Р
Е Ш Е
Н И Е №218
гр.Кюстендил, 18.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на
секретаря: М.С.,
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№257/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на
Прокуратурата на Република България, подадена чрез К. К. – прокурор при Районна
прокуратура – Кюстендил, срещу решение №300 от 23.04.2018г. на Районен съд (РС)
– Кюстендил, постановено по гр.д.№2351/2017г. по описа на съда.
С обжалваното решение РС-Кюстендил е осъдил Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр.С., бул.„**” №*, да заплати на М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***,
сума в размер на ** лева – обезщетение за претърпени от Р. неимуществени вреди,
настъпили вследствие на незаконно повдигнатото срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б. “б”, пр. 1 във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК по ДП №1072/2009г. по описа на РУ на МВР – К., ДП №683/2009г.
по описа на КРП, ведно със законната лихва върху сумата от *** лева, считано от
30.10.2014г. до окончателното й плащане, и е отхвърлил иска с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от *** лева до пълния претендиран
размер – *** лева, т.е. за сумата от ** лева, както и акцесорната претенция за
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 07.03.2013г. до
29.10.2014г., включително. Със същото решение Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на М.В.Р. сумата в размер на ***** лева –
разноски по делото и на адвокат В.П.,*** - сумата в размер на **** лева –
адвокатско възнаграждение.
След уточнение на въззивната жалба, сторено с молба от
20.07.2018г., става ясно, че първоинстанционното решение се обжалва само в
осъдителните му части, като се твърди, че същото е неправилно, претендира се
отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът
на обезщетението, при прилагане на критериите за справедливост.
Във въззивната жалба са посочени установените по
делото факти във връзка с образуването на наказателно производство срещу М.Р.,
неговата продължителност, проведените съдебни заседание пред двете инстанции,
връщането на делото за доразследване на РП-Кюстендил и постановяването на
финализиращ акт за прекратяване на наказателното производство – постановление
на РП-Кюстендил, потвърдено след извършване на съдебен контрол. Според
жалбоподателя, по делото не е било доказано така извършените действия по
образуване, водене и прекратяване на наказателното производство да са довели до
претърпяване от страна на Р. на поддържаните от последния неимуществени вреди -
морални страдания, неудобства, стрес, напрежение, изолиране от близките,
накърняване на името и авторитета му, нито е било доказано, ако такива са
налице, да са се намирали в причинна връзка с наказателното производство. Освен
тези доводи, във въззивната жалба се изтъква, че дори да се дължи обезщетение
на Р., то същото е било незаконосъобразно определено от районния съд, в разрез
с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и константната съдебна
практика във връзка с неговото прилагане, изискваща отчитане на начина, по
който обвинението се е отразило на здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на лицето, продължителността на наказателното преследване,
характера на престъплението, за което е било повдигнато обвинение и др., като
размерът на обезщетението - както изтъква жалбоподателя - не следва да бъде
източник за обогатяване на пострадалия, а следва да се държи сметка и за
конкретната обществено-икономическа обстановка. Възразява се, че в конкретния
случай е следвало да бъдат отчетени обстоятелствата, че спрямо Р. не е била
взета мярка за неотклонение, обвинението е било за леко престъпление, извършено
по непредпазливост, с участие на обвиняемия не са били извършвани множество
действия по разследването, обвинението не е било публично огласено от страна на
прокуратурата, разследването не е продължило дълъг период от време.
Жалбоподателят счита, че определеният от РС-Кюстендил размер на обезщетението е
прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната към годината на
увреждане – 2014г., като присъдената сума значително надвишава едногодишния
средностатистически доход за страната. Претендира прилагане на чл.5 ал.1, а
евентуално – на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ. При намаляване на размера на обезщетението,
се иска намаляване и на размера на адвокатското възнаграждение.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК, изтекъл, съгласно правилата на чл.60 ал.4 и чл.61 ал.2 от ГПК на 05.06.2018г., ответникът по жалбата – М.В.Р., не е подал отговор на
същата. Депозиран е отговор на 06.06.2018г., подаден чрез пълномощника адв.В.П.,
който, съгласно чл.64 ал.1 от ГПК, съдът не взема предвид.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване по реда на
въззивния контрол съдебен акт.
От приетите от РС-Кюстендил доказателства по делото
(пред въззивната инстанция не са посочвани и представяни доказателства) следва
да се приеме за осъществена фактическата обстановка по спора, такава, каквато е
възприета от първостепенния съд. Във въззивната жалба няма оплаквания касателно
факта на образуване на наказателно производство, привличането на Р. като
обвиняем за конкретното престъпление, извършваните процесуални действия,
продължителността на наказателното производство, както и относно факта и
момента на неговото прекратяване. При липсата на безспорност относно горните
обстоятелства, настоящият съд приема за осъществени следните правнозначими
факти, които само ще маркира:
М.Р. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343 ал.1 „б” пр.1 във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК с постановление от датата
10.11.2010г. по ДП №1072/2009г. по описа на РУ на МВР – К., ДП №683/2009г. по
описа на КРП, предявено му на 17.11.2010г. Обвинението спрямо Р. е било
повдигнато след двукратно прекратяване на наказателното производство от страна
на прокуратурата, потвърждавано от РС-Кюстендил и отменяно от ОС-Кюстендил. Р.
е бил обвинен в това, че на *****г., в гр.К., около ** часа, при управление на
МПС – лек автомобил марка „***”, модел „**”, с рег.№ **, движейки се по ул.„******”
и на кръстовището, образувано от улиците „****” и „**”, е нарушил правилата за
движение по ЗДвП – чл.50 ал.1 и чл.25 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил тежка телесна повреда на Г. П. Г. от гр.К., изразяваща се в
травматична руптура /разкъсване/ на слезката, наложила последващото й
оперативно премахване. За престъплението, за което му е било повдигнато
обвинението, се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до четири години.
След привличането на Р. като обвиняем досъдебното
производство е продължило около половин година, а след внасянето на обвинителен
акт срещу него в съда, е било образувано НОХД №563/2011г. по описа на
РС-Кюстендил. Съдебното производство пред първата инстанция е продължило повече
от година; били проведени седем съдебни заседания; били приети за разглеждане
предявени от пострадалия два граждански иска срещу подсъдимия – за
неимуществени вреди в размер на ** лева и за имуществени вреди в размер на ***
лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.08.2009г. до
окончателно им изплащане; било допуснато от съда с определение от 29.08.2011г.
по искане на гражданския ищец обезпечение на предявените граждански искове,
посредством налагане на обезпечителна
мярка „възбрана” върху недвижим имот, собственост на Р., представляващ
апартамент в гр. К.
С Присъда №70/15.06.2012г. по НОХД №563/2011г. по
описа на КРС Р. е бил признат за невинен и оправдан. Присъдата е била
протестирана от КРП и обжалвана от пострадалия. Производството пред
ОС-Кюстендил протекло в две съдебни заседания и с решение №123/20.11.2012г. по
ВНОХД №328/2012г. по описа на КОС присъдата на КРС е била отменена, а делото е
било върнато на КРП за доразследване.
С постановление на КРП от 07.12.2012г., предявено на Р.
на 12.12.2012г., същият е бил привлечен като обвиняем за идентично
престъпление, с уточнението, че причинената тежка телесна повреда се изразява в
„загуба на слезката”; по отношение на Р. е била взета мярка за неотклонение
„подписка”. С постановление от 27.12.2012г. КРП е прекратила воденото срещу Р.
наказателно производство поради липса на данни същият да е извършил
престъпление, в хипотезата на чл.24 ал.1 т.01 от НПК. Постановлението е влязло
в сила на 07.03.2013г. С определение от 14.05.2013г. на РС-Кюстендил е била
отменена наложената обезпечителна мярка „възбрана”.
На 20.01.2012г., на която дата е било насрочено едно
от съдебните заседания по НОХД №563/2011г. по описа на КРС, Р. е постъпил в
МБАЛ „* АД, гр. К., с оплаквания от внезапна и силна болка зад гръдната кост,
изпотяване, гадене, и на 24.01.2012г. е изписан с окончателна диагноза “ИБС
остър инфаркт на миокарда – долно-латерален с ес те елевация, системна фибринолиза”.
От 03.02.2012г. до 07.02.2012г. е бил на лечение в МБАЛ „********” ЕАД, гр. С..
Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на КРС
относно наличието на претърпени от Р. неимуществени вреди, тяхното естество и
връзката между вредите и незаконосъобразното повдигане и поддържане на
обвинение спрямо него. В тази посока следва да се отбележи, че чрез показанията
на разпитаните пред районния съд свидетели – В. Б. и В. А., е било установено,
че Р. бил много притеснен във връзка с наказателното производство, водено срещу
него. Затворил се в себе си, започнал да не говори при събирания с приятели, за
известно време спрял да управлява автомобил, получил инфаркт, развил диабет,
отслабнал рязко, започнал да вдига кръвно, да приема лекарства, изпаднал в
депресия, започнал да не може да спи. Р. работел като началник цех в ТЕЦ „*****”
и бил зам.-председател на Федерацията на енергетиците към КНСБ и се притеснявал
от мнението на работещите в ТЕЦ „****” за него във връзка с инцидента.
При така установената фактическа обстановка
РС-Кюстендил е приел за доказано осъществяването на хипотезата на чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на Р.
от прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение при прекратяване на
наказателното производство, поради това, че извършеното деяние не съставлява
престъпление. Съдът е акцентирал на безспорността на фактите по повдигане на
обвинение на Р. за престъпление по чл.343 ал.1 „б” пр.1 във вр. с чл.342 ал.1
пр.3 от НК и по прекратяването на наказателното производство с постановление на
КРС, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. КРС е приел за доказано настъпването
на част от поддържаните от ищеца неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и същите. Анализирайки
събрания доказателствен материал съдът е намерил, че Р. е преживял
негативни емоционални страдания – създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно
осъждане и попадане в затвора за нещо, което не е извършил, преживени душевни
болки и страдания, стрес, депресия и засягане на психическото му здраве, заради накърняване на
доброто му име, негативно засягане на честта и достойнството му, уронването на
авторитета му на добър и честен човек, приемайки и наличието на причинно-следствена връзка между
същите и незаконно повдигнатото му обвинение. Позовавайки се на показанията на
свидетелите В. Б. и В. А., съдът е намерил за доказано, че именно воденото срещу Р. наказателно производство е
дало неблагоприятно отражение върху същия – той бил непрестанно под напрежение,
затворил се в себе си и започнал да ограничава контактите си, изпаднал в
депресия, като впоследствие трудно излязъл от нея, отслабнал рязко, притеснявал
се от мнението на колегите му. Съдът е отбелязал, че в практиката на ВКС се
приема (Решение №427/16.06.2010г. на ВКС по гр. д. №273/2009г., III г. о. и
Решение №457/25.06.2010г. на ВКС по гр. д. №1506/2009г., IV г. о.), че обезщетение
за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи дори и когато не
са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени – нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на
психиката и личния живот на ищеца, както и, че фактът на незаконното обвинение
е достатъчен да индицира, че обвиняемият/подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. КРС е намерил за недоказано от
страна на ищеца Р. твърдението му, че е претърпял вреди над обичайните за
такъв случай, а именно – получил е инсулт и се е разболял от диабет.
Районният съд е изложил подробни доводи
относно критериите, които е съобразил, за да определи паричния еквивалент на
дължимото обезщетение за претърпените вреди. Позовавайки се на закона (чл.52 от ЗЗД), на задължителната (ППВС №4/23.12.1968г. и ТР №3/22.04.2005г.) и общата
съдебна практика (Решение
№480/23.04.2013г. на ВКС по гр. д. №85/2012г., на IV г. о. и Решение
№28/06.02.2018г. на ВКС по гр. д. №1639/2017г., IV г. о.), първостепенният съд
е отчел конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, каквито са видът,
характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, с оглед
тежестта на повдигнатото обвинение; броя на престъпленията; продължителността
на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и др.; икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането. Съотнасяйки особеностите на конкретния случай към
тези общи критерии и в резултат – вземайки предвид, че се касае за обвинение в
едно престъпление, извършено по непредпазливост, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ за срок до четири години; че общата
продължителност на наказателното производство е била 2 години и 4 месеца; че
само за кратък период от време Р. е имал наложена мярка за неотклонение и то
най-леката такава - „подписка“; че същият е участвал в общо седем съдебни
заседания пред двете инстанции и, че е търпял обезпечителна мярка „възбрана“,
КРС е приел, че справедливо обезщетение за претърпените вреди е сума в размер
на ** лева, която именно е присъдил, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 30.10.2014г., уважавайки частично възражението на ответника за
погасяване на вземането за лихва поради изтекла давност.
Съобразявайки гореизложеното,
ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:
1.
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с
правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на
решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която
проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2.
Относно правилността на решението:
Според съда, в обжалваната част
решението е отчасти неправилно, а именно в частта, в която на Р. е присъдено
обезщетение в размер над *** лева, поради което подлежи на отмяна, и –
съответно – правилно в частта до тази сума, в която следва да се потвърди.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно
осъществяването на кумулативно изискуемите се по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
предпоставки за уважаване на предявения иск, но намира, че преценката на съда
относно дължимия размер на обезвредата за неимуществените вреди се нуждае от
корекция.
Несъмнено е по делото, че по отношение
на М.Р. са се осъществили част от предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
доколкото спрямо същия е било повдигнато обвинение в извършването на
престъпление, наказателното производство по отношение на което в последствие е
било прекратено. Във въззивната жалба се прави оплакване, че по делото не е
било доказано наличието на вреди, както и на причинно-следствена връзка между
вредите и незаконното обвинение. Прави се и оплакване за прекомерност на
присъденото обезщетение.
Тезата на въззивника за недоказаност на
твърдението на Р., че е претърпял вреди, резултат от повдигнатото срещу него
обвинение, не намира доказателствена опора. По почин на ищеца, който именно
носи тежестта да установи верността на своите твърдения, пред КРС са разпитани
двама свидетели, негови приятели, които - по неопровергани данни – го познават
от повече от тридесет години. В техните показания се съдържа информация за
факта, че след привличането на Р. като обвиняем за причиняване на тежка телесна
повреда същият се е променил – бил притеснен, чувствал се зле, затворил се в
себе си, станал неразговорлив, затворен, отслабнал рязко, чувствал се
здравословно недобре, започнал да не може да спи, а наред с това изпитвал
притеснения за мнението, което хората от неговия семеен, приятелски и служебен
кръг имат за него във връзка с инцидента. Показанията на двамата свидетели за
неблагоприятните отражения, които обвинението, разследването и съдебните дела
са дали върху психическото, емоционалното и физическо състояние на Р. не са
опровергани чрез никое друго доказателствено средство по делото, съответно –
липсва основание да не бъде дадена вяра на същите, а те безпротиворечиво и
категорично доказват страданията от физическо и морално естество, имащи
характер на неимуществени вреди, както и техния източник – незаконното
обвинение в извършване на престъпление. Съобразявайки обстоятелствата,
установени по делото, настоящата инстанция – както и първостепенния съд –
достига до извод за доказаност на твърдените вреди и на техния източник.
Налице са предпоставки да бъде
ангажирана отговорността на държавата, която дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице.
Предвид оплакванията в жалбата, следва да се отбележи липсата в разглеждания
случай на коя да е от предпоставките на чл.5 ал.1 или ал.2 от ЗОДОВ.
Доказаните по своето естество и произход
вреди подлежат на репариране, а определянето на паричния еквивалент на
дължимата обезвреда е предоставено на съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди – както е посочил и КРС - са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и ако
е взета, какъв е видът на взетата мярка за неотклонение; по какъв начин всичко
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние,
в каква степен, от какъв вид е то, какви са конкретните преживявания на ищеца и
изобщо – какво е цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и
т.н.
Настоящият състав, отчитайки всички
обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение и проведеното наказателно
преследване и съобразявайки естеството на претърпените неимуществени вреди,
така, както се изложиха по-горе, намира, че присъдената от КРС сума в размер на
*лева, се явява прекомерна. В производството по така предявения иск не е
установено Р. да е претърпял вреди, надхвърлящи обичайните за такъв случай.
Притесненията, страхът, чувството за уронване на доброто име, затварянето в
себе си и соматичните прояви като безсъние и отслабване са нормални отрицателни
последици от наказателното преследване. За определяне на тяхното справедливо
парично възмездяване следва да се има предвид липсата на фактори, допринасящи
за повишаване интензитета на вредите и същевременно – наличието на такива,
които на практика обуславят неговото понижаване – наказателното производство
срещу Р. не е било с голяма продължителност – малко повече от 2 години в
досъдебната и съдебната фаза; обвинението е било за престъпление, извършено по
непредпазливост; обвинението е било за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93 т.7 от НК; въпреки двуинстанционното разглеждане на делото в
съдебна фаза спрямо Р. не е била постановявана осъдителна присъда, което да засили страха и притесненията му, напротив
– първоинстанционният съд го е оправдал ; за непродължителен период от време
същият е бил с мярка за неотклонение и то – най-леката такава, без изваждането
му от семейната и социалната му среда; наказателното преследване не е имало
обществен отзвук и не е било огласено публично, а след прекратяването му няма
данни неблагоприятните отражения върху ищеца да са се запазили. При това
положение, въззивният съд счита, че справедливо и адекватно на действително
претърпените и доказани по делото вреди, се явява парично обезщетение в размер
на 5 000 лева, което счита, че съответства на необходимостта за
преодоляването им.
Поради несъвпадане на изводите на
настоящия съд с тези на КРС при прилагането на законовия критерий за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, обжалваното решение следва да бъде отменено и
размерът на обезщетението следва да бъде редуциран до сумата от *лева.
3.
Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване,
следва да бъдат изменени и разноските, присъдени от първостепенния съд –
адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на ищеца, определено чл.38 ал.2 от ЗА, като сумата от ***
лева бъде редуцирана на ** лева (чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.).
За въззивното производство
жалбоподателят не е претендирал разноски и такива не му се следват.
С оглед изхода от въззивното обжалване –
частично уважаване на жалбата, на адв.П. се следват разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с потвърдената част от решението, които при
приложение на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да възлизат на *** лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е
Ш И:
О
Т М Е Н Я решение №300
от 23.04.2018г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№2351/2017г. по
описа на същия съд,
в частта, в която съдът е осъдил
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул.„**” №*, да заплати на
М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, сума в размер над *** лева – обезщетение за претърпени от Р.
неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнатото срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б. “б”, пр. 1 във вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК по ДП №1072/2009г. по описа на РУ на МВР – К., ДП
№683/2009г. по описа на КРП, ведно със законната лихва върху сума над ** лева, считано от 30.10.2014г.
до окончателното й плащане, както и в
частта, в която е осъдил Прокуратурата на Република България, с посочен
адрес, да заплати на адв.В.П. *** адвокатско възнаграждение, в размер над ** лева, като вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О
Т Х В Ъ Р Л Я,
като неоснователен, предявения от М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул.„**” №*, иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнатото
срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б. “б”, пр.
1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК по ДП №1072/2009г. по описа на РУ на
МВР – К., ДП №683/2009г. по описа на КРП, в размер на сума над ** лева до ** лева,
ведно със
законната лихва върху сума, надхвърляща *лева, считано от 30.10.2014г. до
окончателното й плащане.
П
О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение
№300 от 23.04.2018г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д.№2351/2017г. по описа на същия съд, в
останалата обжалвана част, в която Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр.С., бул.„**” №*, е осъдена да заплати на М.В.Р., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сума в размер на *** лева –
обезщетение за претърпени от Р. неимуществени вреди, настъпили вследствие на
незаконно повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление по
чл.343, ал. 1, б. “б”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК по ДП
№1072/2009г. по описа на РУ на МВР – К., ДП №683/2009г. по описа на КРП, ведно със законната лихва върху сумата от ** лева, считано от 30.10.2014г. до
окончателното й плащане.
В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
О
С Ъ Ж Д А Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр.С., бул.„**” №* да заплати на адв.В.П. ***,
в качеството й на пълномощник на М.В.Р., адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на ** лева
(*лева).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от датата на получаване на
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.