Р Е
Ш Е Н
И Е №288
гр.К., 08.05.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на осми април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2650 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с
чл.240, чл.92 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между
него и „С. К.“ ООД, с ЕИК:*** е подписано на 31.10.2017 г. Приложение
№1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017г., по
силата на което вземанията на „С. к.“ ООД срещу П.М.П., произтичащи от Договор
за паричен заем №97609 от 26.11.2016г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството – кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. С изрично пълномощно законният представител на „С. к.“ ООД го
упълномощило в качеството на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
31.05.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента. По
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от „С. к.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД до ответника
било изпратено писмо, съдържащо уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/97609 от
10.11.2017г. за извършената продажба на вземането, чрез Български пощи до
постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се
върнало в цялост, с отразено в известието за доставяне, че получателят не е
намерен на посочения адрес. Изпратил второ уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/97609 от 25.09.2018г. чрез куриер до постоянния адрес на
длъжника,посочен в договора за паричен заем, но в обратната разписка към
товарителница №68010468, било отразено, че получателят не е намерен на посочения
адрес, затова към исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената
цесия изх.№УПЦ-С-СТГ/97609 от 25.09.2018г. за да се връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Задължението на ответника, произтичащо
от договора за паричен заем, не било погасено и следвало да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД сочи, че е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кого и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за
основателността на иска, след като се установило, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено, като в тази насока е практиката на ВКС- определение
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г., IV г.о. и решение №173/15.04.2004г. по
гр.д.№788/2013г.. Твърди, че на 26.11.2016 г. между „С. к.“ ООД като Заемодател
и П.М.П. като Заемател е сключен договор за паричен заем №97609, при спазване
разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Със сключения договор за паричен заем, заемодателят
се задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума от ***лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в договора в поле
„размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора страните са
декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от
страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от
Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заметалят се запознал подробно и с които се съгласил
изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем,
Заемателят удостоверил, че получил заемната сума в брой от представител на
Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия
заем“ сума, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриващ разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема
бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите
Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на
Заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в
размер на 174.32 лв. и договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде
в размер на ***лв., платима на 9 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на ***лв. при първа погасителна вноска 26.12.2016 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 28.08.2017 г. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 28.08.2017 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията била настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от договора за кредит и разпоредбите на
приложимите Общи условия, страните
постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата
към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ ставали
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на 4 погасителни
вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично
плащане; на 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна
вноска при двуседмично плащане и на 2 погасителни вноски, считано от падежа на
втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит Заемателят декларирал, че безусловно се е
съгласил с тази разпоредба, без да било необходимо Заемодателят да го уведомява
допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост. Поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок
на 2 месечни погасителни вноски, настъпила
автоматично предсрочна изискуемост на заема, считано от 25.02.2017 г., която
дата представлявала падежа на трета погасителна вноска. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост,
Заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява Заемателя за това, в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване
на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. На 25.02.2017 г.
Заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на ***лв.,
представляваща 20 % от сумата от 1958.20 лв., формирана от сбора на остатъците
на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя; или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; - залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от
лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включващо договорената главница и лихва; - първа по ред ипотека; -
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорната главница и лихва. С подписването на
договора за заем, Заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в случай,
че в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, същият дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Поради неизпълнение на задължението за
предоставяне от Заемателя на поне две от уговорените обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на ***лева, която била разсрочена
на 9 равни вноски, всяка в размер на ***лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска,
която следвало да заплаща Заемателя била в размер на ***лева. Съгласно Общите
условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че Заемателят
забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На това основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на ***лв. за периода от 26.02.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда. Заемателят не заплатил/а изцяло дължимия паричен заем като
с платената до момента сума в размер на *** лв. били погасени: главница- ***лв.,
договорна лихва- ***лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение-***лв. Подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 983/2018 г. по описа на РС - К. и
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от предявяване н.установителния иск.
Моли съда да постанови решение , с което да призн.е за установено по отношение
на ответника П.М.П., с ЕГН- ********** ***, че съществува вземане на „А.з.с.на в.“
ЕАД, с ЕИК:*** за сумите: ***лв. главница за периода от 26.01.2017
г. До 28.08.2017 г., по отношение на която на основание чл.7, ал.4 от договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017 г.; ***лв.
договорна лихва за периода от 26.01.2017 г. до 28.08.2017 г. по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 25.02.2017
г.; ***лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 25.01.2017 г. до 28.08.2017 г. по отношение на които
на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от дата 25.02.2017 г.; ***лв.
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 25.02.2017 г. и ***лв. обезщетение
за забава за периода от 26.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното й изплащане.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В откритото заседание не се явява и не взема становище по предявените
искове.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№1983/2018 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №1181/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.М.П., с ЕГН-**********, за сумите: -***лв. главница за периода от 26.01.2017 г. до
28.08.2017 г. по отношение на която на основание чл.7, ал.4 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017 г.; -***лв.
договорна лихва за периода от 26.01.2017 г. до 28.08.2017 г. на основание чл.7,
ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
25.02.2017 г.; -***лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 25.01.2017 г. до 28.08.2017 г. на основание чл.7, ал.4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.02.2017
г.; -***лв. неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена на 25.02.2017 г.; -***лв. обезщетение
за забава за периода от 26.02.2017 г. до
31.07.2018 г. и законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до изплащане
на вземането, както и ***лв. разноски по делото, от които: ***лв.
държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415,
ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
От представените и приети заверени
копия на договор за паричен заем №97609/26.11.2016 г., на погасителен план към
договор за заем 97609 от 26.11.2016 г. страните са утвърдили погасителен план, молба за
сключване на договор за паричен заем от 26.11.2016 г., стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 26.11.12,
подписани от ответника и неоспорени е
видно, че между "Сити кеш" ООД,
с ЕИК:*** като заемодател и ответника П.М.П. като заемател е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на
заемателя заемна сума от *** лв. и е уговорено връщането й на 9 месечни
погасителни вноски, при годишен процент на разходите 48.075 %, годишен лихвен
процент 40.08 %, с размер на месечна погасителна вноска ***лв., ден на плащане
26-то число на месеца, дата на първо плащане-26.12.2016 г. и дата на последно
плащане-28.08.2017 г., както и обща сума на плащане по договора- ***лв.
Съобразно чл.4 на договора заемателят П.М.П. е декларирал, че с полагането на
подписа си в договора удостоверява получаването в брой на заемната сума от ***
лв. и се задължава да я върне съобразно посочените в чл.3 от договора
параметри, срокове и условията, приложения погасителен план и Общите условия
към договора, че договорът е сключен на основание отправено на 26.11.2016 г.
искане за заем към заемодателя, чийто параментри и условия са описани в
предоставените му от заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които като заемател
се е запознал подробно и с които се е съгласява изрично и безусловно. В чл.7,
ал.1 на договора е уговорено в случай на забава на която и да е погасителна
вноска, заемателят да дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за
забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието
до неговото пълно погасяване, а в ал.4 на чл.7- че всички задължения по
договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетение за
забава и дължими неустойки/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава на плащане на месечни погасителни вноски или дължими неустойки, като
заемателят безусловно се съгласява без да е необходимо заемодателят да го
уведомява допълнително и изрично в случай на настъпване на визираните събития,
както и правото на заемодателя при настъпване на събитието да начисли неустойка
за предсрочна изискуемост без да уведомява за това заемателя, в размер на 20%
от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена
главница, договорна лихва и неустойка по чл.8 от договора, в случай, че е
начислена такава. Видно от чл.6 на договора, страните са се споразумели
договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения:-
запис на заповед, издаден от заемателя; -банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, а
видно от чл.8 на договора страните са уговорили, че ако заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2, в тридневен срок от сключването на договора или
предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на ***лв. с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в приложение 2 към договора за заем. В
чл.7, ал.2 от договора е определено задължение на заемателя да заплати
разходите на кредитора за събиране на дълга, в това число за телефонни
разговори, лични посещения и изпращане на писма.
Видно от
заверено копие на погасителен план към договор за заем №97609 от 26.11.2016 г. страните са утвърдили
погасителен план на погасителните вноски, на неустойката по чл.8 от договора- в
размер на ***лв. месечно, размерите на погасителните вноски с включени месечни вноски
за неустойка по чл.8 от договора, както и общия месечен размер - ***лв. на
всяка погасителната вноска за срока на договора.
Прието като доказателство
по делото е и заверено копие н.Общи
условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016 г., подписани от
ответника.
От заверени копия на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., сключен между „С. к.“ ООД и „А.з.с.на в.“ ЕАД, Приложение №1 от 31.10.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и потвърждение за сключена цесия н.основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е видно, че вземането на „С. к.“ ООД произтичащо от договор за паричен заем №97609/26.11.2016 г. с П.М.П. с отпусната главница *** лв. е прехвърлено на ищеца под №923 в Приложение №1. С нарочно пълномощно „С. к.“ ООД е упълномощило „А.з.с.на в.“ ЕАД да уведоми от името на „С. к.“ ООД всички длъжници по всички вземания н.дружеството, които %Сити кеш“ ООД е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 31.10.2017 г. между „С. к.“ ООД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер във връзка с изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД. До длъжника П.М.П. е изпратено от „С. к.“ ООД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД уведомително писмо изх.№УПЦ-П-СТК/97609/10.11.2017 г. за извършената продажба, чрез „Б. п.“ ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен и настоящ адрес, което видно от приложеното известие за доставка, писмото е върнато с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес“ /л.21 и л.22/. Изпратено е второ писмо изх.№УПЦ-С-СТК/97609 от 25.09.2018 г. до ответника за извършената цесия чрез куриерска служба „Л. Е.“ на посочения в договора за паричен заем адрес, но видно от товарителницата същото е върнато като невръчено с отметка, че „лицето е извън населеното място за неопределено време“. От служебната справка в НБДН по ч.гр.д.№1983/2018 г. по описа на РС-К. регистрираният постоянен и настоящ адрес на П.М.П. ***.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението общият размер на остатъка от задължението по договор за паричен заем №97609/26.11.2016 г. към 01.08.2018 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на ***лв., формирано както следва: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ***лв. наказателна лихва за просрочие, ***лв. такси, ***лв. неустойки и ***лв. законна лихва за забава за периода от 26.01.2017 г. до 28.08.2017 г. Наказателната лихва за просрочие представлява обезщетение за забава в размер на ***лв., изчислена за периода 26.02.2017 г. до 01.08.2018 г. Последното извършено плащане по договора е 10.01.2017 г. в размер на *** лв., което е единствено извършено плащане. В с.з.вещото лице пояснява, че с платената сума кредиторът е погасил: неустойки-***лв., лихва-***лв. и главница-***лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№863/2018 г. по описа на РС-К.
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. ведно с приложение №1 към него, сключен със „С. к.“ ООД,
с ЕИК:***.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „С. к.“ АД от негово име
писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
заем. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. От представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е
изпратил уведомления до длъжника за извършената цесия, но същите не са
достигнали до него, но с връчването на преписа от исковата молба, включително и
на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на ответника / по месторабота/, той е
уведомена за прехвърленото вземане- факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право, поради което следва да бъде съобразен и взет
предвид при решаването на делото с оглед императивната разпоредба на чл.235,
ал.3 от ГПК / в т.см. Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г. , ІІ
т.о. , Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът се явява кредитор на ответника
по силата на договор за цесия, сключен между него като цесионер и „С. к.“ ООД-цедент, за претендираното
вземане.
Между ответника П.М.П.
и „С. к.“ ООДД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключения договор за паричен заем
№97609/26.11.2016 г. за сумата *** лв. Сумата е
предадена на ответника, което той е удостоверил с подписа си под договора и за
него е възникнало задължението да върне сума в размер на ***лв., на девет
месечни погасителни вноски, в размер на ***лв. всяка и дата на плащане- 26-то
число на месеца, както и да предостави на заемодателя обезпечение. Срокът на
договора изтекъл на 28.08.2017 г.
Ответникът не е навел доводи и не е представил доказателства, че както
към 01.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и в
хода на производството по настоящото дело е изплатил вноските съгласно
погасителния план на договора, поради което вземането за главница е
основателно. Основателна е и претенцията за договорна лихва, която представлява
възнаграждение за предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е
предварително уговорен и е в размер на 40.08 %. Същата като елемент от ГПР
/арг.чл.19, ал.1 от ЗПК/, както и величината на ГПР не надвишава императивно
уредения лимит съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. От заключението на ССЕ е установи,
че неизплатената част от главницата е ***лв., а договорната /възнаградителна/
лихва- ***лв.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Въпреки липсата на възражение в тази насока, общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес – арг.чл.6 от ГПК. Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечни клаузи /решение № 229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о.; т.3 от ТР №1/15.06.2010 г. тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК и др. /, както и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП / решение №23/07.07.2016 г. по т.д.№3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение №142/01.08.2018 г. по т.д.№1739/2017 г. на ВКС, II т.о. и др. /. По отношение действителността на клаузите за неустойки, критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се извърши за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В т.4 на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. са изброени примерни критерии: естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. От съдържанието на чл.8 на процесния договор за заем следва извода, че неустойката се заплаща и при редовно внасяне на погасителните вноски, ако не е представено на кредитора обезпечение в 3 дневен срок от сключването му т.е. дължимостта на неустойката не е обвързана с неизпълнението на паричните задължения. Предвид това непредставянето на обезпечение не може да се приеме, че уврежда кредитора, тъй като при точно изпълнение на паричните задължения той ще получи целения с договора резултат и по необезпечен договор. Неплащането от длъжника на вноските по кредита респ. заема, поражда вреди за кредитора, защото освен загуба на паричните средства, той пропуска и възможността да предостави върнатите суми на други заематели и да получи възнаграждение за това. Доколкото неустойката се дължи независимо от изпълнението, респ. неизпълнението не може да се приеме, че има обезпечителен характер. Може да се приеме, че неустоечната клауза е уговорена санкция за непредоставяне на обезпечение, доколкото кредиторът поема риска за връщане на финансовия ресурс само от едно лице, чието имущество не е проучил предварително. Само наличието на санкционна функция на неустойката обаче не е достатъчно за нейната валидност при отсъствие на обезщетителната и обезпечителната функции като в този смисъл е и решение №228/21.01.2013 г. по т.д.№ 995/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че неустойката има подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване. В настоящия случай неустойката е свързана с непарично задължение, но нейният размер -***лв. надхвърля заетата сума-*** лв. и при редовно изпълнение на погасителните вноски кредиторът би получил дадената в заем сума в двоен размер, а това създава предпоставки за неоснователно обогатяване. Тази клауза- чл.8 на процесния договор за заем изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, още при сключването на договора, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, поради което е налице невалидно неустоечно съглашение. С оглед чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на отделни клаузи от договора за заем не води до недействителност на целия договор, поради което в тази си част процесният договор не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД съдържанието на договорите страните могат да определят свободно само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Съдът приема, че договорената в чл.7, ал.4 неустойката за предсрочна изискуемост на договора, в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване сума по договора, представляваща главница, договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка по чл.8, противоречи на добрите нрави. Същата води до неоснователно обогатяване на кредитора, защото от една страна при настъпване на предсрочна изискуемост кредиторът /заемодател/ се ползвал от благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница се начислява обезщетение за забава за периода на забавата, а от друга – уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума. Така уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на санкционната си функция и противоречи на добрите нрави. Освен това с неустоечна клауза на чл.7, ал.4 от договора се цели да се обезпечи изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите на кредитора от липсата на изпълнение, довело до изгубване преимущественото на срока за длъжника т.е. фактически с тази неустойка се начислява обезщетение в полза на кредитора във връзка с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, с която е уреден обхвата на отговорността на кредитополучателя, респ. заемополучателя за последиците от забавата. С оглед на изложеното клаузата за неустойка за предсрочна изискуемост се явява нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави поради което претенцията в размер на ***лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на вземането за лихва за забава за периода от 26.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -31.07.2018 г., с оглед безспорно установената забава на ответника за изпълнение на главното задължение, претенцията се явява основателна в размера, установен от ССЕ- ***лв.
От заключението на ССЕ се установи,
че по процесния договор за кредит ответникът е платил *** лв., с което старият кредитор „С. к.“ ООД е погасил: със сумата ***лв.
главницата по договора, със сумата ***лв. договорната лихва и със сумата ***лв.
неустойки. При
положение, че с част от плащането е погасено задължение, произтичащо от нищожни
клаузи на договора- за неустойки по в чл.7, ал.4
и чл.8, то със сумата ***лв., при спазване правилата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предвид и мотивите на т.1 на Тълкувателно решение №3/29.03.2019 г. по
тълк.д.№3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, следва да бъде погасена /прихваната/ част от
лихвата за забава. С оглед изложеното претенциите за главница в размер на ***лв.
и договорна лихва в размер на ***лв. следва да бъдат уважени, както да бъде
уважено и вземането за лихва за забава в размер на ***лв., а в частта до
претендирания размер -***лв. този акцесорен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно
разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство и да се
произнесе с осъдителен диспозитив. С оглед изхода от спора, на ищеца следва
да се присъдят направените в заповедното производство и по настоящото дело
разноски съобразно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НПП, съдът
определя на ищеца *** лв. юрисконсултско възнаграждение по делото като
съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК съразмерно на уважената част от исковата претенция ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на ***лв.
и ***лв. разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.М.П., с ЕГН- ********** ***, че
съществува вземане на „А. з. с. н. в.“ ЕАД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, офис ***, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.240 и чл.86 вр. с
чл.99 от ЗЗД за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва от 26.01.2017 г. до 28.08.2017 г., ***лв.
обезщетение за забава от 26.02.2017 г. до
31.07.2018 г. по договор за паричен
заем №97609/26.11.2016 г. сключен между „С. к.“ ООД и П.М.П., цедирани с
договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение №1 към него и
законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава в частта над ***лв. до претендираните ***лв.
като неоснователен, за които вземания е издадена
заповед №1181/03.08.2018
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1983/2018 г. по описа на PC –К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.
з. с. н. в.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, офис ***
против П.М.П., с ЕГН- ********** *** иск за сумите: ***лв. неустойка по чл.8 за неизпълнение на договорно
задължение, от 25.01.2017 г. до 28.08.2017 г. по отношение на което на
основание чл.7, ал.4 от договора за кредит, е обявена предсрочна изискуемост от 25.02.2017 г. и ***лв. неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
25.02.2017 г., за които вземания е издадена заповед №1181/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1983/2018 г. по описа
на PC –К. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.М.П., с
ЕГН- ********** *** да заплати на „А.
з. с. н. в.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, офис ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на ***лв.
и ***лв. разноски
по ч.гр.д.№1983/2018
г. по описа на PC –К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1983/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: