдат уредени по различен начин с отделен договор, какъвто е процесният. Задължението на ответника за плащане на възнаграждение не възниква на основание Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, а на основание валиден договор, с който страните са договорили правата и задълженията си по повод създаденото
изобретение, вкл. и плащане на възнаграждения.
С оглед изложеното настоящият
състав счита, че за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищците
периодичното възнаграждение предвидено в Приложение 1 от договора. От доказателствата по делото не се установява да е образувана
комисия, която да определя отчетният ефект на изобретението съгласно изксванията на чл.3 от Приложение №1, като не се установява и наличието на
официални счетоводни документи, от които да се определи отчетния ефект. Тези
обстоятелства обаче не са пречка за определянето на размера на възнаграждението, тъй като съгласно чл.1 от Приложение №1 отчетният ефект
не може да бъде по-малък от минималния базов ефект, който е в размер на 380.00
лева за едно съоръжение за един месец. Наличието на
счетоводни документи или комисия, която да определи отчетният
ефект, може да допринесе единствено за по-висока стойност на отчетния ефект, респ. по-висока стойност
на възнаграждението на изобретателите от така определения минимум от 380.00
лева. Съгласно чл.1 от Приложение №1 минималният базов ефект следва да бъде актуализиран
с идекса на инфлацията, поради което размерът на дължимите възнаграждения на
ищците следва да се определи по вариант 3 от заключението
на СИЕ- с натрупване
на инфлационния индекс. Възнаграждението
за периода 01.01.2006г. – 31.07.2006г. с натрупване на инфлационния индекс
от предходен отчетен период при 56 бр. съоръжения възлиза на 42 575.82 лева.
Ответникът не представя
доказателства за изпълнение
на задължението за заплащане
на периодичното възнаграждение
на ищците, поради което искът, предявен на основание
чл.79 ЗЗД следва да се уважи в размер на 10 000.00 лева- част от общо дължимо
възнаграждение 42 575.82 лева /по ¼
за първите трима ищци и общо ¼ за наследниците на М. Г.- последните
двама ищци/.
По исковете
с правно основание чл.86 ЗЗД.
Забавата
на длъжника по един договор да изпълни в срок свое парично задължение обуславя
неговата отговорност за причинените на кредитора вреди в размер на законната
лихва. Задължението за мораторна лихва е акцесорно и обусловено от възникването
на задължение за плащане на главница и настъпилата забава. С оглед установеното
неизпълнение от страна на ответника на паричното му задължение на падежа, той
дължи на основание чл.86 ЗЗД и
законна лихва за забава за част от исковия период от 31.03.2006г. до 31.03.2009г. Размерът
на мораторната лихва върху уважената претенция за
главница за периода от 31.03.2006г. до 31.03.2009г. е в размер на 18 255.19 лева. Предвид
изложеното искът следва да се уважи за предявената частично сума от 2 000.00
лева /по
¼ за първите трима ищци и общо ¼ за наследниците на М. Г.- последните
двама ищци/.
По исковете с правно основание чл.92 ЗЗД.
Ищецът
претендира сумата в размер на 100.00 лева, представляваща част от пълния размер
на претенцията за неустойка по чл.30 от договора вр.
с чл.26 от договора в размер на 106 936.00 лева; сумата в размер на 300.00
лева, представляваща част от претендирана неустойка
по чл.31 вр. с чл.3 от договора в размер на
582 422.25 лева; сумата в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл.31 вр.
с чл.4 от договора в размер на 582 422.25 лева; сумата в размер на 300.00
лева, представляваща част от претендирана неустойка
по чл.33 от договора в размер на 582 422.25 лева.
Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват /чл.92 ЗЗД/.. Безспорно в процесния договор е
постигнато съгласие за неустойки за неизпълнение на задълженият на ответното
дружество /чл.30-33 от договора/.
Първият
иск за неустойка е за неизпълнение на задължението на ответника по чл.26 от
договора за предаване на отчет до 10-то
число на месеца, следващ всеки отчетен период. Безспорно се установява, че за
първия отчетен период след 01.01.2006г., т.е. за
периода 01.01.2006г.-31.03.2006г. от страна на ответника е изготвен протокол, който по
своето естество представлява отчет по чл.26 от договора. За следващия период
01.04.2006г.-01.07.2006г., когато с оглед установеното по-горе ползването на 56
броя съоръжения е продължило, ответникът не е изпълнил своето задължение за
подаване на отчет. Това неизпълнение според ищците обуславя отговорността на
ответника за заплащане на неустойка по чл.30 от договора. Съгласно тази договорна
разпоредба неустойката е в размер на законно определения размер на лихвата за забава
върху просрочената сума. Като взе предвид този начин на определяне на
неустойката /мораторна неустойка за забава на плащане
на определяема сума/, както и формулировката в чл.30 на нарушението, за което
същата е предвидена като санкция, съдът приема, че забавата за представянето на
отчета не е самостоятелно нарушение, за което е предвидено плащане на
неустойка, а същото е част от общото нарушение „забава на представянето на
отчета, както и забава на плащането на дължимите възнаграждения“. Обратното разбиране би довело до напълно нелогичното
санкциониране на забавата за представяне на отчет с неустойка, изчислявана като
законна лихва върху неясна главница. Предвид
изложеното искът за сумата 100.00 лева, представляваща част от пълния размер на
претенцията за неустойка по чл.30 от договора вр. с
чл.26 от договора в размер на 106 936.00 лева, е неоснователна.
Втората
и третата претенция за неустойка са за неизпълнение на задължението на
ответника да уведоми останалите страни по договора за отказа си от право на
заявяване съгласно чл.31 от договора. Претендират се сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща част от дължима неустойка
по чл.31 вр. с чл.3 от договора в размер на
582 422.25 лева и сумата в размер на 300.00 лева, представляваща част от
дължима неустойка по чл.31 вр. с чл.4 от договора в
размер на 582 422.25 лева. Съгласно чл.31, ако някоя от страните не
уведоми останалите страни за отказа си от право на заявяване или право на
собственост върху патент, то същата дължи на другите страни неустойка в общ
размер- трикратното общо възнаграждение, дължимо за последната година от
действието на договора от заявител 1 на изобретателите и заявител 2. В чл.3 е
договорено, че при отказ на заявител 1 от национално или международно
заявяване, същият своевременно, най-малко един месец преди договорените крайни
срокове за заявяване, уведомява страните по договора, като прилага писмена
декларация за прехвърляне на правото си на заявител на изобретателите, а ако те
не желаят да го получат- прехвърля правото си на заявител 2. Аналогична е
клаузата на чл.4, като същата касае отказ от получаване на патент след
подаване на заявката или от поддържането в действие на вече издаден патент. Няма
спор, че основно задължение на заявител 1 /ответното дружество/ и заявител 2 /ищецът Ч./ е подаването за патентоване
като изобретение или полезен модел в Патентното ведомство на процесното
техническо решение в срок до 31.12.2005г /чл.1/ и подаването на заявка за
международна закрила на изобретението до 11 месеца от датата на подаване на
заявката в Българското ПВ /чл.2/. По категоричен начин от доказателствата по
делото се установява, че националната заявка за издаване на патент е подадена
от страна на двамата заявители в ПВ на 28.12.2005г., като от страна на
ответника не е обективиран изричен отказ от заявяване
на патент съгласно чл.43, изр.1 ЗПРПМ. Нещо повече ответникът е собственик на Патент за изобретение №66099 от 09.06.2011г., заявен на 28.12.2005г. с патентопритежатели „В.”
ООД, *** и А.А.Ч., и изобретатели: А.Ч., М. Б. Г., Г.М.
и Ю.П.. Предвид изложеното съдът приема, че от страна на ответника няма отказ
от национално заявяване.
От
доказателствата по делото се установява, че въпреки отправените до ответника множество писма от страна на
ищците, от негова страна не е подадена, респ. не е подписана международна
заявка за регистрация на патент в договорения срок- до 28.11.2006г. Ответникът
въпреки отправените му покани не подава заявка и не предоставя на останалите
страни по договора писмена декларация за прехвърляне на правото си на
заявител. Съдът, тълкувайки волята на
страните, обективирана в клаузите на чл.3 и чл.4,
чл.12, пр.второ, счита, че като неизпълнение на договора е предвидено всяко
едно действие или бездействие, което води до неподаването на заявление за
регистрация на процесното изобретение, респ. до
лишаване на правоимащите от възможността да придобият
патентни права. В конкретната хипотеза отказа от заявяване не следва да се
тълкува стеснително и само с оглед административните процедури по ЗПРПМ, а с
оглед вменените на страните задължения
за извършване на определени действия по осигуряване на национална и
международна закрила на процесното изобретение. В
случая ответникът чрез своето пълно бездействие осуетява възможността за
получаване на международна закрила на изобретението, като не само не подава
международна заявка за патент, но и не предоставя това право на останалите
страни по договора, каквото задължение му е вменено. Предвид изложеното, съдът намира, че по
отношение на него е налице основание за ангажиране на договорна отговорност за
обезщетение за вреди от неизпълнение на чл.3 от договора, в размер на
договорената неустойка по чл.31, а именно трикратното общо възнаграждение, дължимо за
последната година от действието на договора от заявител 1 на изобретателите и
заявител 2. При изчисляване на размера на неустойката следва да се вземе
предвид възнаграждението, дължимо за последната година от ползването на
съоръженията, а именно 31.07.2005-31.07.2006г. или сумата 85 135.82 лева, чийто трикратен размер е
255 407.46 лева.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответникът дължи на ищците на основание чл.92 ЗЗД вр.с чл.31 вр. чл.3 от договора
неустойка в размер на 255 407.46 лева, поради което частичният иск за
сумата 300.00 лева следва да бъде уважен /по ¼ за първите трима ищци и общо
¼ за наследниците на М. Г.- последните двама ищци/.
Неоснователна
е претенцията за неустойка по чл.31 вр. с чл.4 от
договора, тъй като не се установява ответникът да е направил отказ от
получаване на патент след подаването на заявката или от поддържането на вече
издаден патент. Предвид изложеното тази претенция за сумата 300 лева- част от
обща сума в размер на на 582 422.25 лева следва
да се отхвърли, като неоснователна.
Неоснователна
е и претенцията за сумата в размер на
300.00 лева, представляваща част от претендирана
неустойка по чл.33 от договора в размер на 582 422.25 лева, тъй като от
доказателствата по делото не се установява разваляне на процесния
договор. Клаузата на чл.33 от договора предвижда задължение на плащане на
неустойка на страната, която е виновна за разваляне на договора.
По исковете с правно основание чл.61 ЗЗД за
плащане на сумата от 400.00 лева, представляваща част от пълния размер на
обезщетението в размер на 5 000.00 лева за претърпени вреди от заплащане
на държавни такси на Патентното ведомство; сумата в размер на 400.00 лева, представляваща
част от пълния размер на обезщетението в размер на 10 000.00 лева за
претърпени вреди от поети от ищците разходи за представителство пред
съответното ведомство по национална и международна заявка, вкл. разноски за
подготовка и проучвания при оформянето и подаването на тези заявки за периода
от 01.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба и сумата в размер на
50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на
5 000.00 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за проучване
на пазара и търсене на потенциални лицензополучатели,
за подготовка и водене на кореспонденция, изготвяне на проектодоговори и
преговори с потенциални лицензополучатели.
Съдът,
като взе предвид, че ищците претендират плащане на суми, за които твърдят,
че са дължими от ответника на трети лица
/ПВ, предовачи и други/, като са ги платили те,
намира че основанието на исковете е в разпоредбата на чл.61 ЗЗД – водене на
чужда работа без пълномощие.
Единственото
доказателства за платена от ищците сума е
т представеното платежно нареждане от 15.06.2006г. за сумата от 320.00
лева, с което са изпълнени допълнителните
указания на Патентното ведомство, дадени писмено на А. Ч. във вр. с заявката за
дължимите държавни такси. Съгласно договора ответникът следва да поеме
разноските по патентоването, поддържането и защитата на патентните
права в страната и чужбина, включително
таксите на съответните патентни ведомства /чл.12/. В случая не са представени
доказателства, от които да се установява, че ответникът в изпълнение на
договора е заплащал разноски или такси
по повод патентоването на изобретението. Безспорно се установява, че
ищецът А. Чилииков е заплатил с платежно нареждане от 15.06.2006г. сумата
от 320.00 лева с основание експертиза и публикация – заявка №109401/05г., като
плащането е за сметка и на
останалите ищци съгласно подписан от тях протокол. Не е доказано да са
направени други разходи от ищците, поради което искът в тази му част следва да бъде уважен
до размер от 320.00 лева /по ¼ за първите трима ищци и общо
¼ за наследниците на М. Г.- последните двама ищци/, а в
останалата му част до 400.00 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Изцяло
неоснователни са и останалите претенции на основание чл.61 ЗЗД, тъй като
ищците, чиято е тежестта на доказване, не ангажиран доказателства да са платили процесните суми вместо ответника.
По исковете с правно основание чл.82 от ЗЗД за
обезщетение за пропуснати ползи- сумата в размер на 50.00 лева,
представляваща част от пълния размер на обезщетението за пропуснати ползи в
размер на 582 000.00 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено от
страна на ответника сключване на лицензионни договори с български фирми и
сумата в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на
обезщетението за пропуснати ползи в размер на 582 000.00 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено
от страна на ответника сключване на лицензионни договори с чуждестранни фирми.
За
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да съществува
сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. Ищците следва да докажат, че при точно изпълнение на задължението от
страна на ответника със сигурност биха получили увеличение на имуществото си, т.е.
следва да се установи факта на създадени
м/у тях и третото лице правоотношения, които са осуетени в резултат на нарушението
на договора от ответника. В случая безспорно са представени
доказателства, от които се установява проявен интерес от страна на трети лица
към изобретението, като са отправени искания за преговори и договаряне относно
параметрите на евентуален бъдещ договор.
Съдът, като взе
предвид, че съгласно
договора от 01.11.2005г. предоставянето на лицензии
за ползване на изобретението
на трети лица може да стане само с писменото съгласие на всички заявители/патентопритежатели
/чл.7/, а едно от вменените
задължения на ответника е
да не договаря и сключва лицензионни договори без участието
на заявител 2 /чл.12, пр.4/, намира,
че отказ /с нарочни или конклудентни
действия/ да се сключи лицензионен договор не може да се вмени като виновно неизпълнение на договорно задължение.
Такова неизпълнение би било сключването
на лицензионен договор без участието и съгласието на заявител 2 и без уведомяването на изобретателите. Сключването на лицензионен договор е право на заявителя/патентопритежателя, чието упражняване зависи от неговата субективна преценка, поради което неупражняването на едно право не може да бъде санкционирано като неизпълнение на договор.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковете за обезщетение за пропуснати ползи следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските.
С оглед изхода
на делото ответникът следва да плати на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 6 513.55 лева разноски съответни на уважената част от исковете, а
ищците следва да платят на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 204.03
лева съответна на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВиК“ ООД, *** да плати на А.А.Ч.,
ЕГН ********** ***; Г.Х.М., ЕГН ********** ***; Ю.С.П., ЕГН ********** ***, Д.М.Б.,
ЕГН ********** и Б.М.Б., ЕГН **********,*** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 10 000.00 лева- част от общо
дължимо възнаграждение в размер на 42 575.82 лева за използване на изобретението „Съоръжение за
обеззаразяване на води” за периода 01.01.2006г.-31.03.2009г.
/на първите трима ищци по
2 500.00 лева и на последните двама общо 2 500.00 лева/; на основание чл.86 ЗЗД сумата 2 000.00 лева –част
от мораторна лихва върху уважената претенция за главница
за периода от 31.03.2006г. до 31.03.2009г. в размер на 18 255.19 лева /на първите
трима ищци по 500.00 лева и на последните двама общо 500.00 лева/; на основание чл.92 ЗЗД вр.с
чл.31 вр. чл.3 от договора сумата 300.00 лева- част
от неустойка в размер на 255 407.46 лева /на първите
трима ищци по 75.00 лева и на последните
двама общо 75.00 лева/; на
основание чл.61 ЗЗД сумата 320.00 лева, ведно
със законната лихва върху всички главници /без сумата 2 000 лева мораторна лихва/ от 23.04.2009г. до окончателното плащане, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 6 513.55 лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
останалите искови претенции като неоснователни.
ОСЪЖДА А.А.Ч., ЕГН ********** ***; Г.Х.М., ЕГН ********** ***; Ю.С.П., ЕГН ********** ***, Д.М.Б., ЕГН ********** и Б.М.Б., ЕГН **********,*** да платят на „ВиК“ ООД, *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 204.03 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2-седмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ :