Определение по дело №724/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер      260022/8.7.2022г..... Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                                    Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

                      

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

 

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АШХЕН БОДУРЯН

                                        Г. ПАРЧЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Асен Попов НОХД № 724 по описа на ВОС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

 

С присъда № 9/31.01.2020 година, постановена по НОХД №724/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, подсъдимият Д.Н.В.  е признат за невиновен в извършване на престъпления – по чл.354а, ал.1, пр.4  от НК. С Присъда №2/24.06.2021г., постановена по ВНОХД № 86/2021г. по описа на ВАпС /оставена в сила с Решение №60249 на ВКС от 16.06.2022г. по н.д.№929/2021 г./, първоинстанционната присъда е била отменена в оправдателната си част, като подс.В. е признат за виновен в извършването на посоченото престъпление, поради което съдът му е наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „строг“ режим и „Глоба“ в размер на **** лева.

С така постановената присъда, ВОС не се е произнесъл по отношение на иззети по ДП№****2013г. по описа на Трето РУ-  ОД на МВР Варна, веществени доказателства – парична сума, останала на съхранение в банка, в размер на **** лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 05.06.2013г. на имот, къща с дворно място, находящи се в с. Т,  ул.“Н.Х“ №**, обитаван от  св.Е.КБ. и ос.л. Д.Н.В..

На 20.06.2022г. в деловодството на съда е постъпила молба от адв. Й.Чот ВАК, действащ като пълномощник на Е.КБ., с която, моли съда за връщане на неправомерно иззета сума от доверителката му в размер на 2800 лева. Към молбата не са приложени доказателства за правото на собственост върху посочената сума.

За да се произнесе по отношение на горепосочените веществени доказателства, съдът съобрази следното:

С оглед разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 НПК, съдът следва да се произнесе по отношение на веществените доказателства,  приложени към наказателното производство. В частност по отношение на сумата от **** /две хиляди и седемстотин/ лева се установява, че в хода на досъдебното производство, с протокол за оглед на местопроизшествието на 05.06.2013г./л.49 и сл. д.п., том I / е била иззета, като веществено доказателство процесната сума от жилище, с административен адрес,***“.  Впоследствие в приемно – предавателен протокол от 03.09.2013г. / л. 41, том 2 от д.п./, са описани всички белези на паричните знаци, както следва:

-       Т.3 Запечатана найлонова торба, с подписи на поемни лица и разследващ полицай, с надпис „обект №4 – ** бр. х 100 лв, 10бр. х 20 лв, 22 бр. х 50 лв“, съдържаща: ** бр. банкноти по 100 лева с №АБ *******, АГ *******, АА *******, АВ *******, АГ *******, АБ *******, АБ *******, АА *******, АГ *******; 10 бр. банкноти по 20 лева с №БК *******, БР *******БК *******, БО *******, БИ *******, БО *******, БР *******, БС *******, БИ *******, БН *******; 22 бр. банкноти по 50 лева с № АЗ *******, БИ *******, БГ *******, БВ *******, БЕ *******, БВ *******, БД *******, БА *******, АИ *******, ББ *******, БК *******, БЕ *******, БГ *******, БГ *******, БЗ *******, БИ *******, БИ *******, БВ *******, БЕ *******, БЗ *******, БД *******, БД *******.

На 23.10.20**г. с приемно-предавателен протокол, ст. разследващ полицай при Трето РУ – Варна, във връзка с чл. 110, ал.5 от НПК , е предал на Г.П– ст. технически сътрудник при ОД на МВР – Варна, веществени доказателства по ДП №****2013г. по описа на Трето РУ МВР Варна, поставени в запечатан с печата на 03 РУ, бял непрозрачен плик, с надпис на него „ВД по ДП№****2013г. - /Парична сума/ за съхранение в търговска банка“.

При внасяне на делото в съда, паричната сума, иззета като веществено доказателство не е била описана в списъка придружаващ обвинителния акт. В хода на досъдебното производство, св.Е Б. е поискала сумата да й бъде върната. На 29.09.20**г. /л. 136, т. 3 от ДП/ с постановление за разпореждане с веществени доказателства, наблюдаващият прокурор е отказал да върне процесната сума. На 08.12.2016г. с  постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу ос.л. Д.Н.В. /л. 131, т.1 от ДП/, е разпоредено паричната сума от **** лева да бъде върната на Е.КБ., ЕГН**********. Това постановление е ОТМЕНЕНО изцяло от прокурор от по-горестоящата прокуратура – Апелативна прокуратура Варна, с постановление  от 26.01.2017г. / л. 138, т.1 от ДП/.

От протокола за претърсване и изземване от 05.06.2013г. е видно, че при извършване на действието по разследването е присъствала св. Е.КБ., която по това време е съжителствала на семейни начала с ос.л. В.. На Б. е предоставена възможност да даде обяснение за намерените и иззети предмети от дома й, като в протокола заявява: „парите са общи, но не им знаех размера“. По късно Б. с молба до ВОП от 18.06.2013г. /л. **2, то, 3 от ДП/ за връщане на веществени доказателства - иззетата сума от **** лева, която впрочем е намерена на твърде необичайно място – „над гипсов корниз“, окрупнена в едри банкноти, заявява, че са нейни лични пари.

ВОС счита, че доколкото производството по НОХД №724/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна е приключило с влязла в сила присъда, то съдът следва да се произнесе по отношение на посочените веществени доказателства. При произнасяне за приобщените ВД решаващият орган следва да съблюдава общия регламент на чл. 111, ал. 1 НПК, въздигащ принципното правило за връщане на ВД на "правоимащите лица, от които са отнети", респ. законът цели възстановяване на съществуващото преди изземване на вещта фактическо положение. Видно от горецитираните доказателствени материали, а именно от протокола за претърсване и изземване, претърсен е имот, ползван съвместно от осъденият В. и от св. Е Б., която е подписала съставения протокол.

От материалите по делото е видно, че правоимащо лице за сумата от **** лева, към момента не е установено. Налице са данни сочещи за налични предявени твърдения за собственост и претенции от страна на св.Е Б. по отношение на посочената парична сума, като същата не представя доказателства за това обстоятелство. По делото липсват и данни за действителната трудова заетост на ос.л. Д.В. и св. Е Б., към инкриминираният момент. Липсата на нужната категорична установеност по отношение собствеността,  възпрепятства произнасянето на съда по отношение на посочената сума.

С оглед на изложеното съставът на ВОС намира, че е в хипотезата на чл.112 от НПК, доколкото понастоящем не е установено, кому принадлежи вещественото доказателство. В тази хипотеза, то следва да се пази в едногодишен срок от завършване на наказателното производство.  

Предвид изложеното и на основание чл. 306, ал.1 т.4 от НПК, вр.чл.133 от Правилника за администрация на съдилищата, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.КБ. за връщане на иззети от дома на обв.Д.Н.В., с ЕГН**********  при претърсване и изземване сума от **** лева.

ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО –  сумата от ****лв., иззета  с протокол за претърсване и изземване  от 05.06.2013г. по ДП****/2018г. по описа на Трето РУ при ОД МВР Варна, от жилище, с административен адрес,***“, да остане на съхранение в банка.  

 

Делото да се докладва след изтичане на едногодишния срок от приключване на наказателното производство.

 

Преписи от определението да се изпратят на страните – ос.л. Д.Н.В., Е.КБ., адв. Й.Чот ВАК и  ВОП.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в 7 дневен срок от връчване на преписите по чл.342, ал.1 от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: