Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 10.5.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на двадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Вероника Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8369
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „В.Д.Е.“ ООД *** дирекция на вътрешните работи иск с
правно основание чл. 32, ал. 3 ЗОЗ, евентуален иск срещу ЧСИ Д.Ж.К.-С.с правно
основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и евентуален иск
срещу „Е.И.“ АД.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е сключил с „А.-М“ ЕООД договор за доставка на стоки, за
обезпечаване изпълнението на който е учреден Договор за особен залог на
вземания на „А.-М“ ЕООД към СДВР до размера на задължението от 27858 лв.
Особеният залог е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) под №
2018011800265 и за учредяването му е уведомена СДВР. От страна на последния им
било отговорено, че ще изпълнят особения залог, но
все още се очаква приемане на работата от страна на „А.-М“ ЕООД. На 19.03.2018
г. ищецът уведомил СДВР, че като заложен кредитор е вписал пристъпване към
изпълнение на горепосоченото вземане. С писмо от 12.07.2018 г. ответникът
уведомил ищеца, че е извършено плащане към НАП ТД Велико Търново, а остатъкът
от сумата е преведен по сметка на ЧСИ на основание запорно
съобщение от 08.02.2018 г. Плащането е извършено на 15.05.2018 г., т.е. след
уведомяване за вписания особен залог и пристъпването към изпълнение. Твърди се
неправомерно да е извършено плащане към НАП Велико Търново и ЧСИ К.-С., без ЧСИ
да бъде уведомен за вписания особен залог. Твърди се извършеното плащане от
СДВР да е неправомерно и непротивопоставимо на ищеца,
тъй като вписването на особения залог поражда право на предпочителното
му удовлетворяване. Твърди се плащане да е направено на неовластен
кредитор и без ЧСИ да бъде уведомен за наложения запор, поради което ищецът не
се е възползвал от него. Твърди се, че в противоречие със законовите разпоредби
ЧСИ К.-С. не е отделила суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение и така е нанесла вреди на ищеца, който
не е получил полагащата му се сума от разпределението. Посочено е, че съдебният
изпълнител дължи проверка за наличие на вписвания по партидата на длъжника в
ЦРОЗ преди пристъпване към разпределение на събраната по ГПК сума, независимо,
че производството е образувано от друг кредитор.
В уточнителна
молба от 05.02.2020 г. ищецът посочва, че ЧСИ К.-С. не го е присъединила като взискател по делото, въпреки че по закон заложният кредитор
се смята за присъединен взискател по право. Твърди се
че ЧСИ е извършила разпределение на получената от СДВР сума без да направи
справки и да присъедини ищеца като заложен кредитор по образуваното при нея
индивидуално принудително изпълнение срещу залогодателя,
респ. без да зачете привилегията на ищеца.
Твърди “Е.И.” АД да
не е легитимиран кредитор да получи сумата по заложеното вземане предвид
наличието на вписан особен залог преди запорното
съобщение.
По изложените
съображения претендира осъждане на СДВР да му заплати на основание чл. 75, ал.
1 ЗЗД сумите от: 27858,00 лв., ведно с дължимата законна лихва върху сумата от
21.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3095,33 лв. лихва
за забава на основание чл. 86 ЗЗД върху главницата, дължима за периода
15.05.2018 г. - 20.06.2019 г. Предявява евентуален иск срещу
ЧСИ Д.Ж.К.-С.с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 21010,28 лв. - частта от
цялата обезпечена с особен залог сума, която е преведена от СДВР към ЧСИ, ведно
със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и 2334,48 лв. - лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, дължима за периода
15.05.2018 г. - 20.06.2019 г. При отхвърляне на евентуалния иск срещу ЧСИ К.ищецът
претендира осъждане на “Е.И.” АД да му заплати на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД:
сумата от 21010,28 лв. - получена сума от разпределението при ЧСИ К.на
постъпилите от СДВР суми, ведно с дължимата законна лихва върху претендираната сума от 21.06.2019 г. до окончателното
заплащане, 2334,48 лв. - лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, дължима за периода 15.05.2018
г. - 20.06.2019 г.
В отговор на исковата
молба СДВР оспорва предявения иск. Посочва, че по делото липсват доказателства
ищецът да е изпълнил задължението си към “А.М” ЕООД за доставка на стоки. Ищцовото дружество е съобщило на ответника за вписания
особен залог на 09.03.2018 г. в нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗ - не е
спазено изискването уведомлението да бъде направено не по-късно от вписване на
особения залог. Наведен е довод, че преди пристъпване към изпълнение по реда на
ЗОЗ длъжникът няма задължение да плаща на заложния кредитор, каквото е било
поискано от ищеца предсрочно, а плащането да е извършено при липсваща правна
възможност за СДВР да го откаже предвид насоченото върху вземането принудително
изпълнение. Твърди и плащането да е извършено на ТД на НАП - гр. Велико Търново
с вписан запор един ден преди вписване на процесния
особен залог.
В отговора си ЧСИ Д.Ж.К.-С.признава,
че в рамките на образувано по искане на “Е.И.” АД ***, изпълнително дело, по
нейна сметка на 21.05.2018 г. е постъпила платена от СДВР сума в размер на
21010,28 лв. въз основа на наложен запор, връчен на СДВР на 08.02.2018 г. Не
оспорва и че особеният залог е вписан на 18.01.2018 г. в ЦРОЗ, но не е била
уведомена, че длъжникът от своя страна е бил уведомен за наложения запор,
съответно за пристъпването към изпълнение въпреки задължението на СДВР да я
уведоми за обстоятелствата по чл. 508 ал. 2 ГПК включително и за претенции на
други лица върху това вземане. Оспорва вземанията да са идентични. Твърди
заложеното вземане да е индивидуализирано като произтичащо от договор за
обществена поръчка № 513р-96116 от 19.02.2017 г., докато запорираното
вземане да касае вземане по договор, открита с обява рег
№ 513р82828/01.11.2018 г. с предмет - “Изпълнение на СМР по пет обособени
позиции в ОПП - СДВР - София, ул. *****”.
Евентуално намира за основателен предявения главен иск с довод, че при
установена идентичност на вземанията, е извършил плащане на неовластен
кредитор и без зачитане на заложните права на ищеца. Оспорва ищецът да е
претърпял твърдяната вреда и в твърдяния размер, да е
налице незаконосъобразно и виновно осъществено изпълнение, довело като пряка
причинно-следствена връзка до твърдяното увреждане. Навежда довод, че
извършените изпълнителни действия не погасяват заложното право на ищеца, който
разполага с възможност да насочи изпълнението върху приобретателя
на заложеното имущество. Сочи също така, че събраната сума е разпределена за
такси по изпълнението на ТД на НАП В.Търново и “Е.И.” АД. Постановлението за
разпределение като необжалвано влязло в сила и сумите по разпределението са
преведени на 08.06.2018 г. като в полза на “Енергомонтаж
Инженеринг” е преведена сумата 18074,16 лв. Счита, че невъзможността да
установи идентичност на вземането, предмет на изпълнението и вписаното в ЦРОЗ,
предвид и бездействието на СДВР, изключва хипотезата на вина. Оспорва да е ясен
размерът на вземането, предмет на договора за особен залог, както и при евентуално
дължимото присъединяване да се полага на ищеца сума над 17887,69 лв. - след
приспадане на вземанията за ТД на НАП от 6,73 лв., разноските по изпълнението в
размер на 1808,39 лв. Оспорва и да дължи лихва за период преди датата на
извършения превод - 08.06.2018 г.
Ответникът “Е.И.” АД
оспорва иска с довод, че признато му от съд вземане го легитимира да получи
плащането, осъществено въз основа на необжалвано от ищеца и влязло в сила
разпределение. Застъпва теза, че не може да носи отговорност за вреди или
пропуснати ползи от трети лица във връзка с действия на ЧСИ по изпълнителното
дело, в което ищецът е следвало да се присъедини при условията на чл. 10 ал. 3 предл. последно ЗОЗ. Евентуално се позовава на наложен
запор преди длъжникът да е бил уведомен за вписания залог. Освен това поддържа
довод, че разпростирането на особения залог върху разпределената сума като част
от цялото вземане определя за меродавно правното положение на вземането към
датата на съобщението до залогодателя за вписано
пристъпване към изпълнение - чл. 20 ЗОЗ.
В съдебно заседание страните
поддържат изразените тези.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
На 10.01.2018 г. „В.Д.Е.“ ООД и „А.-М“ ЕООД
са сключили договор за доставка на стоки за обект: „Ремонт на покрив на
административната сграда на ОПП СДВР“ гр. София с възложител СДВР при обща цена
от 27858 лв. без ДДС при договорен срок 10 дни от подписване на договора. В чл.
5 от договора страните са заявили воля в деня на подписването купувачът да
учреди особен залог върху вземанията му спрямо СДВР по Договор за обществена
поръчка № 513р-96116 от 19.12.2017 г. Същия ден е сключен договорът за особен
залог, вписан на 18.01.2018 г. в Централния регистър на особените залози под №
2018011800265. Изпълнението на задълженията по договора се установява с
представени от СДВР фактура № 74052/10.01.2018 г.
Не се спори, че на 19.12.2017 г. между СДВР и
„А.-М“ ООД е сключен договор за обществена поръчка: „Ремонт покрив на
административната сграда на ОПП СДВР“ при обща цена 57188,40 лв.
На 09.03.2018 г. чрез адв.
Д., като пълномощник на „В.Д.Е.“ ООД СДВР е уведомено за договора за особен
залог на вземане и е посочена банкова сметка ***, по която сумата от 27858 лв.
да бъде преведена. На 19.03.2018 г. СДВР е уведомен за вписване № 2018031600352
на пристъпване към изпълнение по договор за учредяване на особен залог.
На отправено запитване на 21.06.2018 г. от „В.Д.Е.“
ЕООД към СДВР е постъпил отговор, че на основание запорно
съобщение от 15.05.2018 г. част от дължимата сума е преведена по сметка на НАП
ТД Велико Търново до размера на публичните задължения на „А.-М“ ЕООД, а
остатъкът – по сметка на ЧСИ на основание запорно
съобщение от 08.02.2018 г.
СДВР представя справка, от която е видно, че
в Сектор „Финаново осигуряване“ има данни за два
сключени договора с „А.-М“ ЕООД: договор 513р-96116/19.12.2017 г. с предмет:
ремонт на покрив на административна сграда на ОПП СДВР на обща стойност
68626,08 лв., по който са изплатени: на „А.-М“ ЕООД – 20587,82 лв., на ТД на
НАП Велико Търново – 21701,90 лв. и на ЧСИ С.– 20010,28 лв. Вторият договор е №
513р-96118/19.12.2017 г. с предмет: ремонт на фасадата на КТП на ОПП СДВР на
стойност 4263,60 лв., като по него са изплатени: на „А.-М“ ЕООД – 1279,08 лв. и
на ЧСИ С.– 2984,52 лв.
На 26.07.2018 г. „В.Д.Е.“ ЕООД е уведомило
СДВР, че на основание чл. 16, ал. 1 ЗОЗ заложният кредитор се ползва с право на
предпочтително удовлетворение и извършеното плащане е неправомерно. Прави се
искане за извършване на плащане на сумата в срок от 7 дни от получаване на
уведомлението.
Изпълнително дело № 2018728040308 по описа на
ЧСИ К.-С. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.12.2017
г. в полза на „Е.и.“ АД срещу „А.-М“ ЕООД по гр. дело № 2395/2017 г. на РС гр.
Велико Търново. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 26.01.2018 г.
взискателят е поискал да се наложи запор на вземане
на „А.-М“ ЕООД към СДВР по договор за изпълнение на СМР по пет обособени
позиции в ОПП СДВР, находяща се в гр. София, ул. „*****,
запор на леки автомобили, собственост на длъжника, както и да бъдат възбранени недвижими имоти.
На СДВР е изпратено запорно
съобщение на 01.02.2018 г., получено на 6.2.2018 г., касаещо
вземания на „А.-М“ ЕООД по Договор по процедура чрез събиране на оферти,
открита с обява рег. № 513р-82828/01.11.2017 г. с предмет „Изпълнение на СМР по
пет обособени позиции в ОПП СДВР, находяща се в гр.
София, ул. „*****. Съдебният изпълнител е уведомил третото лице СДВР на
основание чл. 508, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението писмено да
съобщи дали признава за основателно вземането, дали е готов да заплати, както и
да посочи налаган ли е запор по други изпълнителни листове и по какви
претенции. Не се установява изпълнение на посоченото задължение, но от
събраните доказателства е видно, че запор от ЧСИ С.не е налаган по отношение на
вземането, предмет на договора за особен залог в полза на ищеца.
Обстоятелството, че счетоводно СДВР е отнесъл плащането към задължения по
различен договор с „А.-М“ ЕООД не променя кое вземане е запорирано
по изпълнителния лист на „Е.И.“ АД.
От протокол за извършено разпределение на
31.05.2018 г. е видно, че полученото от СДВР плащане в размер на 21010,28 лв.,
след заплащане на дължими такси и разноски, е разпределено: по сметка на „Е.И.“
АД – 19195,16 лв. и 6,73 лв. - в полза на ТД НАП Велико Търново.
НАП ТД Велико Търново е наложила запор на
вземания на „А.-М“ ЕООД към СДВР по изпълнителни дела: *********/2017 по
фактура 56/25.04.2018 г. за сумата от 21701,90 лв. – запорно
съобщение от 15.05.2018 г., както и запорно съобщение
от същата дата по същото изпълнително дело с налагане запор на вземане по
фактура 56/25.04.2018 г. за сумата от 42712,18 лв.
Съдът
намира, че ищцовата претенция следва да бъде
разгледана съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗОЗ. Нормата на чл. 75 ЗЗД не
регламентира притезание, а правила, касаещи
надлежното му изпълнение. В рамките на правоотношението между СДВР и „А.-М“ ЕООД
основанието за вземането е извършената работа. Ищецът, като заложен кредитор по
силата на чл. 32, ал. 3 ЗОЗ, е овластен да се
разпорежда с чуждо право. Тази норма именно го легитимира пред третото
задължено лице да изиска плащане. Това е търсената защита в процеса, поради
което се явява и приложимият в случая закон. Промяната в правната квалификация
не засяга обстоятелствата, по които страните са имали възможност да изразят
становище и представят доказателства, поради което няма пречка тя да бъде
направена на тази фаза от процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗОЗ с
вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в
разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването
му, да го управлява и да го продаде. Следователно единствено легитимиран по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да получи надлежно изпълнение след 19.03.2018 г. е ищецът.
Наложените запори след тази дата (от ТД на НАП Велико Търново) са непротивопоставими на заложния кредитор (чл. 194, ал. 3 ДОПК). При тези обстоятелства СДВР е платило ненадлежно – плащането не е
погасило вземането, обект на особения залог. Не се твърди по делото кредиторът
да е одобрил така извършеното плащане. Ето защо заявеното искане за превеждане
на сумата задължава СДВР да плати на овластеното от
закона лице – ищеца. По така изложените съображения съдът намира за основателен
главния иск с правно основание чл. 32, ал. 3 ЗОЗ и евентуалните искове не
следва да бъдат разглеждани. Основателна се явява и претенцията за осъждане на ответника
да заплати на ищеца законна лихва за забава в размер на 3095,33 лв., дължима за
периода 15.05.2018 г. – 20.06.2019 г.
По разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски по отношение на главния иск има ищцовата
страна в общ размер 2 696,73 лв., при съобразяване на възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът определя същото в минимален по наредбата
размер (1458,60 лв.). По аргумент от 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да заплати на
евентуалните ответници сторените сторените
по делото разноски: за ЧСИ Д.Ж.К.-С.– 1998,96 лв. и за „Е.И.“ АД – адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лв. с ДДС.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи,
адрес: гр. София, ул. „Антим І“ № 5 да заплати на „В.Д.Е.“ ООД,
ЕИК *****:
- на основание чл. 32, ал. 3 ЗОЗ - сумата от 27858,00 лв., представляваща
вземане на „В.Д.Е.“ ООД към „А.-М“ ЕООД по Договор за доставка на
стоки/829/10.01.2018 г., за което е учреден Договор за особен залог на
10.01.2018 г. на вземане на „А.-М“ ЕООД към СДВР по Договор за обществена
поръчка № 513р-96116 от 19.12.2017 г. , с вписано пристъпване към изпълнение в
ЦРОЗ вх. № 2018031600352, ведно със законната лихва върху сумата от 27858,00
лв., считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
-
на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 3095,33 лв.
– законна лихва за забава върху главницата от 27858,00 лв., дължима за периода
15.05.2018 г. – 20.060.2019 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 2 696,73 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСТАВЯ
без разглеждане евентуалните искове:
-
с правно
основание чл. 441, ал. 1 ГПК срещу ЧСИ Д.Ж.К.-С.за заплащане на сумата от срещу
21010,28 лв. - частта от цялата обезпечена с особен залог сума, която е
преведена от СДВР към ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и 2334,48 лв. - лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, дължима за периода 15.05.2018 г. - 20.06.2019 г.
-
срещу “Е.И.” АД за заплащане на основание чл. 75,
ал. 2 ЗЗД: сумата от 21010,28 лв. - получена сума от разпределението при ЧСИ К.на
постъпилите от СДВР суми, ведно с дължимата законна лихва върху претендираната сума от 21.06.2019 г. до окончателното
заплащане, 2334,48 лв. - лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, дължима за периода
15.05.2018 г. - 20.06.2019 г
ОСЪЖДА „В.Д.Е.“ ООД,
ЕИК ***** да заплати на ЧСИ Д.Ж.К.-С.№
728 в регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители, адрес на кантората:
гр. Велико Търново, ул. „*****- на основание чл. 78 ГПК сумата от 1998,96 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „В.Д.Е.“ ООД,
ЕИК ***** да заплати на „Е.И.“ АД, ЕИК
*****- на основание чл. 78 ГПК сумата от 1400
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Решението е
постановено при участие на „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК *****като трето лице-помагач
на страната на ЧСИ Д. Ж. К.-С..
Съдия: